Осъждане за ползване на чужда банкова карта без съгласие

Текстът на акта

Ключови фрази

Използване на платежен инструмент с неверни данни или без съгласието на титуляра * липса на малозначителност * индивидуализация на наказание * правилно приложение на материалния закон * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 118

гр. София, 10.03.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, второ наказателно отделение,

в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при секретаря Галина Иванова

в присъствието на прокурора Росица Славова

изслуша докладваното от съдия Надежда Трифонова наказателно дело № 1080 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба на подсъдимия Т. З. Б., чрез служебния защитник адв.В. Н. С., срещу въззивно решение № 118 от 08.07.2024 г., постановено по В.Н.О.Х.Д. № 30/2024 г. по описа на Апелативен съд Пловдив.

В депозираната касационна жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, само в частта от решението, касаещо осъждането на подсъдимия по чл.249, ал.1 НК. Развити са доводи за нарушаване на материалния закон, поради това, че неоснователно е отказано приложението на чл.9, ал.2 от НК. В подкрепа на този аргумент е посочено, че отрицателното въздействие върху засегнатите обществени отношения е незначително. Наведено е твърдение, че степента на обществена опасност е изведена единствено въз основа на съдебното минало на подсъдимия, като не е направена преценка относно обществената опасност на осъщественото престъпно деяние. Прави се оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, поради наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Сочи се наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, изразяващо се в тежкото здравословно състояние на малолетното дете на подсъдимия, като във връзка с това изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, се твърди, че не е отдадено значение на факта, че подсъдимият полага непосредствени грижи, както и че е планиран за донор на бъбрек за малолетното си дете. Прави се искане да бъде отменено решението на апелативния съд и подсъдимият да бъде оправдан на основание чл.9, ал.2 от НК. Алтернативно се моли да бъде намалено, определеното на Б. наказание за извършеното престъпление по чл.249, ал.1 НК.

В съдебно заседание, защитникът на подсъдимия заявява, че поддържа касационната жалба и изложените в нея съображения.

Подсъдимият Б. поддържа изложеното в касационната жалба, като същевременно излага допълнителни доводи за несъставомерност на деянието, осъществяващо състава на чл.207, ал.1 от НК, за което също е осъден от инстанциите по същество. Посочва твърдения отнасящи се до субективната страна на тово престъпление. Подсъдимият излага аргументи и за допуснато съществено процесуално нарушение при осъществено разпознаване в хода на съдебно заседание.

Представителят на Върховна прокуратура, счита че касационната жалба е неоснователна, не са допуснати нарушения на материалния закон, определеното наказание е справедливо, поради което въззивният съдебен акт не следва да бъде отменян.

В последната си дума подсъдимият, моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 39 от 22.11.2023 г., постановена по НОХД № 634/2023 г., Окръжен съд гр. Пазарджик е признал подсъдимия Т. З. Б. за виновен в това, че на 26.04.2022 г. в гр.Пазарджик, в района на паркинга на магазин К., намерил чужди движими вещи – портфейл на стойност 17,00 лв. /седемнадесет лева/, с намиращи се в него документи – лична карта, СУ на МПС, контролен талон, СР на МПС част II на лек автомобил с рег. № ** **** **, дебитна карта на банка ОББ, с титуляр Л. С. Н. от гр.Пазарджик и сумата от 183,05 лв. /сто осемдесет и три лева и пет стотинки/ и в продължение на една седмица не е съобщил за тях на собственика Л. С. Н. или на властта, поради което и на основание чл.207, ал.1 от НК във връзка с чл.54 и чл.36 от НК е осъден на глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.

С присъдата подсъдимият Б. е признат за виновен и за това, че на същата дата в гр.Пазарджик е използвал чужд платежен инструмент - дебитна карта, издадена на името на Л. С. Н., без съгласието на титуляра, като е осъществил успешни трансакции с картата – покупки на обща стойност 71,59 лв. /седемдесет и един лева и петдесет и девет стотинки/ на постерминал на бензиностанция „Р.“, находяща се в гр.Пазарджик, поради което на основание чл.249, ал.1 от НК, вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца.

На основание чл.23 НК е определено едно общо наказание, което подсъдимият следва да изтърпи, а именно – шест месеца „ лишаване от свобода” при първоначален „общ” режим.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски, приспаднато е времето на предварителното му задържане.

Подадената срещу въззивния съдебен акт касационна жалба е допустима, тъй като е подадена от оправомощено лице, в законово определения срок, срещу съдебен акт от кръга на посочените в чл.346 от НПК.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

На първо място следва да се определят границите на касационната проверка, очертани от оплакванията в подадената пред настоящата инстанция жалба. В законоустановения срок е атакувано решението на въззивния съд единствено относно осъждането на подсъдимия за престъплението по чл.249 НК, с оплаквания очертаващи касационните основания по чл.348, ал.1 , т.1 и т.3 НПК – неприложение на чл.9, ал.2 НК по повод деянието по ч.249 НК, алтернативно – твърдения за явно несправедливост на наказанието за това престъпление. В рамките на правомощията си по чл.347, ал.1 НПК касационната инстанция проверява атакувания пред нея акт само в обжалваната част, за това няма да вземе отношение по направените за първи път в съдебно заседание пред настоящата инстанция възражения касаещи осъждането по чл.207 НК, както и относно допуснато нарушение на процесуалните правила, обективирано в оплакване касаещо проведено разпознаване, тъй като те са представени на касационната инстанция извън срока по чл.350 НПК.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК.

Върховният касационен съд не споделя твърденията на защитата за неправилно приложение на материалния закон, поради неприлагането на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК по отношение на извършеното престъпление по чл.249, ал.1 НК. За да бъде приложена нормата на чл.9, ал.2 НК е необходимо да се установена, липсата на обществена опасност на деянието или наличието на такава обществена опасност, чиято степен е явно незначителна. Преценката за това дали деянието е престъпно, макар формално да осъществява признаците на престъпление, следва да бъде направена при конкретен преглед на характеристиките му и тези на извършителя му, включваща характера на обекта на посегателство, степента, в която той е засегнат или застрашен, общественоопасните последици от деянието и характеристиката на дееца, която отразява обществената опасност на неговата личност.

В атакуваното съдебно решение е направен обективен анализ на посочените обстоятелства като са изведени законосъобразни изводи, че деянието, осъществено от подсъдимия е общественоопасно, както и че общестевната му опасност не е малозначителна. Осъществено е престъпление срещу паричната и кредитна система, при което са настъпилите за Л. н. вредоносни последици, изразяващи се в имуществени вреди в размер на 71,59 лв. Не са пренебрегнати специфичните обстоятелствата касаещи престъпната дейност на подсъдимия, свързана с направения опит да се осъществи и втора трансакция с въпросната дебитна карта, останал неуспешен поради отказ за плащане. Въззивният съд е отчел и факта, че подсъдимият е извършил две престъпления, при условията на реална съвкупност, както не са подценени и данните за обремененото му съдебно минало , очертаващи завишена обществена опасност. Изводът за липса на предпоставки за приложение на чл.9, ал.2 НК е правилно и обстойно мотивиран, не търпящ критика от настоящата инстанция, при което и възражението на касатора се преценява за неоснователно.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК.

В подаденaтa от служебния защитник на подсъдимия касационна жалба се сочат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание поради несъответствието му с обществената опасност на деянието и дееца и с оглед неотчитането на множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Твърди се наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, изразяващо се в здравословното състояние на малолетното дете на подсъдимия, за което той единствено полага грижи, като същевременно е определен за негов донор.

Касационният съд намира, че наложеното на подсъдимия наказание от 6 месеца лишаване от свобода, за извършеното престъпление по чл.249, ал.1 от НК, покрива критерия за справедливост, с оглед индивидуалната тежест на деянието и правилното отчитане на данните за личността на дееца.

Коректно и последователно предходните съдебни инстанции са откроили обема на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, както и са оценили тяхната тежест и значение. В категорията на смекчаващите обстоятелства съдилищата оправдано са включили направеното от подсъдимия самопризнание в хода на досъдебното производство, трудовата му ангажираност, ниската стойност на направените от него покупки, както и обстоятелството, че е семейно ангажиран и полага грижи за малолетно дете имащо здравословни проблеми. Като отегчаващи обстоятелства правилно са оценени предходните осъждания на Б., лошите му характеристични данни и броя на извършените от него престъпления. Това е дало основание на предходните инстанции да индивидуализират наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление по чл.249 НК във връзка с чл.55 НК. По-съществена редукция от направената, не би могла да се иска.

Несъстоятелен е аргументираният в касационната жалба довод за наличието на смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, което не е отчетено, а именно, че той единствен е в състояние да полага грижи за малолетното си дете, както и че Б. е планиран за донор на бъбрек на детето си. Контролираните инстанции не са пренебрегнали посочения факт, но не са го натоварили и с прекомерна тежест, както иска защитата. Твърденията, че подс.Б. е единственият, който може да полага грижи за малолетното си дете и че е негов планиран донор не са били подкрепени с доказателства.

С оглед на всичко изложено, при съпоставката между обема и значението на констатираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и тяхната тежест не се налага извод за явна несправедливост на наложеното наказание.

Предвид посочените съображения, Върховният касационен съд намери, че не са налице посочените в касационната жалба основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Поради гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 118/08.07.2024 г. на Пловдивски апелативен съд, НO, постановено по В.Н.О.Х.Д. № 30/2024 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: