Възстановяване на работа и обезщетение при вече прекратен трудов договор

Текстът на акта

Ключови фрази

2
РЕШЕНИЕ

№ 50189

гр. София, 21.12.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 3311/21 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. З. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.Е. И. от САК срещу въззивното решение № 263066/13.5.2021 г, постановено по гр.дело № 104/2021 г на ВКС, Четвърти-Б състав, с което е отменено решение № 20222299/12.10.2020 г по гр.дело № 22824/20 г по описа на СРС, 77 състав, в частта с която са уважени предявените искове по чл.344 ал.1 т.2 КТ и чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за възстановяване на заеманата на преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 66 420, 88 лв и същите са отхвърлени като неоснователни.
В касационната жалба се подържа, че решението в тези части е неправилно и незаконосъобразно като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.Иска се отмяната му в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете бъдат уважени, ведно със следващите се от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба „С плюс-С-С.Тимева“ ООД оспорва същата като неоснователна.Подържа, че въззивното решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.Претендира сторените пред ВКС разноски.
С определение № 293 от 19.4.2022 г, постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по релевантния за спора процесуално правен въпрос „длъжен ли е съдът да даде защита-санкция, в рамките на предмета, с който е сезиран, очертан в исковата молба“ с оглед преценка за противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика.
Според съдебната практика на Върховния касационен съд - решение № 71/02.02.2010 г. по гр.д.№ 138/2009 г., ІІІ г.о, решение № 45/20.04.2010 г. по т.д.№ 516/2009 г., ІІ т.о., решение № 196/15.10.2013 г. по гр.д.№ 1348/2012 г., III г.о., решение № 388/02.12.2013 г. по гр.д.№ 1030/2012 г. IV г.о., решение № 359/16.01.2014 г. по гр.д.№ 1209/2013 г., ІV г.о, решение № 226/08.12.2016 г. по гр.д.№ 1349/2016 г., ІІІ г.о., решение № 234/30.01.2019 г. по т.д.№ 711/2018 г. на ІІ т.о./, предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Ищецът е длъжен в исковата молба да посочи фактическите обстоятелства, на които основава иска си и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на предмета, с който е сезиран (очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен, след надлежно заявени искания), но сам подвежда под приложимата правна норма твърденията и исканията на страните.Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл.2 ГПК се очертават от ищеца с исковата молба и петитума на същата.
С оглед отговора на поставения въпрос, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че оплакванията в касационната жалба са неоснователни, по следните съображения :
Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ.В исковата молба се подържа, че ищцата е работила при ответника по безсрочно трудово правоотношение на длъжност „консултант по управление“ при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 11 860, 87 лв.На 9.3.2020 г ищцата М. З. е получила предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, в което не са изложени мотиви, не се сочат конкретни факти и липсващи качества за изпълнение на възложената работа.На следващия ден-10.3.2020 г на ищцата е връчено друго предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ.Първото предизвестие не е оттеглено.В трудовата книжка е посочено прекратяване, считано от 10.4.20 г, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ.Ищцата подържа, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, тъй като предизвестието от 9.3.20 г не е мотивирано, а вече прекратеното трудово правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ не може да бъде прекратено отново на друго основание.Отделно от това прекратяването, извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ също е незаконосъобразно, тъй като разпоредбата съдържа два самостоятелни фактически състава, а именно : закриване на част от предприятието и съкращаване в щата, а работодателят не е посочил в предизвестието, на кой от двата състава е основано уволнението, с оглед осъществяване на евентуална съдебна защита.Моли съда да отмени незаконното уволнение, да я възстанови на преди заеманата длъжност и й присъди обезщетение на основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за оставане без работа в размер на 71 165, 22 лв.
Ответникът е оспорил предявените искове със следните твърдения :
Първото предизвестие от 9.3.20 г е издадено погрешка и е попаднало неизвестно как у съпруга на ищцата, който от своя страна е собственик на дружествени дялове на стойност 30 % от капитала на ответното дружество.Това предизвестие, представено и намиращо се на л.22 от делото на РС не съдържа данни за физическото му връчване на ищцата и следователно като невръчено не е имало необходимост да бъде оттеглено.
С първоинстанционното решение е прието, че предизвестието от 9.3.20 г е достигнало до ищцата като връчено на съпруга й по viber, като ответникът не твърди, че не той е подател на съобщението.Това предизвестие е подписано от законния представител на ответника и следователно не може да става дума за твърдяната техническа грешка.Ответникът не е оттеглил предизвестието, а и не може след като то е достигнало до работника.С оглед на това същото е породило правното си действие и след изтичане на 30-дневен срок от връчването му трудовото правоотношение с ищцата е прекратено.Прекратяването на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ е незаконосъобразно, поради липсата на мотиви.Прекратяването на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ също е незаконосъобразно.За да е надлежно упражнено уволнението на това основание следва да е посочено на коя от двете хипотези е осъществено : закриване на част от предприятието или съкращение в щата.Това не е уточнено до изтичане на срока на предизвестието.Действително във връчената заповед е налице уточнение, но същата има само констативен характер, докато законосъобразността на предизвестието се преценява към момента на връчването му.Поради това съдът е отменил уволнението, извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, както и исковете по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ до размера на сумата 66 420, 88 лв, като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен период и размер от 71 165, 22 лв.Решението в обжалвано от двете страни-съответно в уважителната и отхвърлителната част.
С обжалваното въззивно решение е прието, че СРС се е произнесъл с диспозитив в решението си само относно иска за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради което въззивният съд може да направи проверка на решението само в частта, относно тези искове.Твърденията за незаконосъобразност на уволнението на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ не са разгледани от СРС като предмет на самостоятелен иск и решение по него не е постановено.Прието е, че уволнението на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ е незаконосъобразно, тъй като във връченото предизвестие не е посочено правното основание, на което същото е извършено, а издадената заповед има само констативен характер.Отделно от това, предхождащото го предизвестие е редовно , връчено на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ на съпруга на ищцата и не е оттеглено от работодателя по надлежния ред.Поради това уволнението, извършено с връченото на 10.3.20 г предизвестие е незаконосъобразно, тъй като правоотношението е било вече прекратено с предизвестието връчено на 9.3.20 г.Поради това е потвърдено решението на СРС, с което искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ е уважен.Същото решение е отменено, а исковете по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ са отхвърлени като неоснователни, тъй като трудово правната връзка между страните не може да бъде възстановена, същата е била вече прекратена на друго основание чл.328 ал.1 т.5 КТ.Поради това липсва причинна връзка между уволнението по чл.328 ал.1 т.2 КТ и претърпените от ищцата вреди.Предвид на изложеното са отхвърлени като неоснователни исковете за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ.
Въззивният съд е дал отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване в съответствие с практиката на ВКС, поради което оплакванията в касационната жалба са неоснователни.
Правилно въззивният съд е приел, че СРС се е произнесъл само по иска за отмяна на уволнението, извършено с предизвестието от 10.3.2020 г на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, както и свързаните с него искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 КТ.В съответствие с процесуалните правила въззивният съд е приел, че дължи произнасяне, съответно защита-санкция само в рамките на така очертания с исковата молба предмет.Твърденията за незаконност на уволнението по чл.328 ал.1 т.5 КТ не са разгледани от СРС като самостоятелен иск и решение по него не е постановено.СГС не може за първи път да се произнесе по иск, който не е разгледан от СРС, освен в хипотеза на нередовност в исковата молба, относно индивидуализацията на предявените искове, какъвто не е настоящия случай.С доклада по делото и с решението на първоинстанционния съд е посочено, че предмет на делото е иск за отмяна на уволнението, поради съкращаване в щата, като страните са въвели оплаквания срещу тези доводи, включително във въззивните жалби.В съответствие с материалния закон и обосновани са изводите на въззивния съд, че на 9.3.20 г работодателят е връчил на ищцата чрез съпруга й предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл.328 ал.1 т.5 КТ.Обоснован е извода, че това предизвестие е проявило правно действие.Връчването му автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, с изтичане на срока на предизвестието, независимо дали са били налице посочените в него основания за уволнение.Поради това уволнението е извършено с изтичане на срока на първото предизвестие от 9.3.2020 г.Уволнението с предизвестието от 10.3.20 г е незаконно поради това, че трудовото правоотношение е било вече прекратено на друго правно основание.Поради това законосъобразно е приетото, че не е налице причинна връзка между уволнението и претърпените от ищцата вреди по чл.225 ал.1 КТ.Не съществува и материалното субективно преобразуващо право на ищцата на възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност по смисъла на чл.344 ал.1 т.2 КТ, поради което исковете са неоснователни.

Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно.Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт“.Актът е очевидно неправилен, когато съдът се е обосновал с отменена или несъществуваща правна норма, когато не е приложил императивна правна норма с оглед приетата от него фактическа обстановка, при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата, когато съдът е допуснал нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина при зачитане равенство на страните при решаване на правния спор.В случая не е налице нито един от горните пороци на съдебния акт. Постановеното решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК.Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. Сочените твърдения не визират тежки пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието на касатора с мотивите на съда.
Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, решение е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответното дружество направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 3600 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 263066/13.5.2021 г, постановено по гр.дело № 104/2021 г на ВКС, Четвърти-Б състав, с което е отменено решение № 20222299/12.10.2020 г по гр.дело № 22824/20 г по описа на СРС, 77 състав, в частта с която са уважени предявените искове по чл.344 ал.1 т.2 КТ и чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за възстановяване на заеманата на преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 66 420, 88 лв и същите са отхвърлени като неоснователни.
Решението на въззивния съд, в частта с която искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ е уважен не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. Г. З. от [населено място], с постоянен адрес : [улица], ет.6 да заплати на „С плюс-С-С.Тимева“ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от С. З. Т.-управител, на основание чл.78 ал.3 ГПК направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 3600 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.