Дисциплинарна отговорност на нотариус при плащане в брой и липса на изписани имена

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 306

София 26.05.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова,

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1178 по описа за 2026г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.80 ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/.
Образувано е въз основа на подадени две жалби - от министъра на правосъдието Г. и от нотариус М. Д. П., вписана в регистъра на НК под № 445, с район на действие РС Казанлък против решение от 15.01.2026г.по д.д. № 7/2025г. на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камера, с което е наложено дисциплинарно наказание „глоба“в размер на 2 000 евро на нотариус П..
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното:
Нотариалната камера е сезирана от постъпило от министъра на правосъдието предложение за налагане на дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност за срок от една година“ на нотариус П. с твърдение за допуснати следните седем нарушения:
1.Осъществени общо пет сделки /обективирани в н.а.№ ..., т...,рег.№ ..., д. № ... от ... ... ...г.за дарение, н.а.№ ..., т...,рег.№ ..., д. № ... от ... ... ...г.за продажба, с пълномощно от 20.06.2023г., н.а.№ ..., т...,рег.№ ..., д. № ... от ... ... ...г.за дарение, с пълномощно от 20.06.2023г., н.а.№ ..., т...,рег.№ ..., д. № ... от ... ... ...г.за дарение, н.а.№ ..., т...,рег.№ ..., д. № ... от ... ... ...г.за дарение/, всички въз основа на пълномощно от 20.06.2023г., като собствеността е прехвърлена на едно и също лице И. П.. Пълномощното от 20.06.2023г. е подписано от И. Д. И. и с него е упълномощен Н. Т. да: „извършва всякакви търговски сделки на управление и разпореждане с право на собственост и други вещни права върху всички притежавани от него недвижими имоти, движими вещи и други имущества, ограничени вещни права в страната и в чужбина, включително при условията на чл.38 ЗЗД“. Според министъра - упълномощаването е само за извършване на „търговски сделки“, а процесните не са такива, поради което „осъществените нотариални производства не съответстват на текста на пълномощното и на правата, който упълномощителят е предоставил“. Освен това - няма данни нотариусът да е изпълнил задължението си по чл.25, ал.1 ЗННД за опазване на правата и интересите на страните, като им разясни съдържанието на упълномощаването и неговите правни последици, доколкото няма житейска логика едно лице да изрази воля за цялостното си обезимотяване,
2. В нотариалното производство по издаване на н.а.№ ..., т...,рег.№ ..., д. № ... от ... ... ...г.за продажба не е приложено платежно нареждане за превод на посочената като платена цена по банков път,с което е нарушен чл.25, ал.10 ЗННД,вр.с чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване плащанията в брой и в делото не се съдържа декларация по чл.66, ал.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/,
3. В нотариалните производства по издаване на н.а.№ ..., т...,рег.№ ..., д. № ... от ... ... ...г.за дарение и на н.а.№ ..., т...,рег.№ ..., д. № ... от ... ... ...г.за продажба не се съдържат кадастрални скици на сградите, находящи се в имота, с което е допуснато нарушение на изискването на чл.6,ал.3 от Правилника за вписванията,
4. По петте нотариални дела, нотариусът не е направил изискуемата се съгласно чл.25, ал.3 ЗННД справка в базата данни и фондовете по чл.19, ал.2 ЗННД, доколкото по тях няма подобно отразяване,
5. По петте нотариални дела нотариусът не е направил изискуемата се съгласно чл.25, ал.2 ЗННД справка за наложени обезпечителни мерки по Закона за отнемане на незаконно придобито имущество, доколкото по тях няма подобно отразяване,
6. По петте нотариални дела не са приложени декларации от И. Д. И. в качеството му на дарител и от И. П. като надарен/купувач, със собственоръчно изписване на имената на деклараторите, с което е нарушена нормата на чл.589, ал.2 ГПК,
7. По н.д. № ..., по което е издаден н.а.№ ..., т...,рег.№ ... от ... ... ...г.за дарение е приложен документ – договор за продажба на държавен жилищен имот, който не е вписан, съгласно изискването на чл.586, ал.4 ГПК.
Дисциплинарната комисия на Нотариалната камера – от твърдените седем нарушения, е преценила че са допуснати само две - тези с № № 2 и 6.
Счела е,че първото посочено нарушение не е извършено, първо защото упълномощаването не е за извършване само на търговски сделки, а е общо - относно всякакви сделки на управление и разпореждане с правото на собственост и второ, тъй като съгласно т.1 от ТР по т.д. № 5/2014г.на ОСГТК на ВКС – „за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи – определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното“. Освен това, съгласно чл.26,ал.1 ТЗ само търговец може да упълномощи друго лице да извършва търговски сделки, а в случая упълномощителят не е търговец. В случая, определянето на сделките като „търговски“, по-вероятно да е резултат от неправилна /разговорна/ употреба на правен термин /в смисъл на търговия,размяна на блага/. Ясно и недвусмислено е изразена волята на разпоредителя, която е за упълномощаване за извършване на действия за разпореждане със собственото му имущество. Според наказващият орган, по-скоро може да се приеме, че е налице допуснато нарушение по чл.25,ал.1 ЗННД при удостоверяване на подписа на упълномощителя поради липса на предприети действия изясняване на волята на упълномощителя, но такова нарушение не се сочи, а и е изтекла погасителната давност за налагане на наказание.
Дисциплинарната комисия на Нотариалната камера е приела,че няма нарушение на чл.6,ал.3 от Правилника за вписванията и кадастрални скици за сградите, находящи се в имота не са необходими, защото данните, съдържащи се в наличните скици на поземления имот напълно удовлетворяват изискванията на закона.
За недоказани са приети и извършването на нарушения по пункт №4 и № 5. Посочено е, че е задължително, както извършването на справки по чл.25, ал.3 ЗННД в базата данни и фондовете по чл.19, ал.2 ЗННД /от Национална база „Население“ и в „Национален регистър на българските лични документи“/, така и по чл.25,ал.2 ЗННД за наложени обезпечителни мерки по ЗОНПИ, но няма законово изискване за прилагане в делата на удостоверяващи справката разпечатки,които да са на хартиен носител. Възприел е твърдението на нотариуса за извършване на устни справки и при липса на установени - неавтентичност на представените документи за самоличност на участниците в нотариалните производства или несъответствие в други данни от значение за случаите и след като не е установено да са били наложени обезпечителни мерки, е прието,че няма доказателства за допуснати нарушения.
Прието е, че няма нарушение и на чл.586,ал.4 ГПК, защото съгласно действащата към момента на подписване на договора за продажба на държавен жилищен имот от 9.08.1983г. уредба, не е имало изискване за вписване.
Дисциплинарната комисия е приела, че е допуснато нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване плащанията в брой , предвиждащ забрана за разплащане в брой на сума от 10 000лв.,във вр.чл.574 ГПК, забраняващ извършване на нотариални действия в противоречие със закона, доколкото нотариус П. е допуснал издаване на н.а.№ ..., т...,рег.№ ..., д. № ... от ... ... ...г.за продажба, в който е записано, че цената от 10 000лв. е платена в брой от купувача. Независимо, че пред наказващия орган нотариусът е представил декларация по чл.66, ал.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, подписана от купувача И. П. с дата 10.10.2023г., е прието че е налице допуснато нарушение по чл.66,ал.2 ЗМИП , с аргумента че не може да се приеме,че тази декларация е съществувала към посочената в нея дата,защото ако това е така, логично е тя да е била представена на проверяващите, а не впоследствие.
Дисциплинарната комисия е приела, че е допуснато нарушение на чл.598, ал.2 ГПК , изискващ при удостоверяване на подпис върху частен документ в случаите „когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа“. В случая - в делата не се съдържа изписване на пълните имена от деклараторите.
За констатираните две нарушения е наложено общо наказание „глоба“ от 2 000евро,като е посочено че към датата на постановяване на решението липсват данни за налагани предходни наказания по ЗННД.
По жалбата на министъра на правосъдието:
Направеното възражение е за неправилност на обжалвания акт поради налагане на явно несправедливо и несъразмерно спрямо извършеното наказание. Счита, че изразената воля в пълномощното е за извършване само на „търговски сделки“, че информацията,съдържаща се в скицата за УПИ, в която са нанесени сградите, не е достатъчна за тяхното индивидуализиране /без да посочва какви данни липсват/, че липсата на писмени доказателства за извършени справки, съгласно изискванията на чл.25, ал.3 ЗННД и чл.25, ал.2 ЗННД са съществени нарушения и оспорва извода, че е релевантен момента на подписване на договор за продажба на държавен жилищен имот, като счита че от значение е момента на сключване на сделката, поради което договорът следва да бъде вписан, съобразно императивният характер на нормата на чл.586, ал.4 ГПК.
Настоящият съдебен състав не споделя никое от възраженията на жалбоподателя.
Подписаното от И. Д. И. пълномощно е общо. С него той е упълномощил Н. Т. да извършва всякакви „сделки на управление и разпореждане с право на собственост и други вещни права върху всички притежавани от него недвижими имоти, движими вещи и други имущества, ограничени вещни права в страната и в чужбина, включително при условията на чл.38 ЗЗД“. Касае се за общото упълномощаване, без конкретизация на правните действия или сделки, които пълномощникът е овластен да извърши и без ограничаване на обема на представителната власт . Споменаването на термина „търговски“ не е възможно да е с цел да конкретизира и ограничи вида на сделките или обема на представителна власт, пред вид спецификата на търговските сделки и наличието на специална правна норма, изрично установяваща определени изисквания относно необходимото съдържание пълномощното за търговския пълномощник, съгласно чл.26, ал.1 от Търговския закон. Изрично в мотивите на ТР по т.д.№ 5/2913г. е посочено ,че „упълномощаването е винаги валидно, стига да не нарушава изрична повелителна норма на закона или да не накърнява добрите нрави ( чл. 9 , вр. чл. 44 ЗЗД ). Разпореждането от името на упълномощителя също е валидно, стига да е извършено от пълномощника в рамките на учредената му представителна власт“ и „да не е извършено при споразумяване във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД . Ако волята на упълномощителя е пълномощникът му да бъде овластен да се разпорежда с цялото му имущество, чрез правни сделки и действия, при условия и спрямо лица, каквито намери за добре, то няма основание“.. „такава воля на упълномощителя да бъде ограничавана. Няма никакво основание и за тълкуване на закона, според което да се изисква още в пълномощното да са посочени конкретни по вид разпоредителни сделки или действия, техни съществени елементи, включително - цена (стойност) и конкретно имущество - предмет на разпореждането, или лице, което да го придобие или да се облагодетелства от него“.
Настоящият съдебен състав не споделя и довода на жалбоподателя, че информацията,съдържаща се в скицата за УПИ, в която са нанесени сградите, не е достатъчна за тяхното индивидуализиране. Изискването на цитираната в акта норма на чл.6, ал.2 от Правилника за вписване е :“ когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър . В тези случаи към акта се прилага скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или нотариално удостоверени преписи от такива“. В случая – обстоятелството,което не се оспорва и е от значение е,че данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър /идентификатор, вид на имота, адрес, граници на поземления имот, площ, предназначение на имота, етажност на сградата и обстоятелство по чл. 67, ал. 2 ЗН/ са налични.

Недоказана е подадената жалба и относно твърденията за допуснати от нотариус П. нарушения на изискванията на чл.25, ал.3 ЗННД и чл.25, ал.2 ЗННД. Цитираните норми поставят в тежест на нотариуса задължението да извърши справка в базата данни и фондовете по чл.19, ал.2 ЗННД и да направи проверка за наложени обезпечителни мерки по Закона за отнемане на незаконно придобито имущество. Законът обаче не уточнява начина на извършване на справката, нито установява процедура за това. При липса на изрично установено задължение за прилагане към нотариалното дело на хартиен носител на резултата от извършената справка и проверка, настоящият съдебен състав не счита, че има законово основание за налагане на наказание за липса на подобни писмени доказателства при положение, че не е оборено твърдението на нотариуса за извършване на надлежни устни справка по чл.25, ал.3 ЗННД и проверка по чл.25, ал.2 ЗННД. /В този смисъл е и решение по гр.д.№ 3265/2020г.на ІV г.о./
Не е налице и допуснато нарушение по чл.586, ал.4 ГПК, изискващ документът за собственост на праводателя да е вписан. В случая документът за собственост е договор за продажба на държавен жилищен имот, а съгласно чл.3, ал.2 от Правилника за вписване – не подлежат на вписване актове, издадени от надлежните държавни органи / „ Подлежат на вписване само актове, които са извършени по нотариален ред или са с нотариално заверен подпис“/.
По жалбата на нотариус М. Д. П.:
Направените възражения са следните: 1. Непълно и необективно изясняване на фактите от проверяващите, защото не са се ограничили до минимално необходимите документи за съдържание на нотариално дело, съгласно чл.11 от Наредба №32, а е търсила и други / декларация по чл.66, ал.2 ЗМИП/,без да ги изиска изрично и без да предостави срок за представянето им, 2. Липса на материално правно основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност за нарушения на други закони извън ЗННД /Счита,че нарушенията по ЗМИП, ЗОПБ подлежат на санкциониране по друг ред и от друг органи/, 3. Неосигурено право на защита в хода на проверката поради непредставяне на протокола за проверката по надлежния ред,в нарушение на чл.23 от Етичния кодекс, 4. Предложението за наказание е направено преди искането на обяснения и липса на връчено предложение за наказание, 5. Наложени са наказания за деяния,които не са посочени в предложението на министъра – по чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ и чл.574 ГПК,при това без да е изяснено за кое точно нарушение е наказанието, 6. Неправилно наложено наказание по чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ, защото по посоченият текст,нарушител може да е само платецът. Счита, че нормите на чл.25, ал.10 ЗННД и чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ са с противоречиво съдържание и не може с едно деяние да се осъществява състава им, 7. Оспорва извода, че декларацията по чл.66,ал.2 ЗМИП е съществувала към посочената в нея дата, като счита че тя не е част от задължителното съдържание на нотариалното дело, а и доказателствената тежест не е нейна,тъй като доводът,че тази декларация е без достоверна дата,за първи път е въведен в мотивите на дисциплинарното решение /производство по оспорване не е откривано и провеждано/, 8. Твърди незаконосъобразно разширяване на дисциплинарната отговорност извън правилата на ЗННД, 9. Неприложимост на изискването на чл.589, ал.2 ГПК към конкретния случай, приложимо само при нотариалното удостоверяване на подписите и липса на правомощие на наказващите органи да обявяват едно нотариално удостоверяване за нищожно, 10. Липса на повтаряемост на нарушението.
Настоящият съдебен състав не споделя никое от изложените възражения, като счита за правилен обжалвания акт досежно основните изводи, касаещи допускане от страна на нотариус П. на посочените нарушения по втори и шести от предложението.
Не може да бъде споделен довода на жалбоподателката /по пункт №2 и 8 / за липса на материално правно основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност за нарушение, защото се касаело за нарушение по Закона за ограничаване плащанията в брой , който предвиждал самостоятелен ред за санкциониране. Съгласно чл.74 ЗННД - нотариусите носят дисциплинарна отговорност за „ виновно неизпълнение на задълженията по закона и устава на Нотариалната камара“, но за тях важи изискването на чл.574 ГПК, съгласно което „не могат да извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или добрите нрави сделки, документи или други действия“. При наличие на законово изискване по чл.3, ал.1, т.1 от Закона за ограничаване плащанията в брой, съгласно което: „плащанията на територията на страната да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност равна на 10 000лв.“, задължение на нотариуса е /при стриктно спазване на разпоредбите на чл.25, ал.9 и 10 ЗННД/ при издаване на нотариален акт за продажба /в случая - н.а.№ ..., т...,рег.№ ..., д. № ... от ... ... ...г./, да изиска плащането да се извърши- чрез превод или внасяне по платежна сметка, в какъвто смисъл е изискването на закона, а не да удостовери плащане на цената от 10 000лв. в брой. С посоченото действие е допуснато нарушение на законова норма, което според настоящия състав е основание за дисциплинарна отговорност. Обстоятелството, че в глава трета от Закона за ограничаване плащанията в брой е предвидена административна отговорност, която се реализира по друг ред е ирелевантно, защото се касае за различна вид отговорност, както е и ирелевнатно, че евентуално по реда на този закон може да бъде санкциониран и платеца на сумата. В случая не е реализирана отговорност по друг закон, в какъвто смисъл е второто направено възражение. Не се споделят възраженията по пунктове 5 и 6, доколкото съставът счита за неверни твърденията, че са наложени наказания за деяния, които не са посочени в предложението на министъра и че нормите на чл.25, ал.10 ЗННД и чл.3, ал.1, т.1 ЗОПБ си противоречат.
Във връзка с направено от жалбоподателката възражение по пункт 1 и 7 , следва да се посочи, че доколкото – в хода на производството е представена декларация по чл.66,ал.2 ЗМИП и не е откривано производство по оспорването й, същата неправилно не е съобразена от наказващия орган. Това обстоятелство обаче не променя извода за допуснато нарушение от страна на нотариуса, изразяващо се в неизпълнение на гореописаното законово задължение.
Неоснователни са възраженията по пункт 3 и 4, за неосигурено право на защита. Съгласно установената съдебна практика – когато е ясен предмета на дисциплинарното производство и какви са твърдените -съобразно индивидуализиращите ги обстоятелства - нарушения и страната своевременно е могла да изложи своите възражения, както е в случая, правото на защита не е нарушено.
Неоснователно е възражението по пункт 9 за неприложимост на изискването на чл.589, ал.2 ГПК към конкретния случай, защото била относима само за нотариалното удостоверяване на подписите. Разпоредбата на чл.589 ГПК е озаглавена: „Представяне на частен документ за удостоверяване“. В ал.2 изискването е : „Когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа“. В случая е безспорно, че в пет от процесните дела /н.д.№ .../...г., н.д.№ .../...г., н.д.№ .../...г., н.д.№ .../...г. и н.д.№ .../...г./няма подобно собственоръчно изписване на имената в декларациите на И. Д. И. в качеството му на дарител и на И. П. като надарен/купувач. Отново е налице неизпълнение на законоустановено задължение на нотариуса, за което следва да се понесе дисциплинарна отговорност.
Неоснователно е и възражението по пункт 10 , доколкото в мотивите си наказващият орган не е коментирал повтаряемост, а изрично е посочил, че приема че не са налагани наказания, доколкото към „датата на постановяване на решението липсват данни за предходни наказания“.
Съобразявайки вида и характера на допуснатите две нарушения, които са свързани с осъществени действия относно нотариалното производство, настоящият съдебен състав намира, че съобразено тежестта на извършеното, следва да се наложи наказание „глоба“ около минималния размер. Наложеното от наказващият орган наказание от 2 000 евро, което е към максималния размер се явява прекомерно и следва да се намали на 500 евро.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение от 15.01.2026г.по д.д. № 7/2025г. на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камера, в частта на наложено дисциплинарно наказание „глоба“ на нотариус М. Д. П., вписана в регистъра на НК под № 445, с район на действие РС Казанлък, като НАМАЛЯВА същото от 2 000 евро на 500 евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :