Връзка между промяна на площта на имот и размера на идеалните части

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 154
София, 08.03.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 628 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Н. Н. и С. С. Н. чрез пълномощника им адвокат З. В. против решение № 132 от 27.07.2022 г., постановено по гр. д. № 497 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е отменено решение № 260317 от 21.10.2021 г. по гр. д. № 295/2021 г. на Районен съд - Дупница и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от К. Н. Н. и С. С. Н. против Ц. В. В. отрицателен установителен иск за собственост за разликата над 104/281 ид. ч. до 139/281 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ 281 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, със стар идентификатор: няма, номер по предходен план * в кв.142, при посочени съседи по кадастрална карта.

Ц. В. В. чрез пълномощника си адвокат Ю. С. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.

С определение № 3235 от 26.10.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК с цел преценка дали въззивното решение не е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба.

Данните по делото са следните:

Въззивният съд е констатирал, че исковата претенция се основава на следните обстоятелства: с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том ІІ, дело № 503 от 29.03.1991 г. К. Н. е закупил 139/370 ид. ч. от имот пл. № *, попадащ в кв. 142, по плана на гр. Ст. Д., целия с площ от 370 кв.м. при посочени в нотариалния акт съседи, ведно с намиращата се в имота паянтова жилищна сграда, находяща се откъм [улица]. Продавачи по тази сделка са родителите на ищеца, които основават правата си на нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 84, том І, дело 123/12.02.1988 г. на Ст.Димитровски районен съдия. През 1991 г., когато била одобрена уличната и дворищна регулация, което станало със заповед № 374 от 30.04.1991 г. на Кмета на [населено място], квартала е посочен, като *, направено е попълване с нов имот планоснимачен номер *, включен според одобрения през 1978 г. план в имот *, като преди това двата имота били дадени със знак за общност и с площ 370.00 кв. м. В одобрената със заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г.. на ИД на АГКК – кадастрална карта, имот пл. № * е заснет като самостоятелен с идентификатор * с площ от 281 кв. м. в урбанизирана територия, с начин на трайно ползване ниско застрояване, а закупената от ищеца паянтова сграда с идентификатор ****, със застроена площ от 63 кв.м. на 1 етаж с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна. Ищецът и семейството му живеят постоянно в тази сграда, ползват обработеното дворно място. С оглед намеренията им да надстроят сградата и да построят още един жилищен и тавански етаж, в хода на снабдяването им със скица за имота, установили, че ответника разполага с нотариален акт легитимиращ го като единствен собственик на целия имот – нот. акт. № 74 том ІІІ, н. д. № 442/05.12.2005 г. Като оспорват възможността за придобиване на съсобствения имот по давност, ищците са направили искане за постановяване на решение, с което да бъдат отречени права на ответника за 139/281 ид.ч. от имота.

Ответницата е оспорила иска, сочейки, че през 1991 г., когато е извършена сделката, на която ищецът основава правата си, площта на имот * е била 370 кв. м., но със заповед № 374/30.04.1991 г. площта е променена и актуалната й към момента е 281 кв. м., така че притежаваните 139 кв.м. съотнесени към тази площ се равняват на 105 кв. м. Ответницата от своя страна на основание нотариален акт № 74, том ІІІ, рег № 3549, дело 442/2005 г. притежава 255 кв. м. От 2005 г. до момента тя необезпокоявано ползва тези 255 кв.м. които твърди, че е придобила по давност. Тъй като не оспорва, собствеността на ищеца върху 26 кв. м. от този имот, на 17.06.2010 г. била учредила право на надстрояване върху съществуваща жилищна сграда, за етаж с площ от 63 кв. м. При така учреденото право на строеж бил надстроен етаж с площ 168 кв. м. т. е. с повече от 100 кв. м., извън отстъпеното право на строеж, което породило и спора, тъй като били отворени прозорци и изградени тераси гледащи към жилището на ответницата.

Съдът е приел за установено, че с нотариален акт № 74, том ІІІ, рег № 3549, дело 442/2005 г. е удостоверено придобито на основание давностно владение право на собственост на Ц. В. В. върху поземлен имот № * с площ от 255 кв. м., включен в парцел *, кв.161, отреден за имоти пл. № *, *, *, и * по плана на [населено място] от 1991 г. с площ на парцела 992 кв.м. С договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 47, том ІІ, н.д. № 503/1991 г..К. Н. Н. е придобил право на собственост по отношение на 139/370 ид.ч. от имот пл. № *, находящ се в кв.142 по плана на [населено място], с площ на имота 370.00 кв.м., ведно с построената в този имот жилищна сграда, състояща се от 4 стаи откъм ул.“П., като праводателката му М. Н. се е легитимирала с нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1988 г. Въпросният имот * е място оградено, в което се намират техните жилищни сгради, чието ползване те са разпределили, имот * никога не е бил присъединяван фактически към имот *.

Въз основа на експертизата е проследил регулационната история на имота и е възприел изводите на вещото лице, че при попълване на кадастралната основа през 1989 г. чрез нанасяне на вярната имотна граница на имот пл. № *, премахване на знака за общност и заснемане на имот пл. № * в кв.142, графично определените площи на новопроектираните имоти са: за имот пл. № * - 255 кв.м., за имот с пл. № * - 115 кв.м., като с това изменение не е посочена площта на новите имоти и не е ясно всеки от съсобствениците какви идеални части притежава. Предвид факта, че в скиците издадени от Община Дупница липсва информация за придаваеми и отчуждаеми места, за придаваеми и отчуждаеми площи и факта, че ищците притежават документи за собственост върху имота по кадастралния план е възприет и извода на вещото лице, че регулационните планове от 1978 и 1991 г. не са приложени.

Съдът е посочил, че данни за изравняване на частите в предвидения парцел, в който попадат имоти * и имот *, както и други имоти не са представени. Изрично е и заключението на вещото лице е, че регулацията не е приложена, в потвърждение за което са и изявленията на страните, че имот пл. № * фактически не е присъединяван към имот *. Ето защо предявеният отрицателен установителен иск следва да се разгледа така както е предявен, преценявайки сочените от страните придобивни основания за правото им на собственост в имот пл. № * идентификатор * при безспорния факт, че имотът е съсобствен между тях. В разглеждания случай доколкото има записвания в разписния лист към регулационния план за някакви права в имот * то сочат се праводатели и на двете страни. Ясно е също, че площта на имот *** по кадастрална карта е 281 кв.м. , в този смисъл основателен е довода, че доколкото нотариален акт за покупко – продажба № 47 легитимира ищците, като съсобственици на имота, то при приравняване той не може да служи като доказателство за притежавано право на собственост в обем над 104/281 кв.м.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Основни принципи на действащато позитивно национално вещно право са съществуването на ограничен брой вещни права и придобиването на вещни права само по уреден в закона фактически състав. Следствието от тези принципи е, че само закона урежда вида и съдържанието на вещните права, както и способите за придобиването им, а следователно липсва свобода на договаряне относно неуредено в закона вещно право, както и относно неуреден в закон способ за придобиване на вещни права. Именно с оглед на тези принципи в практиката на ВКС трайно се приема, че нормата на чл. 77 ЗС е императивна и съдът дължи служебното й прилагане, дори и между страните да липсва спор за правните последици от определен факт. Реципрочен на императивния характер на нормата на чл. 77 ЗС е императивния характер на нормата на чл. 100 ЗС, че вещните права се изгубват само ако друг ги придобие или собственикът се откаже от тях.

Нормата на чл. 77 ЗС определя начина на придобиване на правото на собственост независимо дали се придобива самостоятелно вещно право или идеална част от вещно право.

В случаите на съсобственост размерът на дела в съсобствеността зависи от основанието, на което е придобита и се определя към момента на възникването й. Промяната в площта на поземлен имот не е уредена в закона като основание за промяна на правата в съсобствеността на имота, вкл. и в хипотезата когато те са установени в кв. м. ид. ч. съобразно площта, която е имал имотът към момента на възникване на съсобствеността. Именно затова в практиката на ВКС (решение № 92/01.07.2019 г. по гр.д. № 2780/2018 г. на ВКС, I г.о.) е дадено тълкуване, че в хипотеза на придаване или отчуждаване по регулация на реална част от недвижим имот се променя само площта на имота, но не и правата в съсобствеността, тъй като изменението на регулационния план не представлява юридически факт, който да има за последица промяна в съотношението между притежаваните от съсобствениците идеални части.

Когато по исков ред се предявява спор за собственост, спазването на изискването на чл. 127, ал. 1 т. 4 ГПК налага ищецът да посочи фактите, съставляващи придобивно основание на вещното право, което е предмет на защита. Това важи и в хипотезата на отрицателен установителен иск за собственост, когато правния интерес от предявяването му е обоснован с твърдения за притежавано от ищеца вещно право, включително и когато искът е между съсобственици за идеална част от недвижим имот. В последния случай съдът при проверка редовността на исковата молба следва да прецени дали е налице съответствие между посоченото от ищеца придобивно основание и определеното от него съотношение на идеалните части в съсобствеността и заявения петитум за отричане правата на ответника върху идеална част от имота.

По основателността на касационната жалба:

Въззивното решение е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба. В обстоятелствената част на исковата молба ищците К. Н. Н. и С. С. Н. са посочили придобивно основание (договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 47, том ІІ, дело № 503 от 29.03.1991 г.) за 139/370 ид. ч. от поземлен имот пл. № *. Описали са основанията за изменение площта на имота, който към момент на осъществяване на придобивното основание е бил от 370 кв. м., а след попълване през 1991 г. на кадастралния план с нов имот пл. № * и по одобрената кадастрална карта е 281 кв. м. Заявеният петитум обаче е за отричане правото на собственост на ответницата Ц. В. В., която се е снабдила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за целия поземлени имот с идентификатор ***, бивш пл. № *, за притежаваните от тях 139/281 ид. ч.

Налице е противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, в която са изложени твърдения за притежание на 139/370 ид. ч. от съсобствения имот и заявения петитум за отричане правото на собственост на ответницата върху 139/281 ид. ч. Ищците не са посочили придобивно основание, въз основа на което да са станали собственици на разликата между 139/370 ид. ч. до 139/281 ид. ч. Промяната в площта на имота не е уредено в закона основание за промяна на съотношението на правата в съсобствеността. С оглед принципа, че вещните права се придобиват, респ. изгубват само по уреден в закона фактически състав, съдът е бил длъжен да установи посоченото противоречие в обстоятелствената част и петитума на исковата молба и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК да даде възможност на ищците да посочат факти, съставляващи уреден в закона фактически състав, водещ до промяна съотношението на правата в съсобствеността между страните или да приведат петитума в съответствие с изложеното в обстоятелствената част на исковата молба относно правата в съсобствеността, обусловени от придобивното основание на ищците.

Позоваването от страна на ответницата по касационната жалба на нормата на чл. 6 ГПК и закрепения в нея принцип на диспозитивното начало в гражданския процес (предмета на делото и дължимата защита и съдействие се определят от страните) е неотносимо при преценка редовността на исковата молба, която преценка е служебно задължение на съда, както и при изпълнение задължението на съда по приложение на императивни правни норми.

Поради изложеното въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по исканията на страните за възстановяване на направените в настоящото касационно производство разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 132 от 27.07.2022 г., постановено по гр. д. № 497 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Кюстендил.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: