Мерки при синдром на родителско отчуждение и родителски права

Текстът на акта

Ключови фрази

1

3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60168

гр.София, 17.06.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

при секретаря Райна Пенкова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1486/ 2020 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 357/ 01.10.2020 г. на ВКС, ІV г.о. по настоящето дело по жалба на Б. Д. С. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 106 от 12.02.2020 г. по гр.д.№ 470/ 2019 г., с което е потвърдено решение на Еленски районен съд по гр.д.№ 266/ 2018 г. и по този начин упражняването на родителските права по отношение на детето В. Б. С., ЕГН [ЕГН], е предоставено на майката В. В. В.; местоживеенето на детето е определено при майката в [населено място], общ.Е.; определен е режим на лични отношения между детето и бащата Б. С. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9 ч в съботния ден до 18 ч в неделния ден и един месец през лятото; Б. С. е осъден да заплаща издръжка на детето в размер 140 лв, считано от влизане на решението в сила, със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска; Б. С. е осъден да заплати 201,60 лв държавна такса, като е отхвърлен предявения от него иск за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето В. В..

Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да отстрани допуснато от първата инстанция нарушение, състоящо се в невъзприемане на експертно заключение относно наличие на синдром на родителско отчуждение без служебно да назначи нова експертиза и съставлява ли неизпълнението на това задължение на въззивната инстанция съществено процесуално нарушение

Според установената от Върховния касационен съд съдебна практика /срв. решение № 111/ 28.05.2018 г. по гр.д.№ 4185/ 2017 г., ІV г.о., решение № 222/ 24.06.2015 г. по гр.д.№ 6894/ 2014 г., ІV г.о./, съдът не може да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения на детето, без да съобрази необходимите мерки за преодоляване на родителското отчуждение, готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода производството по делото. Неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от родителското отчуждение, несъдействието или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на този психологичен проблем и отсъствието на готовност за продължаване на работата за преодоляването му, са показателни за отсъствието на родителски и възпитателски качества у съответния родител. Съдът е длъжен да съобрази отсъствието на тези качества у единия или у двамата родители, за да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител и в каква степен да бъдат разширени или ограничени. А според решение № 102/ 27.06.2019 г. по гр.д.№ 4210/ 2018 г., ІІІ г.о., синдромът на родителското отчуждение означава безкомпромисно обръщане на детето срещу единия от родителите и възприемането му като враг. Този синдром пряко накърнява правата на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата родители и да има лични отношения с всеки от тях. Тъй като съдът следи служебно за интересите на детето, то при определянето на режима относно родителските права, е длъжен да съобрази предоставянето на родителските права и упражняването на личните контакти с мерките за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение, когато такъв е констатиран. Относно възможните мерки за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение и тяхната продължителност, са нужни специални знания и изслушването на съдебно- психологическа експертиза.

С оглед така установената практика на поставения в настоящето производство въпрос следва да се отговори, че въззивният съд е длъжен да отстрани допуснато от първата инстанция нарушение, състоящо се в невъзприемане на експертно заключение относно наличие на синдром на родителско отчуждение, като служебно назначи нова експертиза със задача да определи мерките за преодоляване на този синдром и да изследва дали родителят не съдейства или активно се противопоставя на мерките за неговото преодоляване или е налице готовност за продължаване на работата за преодоляването му. Неизпълнението на това задължение на въззивната инстанция съставлява съществено процесуално нарушение.

С оглед приетото по въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, касационната жалба се явява основателна. Решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като макар по делото да е установено от вещото лице по психологическата експертиза синдром на родителско отчуждение, съдът е решил спора без да назначи допълнителна експертиза. Той е бил длъжен да стори това, тъй като без да изясни дали майката ще съдейства за преодоляване на синдрома и какви са необходимите мерки в тази насока, не може да вземе законосъобразно решение при кой-родител най-висшия интерес на детето ще бъде сигурно охранен. Налице е касационно основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК и обжалваният акт подлежи на отмяна. Налага се извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът не може да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да назначи психологическа експертиза със задача да установи налице ли е синдром на родителско отчуждение, ако е налице – в каква степен и каква е причината за него и какви са нужните мерки за преодоляването му. При решаване на спора по същество съдът следва да вземе предвид както установеното от вещото лице, така и практиката на Върховния касационен съд, според която родителят, станал причина за родителско отчуждение и несъдействащ за преодоляването му, не притежава достатъчно морални и възпитателски качества за упражняване на родителските права по отношение на отчужденото от другия родител дете. Съдът следва да прецени в конкретиката на случая дали най-добрият интерес на детето не изисква упражняването на правата да се предостави на другия родител, в която хипотеза следва да посочи мерките, необходими за преодоляване на негативните последици от промяната. Този съд също следва да разпредели между страните отговорността за разноските по делото, включително сторените в настоящето касационно производство /чл.294 ал.2 ГПК/.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 106 от 12.02.2020 г. по гр.д.№ 470/ 2019 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: