Доказване на пропуснати ползи при липса на лиценз за търговия с природен газ

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * пропуснати ползи * енергийно предприятие

Р Е Ш Е Н И Е
№ 274

Гр . София , 18.09.2025г .

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд , Търговска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Кацарска к.т . д . № 2656 по описа за 2024г. за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

С определение № 1037 / 01.04.2025г. по к.т.д. № 2656/2024г. на ВКС, 1 т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 492/24.07.2024г., постановено по в.т.д. № 400/2024г. на Софийски апелативен съд, 15-ти търговски състав, с което е отменено решение № 358 от 11.03.2024г. по т.д. № 1385/2022 г. на СГС, ТО, IV - 12 състав, и вместо това „Петрокелтик България“ ЕООД е осъден да заплати на „Мост енерджи“ АД, на основание чл. 82 от ЗЗД сумата от 1 000 000 лв. по частичен иск от пълния предявен размер от 4 482 354,66 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за периода 01.01.2022г. - 18.07.2022г. от неизпълнение на допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021г. към договор за доставка на природен газ от 27.12.2019г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е вероятно недопустимо, очевидно неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател счита, че решението е постановено в нарушение на законоустановените критерии по чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите, както и при грубо противоречие с императивна законова разпоредба – параграф 17 от ПЗРЗИДЗЕ, установяваща изискване за лицензия по чл. 39, ал.1, т.5 ЗЕ за извършване на търговия с природен газ, считано от 01.10.2021г. Касаторът твърди, че от дефиницията на понятието „концесия за добив“ в раздел първи на договора, следвало, че се има предвид само добив от находища, на които добивното предприятие е концесионер, каквото в случая е само находище Галата, но без ангажимент за находище Каварна. Жалбоподателят счита, че тълкуването от съда на клаузата за уговореното авансово плащане е несъответно на чл. 4.2 и чл. 6 от допълнителното споразумение. Подобни доводи излага и за тълкуването на чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 2 от допълнителното споразумение относно компенсационния механизъм. Касаторът поддържа, че решението е постановено в грубо противоречие с чл. 83 ЗЗД и практиката на ВКС по прилагането на разпоредбата, като безспорно било установено по делото, че ищцовото дружество е неизправна страна по договора. Сочи, че решението е постановено в противоречие с практиката по чл. 82 ЗЗД относно характера на пропуснатите ползи и начина на установяването им, тъй като не са доказани обективни факти и вероятност да настъпи сигурно увеличаване имуществото на кредитора. В проведеното съдебно заседание поддържа жалбата и претендира уважаването й чрез процесуалния си представител – адв. Г., по съображения, изложени в писмена защита, като претендира и присъждането на разноски по представен списък.
Ответникът по касационната жалба - „МОСТ ЕНЕРДЖИ“ АД, оспорва същата чрез процесуалния си представител – адв. Й., по съображения, подробно изложени в отговор от 21.11.2024г. В проведеното открито съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски апелативен съд е приел, че между страните е сключен договор за доставка на природен газ от 27.12.2019г., изменен с допълнителни споразумения № 1, 2 и 3, съгласно който „Петрокелтик България“ ЕООД като „добивно предприятие“ доставя и продава на ищеца – клиент, количества природен газ съобразно спецификация по чл. 2.1. Въззивният съд е посочил, че в допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021г. е признато, че от началото на 2021г. добивното предприятие доставя на купувача занижени количества природен газ, които не отговарят на утвърдената годишна програма, и е уговорено обезщетение за месец януари 2021г. Приел е, че със споразумението е удължен срокът на договора и е постигнато съгласие за изменение на количеството природен газ, което ще бъде доставяно от добивното предприятие за периода от 01.03.2021г. до 31.12.2022г. по описания начин. Счел е, че в чл. 5.1 от споразумението е предвидено изменение в цената, като за периода 01.03.2021г. до 31.12.2021г., тя ще е равна на утвърдената по съответния ред и обявена от КЕВР пределна цена, намалена с 25%. Приел е, че в чл. 5, ал. 2 от споразумението е уговорено, че недоставените количества природен газ за периода 01.02.2021г. - 30.11.2021г. съгласно първоначално договорената годишна програма, ще бъдат предоставени (компенсирани), като същите ще бъдат разпределени по равно на месечна база през периода от 01.01.2022г. - до края на 2022г., а цената им, определена по реда на чл. 5, ал. 1.
Въззивният съд е счел, че по силата на договор между „Мост енерджи“ АД и „Мост Енерджи Газ“ ООД от 23.09.2021г. е уговорена доставка на цялото количество природен газ, което „Мост енерджи“ АД ще получи компенсаторно от доставчика си - „Петрокелтик България“ ЕООД съгласно споразумение № 3 от 08.03.2021г. по цена, равна на нормативно установената от КЕВР.
Въззивният съд е приел, че е установено, че ответникът не е доставил природен газ от уговорените компенсаторни доставки, и е налице виновно неизпълнение на задълженията му. Приел е за неоснователни възраженията, че това се дължи на обективна невъзможност, като е посочил, че липсват доказателства за наличие на обективни причини, освен занижения добив, а именно недоказани са доводите за влошено качество на добитото количество газ, чести аварии и/или проблеми с налягането по газопреносната мрежа. Апелативният съд е счел за неоснователни възраженията, че не е налице неизпълнение, тъй като ответникът е доставил на клиента си тези количества газ, които са били заплатени авансово, и че ищецът е неизправна страна по договора. Посочил е, че би противоречало на икономическата логика и установения между страните механизъм на осъществяване на доставките, да се иска от ищеца да бъдат заплащани авансово количествата, които са уговорени, при изрично заявяване, че няма да бъдат доставени в съответния месец, и без да е ясно кога и дали въобще ще могат да бъдат доставени.
Въззивният съд е приел, че след като ищецът има сключен договор за изкупуване на количеството природен газ по цена, равна на нормативно определената, то липсата на доставена газ от ответника при уговорената отстъпка от 25% по допълнителното споразумение представлява пропусната полза за него. САС е приел за доказан размера и вредата, възлизаща на сумата от 3 773 259,46 лв. САС е счел, че са неоснователни доводите на ответника за недействителност на договора, сключен между ищеца „Мост енерджи“ АД и „Мост Енерджи Газ“ ООД, както и възражението относно липсата на представителна власт на лицето, което го е подписало за „Мост Енерджи Газ“ ООД, което не можело да бъде направено от друго лице, освен от представлявания, тъй като последният винаги можел да потвърди договор, подписан от негово име. За неоснователно е прието и възражението, че договорът е недействителен като сключен между свързани лица, с мотив, че това дали съконтрагентите са свързани лица не се отразява на действителността на сделката, тъй като няма законова пречка да договарят помежду си и един от тях да реализира печалба.
Апелативният съд е приел, че е налице и предвидимост на вредата, тъй като към момента на сключване на договора „Мост енерджи“ АД е търговец на природен газ, което обстоятелство е било известно на съконтрахента му, т.е. страната е знаела или е можела да знае, че покупката на природен газ се извършва с цел препродажба и съответно - печалба. Въззивният съд е приел, че не следва да обсъжда възражението на ответника, че ищецът не притежава лицензия за търговия с природен газ съгласно чл. 39, ал. 1 от Закона за енергетиката, тъй като същото не било въведено своевременно в процеса /с отговора на исковата молба/ и е преклудирано. Посочил е, че е и неоснователно, тъй като на практика през този период ищецът е получавал доставки на природен газ, които е реализирал, т.е не имало фактическа пречка същият да изпълни договора си с „Мост Енерджи Газ“ ООД. По изложените съображения, въззивният съд е счел, че са налице всички предпоставки за уважаване на частичния иск, поради което е отменил първоинстанционното решение и присъдил претендираната сума от 1 000 000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи по частично предявения иск.
С определение № 1037/01.04.2025г. по к.т.д. №2656/2024г. на ВКС, 1 т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по следния уточнен правен въпрос: „Подлежат ли на доказване със сигурност при предявен иск по чл. 82 ЗЗД претендираните за обезщетяване вреди под формата на пропуснати ползи?“.
По въпроса е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012г. по т.д. № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, с което се прие, че при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която не се предполага. В разясненията към Тълкувателното решение се сочи, че пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Прието е, че само ако бъде доказано, че при точно изпълнение от страна на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника. В Тълкувателното решение се посочва, че на обезщетяване подлежат не всички пропуснати ползи, а само тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Това са ползите, чието пропускане, с оглед специфичните за случая обстоятелства и при проявена грижа на добрия стопанин/добрия търговец, страните са могли и са били длъжни да предположат, и които са причинени именно от неизпълнението, т. е. представляват негов необходим и закономерен резултат. С Тълкувателното решение е прието, че на пълно и главно доказване от кредитора подлежат фактите, относими към основанието на претенцията – пропускане на твърдяната полза, предвидимост на същата към момента на пораждане на задължението, респ. недобросъвестност на длъжника, причинна връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника, както и размерът на пропуснатата полза.
В практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 67 от 22.04.2013г. по т. д. № 28/2012г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1318/19.12.2008г. по гр.д. №3475/2007г. на ВКС, 1 г.о. и др., се приема, че сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. Настоящият съдебен състав споделя горепосочената практика като отговор на поставения въпрос.
По основателността на касационната жалба:
Съдът намира, че въззивното решение не е нищожно или недопустимо. Доводите на касатора за недопустимост на изменението на иска с допълнителната искова молба не могат да бъдат споделени, тъй като същата представлява уточнение на конкретните фактически обстоятелства, които формират търсените вреди от ищеца, и в този смисъл не е налице едновременно изменение на петитума и на основанието на претенцията.
Въззивното решение е постановено в отклонение на горепосочената практика на ВКС по поставения правен въпрос. Основателно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на процесуалните правила и необоснованост на въззивния акт поради необсъждане на заявеното от касатора възражение във връзка с установяването на пропуснатите ползи, твърдяни от ищеца. Апелативният съд е приел, че са настъпили претендираните вреди под формата на пропуснати ползи, въпреки липсата на надлежно доказване, че ищецът би реализирал печалба от продажбата на недоставеното му по допълнителното споразумение количество природен газ. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ, приета с изменението в ДВ, бр. 57/26.06.2020 г., търговията с природен газ е включена в дейностите, подлежащи на лицензиране от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Според закона след изменението, търговията с природен газ може да се извършва само въз основа на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ, с каквато е прието за безспорно по делото, че ищецът „Мост енерджи“ АД не разполага. След като няма лицензия за търговия с природен газ, ищецът не би могъл да продава въпросната стока на трети лица и да претърпи вреди под формата на пропуснати ползи поради нереализиране на печалба от продажбата й на цена, по-висока от тази, на която би я получил от ответника. Касае се за императивна правна норма, забраняваща търговията с природен газ от лица, които нямат лицензия, и съдът е следвало да обсъди това възражение на ответната страна, независимо дали е направено в срока за отговор по чл. 367 ГПК или в последващ момент. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Съгласно решение № 281/24.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 675/2018 г., II т. о., ТК и мн.др., с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право, освен ако не се касае до хипотезата на особени непредвидени обстоятелства или до приложението на императивна материалноправна норма. В случая възражението касае прилагане на такава норма, поради което не може да се приеме, че е било преклудирано. Предвид горното апелативният съд е следвало да обсъди възражението, че ищецът не разполага с лицензия за търговия с природен газ, следователно не би могъл да извършва според закона продажба на тази стока на трети лица и да претърпи пропуснати ползи от неполучена по-висока цена.
Като е уважил исковата претенция, без да обсъди горното възражение, Софийски апелативен съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени изцяло на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. В случая не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което правният спор следва да се разреши по същество.
Съдът намира за неоснователно въведеното от жалбоподателя касационно оплакване за нарушение на чл. 20 ЗЗД от въззивния съд при тълкуване на клаузите на договора. Между страните не се спори относно сключването между тях на 27.12.2019 г. на договор за доставка на природен газ, както и три анекса към него, а именно: допълнително споразумение № 1 от 19.03.2020 г., допълнително споразумение № 2 от 16.09.2020 г. и допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021 г., по силата на които касаторът „Петрокелтик България“ ЕООД като „добивно предприятие“ се е задължил да доставя и продава на ищеца като клиент, количества природен газ съобразно спецификация. С чл. 1, ал. 1 от допълнително споразумение № 3 към договора, страните са постигнали съгласие, че за периода 01.03.2021 г. - 31.12.2021 г. количеството природен газ, което добивното предприятие е следвало да доставя на ищеца, представлява разликата между целия ежемесечен добив от ответника от находищата „Галата“ и „Каварна“ и месечните доставки на същия към друг контрагент. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза добитият природен газ от находище „Галата“ и „Каварна“ постъпва в общ събирателен колектор на платформа „Галата“. Предвид груповата система за събиране на газа, липсва техническа възможност да се измери количеството, добито поотделно от всяко от находищата. С оглед горното при тълкуване изявленията на страните, както и техническите възможности за реализиране на договора, установени от експертизата, съдът намира, че волята им не е да създадат задължение на ищеца да доставя количества природен газ само в рамките и обема, добит въз основа на участието му като концесионер на едното находище, а на двете общо. Горното тълкуване е изведено и от въззивния съд и е в съответствие с изискванията на чл. 20 ЗЗД.
Фактическият състав за уважаване на предявения иск за имуществени вреди включва следните кумулативните предпоставки – доказана вреда под формата на пропусната полза, предвидимост на същата към момента на пораждане на задължението, респ. недобросъвестност на длъжника, причинна връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника. За да бъде уважена претенцията му, ищецът следва да докаже обективния факт на настъпила вреда - твърдяната пропусната полза, която извежда от неполучена печалба от продажба на природен газ. Съгласно § 17 от ПЗРЗИДЗЕ (обн. ДВ, 56 от 26 юни 2020 г.), считано от 1 октомври 2021 г., търговията с природен газ се извършва въз основа на лицензия по чл. 39, ал. 1 т. 5 ЗЕ. Ищецът изрично е признал, че не притежава лицензия, но извежда пропуснатите ползи от неполучена по - висока цена за продажбата на природен газ по сключен договор с трето лице – „Мост енерджи газ“ ООД за последващ изменението на закона период. Нормата на чл. 39 от ЗЕ не въвежда изключение за заварените положения, респ. при наличие на резервирани или запазени количества газ. Следователно ищецът не е имал право да извършва продажба на природен газ през 2022г. и не би могъл да реализира стоката по този начин, т.е. да получи цена в по - голям размер от трето лице. Предвид горното не е налице надлежно установена сигурна възможност за увеличаване на имуществото на ищеца, която да е резултат от правомерните му действия. С оглед тези съображения не може да се приеме, че е доказана имуществена вреда под формата на пропуснати ползи. Липсата на тази кумулативна предпоставка води до извод за неоснователност на предявения частичен иск, който следва да бъде отхвърлен.
Предвид извода, че не е налице отговорност за дължимо обезщетение поради ненадлежно установяване на претърпени вреди под формата на пропуснати ползи, е ирелевантно обсъждането на доводите по касационната жалба за нарушение от въззивния съд на разпоредбата на чл. 83 ЗЗД, свързани с твърдението на касатора, че ищецът е неизправна страна по договора, тъй като не е предплащал количествата природен газ. Нормата на чл. 83 ЗЗД предвижда, че ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Поради липсата на обективния елемент от фактическия състав на дължимо обезщетение – вредата, не се налага обсъждане дали поведението на насрещната страна би изключило или ограничило размера на отговорността на длъжника.
С оглед изхода на делото, решението следва да се отмени и в частта за разноските. На основание чл. 78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски за трите инстанции. За касационното производство разноските са в размер на 20 030 лв. – заплатена държавна такса и сумата от 48 000 лв. – адвокатско възнаграждение, платено по представената фактура № 9321/14.10.2024г. и въз основа на извлечението от сметка, или общо сумата от 68 030 лв. За въззивната инстанция разноските са в размер на сумата от 48 000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, като от противната страна е заявено възражение за прекомерност. С оглед заявеното възражение, настоящият съдебен състав намира, че въпреки цената на иска, производството пред въззивния съд не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като е проведено едно съдебно заседание, не са събирани нови доказателства. С оглед постановеното задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22г. на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа / загл. изм. ДВ бр.14/2025г./ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, и националният съд е длъжен да откаже да я приложи, поради което размерът на възнаграждението не може да бъде определен съобразно разпоредбите на Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр. 2, вр. с ал. 1 от ЗАдв., възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован. Като съобрази конкретните обстоятелства във връзка с осъществената процесуална защита, съдът намира, че възнаграждение от 24 000 лв., с включен ДДС, се явява справедливо и обосновано. За първоинстанционното производство разноските на ответника възлизат на сума в размер на 52 065лв. и следва да му бъдат присъдени.
По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и искът да бъде отхвърлен, като на страната бъдат присъдени горепосочените разноски.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 492/24.07.2024г., постановено по в.т.д. № 400/2024г. на Софийски апелативен съд, 15-ти търговски състав, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Мост Енерджи” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], чрез адв. Й. Й., с адрес - [населено място], [улица], ет.3, оф. 7 - 8, срещу „Петрокелтик България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], р-н А., р-н Галата, Компресорна станция, чрез адв. Т. Г. и Т. Т., съдебен адрес: АД „Т., Т. и съдружници”- [населено място], [улица], вх.В, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 1 000 000 лв. / един милион лева/, частичен иск от пълния размер от 4 482 354,66 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи за периода 01.01.2022 г. – 18.07.2022 г. от неизпълнение на допълнително споразумение № 3 от 08.03.2021 г. към договор за доставка на природен газ от 27.12.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Мост Енерджи” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], чрез адв. Й. Й., с адрес - [населено място], [улица], ет.3, оф.7-8, да заплати на „Петрокелтик България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], р-н А., р-н Галата, Компресорна станция, чрез адв. Т. Г. и Т. Т., с адрес за връчване на съобщенията: АД „Т., Т. и съдружници”, чрез адв. Т. Г. - [населено място], [улица], вх.В, следните суми: сумата от 68 030 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за касационното производство, сумата от 24 000 лв. – съдебно –деловодни разноски за въззивното производство и сумата 52 065 лв. – съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.