Намаляване на обезщетение за незаконно обвинение срещу бивш прокурор

Текстът на акта

Ключови фрази

10

Р Е Ш Е Н И Е

№12

гр. София, 30.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ,Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора Станева…………
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1513 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 21/03.01.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 722/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 07.01.2018 г. по гр. д. № 6939/2017 г. на Софийски градски съд и прокуратурата е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на Ц. М. Й. общо сумата 80 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 288, предл. 2-ро НК, за което наказателното производство е прекратено. Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която е уважен иска на Ц. Й. за сумата 1 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконното обвинение.

В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението на въззивния съд, като се иска съдебният акт да бъде отменен и размерът на присъденото обезщетение бъде намален в съответствие с принципа за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Ответникът Ц. Й. поддържа становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 749/08.11.2019 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите за критериите по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за задължението да се извърши цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за дължимия размер обезщетение, включително обстоятелството дали незаконното обвинение е в сферата на упражняваната от лицето професия.

Съгласно задължителната и трайно установената практика на ВС и ВКС (ППВС №4/1968г., ТР№3/22.04.2005г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК, множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – напр. решение № 480/ 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г., IV г.о., решение № 28/06.02.2018 г. по гр.д. №1639/2017 г., IV г.о., решение № 60/13.04.2018 г. по гр.д.№ 2611/ 2017г., ІV г.о. на ВКС и др.), при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, личността на увредения, вкл. дали обвинението е в сферата на професионалната му реализация, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост, който винаги се основава на конкретни факти и на индивидуалната преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за притежателя си. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, тя не подлежи на репариране. Размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че е осъществен фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца неимуществени вреди - спрямо лицето е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което наказателното производство е завършило с постановление за прекратяване. Посочено е, че обезщетяването на вредите в този случай включва и преценката за разумността на срока на наказателното производство, уредено като отделно основание за обезвреда в чл.2б ЗОДОВ. Обезщетението се определя глобално, доколкото не е възможно механично разграничение на претърпените неимуществени вреди, като искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в такава хипотеза поглъща в себе си основанието по чл.2б ЗОДОВ. Обстоятелствата, касаещи вредите от срока на наказателното производство, следва да се отчетат в общия размер на присъжданото обезщетение. С оглед на това, въззивният съд е счел, че предявените искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.2б ЗОДОВ следва да се разглеждат като една претенция за неимуществени вреди в претендирания размер от 80 000 лв.

При определяне размера на обезщетението съдът е посочил, че повдигнатото обвинение е за извършено от Ц. Й. престъпление в качеството му на орган на властта – прокурор във Върховна касационна прокуратура с ръководни функции - по чл. 288, предл. 2-то НК. Отчетено е , че наказателното производство е продължило 5 години и 8 месеца, като ищецът е привлечен като обвиняем на 04.02.2011 г. и му е наложена мярка за неотклонение „подписка”. По внесен срещу Й. и още пет лица обвинителен акт е образувано нохд № 5249/2011 г. на СГС, което е придобило публична известност под наименованието „Октопод“. Съдебното производство е прекратено с разпореждане на съдията-докладчик от 01.04.2015 г. и на основание § 9, ал. 1 ПЗРЗИДНПК, ДВ, бр. 13/2011г. делото е изпратено по компетентност на Специализираната прокуратура. С постановление от 08.05.2015 г. досъдебното производство е разделено и материалите по обвинението срещу Ц. Й. са изпратени на СГП по компетентност. С постановление от 20.11.2015 г. на СГП – специализирано звено „Антикорупция“, потвърдено с определение № 2395/18.07.2016 г. по чнд № 210/2016 г. на СГС, досъдебното производство срещу ищеца е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК - поради недоказаност на обвинението. По жалба на Ц.Й. с определение от 06.10.2016 г., постановено по внчхд № 919/2016 г. на CAC, основанието за прекратяване на наказателното производство е изменено по чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - поради липса на извършено престъпление.

Въззивният съд е приел, че неоснователно воденото наказателно производство е причинило на ищеца негативни изживявания – стрес, притеснения, неудобство, дълбоко унижение; накърнило е доброто му име в обществото; отразило се е на изградения професионален авторитет и отношения с колегите в прокуратурата и познатите му. Обвинението е за „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление; не е налагана мярка, ограничаваща личната му свобода; в една част производството се е развило и в съдебна фаза, като в продължение на три години са проведени множество съдебни заседания с участието на ищеца. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, съдът е приел, че наказателното производство се е отразило неблагоприятно на здравословното състояние на лицето (констатирани са заболявания, проявили се по време на наказателното преследване и във връзка с него; и влошаване на предишни заболявания). За да счете, че справедливият размер на дължимото обезщетение възлиза на сумата от 80 000 лв., съдът е отдал решаващо значение на обстоятелството, че е нарушен разумният срок на разследване, че случаят е получил широка медийна разгласа, както и че незаконното обвинение е повдигнато за извършено умишлено престъпление във връзка с упражняваната професия и заеманата от Ц. Й. длъжност на прокурор във Върховна касационна прокуратура. Прието е, че в тези случаи негативното отражение в неимуществената сфера на лицето е много по-силно и на ищеца са причинени морални вреди над обичайните, включително трайно увреждане на здравето, промяна на начина на живот и злепоставяне на професионалното му достойнство, авторитет и чест, които обуславят по-висок размер на дължимото обезщетение.

В касационната жалба на Прокуратурата са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа становище, че размерът на присъденото обезщетение не кореспондира с принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, тъй като е необосновано завишено и не съответства на действително претърпените вреди от незаконното обвинение.

Предвид отговора на правните въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди всички правнозначими обстоятелства и да приложи законовия критерий за справедливост с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира жалбата на Прокуратурата на РБ за частично основателна, поради следните съображения:

Правилно е прието, че макар ищецът да е посочил като отделни основания на исканията си за обезщетение за неимуществени вреди - чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.2б ЗОДОВ – в случая претенцията е една и е по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като при определяне на обезщетението съдът задължително взема предвид и продължителността на воденото наказателно производство, респ. дали е приключено в разумен срок. Касае се за обстоятелство, което след изменението на ЗОДОВ, в чл. 2б (ДВ, бр. 98/2012г.) законът посочва като самостоятелно основание за отговорност на държавата, независимо от законността на наказателното преследване, а когато то е незаконно, увеличават се вредните последици за обвиняемия. Неразумната продължителност на наказателното производство в тези случаи се констатира с оглед процесуалните факти, произвели началото на незаконното наказателно преследване и приключването му. В тази времева рамка вредите се преценяват конкретно и съгласно критериите по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ. В този смисъл, справедливо е неспазването на разумния срок от правозащитните органи да обосновава завишаване на глобално определеното обезщетение при незаконно обвинение, но не в геометрична прогресия (вж. - решение № 532/24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., III г. о., решение № 16/17.05.2017 г. по гр. д. № 2686/2016 г., III г. о., решение №100/08.07.2019 г. по гр.д. № 2682/ 2018 г., IV г.о. и др., която практика се споделя от настоящия състав на ВКС). Поради това, правилно в конкретния случай въззивният съд е посочил, че фактическият състав на основанието по чл.2б ЗОДОВ се поглъща от иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ (споразумение по реда на Глава IIIа ЗСВ с ищеца не е постигнато) и го е разгледал като един иск за обезщетение - неимуществените вреди от незаконното наказателно производство се отнасят до един и същ времеви период и засягат едни и същи нематериални блага.

По съществото на спора, решаващият съд е изпълнил задължението си да посочи кои са релевантните факти, относими за определяне размера на обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 пр.1-во ЗОДОВ, но не е преценил в достатъчна степен значението и връзката на някои от тях с увреждането на ищеца. Това е довело до неправилно приложение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, като необосновано е завишен размерът на обезщетението, необходимо за репариране на действително претърпените морални вреди.

На първо място, вярно е, че за изследваното време Ц.Й., като бивш магистрат – прокурор във ВКП, е следвало да понася злепоставящото го положение на обвинен; да знае, че държавното обвинение, в което преди това е работил на най-високото служебно ниво, го счита за правонарушител; че е предмет на обсъждане и коментари сред хората и на медийни публикации във връзка с публично известното за обществеността дело (делото „Октопод”). Търпяните в тази връзка морални вреди от накърняване на репутацията му, в т.ч. професионалната, изживените неудобство и притеснения, без да се подценяват, не са последица единствено от действията на прокуратурата във връзка с предоставяна информация за хода на образуваното наказателно производство. Отзвукът в обществото и в медиите е обусловен от заеманата преди това от ищеца публична длъжност - прокурор във ВКП. Публичните личности (политици, органи на централната и местна изпълнителна власт, държавни служители, общественици и др.), за разлика от частните лица, са изложени на много по-голям интерес от страна на обществото и медиите, именно във връзка със заемана от тях длъжност или позиция в обществения живот. В случая, образуваното наказателно производство срещу ищеца е от категорията „дела с висок обществен интерес”, за които органите на съдебната власт са длъжни да предоставят информация на медиите с оглед правото на гражданите да бъдат информирани по въпроси с обществено значение (чл.39 – 41 от Конституцията на РБ, чл.10 ЕКЗПЧОС).

В контекста на изложеното, медийната разгласа на повдигнатото срещу Ц.Й. обвинение като източник на неимуществени вреди, не може да бъде едностранчиво разглеждана и оценявана, както е направил въззивният съд. По делото липсват конкретни твърдения и данни прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за наказателното производство. Отделен е въпросът какви заглавия и/или внушения съдържат медийните публикации - за произтичащите от тези обстоятелства морални вреди, отговорността на прокуратурата не може да се ангажира, тъй като съдържанието на публикациите се определя от техните автори и от политиката на издателя на съответната медия.

На второ място, във връзка със степента и интензитета на вредите в професионалната сфера на лицето, неотчетено от въззивния съд е обстоятелството, че макар обвинението срещу ищеца да е за извършено престъпление в качеството му на орган на властта – прокурор, към момента на привличането му като обвиняем (04.02.2011 г.) ищецът не е заемал длъжност в съдебната система от близо четири години преди това. Този факт се установява от приложеното като доказателство наказателно производство - в протоколите за разпит при снемане на самоличността е отразено, че лицето е пенсионер, както и че през 2007 г. е „дисциплинарно уволнен за действия, уронващи престижа на съдебната власт” (л.20 –л.22 от делото на СГС; и служебно известното реш.№ 5975/06.12.2007 г. по адм.д. №1934/2007 г. на 5-членен състав на ВАС на РБ). С оглед на това, не може да се твърди, че наказателното производство е било в такава висока степен източник на вреди в сферата на професионалната реализация, в каквато е приел въззивният съд. Липсват и конкретни доказателства за влошени или прекъснати отношения с бивши колеги от прокуратурата, за извеждане на ищеца от обичайната му социална среда – разпитаните по делото свидетели не установяват подобни факти. Според свидетелските показания, Й. се чувствал неудобно, притеснен, засрамен от положението си на обвиняем, полагал усилия да не влиза в контакт с бившите си колеги и по възможност ги избягвал при идването си за съдебните заседания, а при общуването си с други хора станал по-затворен и потиснат. Това са негативни реакции, поведение и изживявания, които са във връзка с незаконното обвинение и следва в този си аспект да се отчетат като вредни последици в неимуществената сфера на лицето.

На следващо място, не е отдадено нужното значение на обстоятелството, че спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”, както и че не са му налагани ограничителни мерки по НПК - не е ограничавано правото му на свобода и свободно придвижване.

При обсъждане влиянието на наказателното производство върху здравословното състояние на ищеца, въззивният съд правилно се е позовал на приетата съдебно-медицинска експертиза, но не е съобразил в нужната степен обстоятелството, че Й. е с тежко увредено здравословно състояние още преди това – в ЕР №2029/15.11.2013 г. на ТЕЛК е посочено, че лицето е със 100 % трайно намалена работоспособност, без чужда помощ, преди явявянето за преосвидетелстване; същият процент е определен и с новото решение на медицинския орган при тежки водеща диагноза и 11 сериозни заболявания (травматична ампутация на раменния пояс и мишницата; чернодробна цироза А ст.; хепатит С; хепатоспленомегалия; портална хипертония; варици на хранопровода; състояние след 2 кръвоизлива и др.). П о време на наказателния процес е констатирана поява на нестабилна ангина пекторис (като ново заболяване), пристъпно предсърдно мъждене, изострена хронична застойна сърдечна недостатъчност; както и обостряне на гастроинтестиналните оплаквания, световъртеж и загуба на равновесие. Сред рисковите фактори за влошаване на здравословното състояние на ищеца, освен стреса и психическото напрежение от наказателното производство, вещите лица са посочили още - общо увредения физически статус и обективния прогресивен ход на хроничните заболявания, възрастта (63 г.), вредни навици (тютюнопушене, прием на алкохол) и др. Всички тези фактори е следвало да бъдат отчетени от въззивния съд в съвкупност, без да се абсолютизира само един от тях (психо-емоционалните изживявания по време на процеса) за сметка на останалите.

При преценката за продължителността на срока на наказателното производство, правилно, след обсъждане на критериите по чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, е прието, че разумният срок не е спазен. Макар делото да е било с фактическа и правна сложност, предвид броя обвиняеми, броя разследвани престъпления (21 бр.), проверявания период (1998 г. – 2010 г.), големия обем процесуални действия, които е трябвало и са извършени, разпита на над 180 свидетели, множеството експертизи, големият обем материали (общо 200 тома от досъдебното и съдебното производство) и др., правото на ищеца на разглеждане на делото в разумен срок е било нарушено, каквато е и обвързващата съда констатация в проведената процедура по Глава IIIа ЗСВ (л.116 – л.133 от делото на СГС). От повдигане на обвинението – 04.02.2011 г. до окончателното приключване на производството - 06.10.2016 г. (с определението по внчхд № 919/2016 г. на CAC) са изминали 5 години и 8 месеца. Известно забавяне е допуснато в съдебната фаза - 28.11.2011 г. – 01.04.2015 г., когато след множество съдебни заседания (едно от които е отложено по вина на ищеца) и отстраняване от длъжност на съдията-докладчик по делото, новоопределеният докладчик е прекратил съдебното производство и е върнал делото на специализираната прокуратура. С постановление от 08.05.2015 г. (1 месец след връщането му от съда) производството срещу ищеца е отделено, а с постановление от 20.11.2015 г. (след 6 месеца) наказателното производство е прекратено. В последвалия 1-годишен период до постановяване на определение от 06.10.2016 г. по внчхд № 919/2016 г. на CAC, ищецът е обжалвал пред СГС и САС основанието за прекратяване, посочено в постановлението на прокуратурата. Налице е забавяне в посочените периоди: м.05. - м.11.2011 г. в досъдебната фаза и при произнасянето на СГС по чнд №210/2016 г. - жалбата на Й. е постъпила в съда през м.01.2016 г., а произнасянето на съдебния състав е след 6 месеца. С оглед на изложеното и като се отчете характера и сложността на делото, следва да се приеме, че разумният срок, съгласно чл.6, ал.1 ЕКЗПЧОС, за разглеждане на делото срещу ищеца е нарушен с не повече от 1 година.

Предвид всичко изложено, оплакванията в касационната жалба на Прокуратурата на РБ за присъдено на ищеца обезщетение в завишен размер са частично основателни. Това е така, защото въззивният съд не е съобразил всички релевантни факти за определяне на обезщетението, не е преценил значението и връзката им с увреждането на ищеца в конкретния случай и е отдал изолирано, респ. прекомерно значение на едни от тях за сметка на други.

Всяко наказателно производство води до изпитване на негативни емоции и стрес у обвинения с оглед очакването на бъдеща репресия. В случая, съдът отчита от една страна - тежестта на обвинението, обстоятелството, че лицето е разследвано за извършването на едно престъпление, но в област, която е била професионалната му реализация; периода на наказателното производство (5 години и 8 месеца) - нарушаващ с около година разумния срок за разглеждане; високата фактическа и правна сложност на делото (няколко обвиняеми лица, голям обем писмени доказателства и процесуални действия); развитието на делото в досъдебна и съдебна фаза (без произнесена осъдителна присъда) и приключването му в досъдебната фаза с постановление за прекратяване; липсата на наложени мерки за неотклонение, ограничаващи личната свобода на ищеца; същевременно множеството процесуални действия, проведени с негово участие; влошаването на здравословното състояние на лицето вследствие на комплекс от фактори, сред които освен преживения от наказателния процес стрес и психическо напрежение, са и наличието на обективни причини, касаещи общия му здравен статус отпреди това; медийният интерес към делото, който е следствие и на защитим публичен интерес за правото на информация. От друга страна, отчитайки личността на увредения, респ. образователния, професионален и обществен статус - работил като прокурор във ВКП, уволнен през 2007 г., а към момента на повдигане на обвинението – пенсионер, съдът счита, че негативният ефект на незаконното обвинение в случая не е рефлектирал в изключително тежка степен върху професионалния авторитет и социално обкръжение на ищеца. Преживеният срам, неудобство от злепоставяне на името му, дистанцирането от бивши колеги и познати, промяната в характера и поведението му, както и в обичайния начин на живот и общуване, без да се подценяват, обективно не са от естество да обосноват определения от въззивния съд значително завишен общ размер на обезщетението. С оглед степента на засягане на моралните ценности и неимуществени права, изхождайки от обществения критерий за справедливост, предвид съществуващите в страната обществено-икономически условия за живот, справедливо и достатъчно е глобалното общо обезщетение да се определи в размер на сумата 50 000 лева (включваща и вредите по чл.2б ЗОДОВ от нарушаване разумния срок за приключване на делото). ВКС намира, че този размер на обезщетението съответства на характера и интензитета на претърпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. По делото не е установено ищецът да е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от отчетените.

Изложеното налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според приетото по-горе, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която претенцията на ищеца е уважена за разликата над сумата 50 000 лв. до размера общо на сумата от 80 000 лв. (включваща и претенцията за нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок), като за тази разлика искът следва да се отхвърли. В останалата си обжалвана част въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.

Мотивиран така и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 21 от 03.01.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 722/2018 г. по описа на Софийския апелативен в обжалваната част, с която като е потвърдено решение от 07.01.2018 г. по гр. д. № 6939/2017 г. на Софийски градски съд, Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Ц. М. Й., на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, разликата над сумата 50 000 лв. до присъдената общо сума от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно обвинение и нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. М. Й., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”Б”, ап.4, срещу Прокуратура на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над сумата 50 000 лв. до размера на сумата от общо 80 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.288, предл.2-ро НК и нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 21/03.01.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 722/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд в останалата му обжалвана част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.