Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 03 Април 2024

Определяне на обезщетение за неимуществени вреди при смърт от трудова злополука

Върховен касационен съд · 03 Април 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от работодателя заради смъртта на баща си при трудова злополука. Въззивният съд определя общ размер на вредите от 73 000 лв., като присъжда допълнителни суми след приспадане на застрахователно плащане. Върховният касационен съд приема, че претърпените болки и страдания изискват по-висок размер, увеличава общото обезщетение на 100 000 лв. и осъжда работодателя да доплати разликата и съответните лихви.

Какво приема съдът

Обезщетението за неимуществени вреди по справедливост изисква съдът да отчете всички конкретни обстоятелства, включително изключителната близост между починалия и неговия близък, начина на отглеждане, тежестта на преживяния шок и дълготрайните негативни последици върху психиката му.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

трудова злополуканеимуществени вредисмърт на близъксправедливостобезщетение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 249
Гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 27.03.2024 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
При участието на секретаря Цветанка Найденова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1581/23 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на К. С. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №1467/22 г., с което са отхвърлени исковете на касатора срещу „Хьодлмайер Лоджистик България“ ЕООД, гр. София по чл.200 от КТ за сумата над присъдените 10 000 лв. до претендираните 137 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на бащата на ищеца С. С., настъпила вследствие на трудова злополука от 7.02.18 г., и по чл.86 ЗЗД – за сумата над присъдените 2 978, 02 лв. до претендираните 40 795,55 лв., като обезщетение за забавено плащане на главницата. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, по правния въпрос: Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди? – поради твърдяното от касатора разрешаване на този въпрос от въззивния съд в противоречие с ППВС №4/68 г., р.ІІ.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и нарушаване на материалния закон / чл.52 ЗЗД/, иска се отмяната му и постановяване на ново решение за уважаване на исковете в пълния предявен размер.
Ответникът по жалба „Хьодлмайер Лоджистик България“ ЕООД, гр. София не изразява становище.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По правния въпрос, по който е допуснато обжалването: В ППВС №4/68 г., р.ІІ е прието, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В мотивите на решението съдът следва да изложи обстоятелствата, които обосновават присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди.
В трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК тези критерии за определяне на обезщетението са възприети и доразвити. Посочено е, че при обезщетяване на неимуществени вреди от смърт на работник следва да бъде съобразен начинът, по който е понесена загубата: последици, продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото му и социално положение, евентуалното негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот на близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Изброяването не е изчерпателно, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от трудовата злополука, но не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия /решение по гр.д. №1633/23 г. на четвърто г.о., решение по гр. д. № 1490/2022 г. на трето г. о. на ВКС и цитираните в него/.
По същество на жалбата: Въззивният съд е приел при определяне на размера на обезщетението, че ищецът и пострадалият били изключително близки, ищецът бил отгледан от баща си от 3 годишна възраст, след развода на родителите му. Поддържали редовно контакти по телефона, когато пострадалият бил в чужбина и се виждали често, когато се прибирал в страната. Общували пълноценно, имали общо хоби и си помагали взаимно. С нетърпение и двамата очаквали раждането на детето на ищеца, имали планове пострадалият да се завърне в РБ и да помага в отглеждането на внука си. Внезапната смърт на пострадалия се отразила изключително тежко на ищеца – той са затворил в себе си, плачел, не се хранил, изпаднал в апатия, като и понастоящем не се е възстановил от преживяното. Към датата на злополуката ищецът бил на 31 години, живеел самостоятелно, създал е свое семейство, очаквал дете; пострадалият пък бил в активна и трудоспособна възраст – на 62 години. Съобразявайки тези установени по делото обстоятелства, както и икономическите условия в страната към злополуката въззивният съд е приел, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер на 73 000 лв.
ВКС намира тези изводи за частично необосновани и формирани в нарушение на материалния закон. Основателни са оплакванията в жалбата, че не са оценени в достатъчна степен от въззивния съд обстоятелствата, че ищецът е отглеждан от ранна детска възраст от баща си след раздялата на родителите му, поради което е силно привързан към него- бащата бил най-близкият му човек; разчитал на неговата морална и материална подкрепа; преживял стрес и шок от внезапната му преждевременна смърт; понесъл загубата му по-тежко от обичайното в подобни случаи, с трайните негативни последици на изолация и апатия в поведението си – св. С. и С.. Следва да се отчетат и социално-икономическите условия към момента на злополуката, както и съдебната практика за подобни случаи / напр. р. по гр.д. №7307/18 г. на СГС, недопуснато до касационно обжалване с опр. на четвърто г.о. на ВКС по гр.д. №2599/20 г., р. по гр.д. №2189/21 г. на САС, недопуснато до касационно обжалване с опр. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №4196/22 г. и др./.
При така установените обстоятелства ВКС намира, че справедливият размер на обезщетението в случая е 100 000 лв. или на ищеца, след приспадане на платените от застрахователя 63 000 и присъдените от въззивния съд 10 000 лв., следва на осн. чл.200 КТ да се присъдят още 27 000 лв.
Размерът на мораторната лихва по чл.86 ЗЗД върху посочената по-горе разлика в главницата за периода от смъртта на пострадалия до исковата молба също следва да се увеличи на 11 018,60 лв. или следва да се присъдят още 8 040,60 лв.
С оглед на изложеното въззивното решение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, в частта, с която исковете са отхвърлени за посочените разлики, следва да се отмени в тази част и вместо него да се постанови ново за уважаване на исковете за посочените по-горе суми – още 27 000 лв. главница по чл.200 КТ и още 8 040,60 лв. – лихва по чл.86 ЗЗД. В останалата обжалвана от ищеца част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, състав на трето г.о.
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №1467/22 г. от 21.12.22 г. в частта, с която искът по чл.200 КТ е отхвърлен за сумата от 27 000 лв./ представляваща разликата над присъдените от СГС 73 000 до 100 000 лв./, а искът за мораторна лихва по чл.86 ЗЗД – за сумата 8 040,60 лв./ представляващи разликата над присъдените от СГС 2978 лв. до 11 018,60 лв./ и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Хьодлмайер Лоджистик България“ ЕООД, гр. София да заплати на К. С. С. на осн. чл.200 КТ още сумата 27 000 лв. /двадесет и седем хил.лв./, ведно със законната лихва от 15.01.21 г. до окончателното й изплащане и на осн. чл.86 ЗЗД още сумата от 8.040,60 лв., мораторна лихва върху главницата за периода от 9.02.18 г. до 15.01.21 г., както и деловодни разноски за тази инстанция в размер на 297,60 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №1467/22 г. от 21.12.22 г. в останалата обжалвана от ищеца К. С. част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.