Осъждане за разпространение и държане на хероин при опасен рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№. 356

Гр. София, 15 юли 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВКП АСЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 370/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. М. Н. в качеството му на служебно назначен защитник на подсъдимия Г. Ц. М. срещу въззивно решение № 67/17.02.2025 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1022/2024 г.

В касационната жалба на защитата се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК. Аргументират се, съответно наличието на допуснато съществено процесуално нарушение с неправилна доказателствена оценка на показанията на свидетелите С., чрез кредитиране на депозираните от тях показания от досъдебното производство, независимо от наличните противоречия с дадените пред първоинстанционния съдебен състав, които не са били преодолени посредством останалите доказателства по делото. В жалбата се съдържа детайлен анализ на изходящите от цитираните свидетели гласни доказателствени средства, като се излагат доводи в подкрепа на дадените пред първоинстанционния съд показания. Посочва се, че тези лица не се намират в близки отношения с подсъдимия, с когото са далечни родственици и бидейки собственици на процесния имот, осъждани за престъпления с предмет наркотични вещества биха се разграничили от действията му, при положение, че той извършва същия вид престъпление, тъй като това би ги засегнало пряко в негативен аспект. По същото време не се изключва авторството на деянието да им принадлежи, с оглед данните по делото, че собственият им имот е използван за продажба на наркотични вещества за продължителен период от време и по делото не са събрани безспорни доказателства, че подсъдимият е обитавал същия имот към процесната дата. Оспорва се изводът на контролираните съдилища, че подсъдимият е разпространявал наркотичните вещества, предмет на предявеното срещу него обвинение, който се намира за доказателствено необезпечен, включително и поради липса на извършена проверка от органите на наказателното производство за наличие на дактилоскопни следи, оставени от дееца върху опаковката на отделните дози, в които е бил поставен иззетият наркотик.

В жалбата на защитата се навежда и довод за липса на самостоятелен доказателствен анализ от въззивния съд, който при констатираните съществени противоречия между доказателствените източници е бил наложителен, което сочи на нарушение по чл. 302, ал. 2 от НПК. Касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК се поддържа по съображения за невиновност на подсъдимия, като се изтъква, че при недоказана вина и най-лекото наказание се явява прекомерно тежко и не следва да бъде налагано. В заключение се прави искане за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

Подсъдимият М., редовно уведомен за съдебното заседание пред ВКС не се явява. Представлява се от служебно назначения му защитник адв. Н., който пред касационната инстанция поддържа жалбата с направените алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подзащитния му или за връщане на делото за ново разглеждане, като акцентира върху наличните противоречия в събраните доказателства и на игнорирането от въззивния съд на релевантни за обвинението факти, което е довело до неправилното осъждане на дееца.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила. Застъпва становището, че оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения чрез неправилна доказателствена оценка не намира опора в материалите по делото и в мотивите към въззивния съдебен акт, с който е потвърдена присъдата на първата инстанция. Счита, че оценката на доказателствената съвкупност е извършена в съответствие с изискванията на процесуалния закон, като сочи, че показанията на свидетелите С. не са игнорирани, а са обсъдени задълбочено и чрез съпоставка с останалите доказателства и съдът е мотивирал надлежно становището си кои от тях кредитира. Доводите за неправилното им възприемане в съдържателен план намира за недопустими, тъй като сочат на необоснованост на решението, което оплакване не подлежи на касационен контрол. Едновременно с това намира, че в посока авторството на деянието правилно е бил ценен протоколът от извършеното претърсване и изземване, от който е установено, че подсъдимият е обитавал претърсваното помещение. Наложеното наказание оценява като справедливо отмерено, при отчитане от контролирания въззивен съд на тежестта на предходните осъждания на дееца.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на защитата на подсъдимия основания и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 49/ 27.03.2024 г. по н.о.х.д. № 2991/2022 г. по описа на Софийски Градски съд /СГС/, НО, 27 с. подсъдимият Г. Ц. М. е признат за виновен в това, че на 06.10.2021 г. на територията на [населено място] при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив без надлежно разрешително държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества, хероин, с общо нето тегло 2,64 гр., на обща стойност 366,90 лв., поради което и на осн. чл.354а, ал.2, изр.2, т.4, вр. ал.1, пр.5 и 4 , вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ , вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален строг режим на изтърпяване, определен на осн. чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС и глоба в размер на 20 000 лв. На осн. чл. 59, ал.1 от НК при изтърпяване на наложеното наказание е приспаднато задържането на подсъдимия по ЗМВР и периода през който е търпял мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.

На осн. чл.53, ал.2, б.“а“ от НК наркотичното вещество, предмет на престъплението е отнето в полза на държавата и съдът е постановил неговото унищожаване, както и се е разпоредил с останалите веществени доказателства по делото и на осн. чл. 189, ал.3 от НПК е възложил в тежест на подсъдимия направените разноски в хода на досъдебното и съдебно производство.

С въззивно решение № 67/17.02.2025 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1022/2024 г. ( въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия) присъдата на СГС, № 49/ 27.03.2024 г. е потвърдена изцяло.

Касационната жалба на подсъдимия М., чрез упълномощения му защитник е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК, от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл. 346, т. 2 от НПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна.

Наведените касационни основания налагат първо по ред да бъде разгледано оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК с оглед законово установените последици при констатиране на неговата основателност, отмяна на контролирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Релевираните в подкрепа на това оплакване доводи се състоят в доказателствена необезпеченост на авторството на подсъдимия и оспорване на направената от въззивния съд оценка на доказателствата и доказателствените средства, за които съдът е намерил, че го подкрепят.

Основно съображение в подкрепа на неправилната доказателствена дейност на въззивния съд е оценката на показанията на свидетелите С. чрез безмотивно кредитиране на депозираните от тях на досъдебното производство. На първо място следва да се отчете, че показанията на свидетеля С. от досъдебното производство не са били приобщавани към доказателствената съвкупност и не представляват част от доказателствата по делото. Свидетелят П. С. е разпитван пред първоинстанционния съд, при който разпит показанията му от досъдебната фаза на процеса не са били четени пред съда поради липса на противоречия между тях и заявеното от същия свидетел в съдебно заседание. Противоречия са били констатирани единствено между гласните доказателствени средства, изходящи от свидетелката С. при разпита й пред СГС и дадените от нея на досъдебното производство, което обстоятелство е довело до прочитане на вторите показания по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК.

Контролираните съдебни инстанции еднопосочно са кредитирали показанията на свидетелката С. от досъдебното производство, поради кореспонденцията им с останалите гласни доказателствени средства, депозирани от свидетеля Й., (който на процесната дата е закупил наркотичното вещество от подсъдимия) от протокола за обиск на същия свидетел и извършеното от него разпознаване, както и от показанията на свидетеля Д. в частта относно личните му възприятия за проведената комуникация между подсъдимия и свидетеля Й., осъществена на мястото на престъплението по повод разпространението на наркотичното вещество.

При оценката на показанията на свидетелите М. и П. С. е необходимо да се направи разграничение между процесуалната им стойност, която съдът е приел и оценката им за достоверност в съдържателен план, която не подлежи на касационен контрол. В правомощията на касационната инстанция е да провери дали използваните от решаващите съдилища гласни доказателствени средства, въз основа на които е формирано вътрешното им убеждение по фактите на обвинението са от една страна процесуално годни да послужат като източник на доказателства и от друга дали в случай на противоречия между отделните доказателствени източници волята на съда за кредитирането на едни от тях е законосъобразно мотивирана по начин, който позволява да се провери правилността на формиране на фактическите му изводи, за които тези доказателства са послужили.

Оспорването на свидетелските показания относно тяхната достоверност, което по естеството си сочи на необоснованост е недопустимо пред касационната инстанция при редовния касационен контрол, тъй като необосноваността не се включва в пределите на касационната проверка по чл. 348, ал.1 от НПК.

