Определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 419
Гр. София, 25.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито съдебно заседание на 3.06.2026 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА

При участието на секретаря Иванка Палашева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д.№223/26 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на В. Р. срещу въззивното решение на Окръжен съд Видин/ОС/ по гр.д. №240/25 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконно обвинение над присъдената сума от 2000 лв. до претендираната от 20 000 лв. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС по правния въпрос: За критериите при определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл.52 ЗЗД в производствата по чл.2 ЗОДОВ.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, поради силно занижения размер на обезщетението за неимуществени вреди и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба Прокуратура на РБ я оспорва като неоснователна по изложени в съдебно заседание съображения и моли да бъде оставено в сила въззивното решение.
ВКС, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпроса, по който е допуснато обжалването: В цитираната от касатора практика на ВКС е прието, че справедливостта не е абстрактно понятие, а се обосновава с конкретните обективно съществуващи обстоятелства на случая, които съдът е длъжен да посочи и обсъди – ППВС №4/68 г., т.ІІ. Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 4 ЗОДВПГ . Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите - ТР №3/2005 г. ОСГК. Моралните вреди са индивидуално определими, и паричното обезщетението за тях трябва да съответства на необходимото за преодоляването им - р. по гр.д. №593/10 г. на четвърто г.о. на ВКС. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, на работата му, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая – р. по гр.д. №295/10 г. на четвърто г.о. на ВКС. Следва да се вземат предвид всички конкретни обстоятелства, довели не само до физически болки и страдания, но и до накърняване на достойнството, честта и доброто име на лицето – р. по гр.д. №1168/16 г. на трето г.о. на ВКС.
По същество на спора: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен за разликата над присъдените 2 000 лв. до претендираните 20 000 лв. предявеният от касатора срещу Прокуратура на РБ иск по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ, за обезщетяване на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.323, ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за отговорност на ответника по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ. В резултат от незаконното обвинение, на ищеца са причинени неимуществени вреди – той бил подложен на непрекъснат стрес и напрежение, което се отразило на душевното му равновесие, на работата му и на качеството му на живот. Срещу ищеца /род. през 1972 г./ до момента на процесното обвинение не е водено друго наказателно преследване, поради което предприетите процесуално-следствени действия са му се отразили с по-висок интензитет и са предизвикали бурни емоции и страхове. От друга страна, спрямо ищеца не е взета мярка за неотклонение, наказателното производство е приключило в разумен срок – 1 година/ от м.11 2023 г до м.11.2024 г./, не са взети мерки за ограничаване на гражданските му права и свободи, не се установява и настъпило влошаване на здравето му, вкл. депресивно състояние. При тези конкретни за случая обстоятелства, препращайки на осн. чл.272 ГПК и към мотивите на първоинстанционния съд, в които са отчетени още тежестта на обвинението и икономическите условия в страната, въззивният съд е споделил извода му, че на ищеца следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди от 2 000 лв.
ВКС намира тези решаващи изводи за отчасти необосновани – не е оценено в достатъчна степен чистото съдебно минало и общественото положение на ищеца, който е бил на 51 г. към повдигане на обвинение и се ползвал с добро име и професионална и обществена реализация в малкия [населено място], където живее. Наказателното производство е преминало през досъдебна и съдебна/ на две инстанции с общо 5 заседания/ фази, което също засилва интензивността на моралните вреди. Затова, макар обвинението да не е за тежко престъпление, да няма категорични данни за разгласяването му, наказателното производство да е приключило в разумен срок и спрямо ищеца да не е взета мярка за неотклонение, обичайните в случая морални вреди следва да се обезщетят с по- голяма от присъдената сума - 4 000 лв./ 2045,17 евро/, като се отчетат и социално – икономическите условия в РБ към понасяне на вредите в периода - 2023-24 г.
Въззивното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 2000 лв. до 4 000 лв., следва да се отмени в тази част и вместо него да се постанови ново, с което на ищеца да се присъдят още 2000 лв. / 1022,58 евро/, обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение. В останалата обжалвана отхвърлителна за иска част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на касатора следва да се присъдят по съразмерност поисканите разноски от 100 лв./51,13 евро/ съгл. приложения към жалбата договор за правна помощ.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение на Видински окръжен съд от 23.10.25 г. по гр.д. №240/25 г. в частта, с която искът по чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над присъдените 2000 лв. / 1022,58 евро/ до 4 000 лв. / 2045,17 евро/ и вместо него в тази част постановява:
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на В. П. Р. на осн. чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ още 1022,58 евро / 2000 лв./ или общо с присъдените 2045,17 евро / 4000 лв./, обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение, както и 51,13 евро / 100 лв./ деловодни разноски за тази инстанция.
ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното въззивно решение по гр.д. №240/25 г. от 23.10.25 г. в останалата му обжалвана отхвърлителна за иска част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: