Определяне на съпричиняване и обезщетение при смърт на пътя

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
Гр.София, 20.05.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2278 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Д. А., представляван от адв.С. Ч., срещу решение №.10/7.02.23 по г.д.№.294/22 на АС Велико Търново в частта, с която е потвърдено реш.№.260019/15.06.22 по т.д.№.86/20 на ОС Плевен в частта му за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за разликата над сумата 75 000лв. до сумата 200 000лв., със съответно произнасяне по разноските. Излагат се съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и се моли за отмяната му, уважаване на иска до пълния предявен размер и присъждане на разноски.

Ответната страна „Лев инс“АД оспорва жалбата; претендира разноски.

Третото лице помагач ЗЕАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД оспорва жалбата; И. С. Т. не взема становище.

С определение №.483/5.02.24 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос следва ли при наведено възражение за съпричиняване да бъде изследвано дали конкретното допуснато от пострадалия нарушение на ЗДвП се намира в причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат.

С обжалваното решение е прието, че по делото е безспорно, в това число се установява от писмените доказателства и влязлата в сила присъда /№1/11.01.22г. по нохд №.761/21 по описа на ОС Плевен/, че: на 23.12.18 около 17.50ч. на третокласен път III-305, област Плевен, при управление на моторно превозно средство /лек автомобил „Фолксваген Пасат" с [рег. №.]/ в посока [населено място] - [населено място] С. Т. е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.2 ЗДП, вследствие на което причинил по непредпазливост смъртта на Л. Ц. А., ЕГН [ЕГН], поради което и на основание чл.343 ал.1 б.„в" вр. чл.342 ал.1 вр. чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода-което наказание, на основание чл.58а ал.1 от НК, е намалено с 1/3 и му е определено такова в размер на две години лишаване от свобода, като е признат за невинен да е извършил деянието, нарушавайки чл.5 ал.1 т.1 ЗДП, както и чл.20 ал.1 ЗДП. Установено е , че лекият автомобил се е движил със скорост 104,8 км/ч. в тъмната част от денонощието, с включени фарове на къси светлини и е застигнал каруца, управлявана от Л.А.; водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 ЗДвП, не е преценил правилно пътната обстановка, тъй като при движение със скорост 104,8 км/ч, с включени къси светлини, при видимост 65-70м. и опасна зона 114,1м., не е имал възможност да спре преди мястото на удара, докато при включени дълги светлини и видимост около 150м. би имал време да преустанови движението на автомобила. От друга страна, каруцата е била без светлоотразители и светлини през тъмната част от денонощието съгласно изискването на чл.71 ал.1 ЗДП /разположени симетрично от двете й страни два бели или жълти светлоотразители отпред и два червени светлоотразители отзад, както и светещо тяло отзад вляво, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина/, а е имала само един червен светлоотразител, хоризонтално разположен на задния й капак /задънката/; при тяхното наличие водачът на автомобила би могъл да възприеме своевременно опасността и да реагира за избягване на процесното ПТП; тъй като се е движил с несъобразена по смисъла на чл.20 ал.2 ЗДП скорост, при която не е бил в състояние да спре пред каруцата като препятствие на пътя, я удря отзад, следва и удар между автомобила и тялото на Л.А., който е бил в каруцата; при съприкосновението между челното стъкло на автомобила и главата му настъпва черепно-мозъчна травма, а при съприкосновението между автомобила в областта на дясната му чистачка и дясната половина от гърба на пострадалия настъпва гръдна травма, в резултат на която и е настъпила смъртта му. Съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл.432 КЗ и ответникът дължи репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди от загубата на неговия син, като е определил дължимото обезщетение на 150 000лв. Същевременно е намерил възражението за съпричиняване на резултата поради нарушение на чл.71 ал.1 ЗДвП от починалия за основателно. Посочил е, че същият се е движил с каруца с конски впряг, необорудвана съгласно чл.71 ал.1 ЗДП - т.е. при условията на ограничена видимост, управлявайки каруца с кон в тъмното, на неосветени участъци (път извън населено място), той не е направил необходимото съобразно изискването на закона да бъде достатъчно видим участник в движението, в това число за движещите се на къси и дълги светлини МПС, а водачът на лекия автомобил /вкл. при отчитане на чл.70 ал.1 и ал.2 ЗДП – предвиждащ при движение през нощта и при намалена видимост МПС да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер, като използването на дългите светлини е забранено при разминаване и в този случай превключването от дълги на къси светлини става, когато разстоянието между превозните средства е не по-малко от 150 метра или в момента, в който насрещният водач подаде сигнал чрез превключването на светлините/ е бил длъжен да съобрази скоростта си с избора на светлини, т.е. с „осветената" зона, и с необходимостта да превключва често на къси светлини и да шофира на тях по-продължително време при разминаване с насрещно движещите се автомобили /а такива е имало, видно от данните по делото/. При това положение е формиран извод, че пострадалият е допринесъл за произшествието в не по-малка степен от водача на лекия автомобил и съпричиняването е определено в размер на 50%.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

По въпроса е формирана трайна и безпротиворечива практика на ВКС, в това число цитираната, която настоящият състав споделя. Съгласно същата намаляването на обезщетението за вреди от деликт не може да почива на предположения, а следва чрез пълно и главно доказване да са установени конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването му; при преценката за съпричиняване трябва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат /реш.№.171/10.10.13 по г.д.№.629/ 12, ІІ ТО, реш.№.7/9.06.22 по г.д.№.1047/21, ІІ ТО, реш.№.206/ 12.03.10 по т.д.№.35/08, ІІ ТО, и др./.

По касационната жалба:

По делото е безспорно, че са налице предпоставките на чл.432 КЗ за ангажиране отговорността на ответника - с влязла в сила присъда е установено виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил, същото е в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат и виновният водач е застрахован по застраховка „гражданка отговорност“ при ответника; същевременно ищецът е активно материалноправно легитимиран да предяви иск и той е основателен поне до сумата 75000лв. - предвид влязлата в сила част от първоинстанционното решение, с което му е присъдена горното обезщетение.

По спорните въпроси относно наличието на съпричиняване, съответно неговия процент, и размера на дължимото обезщетение, настоящият състав намира, че възражението за съпричиняване е основателно. Управляваната от пострадалия каруца не е била оборудвана съгласно чл.71 ал.1 ЗДвП - който изисква при движение през тъмната част на денонощието ППС с животинска тяга да е със симетрично разположени от двете му страни два бели или жълти светлоотразители отпред, два червени светлоотразители отзад и светещо тяло отзад вляво, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина; водачът на същата не е носил и светоотразителна жилетка /чл.106 ал.2 ЗДП-видно от материалите по досъдебното производство, в това число протокол за оглед относно състоянието, в което е открит пострадалият на пътното платно/. Същевременно съгласно АТЕ при надлежна сигнализация на каруцата съобразно чл.71 ЗДП тя би била видима от поне 150м. и ударът би бил предотвратим - дори и при скоростта, с която виновният водач реално е управлявал лекия автомобил /тъй като ще бъде видима на по-голямо разстояние от опасната му зона за спиране 97,85м. и той ще има техническа възможност по време на движението си да я забележи извън осветената от автомобила зона на къси светлини (50м)/, и извън необходимото му разстояние за предприемане на интензивно спиране. При това положение следва да се приеме, че с поведението си в нарушение на чл.71 ЗДП пострадалият също е допринесъл за настъпване на ПТП, като нарушението е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. За да се определи, обаче, конкретният принос на всеки от участниците в него и разпределянето на отговорността, е необходимо съпоставяне на поведението и действията им при отчитане тежестта на допуснатите от тях нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. В случая деликвентът е управлявал МПС със 104,8км/ч при ограничение от 90 км/ч и освен превишена /чл.21 ал.1 ЗДП/, скоростта му е била и неподходяща за съответните пътни условия /тъмна част на денонощието/ - защото не му е позволила да спре в зоната на своята видимост при препятствие на пътя /към момента на ПТП л.а. се е движел на къси светлини предвид изискванията на чл.70 ЗДП и разминаването с насрещно движещи се леки автомобили, с оглед наличните данни по наказателното дело, вкл. изявленията на водача му, инкорпорирани и в заключението на АТЕ/. Освен това в нито един момент до сблъсъка той очевидно или не е възприел движещото се пред него ППС с животинска тяга или не е направил никакъв опит да спре – липсва спирачен път, скоростта е била еднаква преди и към момента на удара. От друга страна управляваната от пострадалия каруца е имала поставена червена светлоотразителна лента на задната част, което я е правило видима за водача на лекия автомобил от 80м при движение на къси светлини и от 150м. при движение на дълги. Това обстоятелство, съотнесено с установената от вещото лице опасна зона за спиране от 97,85м при скорост от 104,8км/ч /водещо и до снижаване на разликата между двете зони до 19,85м (97,85-80) вместо до 52,15м/, прави възможен извод за предотвратимост на удара при евентуално движение на л.а. с разрешената скорост дори и при неотговарящото на изискванията на чл.71 ЗДП, но налично оборудване на каруцата, респективно логично обосновава евентуална възможност, при адекватна реакция на деликвента за опит за спиране и избягване на удара в момента на възприемане на опасността /на 80м. от каруцата/, за по-нисък интензитет на силата на удара със съответни от това последици. Съвкупната преценка на горните обстоятелства, при съобразяване на отговора на правния въпрос, изяснен по-горе, сочи на по-висок принос за настъпване на вредоносния резултат на водача на лекия автомобил, респективно на нисък такъв на пострадалия - поради което настоящият състав определя последния на 20%.

Основателно е и оплакването за занижен размер на присъденото обезщетение. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД/. В задължителната практика на ВКС /т.ІІ от ППВС №.4/68 и множество решения по чл.290 ГПК/ са определени критериите за това понятието. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението-характер на увреждането, начин на извършване, обстоятелства, при които е настъпило, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания; при причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, като изброяване е примерно, а не изчерпателно. В случая съдът намира, че при отчитане на близката родствена връзка между ищеца и загиналия, добрите им отношения /живеели в сговор, макар и в отделни домакинства в общ двор, бащата много обичал сина и той го тачел, всеки ден били заедно-заедно живеели и заедно работели (занимавали се с търговия с коне, с животни)/, възрастта на починалия /26г./ и внезапния неочакван начин, по който това е станало, обстоятелствата, при които е загубил живота си /пред очите на баща си, който е бил безпомощен да му помогне/, емоционалното изживяване на тъгата от загубата /след ПТП само плачел и пищял, ходел по улиците и някак виел от страдание, от болка/, промяната в личността и начина на живот /преди ПТП ищецът бил приветлив, отзивчив, винаги помагал с каквото може, но след това се променил – постоянно плачел, бил отчаян, отвеян, не излизал, не ходел по увеселения, само работел, споделял, че му е много тежко, не може да живее без сина си, иска да сложи край на живота си, линейки идвали на адреса му всеки месец по 1-2 пъти заради него и жена му/, но и обстоятелството, че се касае за вече пораснало дете, което има собствен живот и свое семейство, липсата на особени обстоятелства, налагащи особена уязвимост на преживелия родственик, общото ниво на икономическо състояние в страната към датата на събитието, справедливото обезщетение възлиза на 180 000лв. При това положение, след приспадане на съответна на процента на съпричиняване сума, полагащото се остава в размер на 144000лв. За тази сума претенцията е основателна и трябва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер-да се отхвърли.

Предвид всичко изложено по-горе, въззивното решение в частта, с която искът по чл.432 КЗ е отхвърлен за сумата над 75 000лв. до 144 000лв., е незаконосъобразно и следва да се отмени - вместо което в тази част претенцията се уважи ведно със законната лихва, считано от 1.07.19 до окончателното изплащане; в останалата част решението е законосъобразно и трябва да се остави в сила. Ответникът следва да плати и 5520лв. държавна такса върху уважената част от иска на основание чл.78 ал.6 ГПК. С оглед изхода на спора на адв.С. Ч. трябва да се присъди адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ЗА. При определяне на същото настоящият състав отчита, че правилото на чл.38 ал.2 ЗА /съгласно което съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер-този по Наредба №.1/09.01.04/ не може да бъде приложено с оглед решение на СЕС по дело C-438/22. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения-те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. Съдът определя на 5000лв. възнаграждението за първата инстанция (т.е дължими са още 2220лв. над присъдените 2780лв) и на 4000лв. това за касационната /т.е. общо дължими са 6220лв./. Допълнително възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция не следва да се присъжда, тъй като определеното от нея в размер на 7980лв, макар и при по-нисък размер на уважения иск, е съотносимо с комплексната преценка на посочените по-горе критерии. Присъдените в полза на ответника ЗК„Лев инс“АД разноски от 1187,50лв. трябва да бъдат намалени до 483,84лв. съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска за всички инстанции предвид крайния изход на спора.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.10/7.02.23 по г.д.№.294/22 на АС Велико Търново, в частта , с която е потвърдено реш.№.260019/15.06.22 по т.д.№.86/20 на ОС Плевен в частта за отхвърляне на предявения от Ц. Д. А. иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за разликата над сумата 75 000лв. до сумата 144 000лв. , и в частта, с която последният е осъден да плати на ЗК“Лев инс“АД сумата над 483,84лв. до 1187,50 лв. разноски, вместо което постановява:

ОСЪЖДА ЗК“Лев Инс“АД да плати на Ц. Д. А. на основание чл.432 КЗ още 69000лв. /шестдесет и девет хиляди лева/, съставляващи разлика над сумата 75 000лв. до сумата 144 000лв . обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 1.07.19г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗК“Лев Инс“АД да плати по сметка на ВКС 5520лв. /пет хиляди петстотин и двадесет лева/ държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА ЗК“Лев Инс“АД да плати на адв.С. Ч. от САК 6220лв. /шест хиляди двеста и двадесет лева/ адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №.10/7.02.23 по г.д.№.294/22 на АС Велико Търново в останалата обжалвана част .

Решението е постановено при участието на третите лица помагачи ЗЕАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД и И. С. Т..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: