Допускане на нови доказателства пред въззивния съд при процесуални нарушения

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 215

Гр.София, 14.04.2025

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.1892 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. И. А. срещу решение №.189/21.12.23 по г.д.№.392/23 на АС Бургас, с което е потвърдено решение №.832/14.07.23 по г.д.№.782/22 на ОС Бургас за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.67 СК за унищожаване поради заплаха, евентуално поради измама, на извършено от него припознаване на детето К.-С. Т. А., родена на ... ... ... от майка Е. А. С.. Излагат се съображения за незаконосъобразност; моли се за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Ответните страни Е. А. С. и К.-С. Т. А. /чрез законния си представител Е.С./ оспорват жалбата.

С определение №.5533/29.11.24 е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос относно приложението на чл.266 ал.3 ГПК.

С обжалваното решение е прието, в това число чрез препращане към мотивите на първоинстанционното на основание чл.272 ГПК, че ищецът е съставил и подписал декларация с нотариална заверка на подписа от 22.01.22г., с която е декларирал, че извършва припознаване на детето, което ще се роди през месец януари 2022г. /термин на раждане ... ... ..../ от майка Е. А. С.; последната е родила на ... ... ... дете К.-С.; в съставен акт за раждане №.../... ... ... като баща на детето е вписан ищецът; вероятността същият да е биологичен баща е 0.99999999997417 при гранични стойности от 0 до 1, като тези данни осигуряват убедително доказателство, че Т. А. е биологичен баща на К.-С. Т. А. /съдебно-медицинска експертиза/. От събраните доказателства не се установява извършването на деяние от страна на ответницата, което да позволява да бъде квалифицирано като заплашване /няма основание да се приеме, че тя изобщо със свои действия е отправяла заплаха към ищеца, вкл. и такава, която да предизвика у него основателен страх, който да го мотивира да извърши припознаването в отклонение на нормалния процес на формиране на волята-установяването на това обстоятелство е в негова тежест и той не ангажира годни доказателства - показанията на единствения доведен от Т.А. свидетел не възпроизвеждат негови преки впечатления или лични възприятия за факти и обстоятелства, които да са настъпили и да имат значение за предявеното основание за унищожаемост на припознаването, а обстоятелствата по исковата молба се опровергават от показанията на свидетелката на ответницата, ценени при условията на чл.172 ГПК/. Не се установява и наличието на погрешна субективна представа, че припознаваното дете произхожда от ищеца, както и същата да се дължи на измамливи действия на ответницата, които да са го мотивирали да извърши припознаване; от съществено значение е и обстоятелството, преценено и с оглед интересите на детето, че произходът на същото, установен с акта на припознаването, съвпада изцяло и напълно с биологичния му произход. Във връзка с оплакванията, че първоинстанционният съд е разгледал и решил спора без да осигури на ищеца възможност да ангажира поисканите от него гласни доказателства и че същият е бил препятстван да оспори заключението на ДНК-експертизата, като е поискал да бъде допуснато събиране на доказателства във въззивното производство, е отразено, че тези доказателствени искания са били отхвърлени поради настъпила преклузия по смисъла на чл.266 ал.1 ГПК и липсата на основания по чл.266 ал.3 ГПК за допускането им. Същевременно апелативният съд е намерил за неоснователни доводите, че ДНК експертизата е изготвена от некомпетентно вещо лице и при нарушения на процедурата по вземане на пробите. По горните съображения първоинстанционното решение е потвърдено.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

С разпоредбата на чл.266 ал.3 ГПК е осигурена процесуална възможност за страните в гражданския процес да поискат от въззивната инстанция да събере във въззивното производство нови доказателства, които са от значение за спора, но не са били допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения; допускането на доказателствата предполага кумулативното наличие на две предпоставки - доказателствата да са поискани от страната в рамките на предвидените за това преклузивни срокове и отказът на първоинстанционния съд да ги приобщи към делото да не е съобразен с правилата на процесуалния закон; при сезиране с искане във въззивната жалба за допускане на нови доказателства при условията на чл.266 ал.3 ГПК за въззивния съд възниква задължение да се произнесе с определение по чл.267 ГПК за допускане или недопускане на доказателствата в зависимост от преценката дали са осъществени предпоставките на чл.266 ал.3 ГПК и дали исканите доказателства са допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора /реш. №.72/9.07.12 по т.д.№.398/11, II ТО, реш.№.129/6.03.17 по г.д.№. 4579/15, II ГО, и др./.

По основателността на касационната жалба:

Касаторът излага оплаквания, че поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения не е могъл да упражни пълноценна, адекватна, професионална и своевременна защита на правата си, а въззивният съд незаконосъобразно не е допуснал събирането на доказателствата, които не са били събрани поради тези нарушения.

Оплакванията са основателни.

На първо място в с.з. на 8.02.23 по г.д.№.782/22 на ОС Бургас /насрочено за 14.30ч./ е даден ход на първото по делото съдебно заседание-въпреки, че с молба от 7.02.23 пълномощникът на ищеца адв. П. Н. е поискал отлагането му поради невъзможност за явяване - с оглед необходимостта от явяването му като пълномощник по бързо производство по а.д.№.208/23 на АдмС Варна, касаещо извеждане на 4 деца от семейството им със заповед на ДСП Варна, и представени доказателства, удостоверяващи, че горепосоченото административно дело е насрочено за 8.02.23-14.00ч. Видно от приложения протокол от с.з. от 6.02.23 по а.д.№.208/23 на АдмС Варна, съдът е отложил същото в отсъствието на адв. П. Н., приемайки /на база приложените по делото доказателства и пълномощни/, че той е пълномощник на жалбоподателите Б.Б. и А.Ч. и доколкото на същата дата му е предстояла оперативна интервенция, като делото е било отложено за 8.02.23 -14.00ч. В проведеното на 8.02.23 първо заседание ОС Бургас е приел заключение по допуснатата ДНК експертиза и е допуснал по двама свидетели на всяка от страните за установяване на изложените в исковата молба обстоятелства /при поискани от ищеца пет/. При това процедиране Т.А. е бил лишен от възможност да участва при приемането на експертизата, да зададе въпроси към вещото лице и, в зависимост от отговорите, да оспори заключението и поиска повторна или тройна експертиза.

На второ място, в следващото съдебно заседание, насрочено за 5.04.23г., пълномощникът на ищеца е разпитал един свидетел и след разпита е поискал да му се даде възможност да замени втория свидетел с друг, тъй като и вторият няма да може да установи обстоятелствата по твърдяното заплашване; допълнително е поискал изрично и да му се допуснат до разпит още свидетели-доколкото с исковата молба са поискани повече такива за установяване на твърдяните в нея факти. Предвид разпита на доведен от ответницата свидетел-С. С., майка на ответницата, която е заявила, че не е изпращала никакви съобщения на ищеца, е поискано допускане на писмени доказателства – разпечатка от телефона на ищеца, съдържаща съобщения от майката на ответницата /с които го заплашва, че ако откаже припознаване, ще оповести информацията в [община] (в едно от селата в която кмет е бащата му), и в Народното събрание (където той работи)/, като е заявено, че при евентуалното им оспорване ще се иска назначаване на техническа експертиза в тази връзка; искането е обосновано с необходимостта от проверка верността на показанията и кредитирането им, както и с цел изясняване на фактическата обстановка. Съдът е отказал замяна на втория свидетел, впоследствие е допуснал на ищеца двама свидетели /и е отложил делото за 10.05.23 за извършване на разпит/, но е намерил за неоснователно искането за допускане на разпечатка от телефона с мотиви, че в текста на исковата молба не се съдържат каквито и да е твърдения, че майката на ответницата е заплашвала Т.А. по посочения начин, и това обстоятелството не е нито правнорелевантно, нито част от фактите по делото. Доколкото искането за ангажиране на писмени доказателства /разпечатка от телефон/ е направено с оглед показанията на св.С. и проверката им с цел кредитирането им, то същото е относимо и не е преклудирано. Като не го е допуснал, съдът е препятствал възможността ищецът да събере доказателства за кредитирането на показанията на този свидетел, които следва да се ценят съобразно чл.172 ГПК предвид роднинската му връзка с ответницата.

На трето място първоинстанционният съд е провел открито съдебно заседание на 10.05.23, на което е дал ход на делото, отменил е определението, с което е допуснал на ищеца двама свидетели /поради неоснователност на искането за отлагане и предоставяне на възможност за разпита им в следващото с.з./ и, предвид отказа на ответницата да бъдат разпитани нейните свидетели, е дал на ход на устните състезания и на делото по същество. Същевременно в постъпила преди заседанието молба от пълномощника на ищеца е било поискано делото да се отложи за разпит на свидетелите, тъй като адвокатът не може да се яви поради необходимост да се яви в съдебно заседание като пълномощник по дело по ЗЗДН /№.248/23 на РС Кубрат/, отсрочено от 27.04.23 за 10.05.23, за което са представени надлежни доказателства. Като не е уважил молбата и не е определил краен срок за събиране на допуснатите доказателства с изрично указване на неблагоприятните последици съобразно чл.158 ал.1 ГПК, а вместо това е отменил определението за допускане на свидетелите, съдът е допуснал процесуално нарушение, в резултат на което е било засегнато правото на ефективна защита на ищеца.

Всички тези процесуални нарушения са били изложени в жалбата пред въззивната инстанция, като са били направени и съответни искания за допускане на доказателства. С оглед приетото в отговора на правния въпрос-че с разпоредбата на чл.266 ал.3 ГПК е осигурена процесуална възможност за страните в гражданския процес да поискат от въззивната инстанция да събере нови доказателства, които са от значение за спора, но не са били допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения, в разглежданата хипотеза е налице процедиране в отклонение от така установената практика /доколкото съдът не е допуснал горепосочените поискани с въззивната жалба доказателства/. В резултат на това е била препятствана възможността на ищеца да определи по дефинитивен начин правната си връзка с припознатото от него дете-като същевременно до приключване на производството не се засяга правното положение на последното, доколкото в резултат на припознаването то вече е с установен произход от бащата. Предвид изложеното АС Бургас е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 ГПК.

От друга страна липсата на надлежно процедиране и непредоставянето на възможност за попълване на делото с доказателства предвид чл.266 ал.3 ГПК препятства извършването на надлежна проверка по съществото на спора от касационната инстанция. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в: преразпит на вещото лице, изготвило ДНК експертизата, в присъствието на ищеца, респективно пълномощника му, повторно приемане на експертизата и даването на възможност на ищцовата страна евентуално да я оспори и поиска повторна или тройна експертиза съобразно чл.200 ал.3 ГПК; допускане на поисканите писмени доказателства - разпечатки от чат в мобилен телефон, необходими за преценката за кредитиране на показанията на св.С. С.-майка на ответницата; допускане на двама свидетели на ищеца за обстоятелствата, за които са били допуснати в открито съдебно заседание на 5.04.23 - с определяне на краен срок за довеждането и разпита им и с изрично указване на неблагоприятните предвидени в закона последици при безрезултатното му изтичане съобразно чл.158 ал.1 ГПК и на необходимостта страните да организират по такъв начин защитата си, че да не стават причина за отлагане на делото, и да упражняват добросъвестно правата си. Предвид разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за присъждане на разноски. Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.189/21.12.23 по г.д.№.392/23 на АС Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: