Определяне приноса на пострадал без предпазен колан при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
София, 25.08. 2026 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , Трети състав, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2451/2025г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 700 от 11.03.2026 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 1955 от 04.07.2025г. по в. гр. д. № 517/2025 г. на Софийски апелативен съд, в частта , с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 138 от 29.11.2024 г. по гр. д. № 191/2023 г. на Софийски окръжен съд, предявените от И. Димитров Т. и М. А. Т. против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на Д. И. Т. (син на И. Димитров Т. и внук на М. А. Т.), настъпила на 21.07.2023 г. в резултат от реализирано на 03.07.2023 г. пътно-транспортно произшествие, са отхвърлени за разликата над 85 000 лв. до пълния претендиран от всеки от тях размер от по 200 000 лв.

По отношение допуснатата до касационно разглеждане част от въззивното решение в касационната жалба се поддържа, че същото е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Касаторите изразяват несъгласие с извода за съпричиняване на вредите, респ. с приетия обем на съпричиняване (50%), като считат, че въззивният съд неоснователно не е кредитирал показанията на свидетеля Г. П., позовавайки се на разпоредбата на чл. 172 ГПК. Според тях, ако съдът приеме за основателно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с оглед установената съдебна практика за аналогични случаи, приносът на починалия следва да бъде определен в размер на 10%.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, свързан с определяне приноса на пострадалия за настъпване на вредите при пътно-транспортно произшествие.

Ответникът по касация – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] – моли за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 20.10.2025 г. и в съдебно заседание на 20.05.2026 г. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да не сподели извода на първата инстанция за липса на съпричиняване на вредите, въззивния съд, след задълбочен анализ на заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, е приел, че пострадалият е допринесъл за настъпване на процесното произшествие, тъй като, в нарушение на правилата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, е пътувал без поставен предпазен колан. Този извод е аргументиран с констатацията на вещите лица, че ако предпазният колан при конкретното ПТП е бил правилно поставен, главата, като част от тялото, което се задържа от колана, е нямало как да достигне до тавана на автомобила. В случая най-тежките травматични увреждания, които впоследствие са довели до смъртта на Д. Т., са именно от удара на главата му в тавана на автомобила. По отношение кредитираните от първоинстанционния съд свидетелски показания на Г. П., пътувал също в процесния автомобил, съдебният състав е посочил, че доколкото между свидетеля и ответното застрахователно дружество тече съдебно производство, неговите показания следва да бъдат ценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, като същите са и противоречиви и се опровергават от неоспорената от страните експертиза. Съобразно данните по делото, решаващият състав е преценил, че приносът на пострадалия е 50%, с оглед на което е редуцирал приетото за дължимо на всеки от ищците обезщетение 170 000 лв. на сумата от по 85 000 лв., като след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените искове за разликата над този размер.

Касационната жалба е частично основателна .

Настоящият състав на ВКС споделя извода на решаващата въззивна инстанция за принос на починалия за увреждането поради неизползването на обезопасителен колан в съответствие с изискването на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, мотивиран с установеното от заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, че по време на катастрофата починалият е бил без поставен колан, въпреки оборудването на автомобила с такъв, както и че при правилно поставен колан не би настъпила черепно-мозъчната травма, именно която и усложненията от нея са водещата причина за смъртта на лицето. Касае се до констатации, основани на установения механизъм на произшествието (челен удар отпред и странично вляво с насрещно движещ се автомобил) и скоростта на лекия автомобил (около 82 км/ч), на данните за разположението на тялото на починалия на задната дясна седалка и за директен удар на главата в тавана на купето на автомобила. Съобразено е категоричното заключение на вещото лице в медицинската част на експертизата, че видът на травмата на починалия предполага свободно движение на тялото в купето, без задържане от предпазен колан и че механизмът на ПТП изключва възможността при правилно поставен колан главата да стигне тавана, независимо колко е висок пътникът.

Горният извод не се променя от показанията на свидетеля Г. Е. П., който също е пътувал в автомобила, реализирал процесното пътно-транспортно произшествие. Твърдението му, че починалият е бил с предпазен колан, защото го е видял да го поставя, не може да бъде кредитирано, както правилно е преценил и въззивният съд, тъй като не се подкрепя от останалите доказателства по делото – напротив, опровергано е от категоричното заключение на комплексната експертиза. Освен това, следва да бъде отчетена и вероятната заинтересованост на свидетеля предвид воденото от него дело срещу ответника за присъждане на обезщетение за вреди от същото произшествие.

Неправилен обаче е изводът относно обема, в който починалият е съпричинил вредоносния резултат. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, съгласно която при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само фактът на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и в каква степен нарушението е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

В случая решаващият състав не е съобразил конкретните обстоятелства, при които е настъпило произшествието, като не е извършил необходимата съпоставка и оценка на поведението на виновния за инцидента водач, от една страна, и това на починалия родственик на ищците, пътуващ в автомобила, от друга страна. Основната причина за настъпване на произшествието, довело до тежките травматични увреждания и последвалата в резултат от тях смърт на пътуващия на задната седалка младеж, са действията на водача на лекия автомобил. Същият е управлявал автомобила със скорост около 82 км/ч, т. е. със скорост близка до максимално разрешената за движение извън населено място (90 км/ч), която, с оглед конкретните условия – дъждовно време и мокра пътна настилка, в случая се явява несъобразена и създаваща предпоставки за настъпване на инцидент. Следователно, нарушени са установените в чл. 20, ал. 2 ЗДвП императивни изисквания при избора на скорост. Освен това, водачът на автомобила е допуснал нарушение и на правилото на чл. 16, ал. 1 от същия закон, тъй като, на пътно платно с двупосочно движение, което има две пътни ленти, безпричинно е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, без да контролира управлението на автомобила (чл. 20, ал. 1 ЗДвП).

При посочените тежки нарушения на правилата за движение по пътищата, допуснати от водача, приносът на починалото лице, изразяващо се в непоставен предпазен колан, не може да бъде приравнен на приноса на виновния за произшествието водач и следва да бъде определен на 30%, а не на 50%, както е прието в обжалваното решение. С оглед на това и предвид приетия от въззивния съд като справедлив размер на дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди – по 170 000 лв., на същите следва да се присъди сумата от по 119 000 лв. Или, въззивното решение подлежи на отмяна в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата от 85 000 лв. до 119 000 лв., като всеки от тях бъде уважен допълнително за сумата 34 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.08.2023г. – датата на извънсъдебно предявяване на претенциите на ищците пред ответника.

Предвид въвеждане на еврото като платежно средство в Република България, считано от 01.01.2026 г. (Закон за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 08.07.2025 г.), сумите следва да бъдат присъдени в евро, т. е. по 17 383.92 евро.

При посочения изход на делото: На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да заплати на процесуалния пълномощник на ищците – адвокат Г. Р. от САК адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 600 евро (с ДДС) и по 360 евро (с ДДС) – допълнително възнаграждение за първоинстанционното и за въззивното производство. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции в общ размер на сумата 522.63 евро, включваща: 243.08 евро – за касационното производство и по 139.77 евро – за първоинстанционното и въззивното производство. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на делото във всички инстанции за допълнително присъдените суми в общ размер на 2781.43 евро.

Предвид задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа не обвързва съда при определяне на адвокатското възнаграждение.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1955 от 04.07.2025 г. по в. гр. д. № 517/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта , с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 138 от 29.11.2024 г. по гр. д. № 191/2023 г. на Софийски окръжен съд, предявените от И. Димитров Т. и М. А. Т. против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от смъртта на Д. И. Т., настъпила на 21.07.2023 г. в резултат на реализирано на 03.07.2023 г. ПТП, са отхвърлени за разликата над 85 000 лв. до 119 000 лв. (равностойни на 60 843.73 евро), вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на И. Димитров Т. от [населено място] баня, обл. София, [улица], на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, допълнително сумата 17 383.92 евро (седемнадесет хиляди триста осемдесет и три евро и деветдесет и два евроцента) , представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от пътно-транспортно произшествие от 03.07.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на М. А. Т. от [населено място] баня, обл. София, [улица], на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, допълнително сумата 17 383.92 евро (седемнадесет хиляди триста осемдесет и три евро и деветдесет и два евроцента) , представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от пътно-транспортно произшествие от 03.07.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.08.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1955 от 04.07.2025 г. по в. гр. д. № 517/2025г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на адвокат Г. Р. от САК, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на сумата 600 (шестстотин) евро, с ДДС; адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата 360 (триста и шестдесет) евро, с ДДС и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на сумата 360 (триста и шестдесет) евро, с ДДС.

ОСЪЖДА И. Димитров Т. и М. А. Т., двамата от [населено място] баня, обл. София, [улица], да заплатят на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 522.63 евро (петстотин двадесет и две евро и шестдесет и три евроцента).

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 2781.43 евро (две хиляди седемстотин осемдесет и едно евро и четиридесет и три евроцента).

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: