Отказ за възобновяване на дело при задочно осъждане и укриване

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * неоснователност на искане за възобновяване * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден * задочно осъден * задочно осъждане * укриване /нежелание за лично участие в процеса/ * отказ да участва лично в наказателното производство * невръчване на препис от обвинителния акт * неуважено искане за възобновяване от осъден

4
Р Е Ш Е Н И Е

№.92

Гр. София, 17 юни 2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

МАЯ ЦОНЕВА

С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Т. Комов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 303/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения Р. М. Й. за възобновяване на н. о. х. д. № 1412/2019 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.

В искането се сочи, че Й. не е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство и по този начин е бил лишен от правото си на лично участие. Наред с това е развита аргументация относно развитието на инкриминираните събития и се настоява за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание служебният защитник на Й. поддържа искането по изложените в него съображения. Пледира за възобновяване на наказателното производство и за връщане на делото за ново разглеждане.

Осъденият се солидаризира с доводите на защитника и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Сочи, че с присъственото му привличане в качеството на обвиняем Й. е бил известен, че срещу него се води наказателно производство, но въпреки това се е укрил като е напуснал известния по делото адрес. Пледира искането да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо, защото е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК . Спазен е срокът по чл. 423, ал. 1 от НПК , тъй като осъденият е узнал за постановената присъда на 05. 03. 2020 год., когато наложеното му наказание е приведено в изпълнение, а искането е депозирано на 30. 04. 2020 год.

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С присъда № 193/20. 11. 2019 год., постановена по н. о. х. д. № 1412/2019 год., Районният съд – Пазарджик е признал подс. Р. М. Й. за виновен в това, че на 12. 04. 2019 год. в [населено място] управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1,57 на хиляда, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК го е осъдил на две години и един месец лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от правоуправление на МПС за срок от две години и три месеца.

В тежест на Й. са възложени и направените по делото разноски.

Подадената от служебния защитник въззивна жалба срещу присъдата е върната с разпореждане на съдията-докладчик от 11. 02. 2020 год. Присъдата е влязла в сила на 20. 02. 2020 год.

Процесуалното развитие на делото е следното:

С постановление на водещия разследването от 09. 07. 2019 год. Р. Й. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Постановлението е било предявено на осъдения на същата дата и той е депозирал обяснения по обвинението. Наред с това са му били разяснени задълженията, произтичащи от процесуалното му качество на обвиняем и от взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“, включително и това да не променя местоживеенето си.

След образуване на съдебното производство по н. о. х. д. № 1412/2019 год. осъденият е търсен на посочения от него адрес в [населено място], откъдето призовките както за разпоредителното заседание, така и за тези по съществото на делото неизменно са се връщали в цялост със забележка, че осъденият не може да бъде открит и следва да бъде призоваван от конкретно посочен адрес в [населено място]. След направена адресна справка е установено, че постоянният и настоящият адрес на Й. са в [населено място] и съвпадат със съобщения от него на досъдебното производство. Въпреки това призовки са изпратени и на адреса в [населено място], но опитите за уведомяване на осъдения за заседанията на съда отново са останали безуспешни, тъй като въпреки че за всяко от тях Й. е търсен по няколко пъти по различно време, не е бил намерен на адреса и не е било установено и друго лице, на което да бъде връчена призовката. В отговор на запитване до Областна дирекция на МВР – Пазарджик по делото е постъпила информация, че осъденият е напуснал страната на 20. 09. 2019 год. и не е регистрирано завръщането му в Република България. При тези данни на 02. 10. 2019 год. съдът е дал ход на разпоредителното заседание при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, а след като информацията за местонахождението на осъдения е останала непроменена – и на заседанията, насрочени за 30. 10. 2019 год. и 20. 11. 2019 год. В последното заседание е постановена и атакуваната присъда. В съдебната фаза осъденият е бил защитаван от служебен защитник.

При така установената фактическа обстановка касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство.

За основателността на искането не е достатъчно делото да е било разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е освен това да се установи, че то не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение, т. е. изобщо не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство, както и че неучастието му е последица от неизпълнение на служебните задължения за уведомяването му от страна на органите на досъдебното производство или съда, респ., от отсъствието на дължимата процесуална активност за установяване на местонахождението му, а не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение.

В настоящия случай не е налице нито една от посочените предпоставки.

Осъденият Р. Й. е бил информиран за наказателното преследване срещу него, тъй като обвинението е било предявено в негово присъствие. Съпоставката на постановлението за привличане в качеството на обвиняем с обвинителния акт показва, че за фактическите и правните параметри на обвинението не са претърпели промяна в различните фази на наказателния процес.

След приключване на досъдебното производство осъденият е напуснал както заявения адрес, така и онзи, на който обичайно е пребивавал, преустановил е всякакви контакти с органите на правосъдието и не е съобщил за новото си местопребиваване, което е довело и до невъзможност да бъде изпълнена процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК. По този начин Й. е демонстрирал ясно и недвусмислено отказа си от правото на лично участие и лична защита в наказателния процес. Коментираното поведение представлява укриване по смисъла на чл. 423, ал. 1 от НПК и съставлява процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство, тъй като никой не може да черпи права от собствените си противоправни действия.

Що се отнася до останалите твърдения в искането, те представляват собствена интерпретация на инкриминираните събития и тъй като са извън предмета на проверка в производството по чл. 423 от НПК, касационната инстанция не дължи произнасяне по тях. Доколкото не сочат и на някое от основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, не е налице необходимост делото да бъде изпратено на апелативния съд за образуване на производство по чл. 422 от НПК.

Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. М. Й. за възобновяване на н. о. х. д. № 1412/2019 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.