Изисквания към исковата молба за ремонт на общи части в етажна собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50034

София, 22.03.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1375/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С решение № 904571/03.06.2021 г. по гр. д. № 443/2020 г. на Благоевградския районен съд С. Б. И. и Д. С. И. са осъдени да заплатят на М. И. К. по 5 595.66 лева, а Б. О. И. и А. О. И. са осъдени да заплатят на М. И. К. по 2 797.83 лева, представляващи главница - стойността за извършване на стоително-монтажни работи, изпълнени в жилищна сграда с идентификатор № .............по КК на Б., представляващи припадащата се на ищеца част от необходимите и полезни разноски за следните работи: 1. ремонт на стълбище чрез залепването на подово покритие от теракотни плочи по стълбите от 43 стъпала и върху 5 стълбищни площадки, полагане на липсващата мазилка на стените, дейности по демонтаж на остатъците от стара дървена дограма, изработването и монтаж на 3 бр. нова РVС-дограма на прозорците на стълбището; 2. основен ремонт на покрива с цялостна подмяна на конструкцията, ново зидане на комини и др. основни части от нея, поставянето на нови керемиди; 3. демонтаж на части от поддръжки от парапет, доставката и монтаж на нови парапети на стълбищата и 4. демонтаж на стара дървена врата, доставка и монтаж поставянето на нова външна входна врата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване исковата молба в съда - 05.08.2019 г. до окончателното погасяване, а в останалата част за разликата до пълните предявени размери от 14 412.16 лева срещу С. Б. И., от 7 206.08 лева срещу Д. С. И., и от 3 603.04 лева срещу Б. О. И. и А. О. И. исковете са отхвърлени.

По подадени и от двете страни въззивни жалби е образувано в. гр. д. № 863/2021 г. на Благоевградския окръжен съд, разгледано в проведеното на 28.10.2021 г. открито заседание, когато делото е обявено за решаване. С определение № 1215/23.11.2021 г. въззивният съд е отменил протоколното определение за даване ход на делото по същество и е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца в едноседмичен срок да представи поправена искова молба с екземпляр за ответниците, в която да посочи обстоятелства, от които да се изведе основанието на претенциите на съсобственика-ищец - обстоятелства за вида обезщетение - необходими разноски или подобрения, да се посочат обстоятелства, които да конкретизират момента на извършване на необходимите и/или полезни разноски, тяхната стойност по пера - вид и количество и стойност, качеството, в което ги е направил, и обстоятелствата, при които са извършени - обстоятелства дали подобрителят претендира обезщетение за направени от него разноски в качеството на владелец и ако не се поддържа такова твърдение, да се посочи изрично дали подобренията са направени със знанието, без знанието или при противопоставянето на останалите съсобственици, като съобрази обстоятелствената част на исковата молба с петитума на същата, както и да конкретизира петитума на иска с оглед изложените обстоятелства; указани са и последиците при неизпълнение на указанията.

В изпълнение на указанията, съобщението за които е връчено на 14.12.2021 г. на процесуалния представител на ищеца адв. Б., с молба от 21.12.2021 г. ищецът е представил искова молба вх. № 12539 от с. д. с копия за ответниците.

С решение № 522/22.12.2021 г. въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че в исковата молба, представена след постановяване на определението по чл. 129 ГПК, се преповтарят основни пасажи от първоначалната искова молба, но не се отстраняват нередовностите на същата. Не са изпълнени указанията да се посочат обстоятелства, от които да се изведе основанието на претенциите на съсобственика-ищец- обстоятелства за вида обезщетение - необходими разноски или подобрения, да се посочат обстоятелства, които да конкретизират момента на извършване на необходимите и/или полезни разноски, тяхната стойност по пера - вид и количество и стойност, качеството, в което ги е направил и обстоятелствата, при които са извършени - обстоятелства дали подобрителят претендира обезщетение за направени от него разноски в качеството на владелец и ако не се поддържа такова твърдение, да се посочи изрично дали подобренията са направени със знанието, без знанието или при противопоставянето на останалите съсобственици, като съобрази обстоятелствената част на исковата молба с петитума на същата, както и да конкретизира петитума на иска с оглед изложените обстоятелства. А след като указанията не са изпълнени, въззивният съд е заключил, че първоинстанционното решение е постановено по нередовна искова молба - при липса на абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, и като такова е недопустимо.

С определение № 50415/06.10.2022 г. по настоящото делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която решение № 904571/03.06.2021 г. по гр. д. № 443/2020 г. на Благоевградския районен съд е обезсилено и делото е прекратено по исковете, предявени от М. И. К. срещу С. Б. И. и Д. С. И..

В частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено и делото е прекратено по исковете срещу Б. О. И. и А. О. И., касационната жалба е оставена без разглеждане като недопустима предвид цената на исковете под 5 000 лева. Определението по чл. 288 ГПК в тази част е потвърдено с определение № 62/18.01.2023 г. по ч. гр. д. № 4771/2022 г. на ВКС, I-во г. о.

Касационното обжалване е допуснато по жалба на М. И. К. на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: след като чл. 127, ал. 1, т.т. 3, 4 и 5 ГПК изискват исковата молба да съдържа цената на иска, когато той е оценяем; изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, и в какво се състои искането, длъжен ли е ищецът да даде правна квалификация на предявения иск, и когато извършва преценка дали са изпълнени дадените на ищеца указания за отстраняване нередовности на исковата молба, трябва ли съдът да посочи конкретно кои от указанията са изпълнени и кои не, в случай, че се претендират парични вземания, възникнали в резултат на строително-ремонтни дейности по жилищна сграда, притежавана в режим на етажна собственост.

Ответниците по касация С. Б. И. и Д. С. И. - ответници по исковете, считат касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение в частта, с която същото е допуснато до касационно обжалване, и за да се произнесе, взе предвид следното:

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване:

Последователно в практиката на Върховния касационен съд се приема, че когато заявената претенция има за предмет заплащане на необходими разноски и подобрения, извършени в чужд или съсобствен имот, ищецът следва да посочи общия размер на претендираната сума, като конкретизира по вид и характеристика отделните подобрения, времето на извършването им и дали са направени със съгласието на останалите съсобственици или въпреки противопоставянето им, в какво качество са извършени - в качеството на добросъвестен владелец, на недобросъвестен владелец или на държател, за да може съдът да прецени дали се касае за иск по чл. 72, чл. 74, ал. 1, чл. 74, ал. 2 ЗС, чл. 12, ал. 2 ЗНсл, чл. 30, ал. 3 ЗС, чл. 61 ЗЗД или чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като по този начин осигури защита на спорното право съобразно фактите по делото. Липсата на конкретни твърдения по посочените обстоятелства е основание съдът, в изпълнение на служебните си задължения по чл. 129, ал. 1 и 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК да провери редовността на исковата молба, да остави същата без движение и да даде на ищеца указания по отстраняване на констатираната нередовност. Трайната съдебна практика приема, че за да бъде надлежно указан за отстраняване недостатък на исковата молба, той трябва да е наличен, а указанията на съда, освен ясни и конкретни, следва да са и изпълними. Неизпълнението на неправилни или неясни указания не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото или за обезсилване на първоинстанционното решение /решение № 160/18.02.2010 г. по гр. д. № 839/2009 на ВКС, III-то г. о., решение № 434/13.05.2010 по гр. д. № 700/2009 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 128/13.03.2012 по ч. гр. д. № 535/2011 г. на ВКС, I-во г. о./. А когато извършва преценка дали ищецът е отстранил в срок нередовностите, съдът трябва да посочи конкретно кои от указанията са изпълнени и кои не, като обоснове този извод с данни, съдържащи се в поправената искова молба.

В хипотезата на предявен иск за парично вземане, представляващо припадащата се част от строително-монтажни работи по ремонт и довършване на общи части на сграда, притежавана в режим на етажна собственост, не е необходимо ищецът да уточнява дали е извършил работите в качеството на владелец или държател на чуждата идеална част, тъй като общите части в такава сграда не може да се делят /чл. 38, ал. 3 ЗС/, не може да бъдат и обект на придобивна давност.

Ищецът не е длъжен да даде правна квалификация на предявения иск, тъй като въпросът за правното основание на иска е дейност на съда по приложението на материалния закон. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен сам да определи правното основание на възникналите между страните облигационни отношения, като изхожда от твърденията на ищеца за фактите /решение № 359/21.07.2010 г. по гр. д. № 1205/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., решение № 129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 467/12.12.2011 г. по гр. д. № 1588/2010 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 189/26.04.2012 г. по гр. д. № 764/2011 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 148/15.07.2014 г. по гр. д. № 852/2014 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 134/31.07.2014 г. по гр. д. № 6535/2013 г. на ВКС, І-во г. о., решение № 108/08.07.2015 г. по гр. д. № 415/2015 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 50164/18.01.2023 г. по гр. д. № 800/2022 г. на ВКС, I-во г. о./.

С оглед отговора на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно.

Ищецът М. И. К. твърди в исковата молба, че е собственик на самостоятелен обект в двуетажна жилищна сграда, притежавана в режим на етажна собственост, в която чрез нает от него изпълнител „Х.-БГ“ ООД, с когото на 25.07.2018 г. сключил договор за строителство, е извършил необходими строително-монтажни работи по ремонт на покрива и стълбищните клетки, представляващи общи части на сградата. В четири пункта сочи в какво конкретно се изразяват извършените дейности и на каква обща стойност възлизат. Твърди, че ответникът С. Б. И., към когото отправил и няколко писмени покани, изрично се е противопоставил на извършването им, а на 25.09.2018 г., когато изпълнението вече било започнало с разчистване на мястото на работа, получил писмо от Д. С. И. - конституиран в хода на делото като ответник наред с първоначалния, съдържащо неподписана покана - отговор от ответника, към която била приложена оферта на Д. строй“ ЕООД за ремонт на покрива с посочена цена, но тъй като не били приложени количествено-стойностни сметки и не се засягал предписаният от общинските органи цялостен ремонт на покрива, продължил изпълнението съгласно договора с избрания от него строител. Твърди, че след приключване на ремонта към 10.05.2019 г. със съставянето на акт/протокол обр. 19/1-2, писмено уведомил ответника С. И., в качеството му на етажен собственик, за доброволно поемане на задължението му по чл. 41 ЗС да заплати 1/2 от общо 57 648.64 лева с ДДС, представляващи сторените разходи по управлението и поддържането на етажната собственост, по реда на чл. 3 ЗУЕС вр. чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1, чл. 32 и чл. 40-41 ЗС, но получил покана, съдържаща несъгласие и отказ, поради което и предявил претенцията за осъждане на ответника да му заплати припадащата се на квотата му в общите части на сградата част от направените необходими разходи в размер на 28 824.32 лева, а след заявен частичен отказ - 14 412.16 лева.

След като въззивният съд е счел исковата молба за нередовна и е дал указания за необходимостта от отстраняване на констатирани от него нередовности, ищецът е подал искова молба вх. № 12539/21.12.2021 г., насочена срещу първоначалния ответник С. Б. И., както и срещу конституираните в хода на делото наследници на съпругата на И. - Д. С. И. /по отношение на когото производство е висящо/, Б. О. И. и А. О. И. /по отношение на които производството е прекратено с определението по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК/, в която е изложил твърдения във връзка с промените в първоначално определените легитимирани страни. Посочил е, че при личните контакти и писмената кореспонденция с първоначалния ответник С. И. не е разбрал и други лица, освен него, да имат права в другия самостоятелен обект в сградата - етажна собственост. Освен изложеното в първоначалната искова молба, е конкретизирал по вид и стойност отделните работи, съставляващи ремонт на покрива и на стълбищните клетки, обобщени първоначално в четири пункта. Посочил е, че извършените от него фактически действия са без знанието и съгласието на ответниците Б. О. И. и А. О. И. и при информирането на С. Б. И. /който с оглед позицията му в процеса и установените материални права следва да се счита за владелец или държател на общата вещ/ и Д. С. И., като липсват данни първият ответник да е довел до знанието на останалите ответници намеренията на ищеца, което е преградило и търсене на тяхното съгласие или противопоставяне чрез съответни правни действия спрямо намерението на ищеца, водещо и до различното им правно третиране. Обобщил е, че С. Б. И. и Д. С. И. са знаели и отказали участие /на което сочи и изпращането на писмо с насрещна оферта от Д. И./, а останалите не са узнали за намеренията му в управлението на общите части. Посочил е, че извършените за негова сметка действия по организация на строителството и съответните строително-монтажни работи са в размер на 60 234.93 лева с включен ДДС, разпределени както следва: по цялостен ремонт на покрива- 39 576.39 лева, и по стълбище - 20 658.54 лева, като претендира заплащане на 1/2 от поетата в цялост от него сума в размер на 57 648.64 лева с включен ДДС за сторените необходими и полезни разходи, които е квалифицирал по чл. 41 ЗС /първите/ и по чл. 61 ЗЗД /вторите/, съобразно притежаваните от ответниците материални права така: 14 412.16 лева от С. Б. И., 7 206.08 лева от Д. С. И. и по 3 603.04 лева от Б. О. И. и А. О. И..

При това съдържание на поправената искова молба, в която има и препращане към актовете обр. 19 от 31.12.2018 г. и 10.05.2019 г. за извършени видове работи, следва да се приеме, че в изпълнение на дадените от въззивния съд указания предявените искове за парични вземания са достатъчно конкретизирани по отношение на обстоятелствата, на които се основават, периода, в който и обстоятелствата, при които са извършени работите, техният вид, количество и стойност, а петитумът на исковете е конкретизиран и съобразен с обстоятелствената част на исковата молба. Що се отнася до указанието дали ищецът претендира обезщетение в качеството на владелец, същото е неправилно, предвид твърдението, че сторените разноски са за общи части на сграда - етажна собственост, които не могат да бъдат предмет на придобивна давност. Във връзка с времето на извършване на строителните и ремонтни дейности, още повече когато твърденията са за множество дейности, следва да се има предвид съдебната практика, според която не е необходимо да бъде посочена конкретна дата на всяко от отделните въздействия върху вещта /такова точно разграничаване не винаги е възможно поради отдалеченост във времето, осъществено правоприемство и др./, като за редовността на исковата молба е достатъчно да се посочи отрязъкът от време, в който са осъществени търсените подобрения- решение № 158/14.01.2020 г. по гр. д. № 615/2019 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. В разглеждания случай ищецът е посочил периода, в който работите са извършени. Не е налице нередовност на исковата молба, която да поражда неяснота относно вида и обема на търсената съдебна защита, да затруднява защитата на ответниците или да препятства съда да извърши надлежна правна квалификация и да разреши спора, като при разграничаването на необходимите и полезни разноски следва да се изхожда от съдържанието на тези институти, изяснено в правната доктрина и в съдебната практика. Ето защо въззивният съд не е имал основание да счете първоинстанционното решение за недопустимо и да го обезсили, а производството по делото - да прекрати.

Като не е преценил обстоятелствата, изложени в първоначалната и в поправената искова молба, а е посочил, че се преповтарят основни пасажи от първоначалната искова молба, след което е повторил дадените указания и е приел същите за неизпълнени в цялост, въззивният съд е постановил неправилно решение, което в допуснатата до касационно обжалване част следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по подадените въззивни жалби.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 522/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 863/2021 г. на Благоевградския окръжен съд В ЧАСТТА, с която решение № 904571/03.06.2021 г. по гр. д. № 443/2020 г. на Благоевградския районен съд е обезсилено и делото е прекратено по исковете, предявени от М. И. К. срещу С. Б. И. и Д. С. И..

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по подадените от М. И. К., С. Б. И. и Д. С. И. въззивни жалби.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: