Доплащане на реално доставена електроенергия при отменени правила за корекция

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 144

гр.София, 12.03.2021 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1251/2020 г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от подадена от “Енерго-Про Продажби“ АД, представлявано от П. С. С. и Я. М. Д., чрез адвокат Н. Г., срещу въззивно решение № 151/06.02.2020 г. постановено от Варненски окръжен съд по въззивно гр.д. № 2235/2019 г.

Касационното обжалване е допуснато по следния въпрос: след отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период (чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ), енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претенедира доплащане.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:

Съгласно формирана съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, споделена и от настоящия съдебен състав, правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, се договорни, за доставка/продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуреденни в Закона за енергетиката случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл. 183 и сл. ЗЗД, съответно гл. ХХII ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на осн. чл. 200 ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. (в този см. напр. решение № 107/26.11.2020 г. на ВКС III г.о., по гр.д. № 1096/2020 г., .). Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ПИКЕЕ/, обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя. В периода след отмяната на Правилата, вкл. на чл. 48, 49, 50, 51, извършено с решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. на 5чл. състав, и решение № № 2315/21.01.2018 г. на ВАС по адм.д. № 3879/2017 г. на IV отделение, електроразпределителното дружество не може да търси доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия след установяване на грешки при отчитането, по реда и на основание отменените разпоредби. Доставчикът обаче има право да търси доплащане на осн. чл. 200 ЗЗД, а потребителят съответното задължение да плати цялата потребена елекроенергия. Съдът е този, който квалифицира искането, с което е сезиран. При иск с правно осн. чл. 200 ЗЗД за заплащане изцяло или частично на доставена електроенергия, ищецът следва да уточни какво количество и за какъв период от време твърди, че е доставил електроенергия, съответно каква част от нея е останала неплатена от потребителя. Ищецът носи тежестта да докаже, че количеството е действително доставено на ответника и ако твърди, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, следва да го установи по пътя на пълно главно доказване, а още и цената на електроенергията, която не е заплатена от потребителя.

По касационните оплаквания:

Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по касация П. Д. П., чрез адвокат С. С., изразява становище в отговора по чл. 287 ГПК и по-късно в открито съдебно заседание, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният Варненски окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски районен съд, приел за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. Д. П. не дължи на “Енерго-Про Продажби“ АД сумата от 5486,75лв. по издадена фактура № [ЕГН] - преизчислени количества енергия от 30029 кВт. ч. за периода от 28.05.2017 г. до 27.05.2018 г. за обект, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Осъдил “Енерго-Про Продажби“ АД да заплати на П. Д. П. сторените разноски за въззивната инстанция.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че от представен по делото констативен протокол № 1202233/27.05.2018 г., се установява, че на същата дата длъжностни лица на "Електроразпределение Север" АД са извършили техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на ел. енергията в обекта на П. П., при която електромерът е бил демонтиран и изпратен за проверка на броячите в БИМ. Установено било още, че констативният протокол е подписан от двама свидетели в отсъствието на представител на клиента. Въз основа на протокола съдът установил, че от метрологична експертиза на средство за измерване № 923/21.05.2019 г., при извършените проверки на точността на отчитане на електромера не са констатирани грешки. В протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е наличие на преминала енергия през тарифа ТЗ, която не е визуализирана на дисплея. От приетото по делото становище за начисление на електрическа енергия за периода от 28.05.2017 г. до 27.05.2018 г. "Енерго-Про Продажби" АД е начислило допълнително количество електроенергия в размер на 30029кВТч., след софтуерно прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия, като за обекта за потребление на П. П. е издадена фактура за сумата от 5488. 75 лв. с ДДС, представляваща стойността на служебно начислено количество ел. енергия за същия период. Въз основа на заключението на СТЕ, съдът установил, че към датата на извършване на проверката, процесният електромер е бил в метрологична годност. В деня на проверката, служители на ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ АД са получили информация, чрез компютър, снабден със специализирана програма и специален четец за електроенергията записана в търговските регистри на СТИ. Специалисти от БИМ са констатирали външна намеса в тарифната схема на електромера със следните записвания на ел. енергията – 1.8.1 – отчитащ нощна тарифа от 001961, 8 кв. ч., 1.8.2 – отчитащ дневна тарифа от 008112, 4 кв. ч., 1.8.3 – отчитащ върхова енергия от 030030, 2 кв. ч. Електроенергията в сумарния регистър е 000000. Съобразно с техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници, е прието, въз основа заключението на експерта, че електроенергия от общо 32 514 кв. ч. /30 030 кв. ч. + 2 484 кв. ч. / не би могла да бъде доставена за период от 365 дни. Съдът приел, че левовата равностойност е коректно изчислена в издадената фактура и възлиза на сумата от 5 486, 75 лв.

От правна страна съдът приел, че начислената сума не е резултат от реален отчет, а от корекция на сметка. Приел, че корекцията е извършена от касатора при действието на изменени разпоредби на Закона за енергетиката, влезли в сила на 17.07.2012 г. и действащи от м. ноември 2013 г. ПИКЕЕ (Правила за измерването на количеството електрическа енергия - Правилата), въз основа на които е предвидена възможност за извършване на корекции на сметките на потребители на ел. енергия за минал период при констатирани отклонения в точността на измерванията. Съдът приел още, че процесните ПИКЕЕ, са отменени с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. и доколкото КЕВР не е приела нови правила на мястото на отменените, липсва приложим материален закон, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Приел, че липсваща правна уредба не може да бъде заместена по аналогия с друга и към момента на проверката на средството за търговско измерване - 27.05.2018 г. не е съществувал приложим материален закон, въз основа на който да бъде извършена тази проверка и касаторът не е имал право да начисли спорната сума въз основа на осъществяване на такава проверка. Съдът приел и, че дори разпоредбите на чл. 48 – 51 (вкл.) ПИКЕЕ, имащи отношение към извършването на проверка като процесната да били действащи и след постановяване на посоченото по-горе решение на ВАС, същите са отменени с решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., и са неприложими към извършената проверка, осъществена три месеца след постановяване на цитираното решение.

По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадения по-горе отговор от състава на Върховния касационен съд.

Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл. 124 ГПК - нормата е процесуалноправна и сочи реда и процесуалните предпоставки за допустимост на претенцията, но не и материалноправната квалификация на иска, която в случая е чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане (петитум). Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно заявени искания. Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича наличие на свое оспорвано материално право. Последното се квалифицира от съда. Въззивният съд, като втори по ред по съществото на спора, не обсъжда правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, а само съпоставя своето заключение по материалния спор с това на по-нисшата по степен съдебна инстанция, като прилага и относимата материалноправна норма към конкретния спор. Следователно въззивният съд може да преквалифицира претенцията и сам, защото става реч за нарушение на материален закон, и да се произнесе съобразно приложимата правна норма, ако намери, че първоинстанционният съд е сгрешил. В случая, след като правилно съдилищата – и първостепенния, и въззивния, са приели, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ за едностранна корекция на сметки, е неприложима, е трябвало да съобразят относимата към спорното договорно правоотношение материалноправна норма – чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 7 ГПК, след като страната е заявила искането за защита, съдът е този, който служебно движи и приключва гражданския процес, като следи за допустимост на процесуалните действия на страните, както и за надлежното им извършване, а още и съдейства на същите за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Служебното начало е неразривно свързано с принципа за установяване на истината - чл. 10 ГПК, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, като се отчитат и обективните ограничения за достигане на истината (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства – напр. чл. 164 ГПК).

Варненският окръжен съд, като е изходил от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, не е квалифицирал точно искането и така е приложил неточно правните норми,. В случая не е налице недопустимост на произнасянето, а неправилност на решението. Когато съдът се е произнесъл по фактите, твърдяни от ищеца, обосновавайки защитаваното субективно материално право, по заявения петитум и между насрещните страни в процеса, няма произнасяне по непредявен иск, дори и при грешна квалификация.

В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и делото върнат на въззивния съд, който трябва да изясни твърденията на ответника - незаплатено количество електроенергия за какъв период от време е доставеното, като даде възможност на насрещната страна да направи възражения във връзка с уточнението, да допусне повторна, комплексна съдебна експертиза, като укаже на ответника за необходимостта от извършването й, както и задължението да внесе депозит за възнаграждение на съдебните експерти. Експертизата следва да включва участие, освен на вещото лице инженер, още и на софтуерен специалист, и да е със задача: преминала ли е реално отчетената в тарифи Т3 и Т4 електроенергия и през кой период от време; какви са били показанията на тарифите в СТИ при монтирането му в имота на ищеца; разполага ли дружеството – доставчик със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с така, която чете данни; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ и „електромерът не съответства на техническите характеристики“ в протокола на БИМ. Също така, въззивният съд следва да вземе становище по възражението на ищеца, че протоколът, съставен на бланка на „ЕРПО СЕВЕР“ не доказва данните, вписани в него, повторено и пред втората инстанция в отговора на въззивната жалба, като и повторените съображения, че първостепенният съд е следвало, но не е дал указания на ответника по отрицателния установителен иск за тежестта да докаже обстоятелствата, отразени в цитирания частен документ.

По съдебноделоводните разноски, сторени по настоящото дело, следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно крайния резултат по спора.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 151/06.02.2020 г. постановено от Варненски окръжен съд по въззивно гр.д. № 2235/2019 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: