Определяне на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък при ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50041

гр. София, 07.07.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 915 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Ц. З. М. от [населено място] чрез процесуален представител адвокат Я. С. срещу решение № 1198 от 17.11.2021г. по в. гр. д. № 960/2021г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в следните части: 1/ частта, с която след частична отмяна на решение № 260773 от 26.10.2020г. по гр. дело № 6832/2017г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Ц. З. М. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син З. П. З., настъпила на 04.09.2016 г. при ПТП; 2/ частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен посочения иск за разликата над 150 000 лв. до пълния предявен размер 200 000 лв.; 3/ частта за присъдените на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер 22 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв., разноски за въззивното производство в размер 560 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 150 лв.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи и аргументи на страните, не е изследвал фактите и взаимовръзките между тях, които са от съществено значение за правилното решаване на спора, не е съобразил в достатъчна степен обективните факти за определяне на действително справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди съобразно критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Релевира доводи, че в решението липсват мотиви, на базата на които съдът формира паричния еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания вследствие безвъзвратната загуба на нейния 32-годишен син, липсва задълбочен анализ на доказателствата по делото, както относно отношенията между загиналия и неговата майка, така и относно продължаваното две години след инцидента тежко психическо състояние, като съдът не е съобразил, че ищцата продължава да страда, да плаче, да не намира смисъл в живота, да е затворена в себе си, нито е отчел момента и начина на настъпване на смъртта – неочаквано и несвоевременно. Касаторът поддържа също, че съдебният състав не е взел предвид установения лимит към датата на процесното ПТП и обществено-икономическите условия в страната и е определил занижено обезщетение за търпените от ищцата неимуществени вреди, което показва явно незачитане на човешкия живот и здраве и не репарира нанесените вреди. Моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и ответникът да бъде осъден да заплати останалата част от претендираното обезщетение над присъдените 120 000 лв. до 200 000 лв., т. е. сумата 80 000 лв. заедно със законната лихва, считано от 20.01.2017 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за трите съдебни производства. Претендира присъждане на адвокат Я. С. на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД чрез процесуален представител юрисконсулт К. А. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на решението. Счита, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства, които са от значение за определяне на дължимото застрахователно обезщетение, взел е предвид годината и механизма на процесното ПТП, настъпилия летален изход при пострадалия, неговата възраст и съдържанието на връзката му с ищцата, съобразил е съществуващите в страната обществено-икономически условия и принципа на справедливост. Ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция.

Третото лице помагач [община] не изразява становище по касационната жалба.

С определение № 50128 от 14.03.2023 г. по т. дело № 915/2022 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ищцата част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантните процесуалноправни въпроси, относими към правомощията и задълженията на въззивния съд, и материалноправните и процесуалноправни въпроси във връзка с прилагане на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди:

1. Следва ли въззивният съд да вземе предвид и обсъди всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство?

2. Бил ли е длъжен въззивният съд да обсъди всички факти, взаимовръзката между тях при обосноваване на своите правни изводи, за да приеме намаляване на обезщетението?

3. Кои обстоятелствата следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер /чл. 52 ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди ?

4. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Липсата на посочване и на лимит, както и на съобразяване в достатъчна степен на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение в нарушение на задължителното ППВС 4/1968 г.?

5. Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС 4/1968 г.?

6. От значение ли е възрастта на наследника на пострадалото лице при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?

7. Следвало ли е САС да отчете всички специфични обстоятелства на базата, на които е определил стойностния адекват на вредата, да ги анализира, като изясни точното им значение за неговото определяне?

8. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД във връзка с критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?

9. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични в случая обстоятелства, въведени с ППВС № 4/1968 г., гарантиращи правилно приложение на принципа на справедливост?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените от страните доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

Въззивният съд въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза, констативния протокол и влязлата в сила на 18.06.2019 г. присъда от 12.07.2018 г. по н. о. х. д. № 134/2018 г. на Окръжен съд Монтана е приел, че на 04.09.2016 г., около 18.30 ч. в [населено място], на [улица]е настъпило ПТП, при което Я. Т. Т., като водач на товарен автомобил влекач „ДАФ ФТ ХФ“ с peг. [рег.номер на МПС] при спускане по наклон е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 1 и чл. 137а ЗДвП, вследствие на което товарният автомобил е напуснал очертанията на пътното платно, блъснал се е в прилежаща на улицата къща, в която имало няколко празнуващи сватба физически лица, и по непредпазливост е причинил смъртта на З. П. З. - син на ищцата, и средни телесни повреди на още трима души – престъпление по чл. 343, ал. 4 във връзка с ал. 3, б. „б“ връзка с ал. 1, б. „в“ НК. Улицата, на която е настъпило процесното ПТП, е обявена за част от републиканската пътна мрежа, която се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Съдебният състав е констатирал, че товарният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника към деня на настъпване на процесното ПТП - полица № BG/22/115002195628 със срок от 10.09.2015 г. до 09.09.2016 г.

За да направи извод, че дължимото от застрахователя обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейния син на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е в размер 120 000 лв., въззивният съд е посочил, че съобразява критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и конкретните данни по делото, а именно възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, отношенията на ищцата с пострадалия, които са имали приживе, обществено - икономическите условия в страната и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.

Относно законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдебният състав е приел, че се дължи от датата на увреждането съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД – 04.09.2016г. Посочил е че ищецът е поискал присъждане на лихва, считано от 20.01.2017г. /неправилно 20.01.2016г./, първоинстанционният съд е присъдил лихвата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.06.2017 г., но не е отхвърлил претенцията за лихва за периода 20.01.2017 г. – 01.06.2017 г. и ищцата не е поискала допълване на първоинстанционното решение по реда на чл. 250 ГПК.

По релевантните процесуалноправни и материалноправни въпроси:

Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. За да установи претърпените от ищеца неимуществени вреди и присъди адекватно обезщетение, съобразено с принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, съдебният състав следва да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случай, че във въззивната жалба са релевирани оплаквания за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи /например неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, необсъдени доказателства, несъобразени или неправилно интерпретирани факти, обстоятелства и доказателства/, въззивният съд е длъжен да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани своевременно доказателства, възражения и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми.

По материалноправните въпроси, свързани с приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ е налице константна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968 г., ППВС 4/25.05.1961 г. и множество решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, която настоящият съдебен състав напълно споделя. Съгласно задължителните за съдилищата указания, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт и свързаните с нея болки и страдания е обусловено от съобразяване на указаните в постановленията общи критерии – момента на причиняване на уврежданията /момент на осъществяване на съответното ПТП, настъпилата смърт и причиняване на болките и страданията/, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, степента на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на страданията и емоционалните преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди.

В константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о., цитираните от касатора решения и други/ е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с чл. 266 и § 27 ПЗР на КЗ /отм./, аналогични чл. 432 КЗ във връзка с чл. 492 КЗ. Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25 000 лв. за всяко събитие са достигнали до 2 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 10 000 000 лева – при две и повече пострадали лица /чл. 266, т. 1 КЗ, отм/, респективно за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица /чл. 492, т. 1 КЗ/. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по чл. 266 и § 27 ПЗР на КЗ /отм./, сега чл. 492 КЗ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, респективно чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

По правилността на въззивното решение:

В конкретния случай въззивният съд при определяне на размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Въпреки въведените във въззивната жалба на ищцата оплаквания за неправилно определяне на обезщетението за неимуществени вреди поради несъобразяване със събраните гласни доказателства, заключението на съдебно-психиатричната експертиза и лимита на застрахователните покрития към датата на процесното ПТП, въззивната инстанция в противоречие с разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК не е обсъдила събраните относими и релевирани своевременно доказателства и доводи поотделно и в тяхната съвкупност, което е довело до непълно установяване на обема на търпените от ищцата болки и страдания.

При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдебният състав е приложил неточно и в противоречие с константната практика на ВКС предвидения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение. Въззивният съд не е съобразил в пълна степен установените по делото обстоятелства, релевантни към вида и обема на търпените от ищцата вреди в резултат на внезапната смърт на нейния единствен син, не е отчел в достатъчна степен негативните за ищцата последици в емоционален и психологичен план и претърпяното страдание от непрежалимата загуба, нито е взел предвид начина на настъпване на смъртта на пострадалия – неочаквано и несвоевременно, докато е бил в жилището си с приятели.

Поради обстоятелството, че не се налага връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане, спорът следва да се реши в настоящото производство. Видно от показанията на свидетеля Г. Н. Г., ищцата е полагала грижи, за да отгледа сина си, двамата живеели в едно домакинство, отношенията между тях били нормални като при всяко семейство, никога не е имало спорове и проблеми. Ищцата и до настоящия момент не може да преживее смъртта на сина си и продължава да страда от загубата му. Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетеля относно приемането от ищцата на лекарства след инцидента, тъй като не са конкретни и не са подкрепени с медицинска документация, установяваща предписанието им от лекар.

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установява, че ищцата е преживяла остра стресова реакция при узнаване на факта на катастрофата, причинила смъртта на сина й, била е зашеметена, объркана, със стеснено поле на ясно съзнание, неадекватна според разпитания свидетел. Впоследствие ищцата е имала тревожно-депресивни оплаквания с реактивен характер, които са отзвучали. Към момента на приключване на устните състезания в първоинстанционното производство ищцата не страда от психично заболяване, но травматичните преживявания персистират и намират израз в психологични последици – изпитва постоянно чувство на тъга и песимизъм в резултат на невъзвратимата загуба, склонност към социално оттегляне, ситуативна емоционална лабилност. Вещото лице сочи, че прогнозата по отношение на психологичното състояние на ищцата зависи от личностовата й уязвимост и индивидуалните й възможности за справяне – възможно е психологичните последици или постепенно да отслабват, или да останат като трайни промени в личността й. Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, загубата на сина на ищцата представлява тежка психотравма, оставила траен отпечатък в живота й.

За определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди настоящият съдебен състав съобразява съществувалите между ищцата и нейния син отношения на обич и привързаност, тяхната възраст - към датата на настъпване на процесното ПТП и смъртта З. П. З. е бил здрав, на 32 г., а ищцата – на 52 г., начина на настъпване на смъртта – неочаквано и несвоевременно в жилището си, докато е бил с приятели, тежкото психическо състояние на ищцата след смъртта на сина й, последвалите след процесното ПТП постоянно чувство на тъга и песимизъм, склонност към социално оттегляне, ситуативна емоционална лабилност, продължилото две години след загубата страдание. За точното приложение на законоустановения принцип за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди касационната инстанция отчита и икономическата конюнктура в страната към м. септември 2016 г., чийто ориентир са и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.

Посочените факти, които в съвкупността си формират съдържанието на понятието „справедливост“, мотивират настоящия съдебен състав да приеме за основателни поддържаните в касационната жалба оплаквания, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищцата като пряка последица от смъртта на нейния син, е определен в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и не удовлетворява предвидения в закона критерий за справедливост. Преценявайки конкретните доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразявайки указаните в ППВС № 4/1968 г. и многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено-икономическите условия към м. септември 2016 г., настоящият състав на ВКС приема, че доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на ищцата ще бъде постигнато с определяне на обезщетение в размер общо 150 000 лв.

Поради изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Ц. З. М. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв. и вместо това ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата допълнително обезщетение в размер 30 000 лв. заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 01.06.2017 г. до окончателното й плащане. В частта, с която решението на СГС е потвърдено в останалата отхвърлителна част за разликата над 150 000 лв. до предявения размер 200 000 лв., въззивният съдебен акт е правилен, поради което следва да бъде оставен в сила.

По разноските:

С оглед изхода на спора и уважената част на иска дължимите разноски на ищцата за първоинстанционното производство са в определения от СГС размер общо 863 лв., а дължимата от ответника държавна такса е в размер общо 6 000 лв. за производството пред СГС и 600 лв. за касационното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер 169 лв., представляваща разликата над 694 лв. до 863 лв. - деловодни разноски за първоинстанционното производство, и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер 1 200 лв. /над 4 800 лв. до 6 000 лв./ и по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер 600 лв.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответното застрахователно дружество следва да заплати на адвокат Я. С. допълнително сума в размер 600 лв. – адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, представляващо разликата над 3 930 лв. до 4 530 лв. Дължимото адвокатско възнаграждение за въззивното производство, изчислено въз основа на интереса във въззивното производство 120 000 лв. /обжалваната от ищцата част 50 000 лв. + обжалваната от ответника част 70 000 лв./, съобразно уважената част на иска е в размер 2 292,50 лв. /3 930 лв. х 70 000 лв. : 120 000 лв./. От тази част с оглед изхода на спора във въззивното производство дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат С. е в размер 1 310 лв. /3 930 лв. х 40 000 лв. : 120 000 лв./, а с оглед изхода на спора в касационното производство останалата дължима част от възнаграждението за въззивното производство е в размер 982,50 лв. Сумата в размер 1 310 лв. не може да бъде присъдена с настоящото решение, тъй като ищцовата страна не е реализирала правата си по реда на чл. 248 ГПК. Дължимото адвокатско възнаграждение за касационното производство, изчислено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./ съобразно уважената част на касационната жалба, е в размер 2 643,75 лв. /7 050 лв. х 30 000 лв. : 80 000 лв./. Върху дължимите суми съответно в размер 600 лв., 982,50 лв. и 2 643,75 лв. следва да се прибави и ДДС в размер 20% или общо адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди на адвокат Я. С. за трите инстанционни производства заедно с дължимия ДДС, е в размер 5 071,50 лв. /720 лв. + 1 179 лв. + 3 172,50 лв./.

При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС.

Предвид изхода на спора въззивният съдебен акт трябва да бъде отменен и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответника деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер 22 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв., както и деловодни разноски за въззивното производство в размер 560 лв. и 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК Ц. З. М. трябва да заплати на ответното застрахователно дружество възнаграждение за юрисконсулт за касационното производство в размер 100 лв.

Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховвния касационен съд, Търговска колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1198 от 17.11.2021г. по в. гр. д. № 960/2021г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. З. М. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния син З. П. З., настъпила на 04.09.2016 г. при ПТП, както и в частта, с която Ц. З. М. е осъдена да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер 22 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв., разноски за въззивното производство в размер 560 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 80 лв., и вместо това постановява:

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на Ц. З. М. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сума в размер 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния син З. П. З., настъпила на 04.09.2016 г. при пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на Я. Т. Т. при управление на тежкотоварен автомобил „ДАФ ФТ ХФ“ с рег. [рег.номер на МПС] , заедно със законната лихва, считано от 01.06.2017г. до окончателното изплащане на посочената сума, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 169 лв. /сто шестдесет и девет лева/, представляваща разликата над 694 лв. до 863 лв. - деловодни разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на адвокат Я. В. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сума в размер общо 5 071,50 лв. /пет хиляди седемдесет и един лева и петдесет стотинки/ - адвокатско възнаграждение за трите инстанционни производства с включен ДДС.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ и по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер 600 лв. /шестстотин лева/.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1198 от 17.11.2021г. по в. гр. д. № 960/2021г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Ц. З. М. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 100 лв. /сто лева/ - възнаграждение за юрисконсулт за касационното производство.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач [община].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.