Собственост върху реституиран поземлен имот при построена след одържавяването сграда

Текстът на акта

Ключови фрази

1

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60162

СОФИЯ, 05.04.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 822/2021 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С решение № 100274 от 19.11.2020 г. по в.гр.д. № 21/2020 г. на Великотърновския апелативен съд е потвърдено решение № 491 от 17.11.2017 г. по гр.д. № 892/2016 г. на Окръжен съд Русе, с което е отхвърлен предявеният от С. М. Ш. против „Дунавия” АД-в несъстоятелност, със седалище гр. Русе, установителен иск за собственост на следния недвижим имот: 49.640 % ид. части от поземлен имот с идентификатор ....., находящ се в [населено място], З. промишлена зона, [улица], с площ 1 686 кв.м, съставляващ по предходен план парцел ..... п.п, заедно с построената в него сграда–цех „Стерилен-Карвало”, с идентификатор ....., със застроена площ 540 кв.м.

В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от С. М. Ш. чрез нейния пълномощник адв. И. Н.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.

С определение № 60316 от 13.07.2021 г. по гр.д. № 822/2021 г. на ВКС, І г.о., въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр.3 ГПК в частта, с която предявеният от С. М. Ш. установителен иск за собственост е отхвърлен по отношение на поземления имот.

В останалата обжалвана част/ по отношение на сградата цех” Стерилен-Карвало/ въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото. Предмет на спора за собственост са били поземлен имот с идентификатор ......и построената в него сграда с идентификатор .....-цех „Стерилен-Карвало”. Ищцата С. М. Ш. е основала претендираното право на собственост върху 49.640% ид. части на реституция по ЗВСОНИ и наследствено правоприемство от С. К. М., В. С. М. и Н. В. Р., които са били акционери в акционерно дружество ”Винома” АД.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че бившето „Винома” АД е образувано през 1945 г. чрез отделяне от Акционерно българско пивоварно дружество „Шумен-Русе”, като в капитала на новообразуваното дружество са внесени чрез апорт всички движими и недвижими вещи на преобразуваното дружество. По този начин в собственост на „Винома” АД е преминал придобитият през 1903 г. от Акционерно българско пивоварно дружество „Шумен- Русе” недвижим имот в [населено място], м. „Л.” с площ 24 888 кв.м. Акционерното дружество „Винома” АД е национализирано на основание ЗНЧИМП. Към 22.12.1947 г. неговото имущество се е състояло от фабрично застроено дворно място с площ 5 230 кв.м; фабрично незастроено дворно място с площ 13 200 кв.м, необработваемо място от 4 000 кв.м, обработваемо място от 9 000 кв.м, сгради-фабрични постройки: складовна /малцерай/ с площ 613.80 кв.м; сушара 203.50 кв.м, вакуумно отделение от 432 кв.м, машинно отделение от 260.80 кв.м; помещение парен котел от 284 кв.м, помещение гроздов мед от 111.72 кв.м, помощни и жилищни постройки, подробно описани в инвентарната книга.

През 1948 г. бившето предприятие „Винома” АД е преименувано на Държавно предприятие ”Винома”-Русе. През м. юни 1948 г. е вписано прекратяване на Държавна фабрика ”Консерва” и Държавна фабрика „Бор”, които се сливат с Държавно индустриално предприятие „Винома”-гр. Русе, на което се прехвърлят всички техни активи и пасиви, а през 1949 г. е вписано уедряване на няколко предприятия, едно от които „Винома”-Русе, в едно стопанско предприятие с наименование „Дунавия”-гр. Русе.

По делото са представени удостоверение за наследници, видно от които ищцата С. М. Ш. е наследник на В. С. М. и Н. В. Р., които са били акционери във „Винома” АД към момента на национализацията. В. М. е притежавал 45.687 %, от акциите, а Н. Р.- 0.340%.

Със заповед от 23.02.1994 г. на Кмета на Община Русе от актовите книги за държавна и общинска собственост е отписан, считано от 24.02.1992 г., част от имот по АДС № 8381/20.02.1987 г., съставляващ 91.277% ид. части от терен от 24 888 кв.м, със застроените в него сгради по [улица]както следва: част от масивна двуетажна сграда, застроена на 243 кв.м /сега канцеларии на цех № 1/; част от едноетажна масивна сграда, застроена върху 162 кв.м /сега техническа работилница на цех № 1/; част от едноетажна сграда, застроена на 94 кв.м /сега ремонтна работилница за кантари/; част от масивна двуетажна сграда, застроена на 310 кв.м / сега Вакуумно отделение/; избени помещения от общо 1 506 кв.м., собствеността върху които се възстановява на бившите акционери.

Назначените по делото съдебно-технически експертизи са установили, че след одържавяване на имота през 1947 г. по отношение на същия са настъпили няколко регулационни промени, свързани с разширяване на терена на ДКК ”Дунавия”. След проследяване на тези промени по плановете от 1953 г., 1966 г., 1972 г., 1973 г. и 2005 г. вещите лица са дали заключение, че процесният имот с идентификатор ....е идентичен с УПИ .... п.п и е част от одържавения от „Винома” АД терен с площ 24 888 кв.м. Сградата в него-цех ”Стерилен-Карвало”, не е съществувала към момента на одържавяването, а е построена по-късно-през 1960 г., върху терен, който е бил незастроен. Тя не идентична с деактуваната през 1994 г. част от вакуумно отделение с площ от 310 кв.м.

При така установените факти по делото въззивният съд е приел от правна страна, че сградата не е съществувала към момента на одържавяване на имуществото на акционерното дружество. Тя е новопостроена след този момент, поради което правото на собственост върху нея не е възстановено в полза на ищцата. Затова по отношение на нея е отхвърлил иска за собственост.

По отношение на дворното място, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор .....по КККР на [населено място], е приел, че правото на собственост е било възстановено на основание чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ, но е придобито по давност от ответното дружество, което е упражнявало фактическа власт върху него в продължение на повече от 10 години, считано от 22.11.1997 г.

В своята практика ВКС последователно приема, че когато на основание някой от актовете по чл. 1 и 2 ЗВСОНИ е одържавен застроен недвижим имот и в него след одържавяването е осъществено допълнително строителство, реституцията обхваща целият одържавен терен и съществуващите при одържавяването сгради, а върху новопостроеното, ако съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, възниква суперфициарна собственост на държавата, общините или техните юридически лица. Разпоредбата на чл. 64 ЗС дава право на суперфициарния собственик да ползва незастроената част от терена, необходима за ползване на сградата. Когато фактическата власт се упражнява на правно основание, тя има характер на държане. В този случай презумпцията на чл. 69 ЗС се счита оборена. Държателят може да промени намерението си и да започне да владее вещта за себе си, но тази промяна следва да бъде обективирана по отношение на собственика на терена чрез извършване на такива действия, които недвусмислено сочат на отричане на неговите права.

Това не е съобразено от въззивния съд, който е придал решаващо значение единствено на факта на упражняване на фактическа власт върху терена от ответното дружество. След като по настоящото дело е безспорно установено, че дружеството е суперфициарен собственик на сградата, построена в поземлен имот с идентификатор ....., в негова тежест е било да установи, че е обърнал държането на терена във владение за себе си, след което е владял същия в продължение на 10 години преди предявяване на иска за собственост. Такива доказателства по делото не са ангажирани. Разменената кореспонденция между синдика на дружеството и съда по несъстоятелността по повод проектираните продажби на обособените от терена на „Дунавия” АД самостоятелни УПИ не представлява действие, обективиращо промяната на намерението, насочено към собственика на терена. Снабдяването на ответника през 2008 г. с констативен нотариален акт за собственост на целия имот, издаден по реда на чл. 587, ал.1 ГПК, само по себе си също не представлява обективиране на намерението за своене пред собственика, тъй като нотариалният акт се издава в едностранно охранително производство по искане на молителя, в което трети лица не участват, поради което те не биха могли да узнаят отричането на правата им, докато този акт не им бъде съобщен или противопоставен. Събраните гласни доказателства установяват ползването от страна на ответника, включително отдаването под наем, само на сградата-цех ”Стерилен-Карвало”, но не съдържат сведения за извършвани от дружеството действия в незастроената част на дворното място, надхвърлящи ползването по чл. 64 ЗС и сочещи на отричане на правата на ищцата като реституиран собственик, притежаващ идеална част от него. Обстоятелството дали след реституцията на терена през 1992 г. ищцата е упражнявала лично или чрез другиго фактическа власт върху него е ирелевантно за изхода на спора. Правото на собственост не се изгубва поради неупражняването му, освен ако не бъде придобито от друг.

В обобщение на изложеното, въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. М. Ш. иск за установяване, че на основание наследствено правоприемство от бившите акционери във „Винома„ АД В. С. М. и Н. Р., и реституция по чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ, е собственик на 1/2 ид. част от притежаваните от тях права, които възлизат общо на 46.027 % ид. части , или на заявеното основание ищцата се легитимира като собственик на 23.013% ид. части от поземлен имот с идентификатор ..... За този обем права искът за собственост е основателен и следва да бъде уважен. В този смисъл следва да бъде постановено решение от касационната инстанция.

В останалата част въззивното решение е правилно. Ищцата не е доказала притежаването на права над посочения размер до претендирания от 49.640% ид. части. Не е представено удостоверение за наследници на С. К. М., за да се прецени дали ищцата е негов наследник и каква част от наследството получава. При данните по делото и за друг наследник по закон на В. С. М. и Н. Р., ищцата не е навела твърдения и не е представила доказателства да е придобила и неговата наследствена част, която също възлиза на 1/2.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 100274 от 19.11.2020 г. по в.гр.д. № 21/2020 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 491 от 17.11.2017 г. по гр.д. № 892/2016 г. на Окръжен съд Русе в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. М. Ш. против „Дунавия” АД-в несъстоятелност, със седалище гр. Русе, установителен иск за собственост на 23.013% ид. части от поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в [населено място], З. промишлена зона, [улица], с площ 1 686 кв.м, съставляващ по предходен план парцел ..... п.п, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Дунавия” АД-в несъстоятелност, че на основание наследствено правоприемство от бившите акционери във „Винома” АД В. С. М., поч. на 18.11.1965 г., и Н. В. Р., поч. на 26.01.1998 г., и реституция по чл. 2, ал.1 ЗВСОНИ ищцата С. М. Ш., ЕГН [ЕГН], е собственик на 23.013% ид. части от поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в [населено място], З. промишлена зона, [улица], с площ 1 686 кв.м, съставляващ по предходен план парцел .... п.п.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част, с която установителният иск за собственост на описания поземлен имот, предявен от С. М. Ш. против „Дунавия” АД-в несъстоятелност е отхвърлен за разликата над 23.013 % ид. части до 49.640 % ид. части.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:ЧЛЕНОВЕ: