Давност при изпълнителни дела, образувани преди тълкувателното решение от 2015 г.

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50009

гр.София, 04.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3760 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Кредитреформ България“ ЕООД срещу решение № 260002 от 19.08.2020 г. по в. гр. д. №533 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, XIV състав, с което е потвърдено решение №4742 от 11.12.2019 г. по гр. д. № 4018 по описа за 2019 г. на Пловдивския районен съд, ГО, II граждански състав, за признаване за установено, че В. И. Т. не дължи на „Кредитреформ България“ ЕООД сумата от 5 086,35 лв. по договор за банков кредит № 020-276758 от 19.02.2007 г., сключен с „ПроКредит Банк“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Кредитреформ България“ ЕООД, поради погасяване по давност. Касаторът твърди, че обжалваното решение е необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

Ответницата по касационната жалба В. И. Т. не взема становище.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становището на жалбоподателя по посочените в жалбите основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Пловдивския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №50173 от 04.04.2023 г. по настоящото дело по въпроса прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР №2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Разрешение на този въпрос се съдържа в ТР №3/2020 год. от 28.03.2023 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. В мотивите е прието, че за разлика от първоначалните тълкувателни решения, последващите нямат обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателният акт, се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила предшестващият тълкувателен акт. Второто поражда действие от момента на обявяването на новия акт, поради което и от този момент предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпването на последиците докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. Изводът е, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При този отговор на поставения въпрос и по оплакванията на касатора се констатира следното:

В. И. Т. е изложила в исковата молба, подадена на 11.03.2019 г., че е единствен наследник на баща си И. П. Т., срещу когото е бил издаден изпълнителен лист за главница от 5 086,35 лв., просрочена лихва в размер на 219,94 лв. и 97,48 лв. наказателна лихва по договор за банков кредит № 020-276758 от 19.02.2007 г., сключен с „ПроКредит Банк“ АД. За вземанията е било образувано изпълнително дело № 410/2008 г. по описа на ЧСИ Л. М.. Ищцата подробно е описала действията по това изпълнително дело, което е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № 278/2017 г. Според нея от 23.02.2011 г. не са били извършвани валидни изпълнителни действия, които да прекъсват давностния срок, поради което вземанията са били погасени по давност. Затова е поискала от съда да признае за установено по отношение на приобретателя на вземанията „Кредитреформ България“ ЕООД, че те са погасени по давност.

В отговора на исковата молба представителят на „Кредитреформ България“ ЕООД е оспорил исковете, посочвайки, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 1.04.2015 г. и до образуването на новото изпълнително дело на 26.05.2017 г. давностният срок не е изтекъл.

Пловдивският районен съд е приел, че последното изпълнително действие, водещо до прекъсване на давността спрямо длъжника И. Т./праводател на ищцата/, е извършването на опис на движими вещи в дома му на 20.8.2009 год. Счел е, че неосъщественият опис на движими вещи на 26.05.2011 г. не е годно действие за прекъсване на давността. Ето защо е констатирал, че давностният срок е започнал да тече от 20.08.2009 г., изтекъл е на 20.08.2014 г. и последвалите изпълнителни действия не са годни да прекъснат давността, поради което е уважил предявения иск.

Пловдивският окръжен съд на свой ред е приел, че за времето от месец март 2011 г. до април 2013 г. взискателите/първоначалният и новоконституираният/ не са поискали извършването на никакви изпълнителни действия спрямо длъжника. На 25.07.2011 г. и на 20.07.2012 г. са подадени молби за извършване на справки относно наличието на банкови сметки и трудови договори, но подаването на молби не съставлява изпълнително действие. Съгласно т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Бездействието на взискателя през период от две години има за последица прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, без да е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител. Извършените след месец април 2013 г. изпълнителни действия, с изключение на тези по новообразуваното изпълнително дело № 278/2017 г., нямат правна стойност, защото изпълнителни действия могат да се извършват само в хода на валидно изпълнително производство. Независимо от това дали поисканата на 3.10.2018 г. възбрана е наложена, към онзи момент вече е била изтекла общата петгодишна погасителна давност.

От мотивите на обжалваното решение е видно, че решаващият довод на въззивния съд, за да потвърди, че вземането е погасено по давност, е прилагането на т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на изпълнително дело и извършени по него изпълнителни действия преди приемане на тълкувателното решение, с което е обявено за изгубило сила ППВС №3/1980 г. От дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване става ясно, че ТР № 2 от 26.06.2015 год. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС няма обратно действие и въззивният съд погрешно е възприел неговите постановки по отношение на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г. Спорът следва да се разреши съобразно тълкуването, дадено в ППВС №3/1980 г., според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Едва след приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са приложими неговите указания и е започнал да тече давностният срок по висящото към този момент и образувано преди това изпълнително дело, затова към датата на завеждане на исковата молба на 11.03.2019 г. са изминали по-малко от пет години, поради което вземането не е погасено по давност. Освен това от данните по старото изпълнително дело е видно, че със запорно съобщение, получено от работодателя на 17.02.2016 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, с което давността е била прекъсната. В този случай старото изпълнително дело погрешно е прекратено с постановление от 20.03.2017 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като не са изтекли две години от последното изпълнително действие-запора върху трудовото възнаграждение. Дори да се приеме, че старото изпълнително дело е перемирано, перемпцията не заличава прекъсването на давността, защото съгласно т. 3 на ТР №2 от 4.07.2024 г. по тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение трябва да бъдат отменени и вместо това следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора, с което искът да бъде отхвърлен.

При този изход на спора ищцата дължи на ответното дружество 990,23 лв. разноски по делото.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260002 от 19.08.2020 г. по в. гр. д. №533 по описа за 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, XIV състав, както и потвърденото с него решение №4742 от 11.12.2019 г. по гр. д. № 4018 по описа за 2019 г. на Пловдивския районен съд, ГО, II граждански състав, за признаване за установено, че В. И. Т. не дължи на „Кредитреформ България“ ЕООД сумата от 5 086,35 лв. по договор за банков кредит № 020-276758 от 19.02.2007 г., сключен с „ПроКредит Банк“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Кредитреформ България“ ЕООД, поради погасяване по давност, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. Т. против „Кредитреформ България“ ЕООД установителен иск за недължимост на сумата от 5 086,35 лв. по договор за банков кредит № 020-276758 от 19.02.2007 г., сключен с „ПроКредит Банк“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Кредитреформ България“ ЕООД, поради погасяване по давност.

ОСЪЖДА В. И. Т.-[ЕГН], да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД-ЕИК:831030580, сумата 990,23/деветстотин и деветдесет лева и двадесет и три стотинки/ лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: