Недопустимост на произнасяне по непредявен иск за възстановяване на работа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

гр.София, 01.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2138/ 2023 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 3766/ 27.11.2023 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Средно училище „Христо Смирненски“, с.Оброчище, община Балчик /СУ Христо Смирненски/ e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 391 от 14.12.2022 г. по гр.д.№ 336/ 2022 г., в частта му, в която Р. Т. К. е възстановена на заеманата преди уволнението, извършено със заповед № РД-07-243/ 04.11.2020 г. на началника на Регионално управление на образованието - Добрич, длъжност „директор” на СУ Христо Смирненски и в частта за дължимите такси и разноски по производството.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК по служебно формулирания процесуалноправен въпрос нередовна ли е искова молба, в която страната е посочила правна норма, но не е формулирала искане за прилагане на последиците й.

За да бъде отговорено, следва да се вземе предвид трайно установената от Върховния касационен съд съдебна практика по приложението на чл.129 и чл.270 ал.3 от ГПК. Според нея предметът на спора се определя от заявените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и от отправеното до съда искане. Квалифицирането на спорното право не е задължение на ищеца, а на съда, към който е отправено искането за защита. Квалификацията се дава въз основа на изложените от ищеца факти, от които той извлича възникването на правото. Фактическите твърдения следва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно какви са обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си, а от друга страна ответникът следва да има достатъчно информация, за да може да изрази становището си по иска и да направи съответни възражения /виж определение № 256/ 17.06.2019 г. по ч.т.д.№ 461/ 2019 г., І т.о. и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/. Исковата молба предопределя не само допустимостта на произнасянето на съда, но и защитата на ответника срещу иска – той може да прави възражения и доводи само срещу правопораждащите фактически твърдения, надлежно изложени от ищеца и срещу изрично формулирания петитум за защита.

Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание /решение № 60161/ 21.01.2022 г. по т.д. № 2016/ 2020 г., ІІ т.о./. Когато съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или е определил предмета на спора въз основа на обстоятелства, на които ищецът не се е позовал и е уважил искане, каквото не е било направено, произнасянето му е недопустимо /решение № 50116/ 07.10.2022 г. по т.д.№ 2366/ 2021 г., ІІ т.о./. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, но тази хипотеза следва да се разграничава от случаите, при които първата инстанция е разгледала предявения иск, но е дала неправилна квалификация на спорното право. В тези случаи е налице нарушение на материалния закон от страна на първата инстанция, което води до неправилност на постановеното решение, но не и до неговата недопустимост /решение № 60138/ 26.01.2022 г. по гр.д.№ 723/ 2021 г., ІІ г.о./. Предметът на спора се определя от заявените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и от отправеното до съда искане. Квалифицирането на спорното право не е задължение на ищеца, а на съда, към който е отправено искането за защита. Квалификацията се дава въз основа на изложените от ищеца факти, от които той извлича възникването на правото. Когато в исковата молба са посочени факти и обстоятелства, правещи претенцията неясна, съдът предприема действията по чл.129 ал.1 ГПК, но когато неяснотите и противоречията не касаят правопораждащите факти, те се отстраняват от съда чрез даване на указания за тях в проектодоклада по чл. 140 ГПК и чрез поставяне на въпроси по чл.145 ал.1 и указания по чл.145 ал.2 ГПК /определение № 783/ 08.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 5868/ 2015 г., ІV г.о./.

Въз основа на така установената практика следва да се приеме, че не е нередовна искова молба, в която страната е посочила правна норма, но не е формулирала искане за прилагане на последиците й. Съдът не е обвързан от квалификацията на правото, давана от страните и е длъжен сам да подведе пораждащите спорното право факти към приложимата материалноправна разпоредба. Когато страната посочи в исковата молба правна разпоредба, тя квалифицира твърдяното право, без да обвързва съда. По дела за защита срещу незаконно уволнение страната излага твърдения за факти, опорочаващи уволнителното волеизявление и ако такива се съдържат в исковата молба, тя се счита редовна по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 ГПК. Последиците от незаконното уволнение обаче са различни и страната може да претендира само едно или някои от тях, с оглед принципа на диспозитивното начало. Не е в правомощията на съда да указва на страната възможността да претендира и други последици от твърдените правопораждащи факти, които не са формулирани изрично с исковата молба.

С оглед изложеното в допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение е недопустимо. Ищцата е подала искова молба, в която е изложила твърдения, че наложеното по отношение на нея със заповед № РД-07- 243/ 04.11.2020 г. на началника на РУО -гр.Добрич дисциплинарно наказание „уволнение“, е незаконно. Тези твърдения са ясни и пълни, не изискват отстраняване на нередовности на исковата молба. Петитумът на исковата молба също е ясен и изричен – поискано е признаване на уволнението за незаконно, заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка и заплащане на таксите и разноските за производството. Иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност не е бил предявен. Посочената в титулната част на исковата молба правна квалификация не обвързва съда, тя е без правно значение. В отговора срещу исковата молба ответникът се е защитавал срещу предявените искове, сред които не е този за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. С разпореждане от 23.02.2021 г. съдът е изготвил проектодоклад по делото съобразно исковата молба, правилно квалифицирайки исковете по чл.344 ал.1, т.1, т.3 и т.4 КТ. Едва след този момент, с молба от 17.03.2021 г., процесуален представител на ищцата е поискал проектът да бъде допълнен, като в него се посочи, че ищцата предявява иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. По естеството си това процесуално действие на страната съставлява предявяване на нов иск, тъй като редовната искова молба не съдържа такъв петитум. Приемането му за разглеждане по делото е било недопустимо, недопустимо е и произнасянето по същество по този иск, както от първата, така и от въззивната инстанция.

Неоснователно процесуалният представител на ищцата обосновава различен отговор на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, позовавайки се на съдебни решения на въззивни съдилища и на едно определение на ВКС за недопускане на касационно обжалване. Не Върховният касационен съд трябва да се съобразява с практиката на въззивните съдилища, а обратното /чл.124 от Конституция на Република България/. Що се касае до определението по гр.д.№ 2488/ 2015 г., ІІІ г.о., то не обективира практика на ВКС по смисъла на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, а и дадените в него разрешения касаят искова молба с неясен петитум, какъвто не е случаят по процесния казус.

Изложеното налага в допуснатата до касационно обжалване част въззивното решение по съществото на спора да бъде обезсилено, а в частта за разноските да бъде отменено, като всички направени в производството пред трите инстанции разноски бъдат възложени с настоящето решение, с оглед крайния изход от спора. Ищцата има право на 918,75 лв от разноските в първата инстанция, на 779,54 лв от тези във въззивната инстанция и на 1 040 лв в касационната инстанция, общо за производството 1 698,29 лв. Съответно ответникът има право на 511,93 лв, 253,71 лв и 1 170 лв, общо в размер 1 935,64 лв. След компенсация на ответника следва да се присъдят 237,35 лв. Ответникът дължи и държавните такси за уважените искове /497,78 лв в първата инстанция и 248,89 лв за въззивната, общо 746,67 лв/ както и платените от бюджета на съда разноски – до размер 599,15 лв, на основание чл.78 ал.6 ГПК.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Добрички окръжен съд № 391 от 14.12.2022 г. по гр.д.№ 336/ 2022 г., в частта му, в която Р. Т. К. е възстановена на заеманата преди уволнението, извършено със заповед № РД-07-243/ 04.11.2020 г. на началника на Регионално управление на образованието - Добрич, длъжност „директор” на Средно училище „Христо Смирненски“, с.Оброчище, община Балчик и ПРЕКРАТЯВА исковото производство в тази част.

ОТМЕНЯ въззивно решение на Добрички окръжен съд № 391 от 14.12.2022 г. по гр.д.№ 336/ 2022 г., в частта за дължимите такси и разноски по производството и вместо него ПОСТАНОВЯВА:.

ОСЪЖДА Р. Т. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] вх.А ет.5 ап.10, да заплати на Средно училище „Христо Смирненски“, с.Оброчище, община Балчик, ул."Мусала" № 1, БУЛСТАТ 000842315, 237,35 /двеста тридесет и седем лева, тридесет и пет стотинки/ разноски по делото за всички инстанции.

ОСЪЖДА Средно училище „Христо Смирненски“, с.Оброчище, община Балчик, ул."Мусала" № 1, БУЛСТАТ 000842315, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд дължимите държавни такси и разноски за водене на производството в размер 746,67 лв /седемстотин четиридесет и шест лева, шестдесет и седем стотинки/ и 599,15 лв /петстотин деветдесет и девет лева, петнадесет стотинки/, на основание чл.78 ал.6 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: