Обезщетение за пропуснат наем при теч от съседен апартамент

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50038

София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 3533 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д. А. срещу решение № 4982 от 14.08.2020 г. по в. гр. д. № 3416/2019 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение № 557662 от 10.12.2018 г. по гр. д. № 3142/2018 г. на Софийски районен съд, с което е бил уважен предявеният от К. С. К. и М. С. К. срещу жалбоподателя иск по чл.45 ЗЗД за сумата 9802 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността на ищците да отдават под наем собствения си апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за периода 01.04.2016 г. - 31.12.2017 г. поради теч от намиращия се над него имот на жалбоподателя.

Основното оплакване в касационната жалба е срещу решението на въззивния съд, с което е бил уважен предявеният срещу Д. А. обуславящ иск по чл.109 ЗС за отстраняване на причините, водещи до теч в апартамента на ищците. По този иск касационно обжалване не е допуснато. Не е допуснато касационно обжалване и по иска по чл.45 ЗЗД за имуществени вреди. По обусловения иск по чл.45 ЗЗД за пропуснати ползи жалбоподателят се позовава на ТР № 3/13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС, като счита, че в конкретния случай настъпването на вредите не е доказано със сигурност, тъй като апартаментът на жалбоподателите е бил само на шпакловка и замазка и при това положение не би могъл да бъде отдаден под наем.

Ответниците в производството К. С. К. и М. С. К. оспорват жалбата. Поддържат, че не са могли да отдават апартамента под наем през процесния период именно заради теча от имота на жалбоподателя, който направил собствения им апартамент негоден за ползване. Позовават се на извършената проверка от СО-район Л. от 01.11.2017 г., при която е констатирано, че жилището е с нарушени хигиенно-санитарни изисквания и това го прави необитаемо. Позовават се и на данните за ангажирана от тях агенция, чрез която са се опитали да отдадат жилището под наем, както и последвалия отказ заради състоянието на апартамента.

С определение № 149 от 12.04.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска по чл.45 ЗЗД по въпроса дали причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение.

Междувременно бе постановено Тълкувателно решение 3/13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС, в което е даден положителен отговор на поставения въпрос. Прието е, че причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение.

За да се произнесе по касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

В обжалваното решение е прието, че искът по чл.45 ЗЗД е основателен, тъй като поради виновните противоправни действия на ответника Д. А. в собствения му имот са настъпили вреди в апартамента на ищците и той не е могъл да бъде отдаван под наем през процесния период. Съдът се е позовал на показанията на свидетелката М., според която в апартамента на ищците има огромни петна на тавана и долу по пода в трите стаи, поради което „просто е невъзможно да се живее там“. Прието е, че уврежданията са констатирани и от вещите лица М. и Ц.. Налице е причинна връзка между вредите и противоправното поведение на ответника в неговия имот. Според свидетелката М. от ищеца тя знае, че е водил в имота агенция с цел отдаването му под наем. От агенцията направили снимки, но било невъзможно да се пуснат наематели. Съдът се е позовал на практика на ВКС, създадена преди ТР № 3/13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК, според която за уважаване на иск по чл.45 ЗЗД за пропуснати ползи от непозволено увреждане, изразяващи се в нереализиран наем, не се изисква собствениците да са изразили намерение и да са положили усилия да отдадат обекта под наем. Достатъчно е да са налице елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД – противоправно поведение, вреди и причинна връзка между тях. Прието е, че в случая тези условия са налице, затова искът е уважен.

С оглед приетото впоследствие ТР 3/13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС, въззивното решение е неправилно. Тълкувателното решение изисква пропуснатите ползи да са доказани със сигурност и в хипотезата на чл.45 ЗЗД.

Особеност на настоящия случай е това, че процесният апартамент на ищците е бил на шпакловка и замазка през периода, за който се претендира обезщетение за пропуснати ползи. В светлината на тълкувателното решение това означава, че по делото е следвало да се докаже, че ако не бяха вредите, апартаментът щеше да бъде отдаден под наем и в това състояние, т.е. без довършителни работи. Ищците са получили съответни указания от първоинстанционния съд при разпределяне на доказателствената тежест – указано им е, че трябва да докажат оправданото очакване за реализиране на доход от наем в посочения размер, от който са били лишени поради действия на ответника. Такива доказателства по делото няма. Свидетелката М. е установила само, че според казаното от самия ищец той е „водил агенция, те са снимали и че е невъзможно да пуснат наематели“. Това е казано в общия контекст за течовете в апартамента. Не е установено обаче, че биха се намерили наематели за недовършен апартамент. Следва да се има предвид и това, че според свидетелката М. процесната сграда е с акт № 16 от месец март 2016 г., но още преди това много хора са живеели в нея. Самата свидетелка живее в сградата от 2010 г. Ищците са придобили собствеността на апартамента на 17.12.2010 г. Те твърдят, че вредите в апартамента са настъпили основно през зимния сезон на 2016 – 2017 г. Периодът, за който претендират обезщетение за пропуснати ползи, е 01.04.2016 г. - 31.12.2017 г. Няма данни преди този период ищците да са били възпрепятствани да извършват довършителни работи в апартамента си или да са се опитвали да го отдават под наем в състоянието, в което е бил – на шпакловка и замазка. След като не е доказано, че през процесния период апартаментът е можел да бъде отдаден под наем и в недовършен вид, ако не бяха вредите в него, то искът по чл.45 ЗЗД за обезщетяване на пропуснати ползи е неоснователен и следва да бъде отхвърлен след отмяна на въззивното решение в тази част.

При този изход на делото по иска с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи следва да се разпределят и разноските на страните за всички инстанции, като се отчете обстоятелството, че предмет на делото са били още два иска – по чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД - за обезщетяване на имуществени вреди, по които има влязло в сила решение, с което исковете са уважени. Затова разноските на ищците за първата и въззивната инстанция следва да бъдат съответно редуцирани, а на ответника следва да се присъди съответната част от направените разноски по делото за този иск за всички инстанции.

За първата инстанция ищците са направили във връзка с иска за пропуснати ползи следните разноски: 392,08 лв. държавна такса /9802,04 х 4%/; 600 лв. адвокатско възнаграждение по договор от 25.02.2018 г. /1/3 от 1800 лв./; 200 лв. за оценителна експертиза; 117,07 лв. за СТЕ /1/3 от 350 лв./ или общо 1309,15 лв. За въззивната инстанция ищците са направили разноски за трите иска в размер на 1350 лв. по договор от 20.02.2019 г., от които само за иска за пропуснати ползи разноските са 1/3 или 450 лв. Общо разноските за двете инстанции са 2759,15 лв. Тази сума е присъдена, но не е дължима с оглед окончателния резултат по този иск. За касационната инстанция на ищците не се дължат разноски по този иск.

За първата инстанция ответникът /жалбоподател в настоящото производство/ е направил разноски по иска за пропуснати ползи в размер на 100 лв. по договор за правна защита и съдействие от 25.02.2018 г., от които се дължи 1/3 или 33, 33 лв. и 200 лв. за основната СТЕ, от които се дължи само 1/3 или 66,67 лв.; за втората инстанция – държавна такса 196,04 лв. и адвокатско възнаграждение от 300 лв. по договор от 22.07.2019 г., от което се дължи 1/3 или 100 лв., а за ВКС - 226 лв. държавни такси и 500 лв. - възнаграждение по договор от 23.09.2020 г., от които се дължи 1/3 или 166,67 лв. Общо за трите инстанции разноските по този иск са 788,71 лв.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 4982 от 14.08.2020 г. по в. гр. д. № 3416/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № 557662 от 10.12.2018 г. по гр. д. № 3142/2018 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е бил уважен предявеният от К. С. К. и М. С. К. срещу Д. Д. А. иск по чл.45 ЗЗД за сумата 9802 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността на ищците да отдават под наем собствения си апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за периода 01.04.2016 г. - 31.12.2017 г. поради теч от намиращия се над него имот на Д. А., както и в частта, с която Д. Д. А. е осъден да заплати на К. С. К. и М. С. К. разноски за въззивното производство над 900 до 1350 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която Д. Д. А. е осъден да заплати на К. С. К. и М. С. К. разноски за първоинстанционното производство над 1639,33 лв. до 2948,48 лв., и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. К. и М. С. К., двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу Д. Д. А. от [населено място] дол, [улица], [жилищен адрес] иск по чл.45 ЗЗД за сумата 9802 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността на ищците да отдават под наем собствения си апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за периода 01.04.2016 г. - 31.12.2017 г. поради теч от намиращия се над него имот на Д. А..

ОСЪЖДА К. С. К. и М. С. К., двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на Д. Д. А. от [населено място] дол, [улица], [жилищен адрес] сумата от 788,81 лв. разноски за всички инстанции по предявения иск по чл.45 ЗЗД за пропуснати ползи.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: