Определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * критерии за определяне на неимуществени вреди * оценка на доказателства * справедливост на обезщетението

11

Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

Гр . София , 01.04. 202 6г .

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд , Търговска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Кацарска к.т . д . № 1718 по описа за 202 5г ., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 3488/09.12.2025г. по к.т.д. № 1718/2025г. на ВКС, 1 т.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 95/28.03.2025г., постановено по в.гр.д №80/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, с което след частична отмяна на решение № 302/03.09.24 г. по т.д. № 28/23 г. на ОС - Стара Загора, е отхвърлен искът на И. К. С. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗД „БУЛ ИНС”АД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 18.08.2022г., за разликата над сумата 50 000 лв. до размер от 80 000 лв.
Касационният жалбоподател И. С. поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът изтъква, че въззивният съд бил отдал значение на критерий, несъобразен с чл. 52 ЗЗД, а именно размера на средната работна заплата в страната. Поддържа, че намаляването на присъденото му от първата инстанция застрахователно обезщетение не е съобразено с получените от него травми и периода на възстановяване и не почива на конкретни доводи и доказателства, ангажирани от ответното застрахователно дружество. Според касационния жалбоподател апелативният съд не е отчел нито заключението на вещото лице С., нито показанията на свидетелите П. и С.. Касаторът счита, че присъденото обезщетение е занижено и не представлява справедлив паричен еквивалент на действително претърпените вреди. Предвид подробно изложените доводи претендира отмяна на въззивното решение и уважаване на исковата му претенция в пълен размер, както и присъждане на разноски. В насроченото пред ВКС открито съдебно заседание, касаторът поддържа доводите си чрез процесуалния си представител – адв. П. К., като претендира присъждане на разноски и заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, търсено от ответната страна.
Ответникът по касационната жалба – ЗД „БУЛ ИНС“ АД я оспорва по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 11.06.2025г., подаден чрез процесуалния му пълномощник адв. С. М.. Претендира и присъждане на направените разноски по списък, приложен към допълнителна молба от 11.06.2025г. В проведеното открито съдебно заседание поддържа оспорването на жалбата чрез процесуалния си пълномощник – адв. М., като излага доводи и в писмени бележки.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ПТП е настъпило на 18.08.2022г. в [населено място], като движейки се по ул. „Генерал Столетов“, водачът на лек автомобил „Мерцедес Е250 Д“ с рег. [рег.номер на МПС] - Н. Г., е възприел пешеходеца И. С., пресичащ на обозначена пешеходна пътека, но не го е изчакал да премине, и е настъпил удар. Апелативният съд е отчел, че със споразумение по НОХД № 20245530202080 на РС - Стара Загора от 22.07.2024г., водачът Н. Н. Г. е признат за виновен за процесното ПТП, при което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И. С., изразяваща се в счупване на костите на лявата подбедрица, причинило трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал.3, предл.последно, б. „а“, предл.второ вр. чл. 343, ал.1, вр. чл. 342, ал. 1, предл. трето от Наказателния кодекс. Отчитайки споразумението и влизането в сила на първоинстанционното решение в частта за присъденото обезщетение до размер от 50 000 лв., апелативният съд е приел, че доводите по въззивната жалба, че липсва виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, не могат да бъдат разглеждани. Въззивният съд е приел, че няма съпричиняване от страна на пострадалия, който е пресичал на пешеходна пътека, съобразно изричната разпоредба на чл. 119, ал. 5 ЗДвП.
Апелативният съд, кредитирайки заключението на съдебно-медицинската експертиза, е приел, че пострадалият е получил многофрагментарно счупване на костите на лявата подколеница в долната й половина, като лечението е било с операция. Въззивният съд е възприел, че според вещото лице обичайният период за възстановяване на този тип травми, предвид възрастта на пострадалия е 10 - 12 месеца, като към датата на прегледа – 10 месеца след ПТП, ищецът не е напълно възстановен. При съобразяване на описаните критерии по чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е посочил, че следва да вземе предвид конкретно установените обстоятелства относно вида и характера на уврежданията, механизма на настъпването им, характера и интензитета на търпените болки и страдания, степента на засягане на нормалния живот на пострадалото лице в битов, социален, емоционален план, включително с оглед възрастта и социалното функциониране на лицето, продължителността на възстановителния период, наличието на трайни последици и пр. Същевременно въззивният съд е посочил, че не е налице негативна прогноза за в бъдеще, като липсвали данни увреждането да има трайни и непреодолими последици. Апелативният съд е посочил, че отчита и икономическите условия, както и лимитите на застрахователна отговорност, включително средната работна заплата към месеца на ПТП по данни на НСИ в размер на 1743 лв., общия доход на член на домакинство и общия разход на такъв. С оглед горното е приел, че обезщетението следва да бъде определено в размер на 50 000 лв. Предвид така изложените мотиви е отменил първоинстанционното решение за разликата над 50 000 лв. до присъдените 80 000 лв. и е отхвърлил претенцията за тази сума.
С определение № 3488/09.12.2025г. по к.т.д. № 1718/2025г. на ВКС, 1 т.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния обобщен и уточнен въпрос: „За приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди“.
По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касационно обжалване, свързан с приложение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и критериите, които съдът трябва да съобрази, са налице задължителни за съдилищата разрешения, дадени с ППВС № 4/1968г., и доразвити с трайната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК, между които са решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 215 от 3.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., II т. о. и много други, според които актове понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди. От значение за оценката на претърпените неимуществени вреди от причинени телесни увреждания на пострадалото лице са възприети: характерът и тежестта на увреждането; начинът и обстоятелствата, при които е извършено; интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания; прогнозите за отзвучаването им; физическите и психическите последици от уврежданията; възрастта на пострадалия и социално – икономическите условия в страната към момента на деликта, ориентир за които са установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите болки и страдания не са ново правопораждащо основание. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение. Настоящият съдебен състав намира, че това е отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, споделяйки горепосочената практика.
По същество на касационната жалба:
Касационната жалба е основателна. Налице е въведеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК с оглед възприетото разрешение на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване. Апелативният съд не е съобразил изцяло и в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото съобразно ангажираните доказателства обстоятелства, като се е стигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е посочил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен комплексния характер на уврежданията, който е довел до засилване на техния травмиращ ефект. Не е отчетена сериозността на получените в резултат на произшествието травматични увреждания, претърпяната оперативна интервенция, не са съобразени в достатъчна степен периодът, през който ищецът е търпял болки и страдания, както и настъпилата негативна промяна в бита и личния живот на пострадалия за продължителен период от време. Решаващият въззивен съд не е оценил в пълна степен не само характера на получените травматични увреждания и продължителността на възстановителния период, но и причинените от уврежданията негативни психични изживявания. Не е съобразено значителното затруднение за ищеца във всички ежедневни дейности. Въпреки че заключението на съдебно - медицинската експертиза, изготвено десет месеца след претърпяното ПТП сочи изрично, че ищецът не е възстановен към момента на прегледа напълно и оздравителеният процес не е приключил с оглед характера на травмите и възрастта му, което се установява и от свидетелските показания, въззивният съд е заключил, че от увреждането нямало данни да има трайни и непреодолими последици. Такъв извод не може да бъде споделен, без да е налице обосновано медицинско заключение за пълно и приключило възстановяване на пострадалия. Въззивният съд, макар да е изтъкнал, че съобразява всички обстоятелства, включително и социално - икономическите условия в страната, в действителност е определил обезщетението в размер, който не съответства на икономическата конюнктура към момента на деликта – 18.08.2022г. С оглед горното въззивният съд е постановил едно частично неправилно решение, което следва да бъде отменено. Не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия, поради което съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, съдът следва да реши спора по същество.
При преценка на всички общи и специфични обстоятелства, относими към критериите по чл. 52 ЗЗД относно обезщетението за неимуществени вреди, следва да се съобрази възрастта на пострадалия – 73 години към датата на ПТП, претърпените увреждания, продължителността на възстановителния процес – над 12 месеца, остатъчните увреждания и психическите травми. Следва да бъде отчетено, че поради полученото многофрагментарно счупване на костите на лявата подколеница в долната й половина, т.е. в зоната над глезенната става, на ищеца е извършена операция по наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибиа и фибула, като фрактурата е фиксирана с метална остеосинтеза чрез две плаки и винтове, както и че премахването на остеосинтезата не е извършено и изисква ново оперативно лечение, което ще бъде съпроводено с още болки и необходимост от възстановяване. Наред с горното освен обезболяващото лечение, поради леко, оскъдно сълзене от долния край на медиалната оперативна рана се е налагало ищецът на няколко пъти да провежда извънболнично лечение с антибиотични курсове. Вещото лице по съдебно - медицинската експертиза изрично е посочило, че при прегледа ищецът се е явил с помощно средство, с провлачване на левия крак, с куцаща и нестабилна походка, като обективно е установено, че има оток на левия крак, хиперемия /зачервяване/ в долната част на оперативния белег и данни за периодично сълзене в тази област, а глезенната му става е с леко ограничени движения. От горното следва, че възстановителният период при ищеца не е завършен в срока до прегледа от вещото лице, а е доста продължителен – над една година. Следва да се отбележи, че от показанията на свидетелите В. И. П., бивша колежка на пострадалия, и Р. Я. С. – негова съпруга, се установява, че повече от пет месеца ищецът не можел да се движи и обгрижва сам, бил е изцяло зависим от чужда помощ, а преди инцидента е бил напълно здрав, както и че продължава да изпитва болки и да приема обезболяващи към момента на разпита им. От гласните доказателства е видно, че преди инцидента ищецът се е движел много / разхождал кучето си, бил любител планинар/, а след това животът му се променил изцяло, като не бил излизал дълго време /до пролетта след ПТП/, вече не можел да се занимава и извежда внука си, периодично изпитвал болки, при малко движение се изморявал и се налагало да вдигне крака си нависоко. При съобразяване на горните обстоятелства и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, съставляващи отражение на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на следващото се обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от 70 000 лв.
Предвид крайния извод на настоящия състав, въззивното решение следва да бъде отменено частично - за сумата от 20 000 лв., за която е отхвърлен искът на касатора за обезщетение за неимуществени вреди, като решението бъде оставено в сила в останалата му обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 70 000 лв. до сумата от 80 000 лв. След частичната отмяна, на ищеца следва да се присъди допълнително сумата от 10 225,84 евро / с левова равностойност 20 000 лв./
С оглед резултата по делото въззивният акт следва да бъде отменен и в частта относно разноските, присъдени с него на ответното застрахователно дружество за първоинстанционното и въззивното производство съответно на изхода на спора, а именно за разликата над 1440 лв. до присъдения с въззивното решение размер от 4320 лв. – разноски за въззивното производство, и за разликата над сумата 889,33 лв. до присъдените допълнително в полза на ответника разноски за първоинстанционното производство в размер на 2868 лв. Неоснователни са доводите на касатора относно приетия размер на адвокатското възнаграждение на ответника, тъй като същият е съответен на фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, обема на извършените процесуални действия. По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение на ответника, направени в първоинстанционното производство, следва да бъде съобразено, че за определения размер на разноските за ответника за тази инстанция няма проведено производство по чл. 248 ГПК и същите подлежат на преразглеждане само с оглед изхода на спора.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат П. К. следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв. за оказаната безплатна правна помощ за въззивното производство съобразно уважения размер на претенцията. Процесуалният представител на ищеца е претендирал възнаграждение в размер на 3720 лв. за въззивната инстанция, като предвид изхода на спора / частично уважаване на претенцията за 20 000лв./, и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, обема на процесуалните действия и материалния интерес, съдът намира, че на адвокат К. следва да се присъди възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв. за осъщественото безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 1268 евро / с левова равностойност 2 480 лв./
На ответника се следват разноски съответно на отхвърления размер на исковата претенция, предмет на обжалване пред настоящата инстанция, а именно за разликата над 70 000 лв. до 80 000 лв. Ответното застрахователно дружество с допълнителна молба от 13.06.2025г. е представило списък на разноските и договор за правна защита и съдействие № 7486 от 30.05.2025г., в който е отразено, че е платено адвокатско възнаграждение в размер на 3 720 лв. в брой. От касатора С. чрез процесуалния му представител е заявено възражение за прекомерност на търсеното от ответника адвокатско възнаграждение. Съгласно задължителните разяснения в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС при преценка наличието или липсата на прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и осъществените от процесуалния представител правни действия. Настоящият съдебен състав съобразява задължителния характер съгласно чл. 633 ГПК на даденото с Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C - 438/22 тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, съгласно което определените с Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения не следва да се възприемат за дължим размер, а могат да служат само като ориентир. При преценка на всички относими обстоятелства за размера на адвокатското възнаграждение - вида на делото, спорния материален интерес при осъществената защита / в случая обжалваем интерес от 30 000 лв./, липсата на фактическа и правна сложност, тъй като разглежданият въпрос е за определянето по размер на обезщетението за неимуществени вреди съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде намалено до сумата от 1268 евро / с левова равностойност 2 480 лв./. С оглед изхода на спора, и при приемане за основателно на възражението по чл. 78, ал.5 ГПК, на ответника по касация ЗД „БУЛ ИНС“ АД се следват разноски в размер на 422,66 евро / с левова равностойност 826,66 лв./
За настоящото касационно производство съдът намира, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора адв. П. К. при условията на чл. 38, ал.2 ЗАдв. трябва да бъде определено в размер на сумата от 1268 евро / с левова равностойност 2480 лв./, като с оглед изхода на спора, а именно частичното уважаване на касационната жалба, следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 845, 32 евро / с левова равностойност 1653,30 лв./. Претенцията на адв. К. да й да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер, съответстващ на определения такъв в Наредба № 1/09.07.2004 г. в редакцията, обн. ДВ, бр. 88/04.11.2022 г. за всяка от инстанциите е неоснователна с оглед задължителния характер на решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C - 438/22, съгласно което определените с Наредба №1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения не могат да обвържат съда при определяне на възнаграждението, в който смисъл е практиката на ВКС /определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., определение № 931/21.03.2025 г. по т.д. № 2282/2024 г. на ВКС, I т.о. и мн.др.
Предвид частичната отмяна на въззивното решение и извършеното от съда разпределение на отговорността за сторените от страните разноски и за трите инстанции, съобразно изхода на спора и при произнасяне по наведените доводи по чл. 78, ал. 5 ГПК, подадената от И. С. частна касационна жалба с вх.№ 4166/16.05.2025г. срещу въззивното решение, в частта му, имаща характер на определение, с която не е уважена частната му жалба по чл. 248 ГПК, следва да бъде оставена без разглеждане.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от исковата претенция, възлизаща на сумата от 204,52 евро / с левова равностойност 400 лв./.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 95/28.03.2025г., постановено по в.гр.д № 80/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 302/03.09.2024 г. по т.д. № 28/23 г. на ОС - Стара Загора, е отхвърлен искът на И. К. С. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗД „БУЛ ИНС”АД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 18.08.2022г., за разликата над сумата от 50 000 лв. до размера от 70 000 лв., като вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на И. К. С., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 432, ал.1 КЗ допълнително обезщетение за причинени неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 18.08.2022г., в размер на сумата от 10 225, 84 евро / с левова равностойност 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 29.08.2022г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 95/28.03.2025г., постановено по в.гр.д № 80/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 302/03.09.24 г. по т.д. № 28/23 г. на ОС - Стара Загора, е отхвърлен искът на И. К. С. с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗД „БУЛ ИНС”АД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 18.08.2022г., за разликата над сумата от 70 000 лв. /с еврова равностойност 35 790,43 евро/ до размер от 80 000 лв. / с равностойност 40 903,35 евро/.
ОТМЕНЯ въззивното решение № 95/28.03.2025г., постановено по в.гр.д №80/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта за разноските, с която И. К. С. е осъден да заплати на ЗД „БУЛ ИНС”АД съдебни разноски за разликата над 1440 лв. до присъдения с въззивното решение размер от 4320 лв. – разноски за въззивното производство, и за разликата над сумата 889,33 лв. до присъдените допълнително в полза на ответника разноски за първоинстанционното производство в размер на 2868 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адвокат П. К., САК, като процесуален представител на И. К. С., сумата от 845,32 евро / с левова равностойност 1653,30 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал.2 ЗАдв. за касационното производство, както и сумата от 1268 евро / с левова равностойност 2 480 лв./, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК, И. К. С., [ЕГН], да заплати на ЗД „БУЛ ИНС”АД, ЕИК[ЕИК], сумата от 422,66 евро / с левова равностойност 826,66 лв./, представляваща разноски за касационното производство.
ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗД „БУЛ ИНС”АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати по сметка на Върховния касационен съд, сумата от 818,07 евро /с левова равностойност 1600 лв./, представляваща държавна такса за трите инстанции за уважения размер на исковата претенция.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх.№ 4166/16.05.2025г., подадена от И. К. С. срещу въззивното решение № 95/28.03.2025г., постановено по в.гр.д № 80/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му, имаща характер на определение по частната му жалба по чл. 248 ГПК относно разноските за първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.