В настоящият казус показанията на свидетелката С. от досъдебното производство са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност при условията на чл. 281, ал.4 от НПК, поради липса на изразено съгласие от подсъдимия и защитата за техния прочит, както и по отношение на тях не се констатира забраната по чл. 281, ал.8 от НПК, поради това че не представляват изолиран доказателствен източник за авторството на подсъдимия. В действителност, тук е мястото да се посочи, че както показанията на свидетелката М. С. от досъдебното производство, така и тези на свидетеля П. С. от съдебната фаза на процеса не съдържат преки доказателства за авторството на предявеното обвинение спрямо подсъдимия за разпространение и държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, които да имат решаващо значение за неговата доказаност. Оспорените от защитата показания касаят обстоятелството дали подсъдимият е обитавал трайно постройката, в която се е намирал при извършеното претърсване, в резултат на което е било иззето останалото количество наркотик, предмет на обвинението за държане със специалната цел по чл. 354а, ал.2 от НК или е бил там временно и по определен повод. Решаващите съдилища правилно са оценили цитираните свидетелски показания на М. и П. С. като косвени доказателствени факти в посока авторството на деянието, като кредит на доверие са получили само приобщените показания на С. от досъдебното производство, съгласно които подсъдимият е живеел в една от пристройките в процесния имот, където се е настанил в кратък период от време преди инкриминираната дата, с нейно съгласие. В същата посока са били оценени показанията на свидетеля Й. от досъдебното производство, пред съдия от съответния съд и данните от протокола от извършеното претърсване и изземване на обособеното самостоятелно помещение, в което се е намирал подсъдимият, както и тези на свидетеля Д. от личното му наблюдение на предаването на хероина. Въззивният съд е мотивирал кредитирането на показанията на свидетелите С. и Й. от досъдебното производство с взаимната им кореспонденция и с продължителния период от време, през който подсъдимият е престоял в помещението, в което е извършено претърсването, / повече от няколко часа/ което опровергава показанията на С. пред съда, /показанията на П. С. в тази им част са производни/ че подсъдимият се е намирал там само за да посети тоалетната на пристройката. От друга страна цитираните свидетелски показания имат отношение само към деянието за държане на високорисковият наркотик с цел да бъде разпространяван и не касаят самото разпространение на наркотичното вещество на свидетеля Й. и както основателно е посочил и въззивният съд доказателствената им тежест е относително ниска. При наличието на достатъчен обем доказателства за упражнявана от подсъдимия фактическа власт върху наркотичното вещество, държано с цел разпространение обстоятелството дали подсъдимият е обитавал помещението трайно или е престоявал временно е ирелевантно за авторството на деянието. От протокола за претърсване и изземване и показанията на поемните лица, присъствали при претърсването на помещението се установява, че наркотичното вещество е било поставено на видно място, в самостоятелни отделни опаковки, аналогични с опаковката на доброволно предаденото от свидетеля Й. наркотично вещество, което е закупил от подсъдимия, което е недвусмислена индиция за целта, с която е бил държан процесният високорисков наркотик.

Обясненията на подсъдимия М. не са били игнорирани, а са били подложени на внимателен анализ чрез съпоставка с останалите доказателства при отчитане на двояката им природа на доказателствено средство и средство за защита. Въззивният съд аргументирано е приел, че лансираната от подсъдимия версия за това, че иззетите наркотични вещества са били държани от свидетеля С., не намира опора в доказателствата по делото, съгласно които при извършеното претърсване този свидетел не се намирал на адреса на процесния имот, както и че не е обитавал помещението, в което е извършено следственото действие, а със семейството си е живеел в друга постройка. Не се намери за основателно и възражението, че предходните осъждания на свидетелите С. рефлектират върху обективността на показанията им. По делото не са събрани доказателства в подкрепа на същото, докато авторството на подсъдимия в разпространението и държането с цел разпространение на процесните наркотични вещества е безспорно установено чрез еднопосочната доказателствена съвкупност за извършените от него действия, осъществяващи фактическия състав на деянието.

Не се намери за основателно и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение чрез несъбиране на доказателства по почин на съда, в частност снемане на дактилоскопни следи от опаковките на иззетите при претърсването наркотични вещества. В хода на наказателното производство защитата на подсъдимия не е правила такова доказателствено искане за да се разглежда отказът на съда като процесуален порок. От друга страна обвинението не страда от доказателствен дефицит, с оглед събраните доказателства за това, че подсъдимият е продал на свидетеля Й. едно пакетче с хероин и е държал голям брой аналогични по вид опаковки от същия вид наркотик с близко тегло в помещение, от което са били иззети по надлежния ред чрез законосъобразно проведено претърсване.

С оглед изложеното, въззивният съд е изпълнил задълженията си за обективен прочит на доказателствата съобразно действителното им съдържание и смисъл и за законосъобразна оценка на процесуалната им стойност. Гласните доказателствени средства са детайлно анализирани и съдът е изложил мотивирани съображения за това в кои техни части ги кредитира и по какви съображения. ВКС не може да се намесва във вътрешното убеждение на решаващите съдилища и да изземва правомощията им по оценка на доказателствата и формирането на изводите по фактите на обвинението. Касационната инстанция контролира само юридическата правилност на проверяваните съдебни актове, която в случая не е нарушена.

При липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в дейността на въззивния съд при проверката и оценката на доказателствата, не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, поради което искането на защитата от касационната жалба за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворено.

Алтернативно поддържаното искане за оправдаване на подсъдимия по принцип е допустимо с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 354, ал.1, т.2, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, но същите могат да бъдат упражнени от ВКС само при положение, че фактите по делото, които решаващите съдилища са установили не сочат на извършено престъпление. В настоящият казус фактическите изводи на апелативната инстанция сочат на състав на продължавано престъпление по чл.354а, ал.2 от НК, поради което искането за оправдаване на подсъдимия не може да бъде удовлетворено.

Не се намери за основателно и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, което е аргументирано с невиновността на дееца по предявеното му обвинение. В касационната жалба не се съдържат конкретни доводи в подкрепа на това касационно основание, които да бъдат обсъждани за тяхната основателност и да получат отговор от ВКС.

С въззивното решение е потвърдена присъдата на първата инстанция, с която наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана при условията на чл. 54 от НК в размер на пет години лишаване от свобода, което е в рамките на специалния законов минимум за основното наказание и глоба в размер на 20 000 лв., определена под средния размер за това наказание, независимо, че и двете инстанции не са отчели смекчаващи обстоятелства, а само такива с отегчаващ характер.

ВКС намира, че като облекчаващ наказателната отговорност на подсъдимия факт следва да се преценява влошеното му здравословно състояние, онкологично заболяване, което според заключението на назначената по делото медицинска експертиза (за целите на производството по чл. 270 от НПК) налага оперативно лечение.

Независимо от тази констатация относно корекция на обстоятелствата в полза на дееца, доколкото наложеното наказание е в рамките на минимума, смекчаване на положението му може да се постигне само чрез прилагане на привилегированата разпоредба на чл. 55, ал.1 от НК, предпоставки за която по делото липсват. По делото е налице само едно смекчаващо обстоятелство, а предходната съдимост на дееца, извън съставомерните осъждания го очертава като личност със завишена степен на обществена опасност. Извършеното деяние, което е при условията на продължавано престъпление също се характеризира като такова със завишена обществена опасност и не води до извода, че минимално предвиденото наказание е прекомерно тежко за извършеното деяние. При липсата на кумулативно изискуемите предпоставки от разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НК не са налице законови основания за намаляване на наложеното наказание, което е отмерено в рамките на специалния минимум.

В заключение, не се констатира наложеното на подсъдимия М. наказание да е несъответно на тежестта на извършеното деяние и степента му на обществена опасност, поради което същото не се явява и явно несправедливо.

С оглед изложеното, въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба на защитата следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 67/17.02.2025 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1022/2024 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: