Преквалификация на неизгодна сделка и намаляване на наказанието

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 169

гр. София, 10. 04. 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:

Председател: Петя Колева

Членове : 1 . Весислава Иванова

2. Иван Стойчев

в присъствието на секретаря Рангелова и прокурора Колев, като разгледа докладваното от съдия Стойчев КНОХД № 122 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по повод на касационна жалба от защитника на подсъдимия Е. А. М. адвокат Я. Г. срещу присъда № 25 от 29.10.2024 г., постановена по ВНОХД № 990/24 г. по описа на САС – НО, 4ти с-в , с която съдът отменил присъда на СГС – НО, 27 с-в по НОХД№ 4563/2020г., като вместо нея:

ПРИЗНАЛ подс.Е. А. М., роден на ....... г. в гр. София, живущ в гр. София, бул. "В." № **, ет.2, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, работи, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на различни дати през периода от 12.03.2012г. до 15.08.2013г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление – с общо 42 отделни деяния, всяко от които осъществява поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно лице – управител на „С.“ ООД с ЕИК *********, съзнателно сключил неизгодни сделки, съгласно фактури за дейности по дезинфекция, дератизация и дезинсекция, санитарно-хигиенни материали и мероприятия, строително-монтажни работи и рекламни материали, издадени от „В. Ф.“ ООД с ЕИК *********, и от това произлезли значителни вреди за „С.“ ООД в размер на общо 142 779,81 лева /сто четиридесет и две хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и 81 ст./, като деянията са подробно описани в първоинстанционната присъда, и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.220 ал.2 във връзка с ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК ГО ОСЪДИЛ на 2 /две/ години лишаване от свобода, като на осн.чл.66 ал.1 от ОТЛОЖИЛ изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪДИЛ подс. Е. А. М. на осн.чл.189 ал.3 от НПК да заплати направените на досъдебното, първоинстанционното и възивното производство разноски.

С касационната жалбата се иска постановяване на решение, с което подсъдимият да бъде оправдан. Явно защитата разглежда това като единствен справедлив изход на делото, при наличието според посоченото в жалбата и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 т1 до 3 от НПК.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата и на трите основания по чл.348 ал.1 от НПК, както и направеното искане за оправдаване на подсъдимия.

Представителят на прокуратурата счита, че жалбата е изцяло неоснователна, не са налице сочените в нея нарушения на процесуалните правила, законът е приложен правилно, а определеното наказание е справедливо.

Подсъдимият счита, че е невинен и моли да бъде оправдан, а ако не бъде да му се намали наказанието.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата за частично основателна..

Касаторът посочва в жалбата си цифрово и трите касационни основания предвидени в чл. 348 ал.1 т.1 до 3 от НПК, но по същество развива доводи само в подкрепа на основанията по т. 1 и 2 на цитираната разпоредба – съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.

Твърдението за нарушение на процесуалните правила по същество е подкрепено с три довода. На първо място се отправя общ и абстрактен упрек към въззивния съд, че е извършил изцяло погрешно не в полза на обвиняемия, тълкуване на доказателствата, без да се сочат конкретни логически грешки на САС, нито конкретни нарушени разпоредби на НПК, измежду тези регламентиращи доказателствения анализ. На така абстрактно и оценъчно формулиран довод не се дължи, но и обективно не може да бъде даден конкретен касационен отговор. Не е процесуално нарушение директното имплементиране в присъдата на факти от обстоятелствената част на обвинителния акт. Именно обстоятелствената част на обвинителния акт поставя фактическата рамка на доказването в съдебната фаза на процеса. Когато постановява изцяло осъдителна присъда съдът очевидно възприема за доказани, именно фактическите твърдения на обвинението и за него не съществува, нито задължение, нито основание да ги променя. Явната техническата грешка в протеста срещу първоинстанционната оправдателна присъда, състояща се в изписване на чл. 202 вместо чл.220 от НК, очевидно по никакъв начин не е дезориентирала защитата относно правната квалификацията на деянието, която поддържа държавното обвинение. Отделно от това протестът сам по себе си не е процесуален документ, с които може да се повдига или изменя обвинението. Дори прокурорът изготвил протеста да беше заявил съзнателно, а не поради техническа грешка, че желае деянието да се преквалифицира по чл. 202 ал.2 вр. с ал.1 от НК, това би било процесуално недопустимо във възивното производство, би било отхвърлено от въззивния съд и в крайна сметка не би накърнило реално правото на защита на подсъдимия.

Неоснователни са доводите за пълна наказателна несъставомерност на деянието предмет на обвинението, но е налице основание за преквалифицирането му, като по - леко наказуемо престъпление от касационната инстанция, в рамките на фактическите положения по въззивната присъда/ чл.354 ал.2 т.2 от НПК/, а именно от особено тежък случай, по смисъла на чл. 220 ал.2 от НК на престъпление по основния състава на чл.220 ал.1 от НК.

На първо място възраженията на защитата за нарушение на материалния закон всъщност са претенция за промяна на приетите от въззивния съд факти. С други думи претенция за необоснованост, която е недопустима в касационното производство.

Очевидно защитата не приема резултатите от извършеното въззивно съдебно следствие и анализа на новосъбраните доказателства. Това, което касационният състав може да контролира, обаче, е само дали събирането и оценката на доказателствата е в съответствие с логическите и процесуални правила на доказването, а в конкретния случай такова съответствие е налице.

За да постанови оправдателна присъда, първата инстанция не е възприела заключението на съдебно – счетоводната експертиза, относно неизгодността на цените по инкриминираните сделки, но нито е назначила повторна експертиза, нито сама е обосновала различни изводи относно спорния факт. САС от своя страна е допуснал преразпит на вещите лица. Изложил е мотиви, защо не е верен упрекът на СГС към тях, че неправилно са определили третираната площ при извършените дейности по ДДД/ Дезинсектизация, Дератизация и Дезинфекция/ и мотивирано е възприел заключението им. В подкрепа на извода за неизгодност на цената по всички инкриминирани сделки, както вече посочените по ДДД, така и тези за извършване на СМР и изработка на рекламни материали, са и останалите доказателства допуснати и събрани в хода на въззивното съдебно следствие. Нито заключението на съдебно биологичната експертиза, нито това на съдебно техническата експертиза, нито показанията на св. С. са тълкувани превратно или погрешно. Напротив, те са анализирани съобразно действителния им смисъл. Заключението на биолгичната експертиза е в смисъл, че количеството препарати използвани по документи за дейности по ДДД не само е ненужно завишено, с оглед нужния ефект, но ако е било приложено по този начин е било потенциално опасно за персонала и клиентите. Техническата експертиза съдържа извод, че от фактурираните СМР няма видими следи в търговския обект.В показанията на свидетелката С./ счетоводител на С. ООД/ се съдържат възприетите от САС твърдения, че имено инкриминираните необосновано високи разходи са били причина дружеството, което било на печалба през 2011г. да завърши 2013г. на загуба, а по късно и да бъде обявено в несъстоятелност с Решение №1058/15.06.2016г. на СГС. Представените от защитата фактури на „ В. Ф. „ ООД, за предоставени услуги по ДДД на други фирми на аналогични цени са приобщени от САС към писмените доказателства. Вярно е че въззивният съд практически ги е игнорирал в мотивите си, но и да бяха обсъдени те не биха променили извода за неизгодност на инкриминираните сделки. Това че и други правни субекти са приемали необосновано високи цени не оневинява подсъдимия , доколкото предмет на настоящото дело е неговото поведение и решение да ги приеме и заплати, при положение че „ В. Ф.„ ООД не са монополист на пазара на никоя от инкриминираните услуги и за подсъдимия не е съществувала пречка да направи проучване на пазара аналогично на осъщественото от вещите лица по Съдебно – счетоводната експертиза. Изводът че той е направил това съзнателно също е мотивиран от САС, при логически верен и съобразен с процесуалните правила анализ на подкрепящите го доказателства. Въззвиният съд е анализирал подробно отношенията между съдружниците в С. ООД. Мотивирано е приел, че още преди да започне фактическата дейност на дружеството, то е изпаднало в неплатежоспособност поради невъзможността да заплати на Л. Д. ООД извършените дейности по изработка и доставка на мебели. Подсъдимият приел завишените според него цени на Л. д., като проява на нелоялност и непочтеност от страна на свидетелите Л. Д. и Г. А., които били съдружници, както в Л. д., така и в С. ООД. Факт е че Л. д. не е поискало обявяването в несъстоятелност на С. ООД през 2011, а едва през 2014г., като едва с цитираното Решение №1058/15.06.2016г. на СГС за начална дата на неплатежоспособността е приета 30.06.2011г. Между 2011 и 2013г. обаче С. ООД е осъществявало дейност. Макар да не го е формулирал изрично, от доказателствения анализ на САС става ясно, че той възприема приетото в обстоятелствената част на обвинителния акт и въззивния протест относно причината подсъдимия да сключи инкриминираните неизгодни сделки и съзнателно да генерира загуби за С. ООД, а именно намерението му да направи обективно невъзможно издължаването към Л. д. ООД и през годините, в които заведението „Г. б.“ е работело и е носело приходи на С. ООД. В крайна сметка да ги принуди да поискат обявяването на С. ООД в несъстоятелност и заличаването му, след което да продължи дейността на „Г. б.“ с друго дружество, а именно „Б. 55“ ООД, в което Л. Д. и Г. А. нямат участие. Вярно е, че за този извод няма преки доказателство, но в тази насока САС вярно и коректно е интерпретирал косвени доказателства, достатъчни да установят несъмнено съставомерността на деянието и от субективна страна. Такива са фактите, свързани с придобиването от подсъдимия на дяловете в С. ООД на св . Г. Ц. и изолирането на Д. и А. от тази процедура чрез съставянето и представянето на неистински документи. Вярно е, че няма доказателства, нито обвинение, това да е сторено лично от подсъдимия, но несъмнено го ползва. Правилно в тази насока е интерпретирано и последващото пренасочване на дейността на „Г. б.“ към „Б. 55“ ООД, за което свидетелства свидетелката С.. Цитираното от защитата ТР№6/1984г. на Пленума на ВС няма отношение към предявеното в настоящото наказателно производство обвинение, което е за неизгодна сделка осъществена като самостоятелно престъпление, а не като улесняващо престъплението присвояване.

В заключение, изводът за съставомерност на поведението на подсъдимия по основния състав на чл.220 ал.1 НК е правилен и съответства на действителния смисъл на посочената разпоредба на материалния закон.

По отношение на квалифициращото обстоятелства по ал.2 на чл.220 от НК, а именно деянието да е особено тежък случай, въззивният съд не е изложил мотиви в тази насока, но и обективно липсват основания за такава квалификация. Хипотетично би могло да се разсъждава дали поради големия брой деяния и относително високата степен на неизгодност на сделките деянието не е с изключително висока степен на обществена опасност, но категорично не е налице изключително висока степен на опасност на дееца, каквото е изискването на легалната дефиниция на особено тежкия случай по смисъла на чл.93 т.8 от НК . Както са приели и двете инстанции по фактите, той е неосъждан, образован, семеен и трудово активен човек. Процесното деяние е инцидентно за него и по никакъв начин не разкрива обща и трайна противоправна нагласа.

Доколкото преквалификацията на деянието по основния състав не изисква промяна на фактите и обективно е в полза на подсъдимия е процесуално допустимо да бъде извършена с касационното решение. Доколкото не се променя и изводът за наличието на предпоставките по чл. 55 ал.1 от НК, наказанието следва да се намали и да бъде определено под най -ниския предел от една година по чл.220 ал.1 от НК, което също е допустимо да се извърши направо с касационното решение. ./ чл.354 ал.2 т.1 и т. 2 от НПК/.

Като справедливо и адекватно на целите по чл.36 от НК настоящият състав намира наказанието Лишаване от свобода за срок от 6 месеца. Не се налага и промяна в извода за неналагане на комулативното наказание Лишаване от право по чл.37 ал.1 т.6 от НК, при условията на чл. 55 ал.3 от НК, както и относно извода за наличието на предпоставките по чл. 66 ал.1 от НК и размера на определения изпитателен срок.

Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 25 от 29.10.2024 г., постановена по ВНОХД № 990/24 г. по описа на САС – НО, 4ти с-в , като:

ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от престъпление по чл. 220 ал.2 вр. с ал.1 от НК в престъпление по чл. 220 ал.1 от НК, и ОПРАВДАВА подсъдимия Е. А. М. по обвинението извършеното от него престъпление да съставлява особено тежък случай.

НАМАЛЯВА размера на наказанието Лишаване от свобода от 2 години на 6 месеца.

ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата и част.

Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1 .

2.