Надлежен ответник при спорове за аренда на земи от Държавния поземлен фонд

Текстът на акта

Ключови фрази

Установителен иск * Обезсилване на решение * материалноправна легитимация на ответник * ненадлежна страна

PAGE 

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

София, 24.03.2025 год.

В името на народа

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на десети март през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

с участието на секретаря Ина Андонова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1823 по описа за 2024 год . за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните срещу решение № 291/08.05.2024г. по в.т.д.№ 135/2024г. на АС София за потвърждаване на решението по т.д.№ 87/2021г. на ОС Враца. С първоинстанционното решение по иска, предявен от арендатора „Фешън евридей“ ЕООД, [населено място] срещу министъра на земеделието, храните и горите, е признато за установено между страните на основание чл.124,ал.1 ГПК, съществуването на арендни правоотношения по шест подробно описани договори за аренда на земеделска земя от държавния поземлен фонд, находящи се в землището на област Враца - № 15/10.10.20219г., № 16/ 10.10.2019г., № 17/10.10.2019г., № 32/11.12.2019г., № 33 /11.12.2019г. и № 34/11.12.2019г., и на основание чл.537,ал.2 ГПК във вр. с чл. 88 ЗКИР, е постановено заличаване на вписаното в съответната служба по вписванията прекратяване на всеки един от договорите.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната на въззивния акт и отхвърляне на исковете. Касаторът счита, че като ответник е конституиран Министерство на земеделието, храните и горите, посочен и в мотивите на решението на САС като въззивник. Твърдението е за неправилно приложение на материалния закон - на разпоредбата на чл.24,ал.1, изр.второ ЗППЗЗ, съгласно която, министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика на земите от държавния поземлен фонд като ги отдава под наем или аренда, а съгласно чл.24,ал.12 ЗППЗЗ, по дела, които се отнасят до земи от ДПЗ, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието и храните. Въз основа на тези съображения касаторът счита, че надлежна страна в материалното правоотношение е самата държава, която се представлява пред съда от министъра на земеделието и храните, а МЗХ е самостоятелен субект, който се представлява от министъра. Възразява, че държавата и министерството са различни правни субекти, макар и в определени случаи министърът на земеделието и храните да упражнява правата на държавата, съответно да представлява както нея, така и самостоятелното юридическо лице - министерството. Посочва се, че страна - арендодател по процесните договори за аренда е държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните, който е оправомощил директора на ОД „Земеделие“ - Враца да сключи договорите за аренда, а не Министерството на земеделието и храните, представлявано от министъра . Касаторът поддържа, че министерството не е материалноправно легитимирана страна в производството и конституирането му представлява съществено процесуално нарушение, поради което постановените съдебни актове следва да бъдат отменени.

Изложени са и съображения за неправилността на извода на въззивната инстанция, че неизпълнената част от задължението на арендатора за заплащане на арендни вноски е незначителна с оглед интереса на кредитора. Акцентира се на необсъждане на обстоятелството, че под аренда с процесните договори са отдадени земеделски земи от ДПФ и неплащането на задълженията ощетява бюджета и държавните интереси. Изложени са подробни доводи за неизпълнени от ищеца задължения за заплащане на обезщетение за просрочие на вноски, дължими за конкретни стопански години. Поддържа се, че пред съдията по вписванията са били доказани предпоставките на чл.27,ал.2 ЗАЗ, поради което вписването на прекратяването на договорите за аренда е законосъобразно. В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.

В откритото съдебно заседание страните не изпращат представители.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид изложените доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното:

В титулната част на исковата молба като ответник е посочен министърът на земеделието, храните и горите. В обстоятелствената част е посочено, че предмет на договорите за аренда, всеки със срок от пет стопански години, чието прекратяване се оспорва от ищеца, е земеделска земя от държавния поземлен фонд. Въведено е и, че договорите за аренда са сключени чрез оправомощено лице от ответника, който упражнява правата на собственик по отношение на тези земи. По подробно изложени в исковата молба съображения ищецът е твърдял, че ответникът не е имал основание да развали процесните договори за аренда, те не са валидно прекратени и породеното от тях облигационно правоотношение продължава да съществува, поради което е отправено искане да бъде признато за установено по отношение на министъра на земеделието, храните и горите съществуването на възникналите от тези договори арендни правоотношения.

Отговор на исковата молба е подаден от министъра на земеделието, храните и горите, чрез упълномощен от него процесуален представител, който е оспорил основателността на исковете.

Пред първоинстанционния съд в списъка за призоваваните лица е вписано МЗХГ, министерството е призовано като ответник, то е посочено и като ответник в протоколите от проведените по делото съдебни заседания. Както се посочи, решението е постановено по отношение на ответник министъра на земеделието, храните и горите, независимо, че в първия абзац от първоинстанционното решение като такъв е вписано МЗХГ.

По въззивната жалба на министъра на земеделието и храните в списъка на призоваваните от САС лице отново е вписано министерството и то е призовано като ответник. Така е посочен и ответникът в мотивите на обжалваното въззивно решение.

Инстанциите по същество са обсъждали реда за разваляне на процесните договори и са приели, че като сключени за срок от пет стопански години с предмет земеделски земи от ДПФ, приложим е общият ред на чл.87,ал.1 ЗЗД с определяне на подходящ срок за изпълнение и предупреждение, че след изтичането му договорът ще се счита за развален. Обсъдено е, че нотариалните покани с предоставен 14 дневен срок за доброволно изпълнение на задълженията за заплащане на обезщетение за просрочие на арендни вноски и за заплащане на дължими арендни вноски, са редовно връчени на арендатора. Прието е, че в срока за изпълнение, даден с нотариалната покана, ищецът е заплатил всички вноски за главница по арендните договори с падежи до 31.01.2021г. и съгласно счетоводните регистри на ОД „Земеделие“ – Враца, с получените от жалбоподателя плащания до 06.04.2021г., са погасени всички задължения за главница с настъпил падеж по процесните договори. Останали са неплатени сумите за обезщетения за забава по т. 30 от договорите (при неизпълнение на арендно плащане в договорения срок, арендаторът дължи обезщетение в размер на 0.3% на ден върху дължимата сума за всеки просрочен ден), което възлиза на 67 158 лв. При извод за платени арендни вноски за стопанските години 2018/2019г., 2019/2020г., 2020/2021г. в общ размер на 325 761лв., е прието за основателно възражението на ищеца по чл.87, ал.4 ЗЗД, - че неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Счетено е, че в случая се касае за неизпълнени акцесорни задължения за неустоечни обезщетения за платените със закъснение арендни вноски в размер по малко от 1/5 от всички основни задължения по договорите, поради което следва да надделее правният принцип за запазването на договорите.

С определение № 3418 от 16.12.2024г. касационното обжалване е допуснато поради вероятност обжалваното решение да е процесуално недопустимо с оглед ненадлежно конституиране на ответника в процеса и за проверка съответствието на дължимите от въззивния съд процесуални действия с указанията в ТР №1 от 30.03.2012г. по тълк. дело № 1/2010г. на ОСГК на ВКС и т.5 на ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Неправилно касаторът сочи, че искът е предявен срещу министерството. Не съставлява съществено процесуално нарушение вписването на министерството в списъка на призоваваните лица и посочване единствено в мотивите, че то, а не министърът, е посоченият от ищеца ответник и не това е същественият порок на извършените по делото съдопроизводствени действия и на постановените съдебни решения.

Недопустимостта им произтича от обстоятелството, че исковата молба е предявена срещу министъра на земеделието, храните и горите (сега министъра на земеделието и храните), но от изложените в нея обстоятелства е видно, че се защитават права, проитичащи от арендни договори с предмет земи, които са част от държавния поземлен фонд и като такива са собственост на държавата. Упражняването и защитата на това право на собственост е възложено на министъра на земеделието и храните съгласно чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, който представлява държавата по дела, които се отнасят до земи от ДПФ - чл.24, ал.12 ЗСПЗЗ. Именно затова следва спорът да бъде разгледан по отношение на държавата и съдебното решение следва да бъде постановено спрямо държавата, представлявана от посочения министър. При предявения положителен установителен иск за съществуване, поради ненадлежното им прекратяване, на договори за аренда на земя от ДПФ, ищецът следва да насочи иска си срещу страната по материалноправното отношение. Ако защитата не се провежда спрямо тази страна, правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, не е налице, което обуславя недопустимост на предявения. Постановеното по такъв иск решение е недопустимо, то не е в състояние да защити правния интерес на ищеца, защото не може да обвърже с последиците си лицето, което има качество на надлежна страна, но не е конституирано по делото. Министърът на земеделието и храните е само представител на държавата по смисъла на чл.24, ал.12 ЗСПЗЗ и упражнява правата на държавата за земите от ДПФ, но надлежният ответник е носителят на правото, на който ищецът противопоставя правата си на арендатор. За процесуалната легитимация на страните съдът следи служебно и при констатация, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, следва да укаже на ищеца да отстрани тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен такъв - ТР №1 от 30.03.2012г. по тълк. дело № 1/2010г. на ОСГК на ВКС. Надлежните процесуално легитимирани страни в процеса следват от заявеното от ищеца спорно право, което се индивидуализира и с носителите на правоотношението, от което то произтича. Ако е налице неяснота и или противоречие между обстоятелствената част и петитума на иска, включително несъответствие между обстоятелствата, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице и посочения ответник, съдът е длъжен да даде срок на ищеца, в който констатираната нередовност да бъде отстранена, в това число и чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник. Съгласно задължителните указания в т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато тази нередовност на исковата молба е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, решението е недопустимо; Ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие. Когато порокът се констатира от ВКС, той следва да обезсили и въззивното, и първоинстанционното решение, като върне делото на първата, а не на въззивната инстанция.

Както се посочи, твърдението в исковата молба е, че ищцовото дружеството е арендатор на земи от държавния поземлен фонд, което иска да противопостави правата си на арендатор на арендодателя, който по силата на чл.24,ал.1, изр. първо ЗСПЗЗ е държавата, независимо, че тези права се упражняват за собственика - за държавата от министъра на земеделието и храните. В петитума на исковата молба, в която като ответник е посочен министъра, е налице неяснота и несъответствие с въведените в обстоятелствената част твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу държавата, които е следвало да бъдат отстранени от първоинстанционния съд. В случая министърът на земеделието е само представител на държавата, но самата държава, която е надлежен ответник по спора, не е конституирана. По делото е осъществено надлежно процесуално представителство, но на неконституиран ответник, комуто принадлежи спорното материално право, посочено в обстоятелствената част на исковата молба.

Несъответствието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба е следвало да бъде отстранено от първоинстанционния съд чрез даване на указания на ищеца за конституиране на държавата като надлежен ответник. Неотстраняването на посочената нередовност на исковата молба има за последица недопустимост както на първоинстанционното, така и на въззивното решение, които, в съответствие с указанията в т. 5 от цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС, следва да бъдат обезсилени, а делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Производството следва да започне с даване указания на ищеца за конституиране на надлежния ответник, при изпълнение на които следва да продължи от етапа на връчване на препис от исковата молба и доказателствата на надлежния ответник. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 291/08.05.2024г. по в.т.д.№ 135/2024г. на АС София и потвърденото с него решение, постановено по т.д.№ 87/2021г. на ОС Враца.

ВРЪЩА делото на ОС Враца за повторно разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: