Потвърждаване на осъдителна присъда за опит за производство на метамфетамин и пожар

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 554

София, 17 декември 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при секретар: Елеонора Михайлова

и в присъствието на прокурора Е. С.

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 630/2025 година

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба, подадена от защитника на подсъдимия А. Г. Г., против въззивно решение № 60/22.05.2025 г., постановено по ВНОХД № 131/2025 г. от Апелативен съд - Варна.

В касационната жалба е заявена претенция за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Направени са в тази връзка алтернативни искания : за отмяна на оспореното въззивно решение и оправдаване на подсъдимия Г. по повдигнатите му обвинения или за връщане на делото за ново разглеждане. Като възможен резултат от касационната проверка е предложено и изменение на съдебния акт, като на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК наложеното на подсъдимия наказание да бъде намалено. В жалбата се излагат съображения за недоказаност на обвинението, за отсъствие на съдебна мотивировка, вкл. по възраженията на защитата, за неспазване на разпоредбите на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 от НПК, както и на общото изискване на чл. 305, ал. 3 от НПК. Касаторът твърди, че атакуваното решение не кореспондира със събраните по делото доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон по отношение на престъплението по чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр.1, алт.1 във вр. с чл. 18 от НК. Изтъкват се доводи за безкритично кредитиране на показанията на С. П. и се изразява несъгласие със съдебната оценка на приетата по делото физико-химична експертиза (ФХЕ), след което се обобщава, че авторството на инкриминираното деяние, признато в лицето на подсъдимия, не е доказано по несъмнен начин. Наложеното на Г. наказание се преценява като несправедливо поради погрешно възприета от съда фактическа обстановка. Поддържа се, че ефектът на наказателно въздействие може да се обезпечи и с налагане на по – нисък размер на лишаването от свобода, съответно и на изпитателния срок по чл. 66 от НК.

Подсъдимият А. Г. и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват.

Гражданските ищци и частни обвинители Д. М. и Р. Ж., както и М. М., представляващ гражданския ищец „****“ ЕООД, не участват в касационното производство.

Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата, изтъквайки, че доказателствената и аналитична дейност на втората инстанция е в съответствие с процесуалните изисквания, а наложените на подсъдимия наказания не разкриват признаци на явна несправедливост. Пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Окръжният съд – Варна с присъда № 5/13.01.2025 г., постановена по НОХД № 387/2024 г., признал подсъдимия А. Г. Г. за виновен в това, че :

- на 19.09.2021 г. в апартамент, находящ се гр. Варна, без надлежно разрешително направил опит да произведе високорисково наркотично вещество (метамфетамин) с цел разпространение, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр.1 алт.1 във вр. с чл. 18, ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил с изпитателен срок от пет години на основание чл. 66 от НК и глоба в размер на 9 000 лева;

- на същата дата по непредпазливост запалил чужд имот по чл. 330, ал.1 от НК (апартамент, индивидуализиран в присъдата) на значителна стойност, собственост на Д. В. М. и Р. Д. Ж., като са последвали значителни вреди на обща стойност 16 773, 50 лева, от които : 11 253, 50 лева, нанесени на апартамента и вреди на стойност 5 520 лева, нанесени на изграден навес, намиращ се в автосалон, собственост на „****“ ЕООД, представлявано от М. Р. М., поради което и на основание чл. 331, ал. 3, пр. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 54 го осъдил на две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил с изпитателен срок от четири години на основание чл. 66 от НК;

- на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК съдът определил подсъдимият Г. да изтърпи общо наказание, а именно три години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от пет години и присъединил към така наложеното наказание и глоба в размер на 9 000 лева.

Първостепенният съдебен акт е бил предмет на въззивен контрол, осъществен по жалба на подсъдимия Г.. С атакуваното по касационен ред решение апелативният съд е потвърдил присъдата.

Касационната жалба против така постановения въззивен съдебен акт е неоснователна. Преди да се пристъпи към разглеждане на оплакванията на жалбоподателя настоящият съдебен състав прави уточнението, че в сезиращия документ оспорването се поддържа и с доводи за фактическа необоснованост, на която основа е направено и искането за пълното оневиняване на подсъдимия Г.. Така практически се очаква касационният съд да приеме нови фактически положения на основата на събрания доказателствен материал и собствени констатации за недоказаност на обвинителната претенция. Такива правомощия върховната съдебна инстанция няма, извън предвидената в чл. 354, ал. 5 от НПК хипотеза, неприложима в случая.

Независимо от не съвсем точната формулировка на доводите и отнасянето им към съответния касационен повод, недоволството на касатора е ясно, но е неоснователно.

Първо на разглеждане подлежат възраженията за неспазване на общото изискване за съдържанието на мотивите на оспорения съдебен акт, въведено с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, аргументирани с твърдения за „преповтаряне“ на тези към първоинстанционната присъда и неразглеждане на защитната теза. Тези възражения са неоснователни. Изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК са приложими в случай на постановяване на нова присъда от въззивния съд (чл. 339, ал. 3 от НПК), какъвто настоящият казус не е. Изтъкваният довод, че атакуваният съдебен акт „преповтаря“ мотивите на първоинстанционната присъда, както и че не съдържа отговор на доводите на защитата, насочва към претенция за допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, пр. 1 от НПК. Несъмнено, както неведнъж е посочвано в съдебната практика, функциите на въззивния съдебен акт не могат да бъдат успешно осъществени с дословното възпроизвеждане на съдържанието на мотивите към присъдата, респективно на обвинителния акт, без решаващият второинстанционен съдебен състав да е разгледал доводите на страните и без да е осъществил собствена самостоятелна проверка на доказателствените материали, на приетите факти и на направените въз основа на тях правни изводи. В разглеждания случай прегледът на атакувания съдебен акт не дава основание да се направи заключение за допуснато процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което да изисква неговата отмяна. По обхват и структура въззивното решение отговаря на стандарта по чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК. Съдържанието му обективира самостоятелната дейност на апелативния съд по установяване на релевантните факти и мотивиран разбор на доказателствената съвкупност. Противно на твърденията в жалбата този съд е бил изчерпателен при излагане на аргументите си, което позволява да се проследи съдебното убеждение относно всички елементи на оспорената пред него присъда. Надлежно е обосновал становището си за липсата на допуснати от окръжния съд нарушения при изследване и установяване на обстоятелствата от предмета на доказване. В рамките на извършената проверка, анализ и оценка на информацията, съдържаща се в наличния доказателствен материал, отговор са получили и поддържаните съществени възражения на защитата както срещу фактическата правилност на присъдата, така и срещу съображенията на първата инстанция по приложимия материален закон. Поради това без основание се твърди, че е нарушено правото на подсъдимия на мотивирано решение. Впрочем, твърдението в касационната жалба, че апелативният съд е оставил без отговор въззивните възражения не е обвързано с конкретното им посочване, което показва и бланкетния характер на наведения довод.

Жалбоподателят отрича обективността и всестранността на съдебното дирене за установяване на правнорелевантните факти с доводи, които са обсъдени от предходната инстанция при спазване на правилата на НПК за въззивна проверка. Оспорва се подходът на въззивния съд по кредитиране с доверие на част от свидетелските показания. Развитата в тази насока аргументация предимно разкрива, че се настоява определени факти да бъдат интерпретирани само по предложения от защитата начин, разминаващ се с дадения от предходната инстанция мотивиран прочит на доказателствената съвкупност. Възражението, че съдът е пренебрегнал сериозната проблемност на свидетелстването на С. П., е неоснователно. Според защитата свидетелката има личен мотив да посочи подсъдимия Г. като обитател на апартамента, обусловен от това, че именно тя е сключила наемния договор, поставящо я в пряка връзка с мястото на деянието. Съдът, сезиран със същото оплакване, не е споделил това разбиране, но съдебните изводи за достоверност на показанията й в частта им, че единствено подсъдимият е ползвал жилището, не са произволни. Мотивите на съдебния акт показват, че информацията, съобщена от П., е подложена на внимателна проверка за обективност съгласно чл. 107, ал. 5 от НПК. Съдебният състав е съобразил, че относно това обстоятелство показанията на П. са устойчиви и непротиворечиви, преценени са и в контекста на показанията на Н. Т., (съсед и приятел на подсъдимия), който е споделил за честите си посещения при Г. в апартамента, в който последният е живеел „на квартира“. Обсъдил е и констатациите на дактилоскопната експертиза, установила, че следата, иззета от вътрешната страна на входната врата, над заключващ секрет, е оставена от ляв показалец на Г., който факт макар и косвено, обвързва подсъдимия с жилището, в което е осъществено деянието. Съчетанието на всички тези данни стоят в основата на заключението, че в жилището постоянно е живеел само подсъдимият. От гледище на твърденията на защитата за заинтересованост на П., съдът е съобразил и това, че тя, извън коментираното обстоятелство, не е свидетелствала за инкриминираната дейност на подсъдимия. В проверявания съдебен акт се съдържат и съображения, базирани върху фактически обстоятелства, които касаторът обяснимо премълчава в жалбата си – че в раницата на Г., останала в апартамента след неговото напускане поради възникналия пожар, са открити вещи, съдържащи вещества, определени като участващи в производство на метамфетамин и следи от посочената наркотична субстанция по обектите.

Дистанцирано от съдържанието на въззивния акт е твърдението, че съдът не е извършил цялостна оценка на ФХЕ, която не съдържала извод за съществуването на готов наркотичен продукт в чиста, употребяема форма. В жалбата не се уточнява към коя от експертизите е насочено оплакването, доколкото по делото има изготвени и приети няколко такива. По –важното е, че всички заключения на ФХЕ са били предмет на съдебно обсъждане. Преценявайки приноса на всяко от тези заключения за установяване на истината, апелативният съд е съобразил както извършения обстоен експертен анализ на веществените доказателства, техният вид и количество, процесът на производство на наркотика и етапа, до който е достигнал, следовите количества метамфетамин, установени по обектите, така и пълнотата на дадените отговори, че иззетите химикали, реактиви и оборудване са достатъчни, за да бъде произведен метамфетамин и схемата за неговия синтез. Тези експертни изводи са обсъдени и във връзка с констатациите на пожаро-техническата експертиза, дала заключение, че използваният метод за производство на метамфетамин е опасен поради отделянето на газ фосфин по време на процеса, водещо често до пожари и взрив, каквото събитие е възникнало и в разглеждания случай. Преценката за обосноваността на изготвените и приети експертизи е направена чрез обективен подход към качествата на отделните експертни изследвания, към логическата тяхна връзка и същност и научната им стойност (виж, стр. 10 -11 от решението). Съдържащата се констатация в атакувания акт, че при изслушване на експертизите страните не са имали въпроси и не са направили възражения относно тяхното приемане, е разтълкувана в жалбата като отсъствие на дължимата съдебна проверка и оценка на експертните становища. По повод на това възражение и извън вече казаното по-горе, се отбелязва, че споменатото процесуално поведение на страните не може да се разглежда изолирано и извън общия смислов контекст на съдебните разсъждения за обосноваността и изчерпателността на приетите експертизи, обусловили и становището на втората инстанция, че не се налага назначаване на допълнително или повторно експертно изследване по същите въпроси. В обжалваното решение присъства и отговор на поддържания довод, че не е установен готов продукт в употребяема форма, който отговор е базиран на експертните становища, но е съобразен и с обхвата на обвинителната претенция, която е за опит за производство на наркотично вещество, а не за завършен процес. Обобщено, неоснователен е упрекът за проявено от съда формално отношение при оценката и ползването на експертните заключения.

Следващото възражение, предназначено да илюстрира наличие на съществени процесуални нарушения, е обосновано с твърдението, че съдът, макар и да не е интерпретирал изрично „мълчанието на подсъдимия като доказателство за вина“, всъщност го е обвързал с крайния си извод за не подкрепеност на защитната теза с негови лични обяснения. Като се остави настрана спекулативният начин, по който е поднесено това оспорване, съдържанието на въззивното решение не подкрепя направения от касатора негов прочит. От факта, че подсъдимият Г. не е давал обяснения по обвинението, въззивният съд не е правил злепоставящи го изводи, нарушавайки така забраната на чл. 103, ал. 3 от НПК. Във въззивното решение не се съзират и аргументи, че потвърждаването на осъдителната присъда е по съображения, като разчетените в жалбата, за неподкрепеност на защитната теза от обяснения на подсъдимия.

В заключение, предходната инстанция не е допуснала съществени нарушения на правилата на НПК за проверка и анализ на доказателствения материал, поради което направените от нея изводи относно подлежащите на доказване факти не страдат от пороци, които да представляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което и въззивният акт не подлежи на ревизия по процесуални причини.

Неоснователно е и възражението за нарушение на материалния закон с приложената правна квалификация по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.1, алт.1 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК. Оспорването се обосновава с аргументи за недоказаност на специалната цел, предвидена в закона, поради отсъствие на данни за осъществено разпространение, за комуникации, свързани с продажби, или други действия, обективиращи търговска или разпространителска дейност. От гледна точка на устойчивата съдебна практика разсъжденията в жалбата са неприемливи, тъй като принципно за установяването на целта за разпространение не е необходимо нито да се е стигнало до реално предаване на наркотичното вещество, нито да е осъществявана комуникация между дееца и други лица за определяне на параметрите на това предоставяне. Съставомерната цел за разпространение може да се изяснява и на базата на обективно проявеното от дееца поведение, от данните за инкриминираното вещество, неговото количество и пр.. Въззивният съд е обсъдил подробно поддържаното възражение и аргументирано е мотивирал неговата неоснователност. Тезата, че Г. е направил опит за производство на метамфетамин с предвидената в закона специална цел, е изведена убедително чрез комплексен анализ на доказателствените материали. Съдът се е спрял на множеството прекурсори, материали, съоръжения намерени в апартамента, на тяхното количество, фазата на осъществения синтез на метамфетамин, показващ и познанията на подсъдимия за този процес. Така установените обстоятелства са обусловили заключението за добре подготвена мащабна дейност, несвеждаща се до инцидентно производство на наркотична субстанция, а до количества, предназначени за многократен прием. В тази насока са били оценени откритата в жилището негова раница, приготвена за изнасяне, за която стана дума и съдържимото се в нея, както и това, че следи от метамфетамин са открити и по други обекти. Изброените обстоятелства, обсъдени от предходната инстанция в тяхната обща съвкупност, защитават извода за наличието на съставомерната специална цел – разпространение.

Установените факти и обстоятелства кореспондират на приетата от съда правна квалификация по чл. 354а, ал.1, изр.1, пр.1, алт.1 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК.

От съдържанието на жалбата не се извеждат аргументи по отношение на второто престъпление по чл. 331, ал.3, пр. 2 във вр. с ал.1 от НК, извън общото твърдение за процесуални пороци при постановяване на атакуваното решение, които бяха разгледани.

Неоснователно е и декларативно заявеното оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания, свързани с лишаването от свобода. В тази насока не са изложени конкретни съображения, които да налагат касационно обмисляне на потвърдените от въззивния съд наказания и тяхната справедливост, съобразно с нормата на чл. 348, ал. 5 от НПК. Затова настоящият състав единствено ще отбележи, че наложеното на наказание в размер на три години лишаване от свобода за престъплението по чл. 354а, ал.1 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК , е ориентирано към законовия минимум , отразява смекчаващите обстоятелства и съответства както на степента на обществената опасност на жалбоподателя и на престъпната му дейност, така и на целите по чл. 36 от НК. Във въззивното решение подробно е аргументирано прилагането на правилата по чл. 54 от НК, вместо тези по чл. 58, б. „а“ във вр. с чл. 55 от НК. Приложената наказателна принуда по отношение на второто престъпление по чл. 331, ал. 3, пр. 2 от НК също е адекватна на всички обстоятелства с действителна значимост за отмерването й. Двете санкции, както и определената обща такава от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години при условията на чл. 66, ал.1 от НК, не разкриват белези за явна несправедливост, което да обуславя намесата на касационната инстанция.

С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 60/22.05.2025 г., постановено по ВНОХД № 131/2025 г. от Апелативен съд- Варна

Настоящето решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.