Оправдаване при липса на умисъл за фалшиви стоки и деликтна отговорност

Текстът на акта

Ключови фрази

Против интелектуалната собственост * търговска марка * граждански иск в наказателното производство * субективна съставомерност * вина * липса на умисъл * деликтна отговорност в наказателното производство

Р Е Ш Е Н И Е
№ 611
гр. София, 27 ноември 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Максим Колев

като изслуша докладваното от съдия Джурковски наказателно дело № 830/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл. 346 т.2 НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимата Р. М. П. - адв. А. Б. - срещу въззивна нова присъда № 19 от 04.06.2024 г. на Окръжен съд – Хасково, постановена по ВНОХД № 211/2024 г. по описа на съда.

В жалбата са релевирани цифрово и текстово касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 НПК – че с атакуваната присъда е нарушен закона, допуснати са множество съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. В условията на алтернативност към касационната инстанция са отправени искания на основание чл. 354 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.5 НПК да отмени изцяло обжалваната присъда и да върне делото за ново разглеждане на въззивната инстанция или на основание чл. 354 ал.2 т.1 и т.2 вр. ал.1 т.4 НПК да измени обжалваната присъда, като приложи разпоредбата на чл. 55 ал.3 НК и намали наложеното на подсъдимата наказание.

В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимата Р. М. П. - адв. А. Б. - поддържа касационната жалба, изложените в нея съображения в подкрепа на релевираните оплаквания, както и направените искания. Моли жалбата да бъде уважена и да бъде постановен съдебен акт, с който касационният съд да упражни правомощията си съобразно отправените искания.

Подсъдимата Р. М. П. не се явява в заседанието пред ВКС и не заявява лично становище.

В заседанието пред настоящата инстанция гражданският ищец /фирма/ се представлява от повереника адв. Д. В., който заявява становище, че касационната жалба е неоснователна и че присъдата на Окръжен съд-Хасково е правилна в частта относно уважаването на предявения от доверителя му граждански иск. Моли в тази част присъдата да бъде оставена в сила.

Представителят на Върховната прокуратура счита, че присъдата на въззивния съд е правилна и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати процесуални нарушения, поради което моли да бъде потвърдена, а жалбата да бъде оставена без уважение.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 6/12.02.2024 г. на Районен съд-Хасково, постановена по нохд № 614/2023 г. по описа на съда, подсъдимата Р. М. П. е призната за невинна, в това, че към 28.10.2019 г., в [населено място], в качеството си на едноличен търговец - /фирма/ - [населено място], без съгласието на притежателя на изключителните права за марки и промишлен дизайн - /фирма/, използвала в търговската дейност на /фирма/ - [населено място] /по смисъла на чл. 13 ал.2 т.2, предложение 3-то, вр.ал.1 от Закона за марките и географските означения от 1999 г. и по чл.19 ал.2, предложение последно вр. ал.1 от Закона за промишления дизайн (ЗПД)/ обект на тези изключителни права, без правно основание, съхранявала с цел продажба стоки, със знаци, идентични /по смисъла на чл. 13 ал.1 т.1 от Закона за марките и географските означения от 1999 г. (отменен ДВ бр. 98 от 13.12.2019 г.)/ на обект на регистриран промишлен дизайн, а именно: 1496 броя кутии /продукт/, всяка съдържаща в себе си по 28 броя пакетчета /стикчета/ или общо 41888 броя пакетчета /стикчета/ /продукт/, съдържащи инстантна напитка, всички стоки, носещи знаци, идентични със знаците на следните регистрирани марки: словна марка с регистров № 5413 от 09.03.1967 г. и със срок на действие до 2028 г., представляваща надписа „надпис“ и включва клас 30 от Н. класификация; комбинирана марка с регистров № 10699 от 15.06.1976 г. и със срок на действие до 2026 г., представляваща надписа „надпис“, изписан с типичен шрифт и включва клас 30 от Н. класификация; комбинирана марка на Европейския съюз с регистров № 1206213 от 19.06.2014 г. и със срок на действие до 2024 г., представляваща надпис „надпис“, регистрирана за клас 30 от Н. класификация; комбинирана марка на Европейския съюз с регистров №[ЕИК] от 24.03.1999 г. и със срок на действие до 2029 г., представляваща надпис „надпис“, изписан с типичен шрифт, регистрирана за клас 30 от Н. класификация; фигуративна марка на Европейския съюз с регистров № 1258845 от 06.08.2015 г. и със срок на действие до 2025 г., представляваща фигуративен знак - стилизирано изображение на птици в гнездото си, регистрирана за клас 30 от Н. класификация; комбинирана международна (IR) марка с регистров № 649928 от 04.01.1996 г. и със срок на действие до 2026 г., представляваща стилизирано изображение на птици в гнездото си, придружено от надпис „надпис“, изписан с типичен шрифт, регистрирана за клас 30 от Н. класификация; комбинирана международна (IR) марка с регистров № 490322 от 27.11.1984 г. и със срок на действие до 2024 г., представляваща стилизирано изображение на птици в гнездото си, придружено от надпис „надпис“, изписан с типичен шрифт, регистрирана за клас 30 от Н. класификация и всички стоки, носещи изображение, идентично с изображението на регистриран промишлен дизайн на Общността с регистров №[ЕИК]-0003 от 10.10.2013 г. и със срок на действие до 2023 г., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 172б ал.1 от НК.

Със същата присъда изцяло е отхвърлен предявеният от /фирма/ срещу подсъдимата Р. М. П. граждански иск за сумата в размер на 10 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на деянието по чл.172б ал.1 НК ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на извършването - 28.10.2019 г. - до окончателното й изплащане.

С присъдата на основание чл. 172б ал.3 от НК са отнети в полза на държавата 1496 броя кутии /продукт/, всяка съдържаща в себе си по 28 броя пакетчета /стикчета/ или общо 41888 броя пакетчета /стикчета/ /продукт/, съдържащи инстантна напитка, като е постановено същите да бъдат унищожени.

По протест на прокурор в РП-Хасково и по жалба на гражданския ищец /фирма/, подадена чрез повереника адв. Д. В., срещу така постановената присъда пред Окръжен съд-Хасково е било образувано внохд № 211/2024 г., приключило с атакуваната пред ВКС нова присъда № 19/04.06.2024 г. С нея първоинстанционната присъда е отменена в частта, в която подсъдимата Р. М. П. е призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение за престъпление по чл.172б ал.1 НК и в която е отхвърлен предявеният граждански иск, и вместо това подсъдимата е призната за виновна в извършването на посоченото престъпление, за което й е било повдигнато обвинение, като на основание чл. 172б ал.1 вр. чл. 55 ал.1 т.2 б.“б“ и ал.2 и във вр. чл.2 ал.2 НК е осъдена на наказание пробация с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца при периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6 месеца, както и на наказание глоба в размер на 2 500 лв. С новата присъда подсъдимата е осъдена да заплати на /фирма/ сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението вреди по чл.76 ал.1 т.3 от ЗМГО /отм./ ведно със законната лихва върху тази сума считано от 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като е осъдена да заплати и направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. С въззивния съдебен акт е потвърдена първоинстанционната присъда в частта относно отнемането на веществените доказателства, предмет на престъплението.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна; срещу подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.2 НПК съдебен акт; и в законоустановения срок.

Макар в жалбата да са заявени възражения срещу процесуалната законосъобразност на доказателствената дейност на въззивния съд, обосноваващи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, всъщност не се оспорват приетите за установени по делото релевантни факти, а единствено се оспорва тяхната правна трактовка от гледна точка на субективната съставомерност на деянието.

Въпросите за наличието и формата на вината се решават най-напред в дейността по доказването (по установяването на фактите) и след това в дейността по приложението на правото (по определяне на правната квалификация), поради което след като в случая не се оспорват установените факти, които са от значение за наличието на вината и нейната форма, изводът за субективната съставомерност на инкриминираното деяние следва да бъде преценяван единствено от гледна точка на неговата материалноправна законосъобразност. Затова твърдението в жалбата за погрешното изясняване на въпроса за вината, поради неглижирането и необсъждането на установени по делото факти, отричащи интелектуалния момент на вината, и поради неправилната интерпретация на други факти, не следва да бъде преценявано на плоскостта допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а в аспект правилното прилагане на материалния закон.

В случая фактическите констатации по обжалваната нова присъда (изложени на стр.4-9 от мотивите) не съдържат никакви факти, обосноваващи субективните признаци на престъпния състав на чл.172б ал.1 от НК, по който е постановено осъждането на подсъдимата. В този смисъл в мотивите не е изрично посочено и съответно не е възприето като факт знанието на подсъдимата (информираността й) за неоригиналния характер на процесните стоки.

Същевременно в мотивировката на атакувания съдебен акт относно правната квалификация на деянието е прието, че съставът на престъплението по чл.172б ал.1 НК е осъществен от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала, че използва в търговската си дейност марка и промишлен дизайн без съгласието на притежателя на изключителното право върху същите, когато са обект на това изключително право, както и че продуктът не е оригинален. Съзнаването на обективните признаци от състава на престъплението по чл.172б ал.1 НК е било изведено от следните факти:

-признанието на подсъдимата, че знае кои са официалните дистрибутори на /фирма/ за Хасковска и Пловдивска област и че обичайно и редовно (поне веднъж месечно) е поръчвала и закупувала от тях, като при това е ползвала отстъпки и промоции, и че предвид тези редовни контакти с официалните дистрибутори неминуемо й станало известно, че оригинален продукт - в случая /продукт/ - може да се закупи на едро или от тях, или директно от /фирма/.

- изявлението й, че от дружеството/фирма/, което й е доставило процесните продукти, е закупувала пакетирано смелено кафе и никога преди това /продукт/ .

- че сключването на сделката и приемането на стоката на склад е станало с нейно знание – след като е била запозната с офертата, указанията й са били да се провери само срока на годност на предлагания продукт, но не и произхода, респ. сертификата.

- че процесните продукти били доставени в обикновени небрандирани кашони без никакви документи – не само за произход и качество, но и без стокова разписка и фактура, както и че при доставката е дала указания да се провери само бройката и ако тя отговаря – да се приеме стоката.

- че в случая се отнася за доставка на хранителен продукт; че законодателството поставя специални изисквания към търговците относно произхода на хранителните стоки, които предлагат на пазара; и че тези изисквания следва да са й били добре известни след като подсъдимата дълги години търгувала с хранителни стоки.

- че „търговската добросъвестност“ и грижата на „добрия търговец“ включват при използване в търговската дейност на стоки с регистрирана търговска марка/дизайн да се извърши проверка, за да не се допусне нарушаване на забрана за ползване без съгласие на носителя на правата, а в конкретния казус - предварително да се положат усилия за установяване дали доставяната стока е оригинална, а при доставката - да се изиска сертификат за произход.

Умишленият характер на престъплението по чл.172б ал.1 НК предполага наличието на съзнателни представи у дееца за съставомерните обстоятелства, а именно - ясно да съзнава, че в осъществяваната търговска дейност оперира с неоригинални, фалшифицирани стоки и че по този начин използва марката и промишления дизайн без съгласието на притежателя на изключителното право и без правно основание.

Възприетата от ОС-Хасково конструкция относно положителното представно съдържание на подсъдимата за съставомерните обстоятелства на практика е изградена върху недопустими предположения за знанието й, че процесните стоки не са с оригинални търговска марка и промишлен дизайн и че като такива са неоригинални, фалшифицирани.

Тези предположения са основани на нейни признания и на търговски практики, изведени от принципа за полагане грижата на добрия търговец, които обаче по своето естество не са годни да обосновават еднозначен и сигурен извод, че подсъдимата е имала конкретно знание и представа за характеристиките на процесните продукти – че предлаганите стоки не са с оригинални търговска марка и промишлен дизайн и че са неоригинални, фалшифицирани.

От обстоятелството, че подсъдимата е знаела кои са официалните дистрибутори на/фирма/ за Хасковска и Пловдивска област и че обичайно и редовно (поне веднъж месечно) е поръчвала и закупувала от тях, не следва еднозначно и закономерно, че тя е формирала в съзнанието си правилни представи за неоригиналния характер на доставените й от /фирма/ стоки. В тази връзка въззивният съд не е отчел и обсъдил показанията на св.В. П., служител на ръководен пост в правния отдел на /фирма/, че официалният дистрибутур на /фирма/ в /област/ не е бил изключителен такъв, което означава, че на територията на тази област е имало и други търговци, които са продавали /продукт/ на едро в търговската мрежа, и че поради тази причина е било възможно даден търговец да закупи продукта /продукт/ от тези търговци, които са различни от официалния дистрибутур (стр.52 от въззивното дело). При това положение след като официалният дистрибутур за /област8 не е бил изключителен такъв, то в случая доставянето на продуктите от друг търговец не е фактор, обуславящ съмнения за оригиналността на тези продукти, а още повече и категоричен извод, че те са неоригинални, фалшифицирани. Коментираните обстоятелства не сочат еднозначно на неминуемо знание на подсъдимата за действителните характеристики на продуктите. Затова неправилна е преценката на окръжния съд, че те могат да обосноват съзнателни представи у подсъдимата за неоригиналния характер на доставените й продукти /продукт/. Горните съображения са напълно относими и към обстоятелството, че от доставчика на процесните продукти–/фирма/ – подсъдимата е била закупувала само пакетирано смелено кафе, но никога преди това /продукт/. Тъй като дистрибутурът на/фирма/за/област/не е бил с изключителни права, свободният пазар е позволявал оригиналните продукти да бъдат доставяни на едро и от други търговци, включително и от този доставчик. Което означава, че и това обстоятелство не може да бъде определяно като сигурен фактор за наличието на знание у подсъдимата, че доставените й продукти са неоригинални.

Фактите, че сключването на сделката и приемането на стоката на склад е станало с нейно знание; че след като е била запозната с офертата, единствените й указания са били в насока да се провери само срока на годност на предлагания продукт, но не и произхода; че процесните продукти били доставени без никакви документи – не само за произход и качество, но и без стокова разписка и фактура; както и че при доставката е дала указания да се провери само бройката и ако тя отговаря – да се приеме стоката, по своето естество също не са такива, че закономерно да водят до знание за неоригиналния характер на доставените стоки. По делото липсват данни това поведение на подсъдимата да е било в отклонение на обичайната й практика на търговец при приемането на доставки. В този смисъл са и показанията на св. К., че стоките никога не са постъпвали в склада без документи и фактури; че относно процесния казус в момента на разговора с представителя на доставчика не е било уточнено дали стоката ще дойде едновременно с фактура; и че когато се получават повече доставки от един контрагент, както е било в случая, в края на месеца се издавала единна фактурата за всички доставки.

А що се касае до акцентираното от окръжния съд обстоятелство, че св.Б. бил уведомил подсъдимата, че продуктите били доставени в небрандирани кашони, коректният прочит на тези показания показва, че същият изобщо не е твърдял да е уведомявал подсъдимата за това обстоятелство. С оглед на това неправилно въз основа на него е правена преценка относно знанието на подсъдимата за коментирания факт – неоригиналния характер на стоките.

Гореизброените обстоятелства не са информативни. Собствено те не съдържат и не дават никакви сведения в интересуващата процеса насока – дали стоките са оригинални или не. Затова въпросните обстоятелства, дори и да са били подложени на осмисляне и анализ, не биха могли да доведат подсъдимата до еднозначно и сигурно знание относно този факт от действителността, след като въз основа на тях в резултат на обичаен (житейски) познавателен процес не могат да бъдат създадени конкретни представи (у подсъдимата) за предметите и за техните свойства – в случая за процесните продукти и за автентичността на техния произход (дали са оригинални).

Изложените от окръжния съд аргументи, основани на обстоятелството, че се касае за доставка и последваща продажба на хранителни продукти, са неотносими към определянето на субективната страна на деянието. Обстоятелство, че процесните стоки са от категорията на хранителните продукти, по никакъв начин не обосновава знание на подсъдимата, че те не са оригинални, а фалшифицирани.

Касационната инстанция споделя извода на въззивния съд, че въз основа на установените по делото факти може да се приеме, че при използването на процесните стоки в търговската си дейност подсъдимата не е проявила грижата на добър търговец от гледна точка проверката на тяхната оригиналност (дали те произхождат от носителя на търговската марка и промишления дизайн, респ. дали той е дал съгласието си за ползването им). Задължението за полагане на такава грижа нормативно е предвидено в разпоредбата на чл. 302 от ТЗ, като видно от систематичното й място тя се отнася до изпълнението на задълженията по търговските сделки и се прилага само спрямо страни по сделка, които имат качеството търговец. Грижата на добрия търговец е грижа на професионалист, упражняващ търговията по занятие, което предполага по-внимателно и отговорно отношение в осъществяване на търговските контакти, засилен контрол при сключване и изпълнение на търговските сделки. Същността й, съобразно вложеното в нея съдържание, сочи, че поради отсъствието на характерните за умисъла и самонадеяността интелектуални и волеви измерения неизпълнението на задължението за полагане на такава грижа не може да бъде проявление на умишлена форма на вина, а само на непредпазлива, и то във вид на небрежност. В горния смисъл е и константната практика на ВКС по граждански и търговски спорове, съгласно която неполагането на грижата на добрия търговец съгласно чл. 302 от ТЗ е определяно като проява на небрежност (например определение № 359 от 29.06.2015 г. по т.д. № 1274/2014 г., ІІ т.о. на ВКС, определение № 563 от 10.11.2020 г. по т.д. № 18/2020 г., І т.о. на ВКС, решение № 122 от 28.01.2021 г. по т.д. № 1605/2019 г., І т.о. на ВКС). С оглед на това неотдаването на грижата на добрия търговец, преценено от гледна точка на психическото отношение на дееца, не се явява обстоятелство, годно да обоснове наличието на умисъл за извършване на деянието по чл. 172б НК, само при каквато форма на вината може да бъде извършено това престъпление. Умисълът предполага съответни представи относно елементите от фактическия състав на престъплението, а във волево отношение – искане или допускане на предизвиканите от него общественоопасни последици, поради което липсата на същите, каквато се установява в случая, изключва тази форма на вина.

По горните съображения не могат да бъдат споделени доводите на въззивния съд, че като не е положила грижата на добър търговец – след като предварително подсъдимата не е положила усилия за установяване дали доставяната стока е оригинална, а при доставката не е изискала сертификат за произход, тя е формирала ясна представа, че продуктите не са оригинални, а по този начин и умисъл, че използва в търговската си дейност продукти с марка и промишлен дизайн без съгласието на притежателя на изключителното право върху същите, когато са обект на това изключително право.

В подкрепа на извода за отсъствието на умисъл в действията на подсъдимата се явяват и установените по делото обстоятелства, че инициативата да й бъдат доставени процесните продукти не е изхождала от нея, а са й били предложени и продадени от утвърден неин търговски партньор и доставчик, на който до момента е имала пълно доверие; както и че в дългогодишната си мащабна търговска дейност и практика никога не е допускала да оперира с неоригинални и фалшифицирани стоки. В този смисъл следва да бъде преценявано и обстоятелството, че по делото липсват данни, респ. не се установява подсъдимата изобщо да е виждала процесните продукти и визуално да е възприела поставения върху тях неоригинален знак на регистрираната търговска марка и промишлен дизайн, за да се изисква от нея успешно да идентифицира тези продукти като неоригинални, фалшифицирани. Касае се за знак и изображение, което предполага, че същите трябва да бъдат възприети чрез зрителните сетива, за да може получената зрителна информация за техния образ да бъде осъзната, осмислена и идентифицирана.

Всички тези обстоятелства не са били отчетени от окръжния съд при преценката му за субективната съставомерност на деянието и са довели до грешния му извод, че същото е извършено умишлено.

По изложените дотук аргументи настоящият състав на ВКС приема, че инкриминираното поведение на подсъдимата Р. М. П. не осъществява състава на престъпление по чл. 172б ал.1 НК, поради което незаконосъобразно е призната за виновна и осъдена.

Като е приел инкриминираното поведение на подсъдимата за съставомерно от субективна страна, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, поради което атакуваният съдебен акт е постановен при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Това нарушение, довело до ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата за несъставомерно от субективна страна деяние, може да бъде отстранено в касационното производство с оправдаването й на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. С оглед на това и съобразно правомощието на ВКС по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК обжалваната въззивна присъда следва да бъде отменена в наказателната й част и подсъдимата да бъде призната за невинна и оправдана по предявеното й обвинение по чл. 172б ал.1 НК, тъй като се касае за приложение на материалния закон при правилно установени факти от предмета на доказване по делото.

Незаконосъобразното осъждане на подсъдимата за несъставомерно деяние обосновава отмяна на присъдата и в частта относно възлагането в нейна тежест на направените по делото разноски.

При този изход на делото в наказателната му част касационната инстанция не намира за необходимо да обсъжда алтернативните искания на защитата за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или пък за намаляване на наказанието поради това, че е явно несправедливо.

Съществува принципната възможност деянието да не осъществява състав на престъпление, но същевременно да представлява деликт (непозволено увреждане). Именно такава хипотеза се наблюдава в настоящия казус, тъй като независимо от престъпната несъставомерност на деянието поради липса на умисъл при извършването му, на практика е налице фактическият състав на непозволеното увреждане, доколкото при деликт от лично поведение е достатъчно да се прояви непредпазливост във формата на небрежност. В случая са осъществени всички елементи на деликта – противоправно деяние (използването на регистрирани търговска марка и промишлен дизайн за търговска употреба без съгласието на техния притежател и без правно основание); вреди (настъпилите неблагоприятни изменения в правнозащитената сфера на притежателя на марката); причинна връзка между деянието и вредите (последните са в резултат на нарушението на правото върху търговската марка, допуснато в търговската дейност на подсъдимата) и вина във формата на небрежност (въпреки, че е могла да я отдаде, подсъдимата не е положила грижата на добрия търговец, за да не допусне нарушаване на забраната за ползване на търговската марка и промишления дизайн без съгласието на носителя на изключителните права върху тях). С оглед на това правилна е преценката на въззивния съд, че предявеният граждански иск е установен по основание. А позовавайки се на указанията в мотивите по т. III.1 на ТР № 1 от 31.05.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г на ОСНК на ВКС, окръжният съд правилно е определил и размера на вредите съобразно равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението (изчислена по експертен път), като с оглед на това законосъобразно е уважил предявеният граждански иск именно до този размер.

При това положение, след като отговорността на жалбоподателя за непозволено увреждане е ангажирана правилно, проверяваната присъда в гражданската част и в частта за присъдената държавна такса върху уважения размер на гражданския иск следва да бъда оставена в сила.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 19 от 04.06.2024 г., постановена от Окръжен съд-Хасково по ВНОХД № 211/2024 г. по описа на същия съд, в наказателната част и в частта за разноските и ОПРАВДАВА подсъдимата Р. М. П., с установена по делото самоличност, по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.172б ал.1 НК.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: