Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2025

Отмяна на влязло в сила решение поради нищожно завещание

Върховен касационен съд · 07 Ноември 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Наследница иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлен искът й срещу банка за изплатени пари от влог на лице с фалшиво завещание. Като ново доказателство тя представя друго решение, прогласяващо завещанието за нищожно. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като другото решение не обвързва банката и не променя факта, че към момента на плащането банката е положила дължимата грижа.

Какво приема съдът

Съдебно решение по друго дело не представлява ново доказателство за отмяна, освен ако е постановено по преюдициален въпрос със сила на пресъдено нещо спрямо страните. Установяването на нищожност на завещание между други лица не води до отмяна на решението относно добросъвестността на банката при изплащането.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на решениеново писмено доказателствонищожно завещаниегрижа на добрия търговецбанков влог

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 701
София, 20.11.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 1430 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК.

Образувано е по молба на Ф. К. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 262516 от 27.07.2022г., постановено по гр.д. № 4454/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен искът й с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД против „Първа инвестиционна банка“ АД за заплащане на сумата от 31 986, 84лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на противоправно поведение от страна на банката, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа на добрия търговец, чрез проявяване на пасивност за установяване кой е действителният кредитор на длъжника, респ. без да установи качеството надлежен кредитор на трето лице, ползващо се от неистинско завещание, в резултат на което неправилно и неоснователно е изплатил сумата по влога, принадлежала на наследодателката на ищцата на лице, което няма права на наследник, ведно със сумата от 2008,07лв. - лихва за забава от деня на неправомерното изплащане на сумата на неоторизирано лице - 15.08.2018г. до датата на исковата молба, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 01.04.2019г., до окончателното й изплащане, като неоснователен.

В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Молителката твърди, че на 30.09.2024г. е влязло в сила решение № 247468 от 17.10.2019г. по гр.д. № 49308/2018г. на Районен съд –София, изходът от което е от значение за правилното разрешаване на настоящия спор. Поддържа се, че посоченото решение е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Хипотезата на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК се обосновава с твърдения , че с решението по гр.д. № 493008/2018г. на СРС е признато за установено, че завещанието, представено при извършване на плащането от ответната страна, е нищожно, т.е. че същото е неистински документ.

Ответникът по молбата „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез юрисконсулт Б., изразява становище за недопустимостта, а по същество за неоснователност на молбата.

Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ГПК № 2184 от 30.04.2025г.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира следното:

Молителката Ф. К. Д. е наследник на М. Б. В., починала на 07.08.2021г.

Производството по гр.д. № 4454/2019г. по описа на СГС е образувано по предявен от М. Б. В. против „Първа инвестиционна банка“ АД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Твърденията на ищцата са, че е единствен наследник по закон на В. Ц. К., починала на 21.09.2017 г., която имала сметка в ответната банка. На 15.08.2018 г. банката, без да положи грижата на добрия търговец, изплатила наличността по сметката на лице, легитимиращо се като наследник по завещание, въз основа на нищожно завещание. Плащането е извършено въпреки изричното писмено уведомяване на банката от ищцата, направено още на 21.05.2015г., че ще оспори по съдебен ред завещанието, което и сторила с предявяване на 26.07.2018г. на иск по чл. 42, б.“б“ ЗН.

С отговора на исковата молба искът е оспорен с твърдения, че поведението на служителите на банката не е противоправно. Към датата на изплащане на сумата завещанието е било вписано, като не е имало данни за предявен иск по чл. 42, б.“б“ ЗН, въпреки че на ищцата са били дадени указания да уведоми банката след предявяване на иска.

С решение № 362516 от 27.07.2022г. първоинстанционният съд е отхвърлил иска. Това решение е потвърдено с решение № 432/06.04.2023г., постановено по възз. гр.д. № 3137/2023г. по описа на Апелативен съд – София. Искът е отхвърлен с мотиви, че липсва противоправно поведение на служителите на банката при изплащане на сумата на заветника. Към датата на плащането завещанието е било редовно от външна страна, било е обявено пред нотариус и е било вписано в Службата по вписванията, не е имало наследници със запазена част, данъкът върху наследството е бил платен от заветника. Прието е, че в периода от откриване на наследството до плащането на сумата ищцата е могла да защити правата си , като дори и да не е знаела за завещанието, то с писмото на банката в отговор на молбата й от 21.05.2018г. , получено от ищцата в края на м.06.2018г., последната е била уведомена, че в банката се е явил наследник по завещание. До 15.08.2018г. /датата на плащането/ е изминал период от месец и половина, в който ищцата не е представила пред банката доказателства, че е предявила иск за оспорване на завещанието, като за банката не съществува задължение служебно да извършва проверка относно това обстоятелство.

С определение № 5896/17.12.2024г., постановено по гр.д. № 2780/2023г. на ВКС, второ г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

С молбата за отмяна е представено влязло в сила на 30.09.2024г. решение № 247468 от 17.10.2019г. по гр.д. № 493008/2018г. на Районен съд –София, с което е уважен предявеният от М. Б. В. срещу С. К. С. иск по чл.42, б.“б“ ЗН – признато е за установено, че саморъчното завещание от 12.09.2017 г. на В. Ц. К., с което е завещала на С. К. С. цялото си движимо и недвижимо имущество, е нищожно поради това, че не е написано и подписано от завещателката.

Твърденията на молителката са, че посоченото решение е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, а също се сочи и основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК.

Отмяната на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1 ГПК е предпоставена от установяване наличието на трите кумулативно предвидени в тази разпоредба предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание.

По въпроса дали съдебното решение по друго дело е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в практиката на ВКС /решение № 38 от 17.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4935/2013 г., III г. о.; решение № 323 от 13.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 48/2025 г., IV г. о./ се приема, че поначало съдебното решение не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, освен ако е постановено по преюдициален въпрос и се ползва със сила на пресъдено нещо между страните, която следва да бъде зачетена. Тези условия в случая не са налице. На основание чл. 298, ал.1 ГПК приложеното решение не обвързва страните по настоящето дело. Освен това с него не е разрешен преюдициален спор и съответно не може да обоснове различен правен извод от вече направения по делото, че към момента на изплащане на сумата, при представено редовно от външна страна завещание, банката е положила грижата на добрия търговец.

Неоснователно е и искането за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, според която разпоредба отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, върху който е основано решението. В случая не е представена присъда на наказателен съд или решение по иск по чл.124, ал.5 ГПК и следователно не е налице една от предпоставките, визирани в закона, за отмяна на влязлото в сила решение.

Предвид изхода на спора в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ф. К. Д. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на влязло в сила решение № 262516 от 27.07.2022г., постановено по гр.д. № 4454/2019 г. по описа на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Ф. К. Д. да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.