Допустимост на иск срещу застраховател при сключено извънсъдебно споразумение

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * правен интерес * неимуществени вреди * споразумение

4

4

Р Е Ш Е Н И Е
№173
гр. София,02.07.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 05 юни , две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2088/24 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на А. М. Р. ЕГН [ЕГН] и Е. М. Б. ЕГН [ЕГН] срещу решение №532 от 06.05.2024 г. по в.гр.д. № 3161/2023 г. на САС, ТО- 2 с-в , в частта, с която е обезсилено решение № 211 080/13.08.23 г., постановено по гр.д. 12 589/19 г. по описа на СГС в частта, с която съдът е бил отхвърлил предявените от А. М. Р. и Е. М. Б. искове с правно основание чл. 432 ГПК за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати в полза на всеки от тях сумата от 200 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на баща им А. Р., и по 200 000 лв. за всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Й. Христова Д., предизвикана от катастрофа, виновно причинена от водач на лек автомобил със застраховка ГО в ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законните лихви върху отделните главници от 21.03.17 г. и е прекратил, поради липса на правен интерес производството по тези искове. Въззивното решение не е допуснато до касационен контрол В ЧАСТТА, с която е било потвърдено първоинстанционното решение , в частта, с която са били отхвърлени исковете за лихва-обезщетение за забавено плащане от момента на катастрофата (25.11.16 г.) до момента на изтичане на срока за доброволно уреждане на спора (21.03.17 г.) по отношение на деликвента – Т. П., в размери на по 200 лева, като частични искове от суми в размер на по 13 000 лв., с оглед разпоредбата на чл.280 ал.3,т.1 предл.първо ГПК.

Излагат се основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока уважаване на исковете.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на КЖ.

С определение №917 от 20.03.2025 г., постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.2 ГПК -очевидна неправилност /незаконосъобразност/ на изводите на съда за недопустимост на исковите претенции поради липса на правен интерес от така предявените искове, с оглед установеното наличие на извънсъдебно споразумение между страните относно претендираните с исковете обезщетения .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
При постановяване на въззивното решение, съдебният състав на САС е изложил следното:
Спорът се е развил по предявените от А. М. Р. и Е. М. Б. искове с правно основание чл. 432 КЗ за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати в полза на всеки от тях сумата от 200 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на баща им А. Р., и по 200 000 лв. за всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Й. Христова Д., предизвикана от катастрофа, виновно причинена от водач със застраховка ГО на застрахован в ЗК „Лев Инс“ АД автомобил, ведно със законните лихви върху отделните главници от 21.03.17 г. и по искове от същите ищци за лихва-обезщетение за забавено плащане от момента на катастрофата (25.11.16 г.) до момента на изтичане на срока за доброволно уреждане на спора (21.03.17 г.) по отношение на делинквента – Т. П., предявени като частични в размери на по 200 лева.
С молба от 26.11.20 г. ответникът Лев Инс АД е навел в процеса следните факти :между страните има сключени 4 бр. споразумения – по две с всяка от страните, които се отнасят до претенциите, произтичащи от смъртта на всеки от загиналите (М. Р. и Й. Д.). Споразуменията са били описани в самото възражение (впоследствие приложени като доказателства) по следния начин: на 06.06.18 г.е сключена спогодба с Е. Б. относно обезщетяване вредите от неимуществено естество по повод смъртта на М. Р., а на 20.01.20 г. е подписана спогодба с Е. Б. относно обезщетяване на вредите от неимуществено естество, произтичащи от смъртта на Й. Д.), на 12.03.2018 г. е сключена спогодба с А. Р. за обезщетяване на вредите от смъртта на М. Р. и на 12.12.19 г. е подписана спогодба с А. Р. за обезщетяване вредите от смъртта на Й. Д.. Представени са били като доказателства самите споразумения и банкови документи за осъществяване на плащанията, уговорени в споразуменията. Във всички споразумения се съдържа съгласие на страните, че се уреждат окончателно отношенията по повод настъпилото застрахователно събитие. Споразуменията между застрахователя и всеки от ищците относно обезщетяване на вредите поради смъртта на баща им А. Й. са сключени преди завеждане на исковата молба. Последните, според въззивния съдебен състав, водели до липса на правен спор, респ. липса на правен интерес от водене на процес за обезщетяване на същите пострадали лица на същото правно основание. Споразуменията относно обезщетяване на вредите, произтичащи от смъртта на Й. Д., са сключени след отговора на исковата молба и на основание разпоредбата на чл. 147 ГПК, и според съда, следва също да бъдат зачетени като доказателства за отпаднал правен интерес от търсената защита.
Според настоящия съдебен състав на ВКС,Първо т.о. така формираният краен извод на въззивния съд се явява незаконосъобразен, по следните съображения:

В ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2016 [населено място], 30.01.2017 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, което третира спорове между пострадал и делинквент при наличие на сключено споразумение между пострадалия и застрахователя на ГО на автомобилистите на делинквента, с което последните са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, изрично се приема, че увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред, както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. В съледващия абзац на мотивите на цит.ТР, ВКС приема, че „основателността на иска не е процесуална предпоставка за надлежното му упражняване“ . Следователно:при наличие на споразумение между страните, с което евентуално са уредени материалноправните им отношения не възпрепятства съществуването на процесуалното право на искова защита, доколкото за пострадалото лице съществува правото да сезира съда със спора, а дали в патримониума на пострадалия съществува самото субективно материално право е въпрос по същество на спора, а не по допустимостта на иска.

Процесуалноправната теория приема, че правният интерес от предявяване на иска е винаги налице, когато поведението на противната страна прави несигурно реализирането на субективно материално право, за което ищецът смята, че е част от неговия патримониум/ напр. като не изпълнява притезателното право-предмет на защита с предявения иск/.

С оглед всичко гореизложено обжалваното въззивно решение, с което е отречено процесуалното право на искова защита на А. М. Р. ЕГН [ЕГН] и Е. М. Б. ЕГН [ЕГН] по предявените от А. М. Р. и Е. М. Б. искове с правно основание чл. 432 ГПК предявени против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане в полза на всеки от тях сумата от по 200 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на баща им А. Р., и по 200 000 лв. за всеки от тях – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Й. Христова Д., предизвикана от катастрофа, виновно причинена от водач на лек автомобил със застраховка ГО в ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законните лихви върху отделните главници от 21.03.17 г.до окончателното плащане, следва да отмени като незаконосъобразно. След отмяна делото следва да се върне на друг състав на САС за разглеждане и произнасяне от страна на въззивния съд по основателността на ВЖ, като се разгледа материалноправния спор по същество, и с оглед на задължителните указания по приложение на закона в цит. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2016 от 30.01.2017 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на разноските в настоящото производство:

Приложима е разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК.

Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №532 от 06.05.2024 г. по в.гр.д. № 3161/2023 г. на САС, ТО- 2 с-в в допуснатата до касационен контрол част.

ВРЪЩА , съобразно чл.293 ал.3 ГПК , делото на Софийски апелативен съд за повторно разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.