Отказ за възобновяване на наказателно дело след одобрено споразумение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 290

гр. София, 17 юни 2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

СВЕТЛА БУКОВА

при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора И. С. от ВП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 410 по описа за 2025г.

Производството е по чл.422 ал.1, т.5 от НПК.

Направено е искане от осъден подсъдим – Б. А. Б., за възобновяване на наказателно дело – НОХД № 20245300202335 / 2024г. на Пловдивски окръжен съд.

Делото е приключило със споразумение по реда на глава 29 - та от НПК, като осъденото лице се е признало за виновно в извършване на престъпления по чл.142а, ал.1 от НК – с наказание от 5 години лишаване от свобода при условията на чл.55, ал. 1, т. 1 от НК, по чл.142, ал. 3, т. 1 и т. 4, пр. 2, вр. ал. 2, т. 2 и т. 7, пр. 1, вр. ал. 1 , вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“, вр. чл. 20, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК – с наказание от 5 години лишаване от свобода при условията на чл. 55, ал. 1, т.1 и ал. 3 от НК, по чл. 214, ал. 2, т. 2 , вр . чл.213а, ал. 3, т. 7, вр. ал. 2, т. 4, вр. чл.29, ал. 1, б.“а“, вр. чл. 26, ал. 1 и чл.20, ал. 2 от НК – с наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода.

Приложен е чл.23, ал. 1 от НК е определено за изтърпяване общо най- тежкото наказание измежду посочените, а именно пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим..

В искането се изтъкват неудовлетворени искания по време на досъдебното производство – за очна ставка с пострадалата Д. И.. На следващо място се прави оплакване за отправена заплаха от прокурор К. П. по време на разпоредителното заседание, че ако не сключи споразумение, ще му даде 12 години лишаване от свобода. Осъденото лице заявява, че под стрес приел споразумението. Допълва, че не бил извършил престъплението, Иска да бъде призована Д. Й. И. – т. е. пострадалата, от [населено място], област, Пловдив, [улица] за направата на очна ставка.

Иска се делото да бъде върнато за преразглеждане в Пловдивски окръжен съд.

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се отхвърли искането. Посочва, че процедурата по сключване на споразумение е проведена перфектно. Признаването за виновен лично от подсъдимия е засвидетелствано с негов подпис. Държавният обвинител счита, че липсват каквито и да било основания за възобновяване.

Осъденото лице, доведено, се явява лично и се представлява от назначен служебен защитник, който пледира, че искането е допустимо и основателно. Моли да се уважи, ако е в интерес на осъденото лице, тъй като при разглеждане по общия ред, дори само по едно от обвиненията, наказанието би било по- голямо. По отношение на обвинението за незаконно лишаване от свобода защитникът счита, че осъденото лице би могло да е невинно, тъй като пострадалата е задържана в собственото си жилище, а едва ли би искала да го напуска през нощта. Според защитата това деяние следвало да се квалифицира по чл.170 от НК.

Предоставя на съда да прецени, но ако е в интерес на осъденото лице, моли делото да се възобнови.

Осъденото лице заявява, че не бил извършил това в която го обвиняват. Твърди, че ако едно лице е отвлечено, няма да пусне жалба след три месеца. Имал много искания, но в Пловдив ги били отхвърлили, искал камерите да се вземат ( вероятно записи) от МОЛ „ Сердика и бензиностанция на „ Лукойл“, но нищо не се направило.

При последната си дума осъденото лице моли делото да се възобнови, но ако можело, да не се гледа в Пловдив, тъй като там не му давали шанс да докаже истината. Подписал споразумение, но прокурорът от окръжната прокуратура го заплашил с 15 – годишна присъда, като дори му казал, че има няколко неразкрити убийства и можел да му ги прехвърли. Осъденото лице от стрес подписало, но даже в съда не бил казал, че се признава за виновен, само на две места се подписал.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, взе предвид следното:

Искането е подадено от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява неоснователно.

Не са посочени конкретни процесуални нарушения при провеждане на процедурата по глава двадесет и девета от НПК. Проведено е разпоредително заседание, на което осъденото лице е представлявано от защитник. Изявленията на последния са одобрени от осъдения.

Въпреки пледоарията на осъденото лице пред касационния състав, в протокола от съдебното заседание № 168 / 16. 12. 2024г., е записано изявление на Б. като подсъдим, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен и разбира последиците от сключване на споразумението. Сам осъденият потвърждава своите подписи под споразумението.

Твърденията за отправени „заплахи“ от прокурора и депозиране на волеизявления под стрес са напълно голословни, не се подкрепят от материалите по делото и не са видни от проведената съдебна процедура. Подсъдимият тогава Б. е обвинен за извършено деяние при опасен рецидив, тоест може с положителност да се заключи, че е имал към този момент достатъчно познания за системата на наказателното правораздаване, за да може да бъде прието безрезервно и изобщо твърдението му за процесуални действия и правен избор под стрес или „заплаха“. Разяснението от прокурор, че при отказ да се сключи споразумение, при разглеждане по общия ред, деецът е възможно да получи значително по - голямо наказание, не е заплаха, нещо повече, подсъдимият е напълно наясно, че наказанието се определя от съда, а не от представителя на държавното обвинение. Дори и настоящият защитник е наясно, видно от пледоарията му, че подобна хипотеза при липса на споразумение е била напълно реализуема.

Защитникът отделно излага съображения, които могат да се определят като доводи за евентуално нарушаване на закона – относно противозаконното лишаване от свобода, като се прави позоваване на чл.170 от НК. Обвинение като последното, ако се постави акцент на чл.170, ал.2 от НК, не е повдигано, но само за пълнота може да се отбележи, че аргументите за собственото жилище на пострадалата не са състоятелни. Това е така, защото деянието по чл.142а, ал.1 от НК е свързано с лишаване от възможността пострадалата свободно да се придвижва във всеки един момент, включително и да напуска жилището си, което е нейно неотменно право и от което всъщност И. е била лишена. Впрочем, в противовес на тезата на защитника може да се твърди с увереност, че пострадалата не е искала да остане в жилището с осъденото лице.

Исканията за събиране на доказателства не могат да бъдат удовлетворени в производство като настоящето, нито съставляват основания за определяне на процедурата по глава двадесет и девета от НПК като незаконосъобразно проведена. Подсъдимият изрично е заявил, че не иска събирането на доказателства, а иска приключване на делото със споразумение, което волеизявление не може да бъде оттеглено в който последващ момент осъденото лице пожелае. Поне във процедурата по възобновяване на наказателното дело това не е възможно, изводимо от нормата на чл.426 от НПК. Тъй като други доводи не се излагат, съдът намери, че искането на осъденото лице е лишено от правни и фактически основания, поради което не може да бъде удовлетворено.

Водим от горното, съобразно чл.424, ал.2 от НПК и по аргумент за противното от чл.425 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение,

РЕ Ш И :

ОСТАВЯ без уважение искането на осъденото лице – Б. А. Б., за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 20245300202335 / 2024г. на Пловдивски окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.