Придобиване по давност на чужда идеална част от съсобственик

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 109/2020г.
София, 21.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 337/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 346 от 25.06.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 514 от 29.07.2019 г. по в. гр. д. № 1174/2018 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено ново по същество, като е признато за установено по предявените от С. П. Г. срещу Г. В. Ч., Р. Г. Ч., В. И. Ч., Д. И. Ч. и М. И. Ч. искове, че ищецът е собственик на 2/8 ид. ч. от следния недвижим имот: едностаен апартамент, в секция „А“, етаж първи над магазините в жилищен блок № * на [улица], с площ 73,48 кв. м., находящ се в [населено място], заедно с таванско и избено помещения и припадащите се идеални части от общите части на сградата и дворното място, на основание придобивна давност. С решението, което в тази част има характер на определение по чл.194, ал.2 ГПК, е признато, че не е доказано оспорването автентичността на документи: молба от 20.01.2011 г. на З. Д. и писмо от 22.02.2019 г. на община Чирпан.

Касаторите Р. Г. Ч., В. И. Ч., Д. И. Ч. и М. И. Ч. искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като постановен в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.

Решението не е обжалвано от ответника Г. В. Ч., поради което следва да се приеме, че в частта, с която установителният иск за собственост е уважен срещу този ответник за неговата наследствена 1/8 ид. ч. от имота, същото е влязло в сила.

Ответникът по касация С. П. Г., чрез процесуалния си представител, счита, че касационната жалба е неоснователна.

Ответникът по касация Г. В. Ч. не изразява становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: необходимо ли е при позоваване на придобивна давност за чуждите идеални части, съсобственикът да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си, с оглед преценка на съответствието на даденото разрешение в обжалвания акт с тълкувателно решение № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Разясненията на цитираното тълкувателно решение следва да се имат предвид когато се осъществява владение върху чуждата идеална част от съсобственик. Независимо от това дали съсобствеността произтича от наследяване или от друг юридически факт, презумпцията по чл.69 ЗС се прилага в отношенията между съсобствениците, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В случай че се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част обаче, съсобственикът трябва да докаже при спор, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Действията по промяна на намерението следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването на частите им по начало трябва да се манифестира пред тях и да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене.

Съдът прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от С. П. Г. срещу Г. В. Ч., Р. Г. Ч., В. И. Ч., Д. И. Ч. и М. И. Ч. установителни искове за собственост върху 2/8 ид. ч. от апартамент, находящ се в [населено място], на основание придобивна давност. Ищецът е изложил твърдение, че по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 11/1997 г., се легитимира като собственик на 6/8 ид. ч. от процесния апартамент. След сключването на договора /04.12.1997 г./ е започнал да упражнява фактическа власт върху целия имот, като е придобил по давност и останалите 2/8 ид. ч. Исковата молба е предявена на 13.08.2018 г.

Ответниците Р. Г. Ч., В. И. Ч., Д. И. Ч. и М. И. Ч. са оспорили исковете с твърдението, че не са изгубили правото на собственост върху притежаваната от тях идеална част на основание наследствено правоприемство. Ответникът Г. В. Ч. е признал исковете.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение, с което предявените срещу ответниците искове са отхвърлени и вместо него е постановено ново по същество, с което същите са уважени. При обосноваване на извода за основателност на исковете е прието, че в отношенията между страните следва да намери приложение презумпцията на чл.69 ЗС. Обосновано е заключение, че ищецът не е бил държател на идеалните части на останалите съсобственици, тъй като според тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС различна е хипотезата /като настоящата/, когато правото на собственост е придобито по производен начин, без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на идеална част от него и владението е предадено на приобретателя. В този случай последният е станал съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на правата на праводателя/ е започнал да упражнява фактическа власт на основание, което изключва владението на другите съсобственици. През 1997 г. фактическата власт е установена от ищеца като самостоятелно владение и изискуемият се давностен срок е изтекъл през 2007 г. Изложени са допълнителни съображения, че молбата от 2011 г. до общината не е довела до прекъсване на давността, както и такива, свързани с възприетото като неправилно заключение на районния съд, че е налице отказ от изтекла придобивна давност. Доводите са аргументирани с анализ на доказателствената сила на оспорените документи.

По касационната жалба:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Видно от договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 11/04.12.1997 г., З. Д. /майка на ищеца/ и М. Ч. /негова баба/ са прехвърлили на С. Г. собствените на М. Ч. 5/8 ид. ч. и собствената на З. Д. 1/8 ид. ч. от следния недвижим имот: едностаен апартамент, в секция „А“, етаж първи над магазините в жилищен блок № * на [улица], находящ се в [населено място], срещу задължението на приобретателя да ги гледа и издържа докато са живи.

Процесният апартамент е останал в наследство от В. Ч. /дядо на ищеца/, починал през 1994 г. Неговата съпруга М. Ч. е починала през 2001 г. Ответникът Г. Ч. е син на общия наследодател и М. Ч., а останалите ответници – наследници на починалия през 2016 г. син И. Ч.. Ответниците притежават общо 2/8 ид. ч. от имота на основание наследствено правоприемство /ответникът Г. Ч. – 1/8 ид. ч., а останалите ответници – общо 1/8 ид. ч./.

Според показанията на свидетелите П. и М., ангажирани от ищеца, той е живял в процесния апартамент заедно с родителите си и баба си и дядо си. Той е поемал грижите за ремонти и обзавеждане. Г. Ч. не е имал претенции. И. Ч. е отишъл да живее в друго населено място. Първата свидетелка сочи, че ищецът е започнал работа в [населено място]. Тя е посещавала майка му в апартамента. Свидетелката М. възпроизвежда факта, че знае от З. Д., че наследниците на И. Ч. са искали «дял» от апартамента. Видно от свидетелските показания на А. и Н., посочени от ответниците, те са посещавали имота до смъртта на баща си И. Ч. през 2016 г. Самият И. Ч. също го е посещавал, като е споделял с втория свидетел, че има наследствен имот в [населено място].

Ищецът е с настоящ адрес в [населено място] /видно от изискана служебно справка/. В обясненията си е посочил, че живее преимуществено в [населено място] и пътува до [населено място], където работи.

Установява се от заповед № 1/24.01.2011 г. на главния архитект на община Чирпан, че е допълнено издадено разрешение за строеж от 30.11.2010 г. „за укрепване на съществуваща тераса на апартамента“, като към титуляра С. Г. са вписани за възложители Г. и И. Ч. Във въззивното производство е прието като доказателство писмо от 22.02.2019 г. на община Чирпан, според което заповедта е издадена въз основа на молба, подадена от З. Д., към която е било приложено удостоверение за наследници на В. Ч.. Тази молба се съдържа в изисканата от общината преписка. Открито е производство по оспорване съдържанието на писмо изх. № 93-00284/22.02.2019 г. на община Чирпан и автентичността на молба вх. № 93.00-238/20.01.2011 г. на З. Д.. Прието е, че оспорването не е доказано, поради което документите не следва да бъдат изключвани като доказателства.

Въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства не може да се направи заключение за осъществяване на въведеното от ищеца придобивно основание. Действията, с които съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат различни, но във всеки отделен случай обстоятелствата, установяващи завладяването на чуждите идеални части, следва да бъдат доказани конкретно. В настоящата хипотеза не се установява извършването на действия от ищеца, чрез които да е демонстрирано завладяването на правата на ответниците – наследници на И. Ч.. Обстоятелствата, свързани с преимущественото обитаване на апартамента, в който са живели родителите му и понастоящем живее неговата майка, поддържането на същия и извършването на ремонти, не могат да доведат до извод за извършване на такива действия.

Обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд е приел, че ищецът не е бил държател на притежаваните от ответниците идеални части от процесния апартамент и не е било необходимо да демонстрира намерение за своене. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване и който е относим към решаващите изводи на въззивния съд, следва да се приеме, че преценени в съвкупност действията на ищеца не обективират намерение за своене. Разгледаната в мотивите на тълкувателния акт хипотеза при придобиване на правото на собственост по производен начин от праводател, който не е бил собственик на целия имот и предаване владението на приобретателя, при която намерението да се държи вещта като своя се предполага, не може да бъде отнесена към настоящата. Предмет на договора за издръжка и гледане от 1997 г. са притежаваните от праводателите общо 6/8 ид. ч. от процесния имот, които са били прехвърлени на приобретателя. Останалите 2/8 ид. ч. са останали в наследство от В. Ч. на неговите синове Г. и И. Ч., като същите не са били прехвърлени с договора.

Неоснователни са доводите в писмената защита на ответника по касация С. Г., че е било обективно невъзможно да демонстрира намерение за своене спрямо касаторите, тъй като те са живели в друго населено място и не са проявявали интерес към имота. Следва да се посочи, че местонахождението на невладеещите съсобственици му е било известно, а и самите те са проявявали интерес към имота и са изразявали воля да упражняват правата си в съсобствеността.

С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е отменил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт в обжалваната част. Той следва да се отмени при касационното отменително основание по чл.281, т.3 ГПК - необоснованост на фактическите и правни изводи относно основателността на установителните искове за собственост по отношение на касаторите, а оттам - и до нарушение на материалния закон.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл.293, ал.2 ГПК.

Настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение, намира предявените искове срещу касаторите за неоснователни, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която установителните искове за собственост са уважени по отношение на касаторите за 1/8 ид. ч. от имота и вместо него се постанови ново по същество, с което същите да се отхвърлят за тази идеална част.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касаторите следва да се присъдят разноските за водене на делото, които възлизат на сума в общ размер от 4 655 лв. /600 лв. за първоинстанционното производство; 1 200 лв. – за въззивното и 2 855 лв. – за касационното производство/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 514 от 29.07.2019 г. по в. гр. д. № 1174/2018 г. на Старозагорския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е признато за установено по предявените от С. П. Г. срещу Р. Г. Ч., В. И. Ч., Д. И. Ч. и М. И. Ч. искове, че ищецът е собственик на 1/8 ид. ч. от следния недвижим имот: едностаен апартамент, в секция „А“, етаж първи над магазините в жилищен блок № * на [улица], с площ 73,48 кв. м., находящ се в [населено място], заедно с таванско и избено помещения и припадащите се идеални части от общите части на сградата и дворното място, на основание придобивна давност, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от С. П. Г. срещу Р. Г. Ч., В. И. Ч., Д. И. Ч. и М. И. Ч. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗС за признаване за установено по отношение на посочените ответници правото на собственост в полза на С. П. Г. върху 1/8 ид. ч. от следния недвижим имот: едностаен апартамент, в секция „А“, етаж първи над магазините в жилищен блок № * на [улица], с площ 73,48 кв. м., находящ се в [населено място], заедно с таванско и избено помещения и припадащите се идеални части от общите части на сградата и дворното място, на основание придобивна давност.

Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която установителният иск за собственост е уважен срещу ответника Г. В. Ч. за 1/8 ид. ч. от гореописания имот.

Осъжда С. П. Г. от [населено място], [улица], ет.1, ап. № 1, да заплати на Р. Г. Ч., В. И. Ч., Д. И. Ч. и М. И. Ч., всички със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 5-6, адв. К. Ц., разноски в размер на 4 655 лв. /четири хиляди шестотин петдесет и пет лева/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.