Възобновяване на дело при задочно осъждане на задържан в чужбина подсъдим

Текстът на акта

Ключови фрази

Ползване на неистински или преправен документ * основателност на искане за възобновяване * право на лично участие в наказателния процес * право на лично участие по наказателно дело * задочно осъждане и Европейска заповед за арест

Р Е Ш Е Н И Е
№ 258
гр. София, 24 април 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Невена Пелова

и с участието на прокурора Калин Софиянски

като изслуша докладваното от съдия ДЖУРКОВСКИ наказателно дело № 244/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава XXXІІІ от НПК.

Образувано е на основание чл. 423, ал. 1 НПК по искане на адв. Р. В., упълномощен защитник на осъдения Д. Я. А., за възобновяване на нохд № 12267/2021 г. по описа на Софийски районен съд, приключило с влязла в сила присъда № 282/14.11.2022 г., с която последният е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 316 вр. чл.308 ал. 2, вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

В искането са изложени доводи, че осъденият Д. А. не е имал възможността да участва лично в съдебното производство пред Софийски районен съд, тъй като в периода на провеждането му е бил задържан по водено срещу него наказателно дело в /държава/, а впоследствие е и изтърпявал наказание по присъда на Околийски съд Калоча – Република Унгария, потвърдена с решение на Съда в Кечкемет – Република Унгария. В тази връзка се сочи, че от предоставените от компетентните органи на Република Унгария справки е видно, че осъденият А. е бил в предварителен арест в периода от 04.09.2021 г. до 04.07.2023 г., а в периода от 05.07.2023 г. до 03.08.2023 г. е търпял наказание лишаване от свобода. Твърди се, че на 03.08.2023 г. е бил освободен от реинтеграционен арест в Република Унгария, а на 04.08.2023 г. е бил задържан от компетентните органи в Република Румъния, след което на 17.08.2023 г. е бил приведен на територията на Република България за изпълнение на присъдата по НОХД № 12267/2021 г. по описа на СРС, както и че едва след привеждането на А. в България на 17.08.2023 г. той е бил уведомен, че е осъден задочно по НОХД № 12267/2021 г. по описа на СРС с налагане на наказание за срок от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Претендира се, че поради задържането на осъдения А. в Република Унгария не може да се счете, че същият целенасочено се е укривал от правораздавателните органи на Република България и в частност от съдебното производство пред СРС. Въз основа на така изложеното се формулира оплакване, че на осъдения А. не е била предоставена възможност да участва лично и да се защитава адекватно по воденото срещу него наказателно производство, като и че впоследствие е било нарушено и правото му на обжалване на първоинстанционния съдебен акт.

В съдебното заседание пред ВКС адвокат Р. В., защитник на осъдения Д. А., поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Моли да се възобнови нохд № 12267/2021 г. по описа на СРС, да се отмени присъдата и да се върне делото за ново разглеждане от СРС.

Осъденият Д. А. моли делото да бъде възобновено, за да може да участва лично в него.

Представителят на ВКП изразява становище, че молбата за възобновяване на делото е допустима, а разгледана по същество е основателна.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията по чл. 423 НПК за възобновяване на делото, установи следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Подадено е от лице, което е осъдено с вляза в сила присъда, постановена в условията на задочно проведено по отношение на него съдебно производство. Направено е в рамките на законоустановения шестмесечен срок, изчислен в хипотезата считано от фактическото предаване на осъдения от друга държава на Република България в изпълнение на ЕЗА, доколкото липсват данни узнаването на влязлата в сила осъдителна присъда да се е случило в по-ранен момент. Преценката за спазването на срока по чл. 423, ал. 1 НПК се основава на обстоятелството, че искането за възобновяване е подадено в СРС на 21.12.2023 г., както и на данните от постъпилата от Върховната прокуратура на Република България-отдел „Международен“ справка, че осъденият Д. А. е предаден от румънските на българските власти на 17.08.2023 г. въз основа на издадената спрямо него на 01.06.2023 г. от СРП и изпълнена от компетентен румънски съд Европейска заповед за арест, с която е поискано предаването му на българските власти с цел изпълнението на наложеното му с присъда на СРС от 14.11.2022 г. по НОХД № 12267/2021 г. наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален строг режим.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Материалите от досъдебното производство сочат, че досъдебната фаза е протекла с участието на осъдения Д. А.. Същият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 НК с постановление от 23.01.2021 г., като на същата дата това постановление му е предявено лично и му е проведен разпит в това процесуално качество. С ново постановление за привличане на обвиняем от 07.07.2021 г. е прецизирано обвинението спрямо Д. А. за престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 НК. Това постановление му е било предявено на 20.07.2021 г. лично и в присъствието на упълномощения от него защитник адв. Я. С., след което отново е разпитан в качеството на обвиняем, а при провеждането на разпита е присъствал и упълномощеният му защитник. На същата дата, 20.07.2021 г., разследването е било предявено на обвиняемия А. и на защитника му.

След завършване на разследването по ДП прокурор от Софийска районна прокуратура е изготвил обвинителен акт, с който е повдигнал обвинение срещу Д. Я. А. за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал.1 НК. Въз основа на този процесуален документ, внесен в Софийски районен съд на 26.08.2021 г., е било образувано НОХД № 12267/2021 г. по описа на съда, като с разпореждане от 15.09.2021 г. съдията-докладчик е насрочил разпоредително заседание по делото за 19.10.2021 г. с указания да се връчат на подсъдимия А. преписи от разпореждането и от обвинителния акт. На така определената дата не е даден ход на разпоредителното заседание поради констатирана нередовна процедура по призоваване на подсъдимия А., изводима от факта, че изпратената му призовка и съдебни книжа на единствения известен по делото негов адрес е върната в цялост с отбелязване на длъжностното лице по призоваването, че по сведение на майката на подсъдимия същият е напуснал адреса преди 6 месеца. С цел установяване местоположението на подсъдимия Д. А. и призоваването му по делото в това заседание той е обявен за общодържавно издирване в рамките на страната, а с оглед постъпилите в същото заседание от защитника на подсъдимия сведения за евентуалното му местонахождение в пенитенциарно заведение на територията на Ф. е била изискана и информация от Д„МОС“- МВР дали подсъдимият Д. А. се намира в място за лишаване от свобода във Ф. или в друга страна-членка на ЕС. В отговор на това запитване по делото е постъпило писмо рег. № А-28543/17.11.2021 г. от Д“МОС“-МВР, с което първоинстанционният съд е уведомен, че съгласно получен отговор от ИНТЕРПОЛ Будапеща подсъдимият Д. Я. А. е бил задържан в У. на 04.09.2021 г. за трафик на мигранти и че наложеният му във връзка с разследването на тази престъпна дейност временен арест е до 07.12.2021 г. Освен това по делото е постъпила и справка рег. № 328200-21061/12.11.2021 г. от МВР-ГД „Гранична полиция“, че последното регистрирано преминаване на Д. А. през ГКПП на Република България е на излизане от България през ГКПП К. шосе на 03.09.2021 г.

Съобразявайки се с постъпилата по делото информация за задържането на подсъдимия А. в друга държава-член на ЕС във връзка с разследването на извършена от него престъпна дейност „трафик на мигранти“ и приемайки въз основа на нея, че не е налице никоя от хипотезите на чл. 269 ал.3 от НПК за разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия, без това да доведе до ограничаване на неговите процесуални права, СРС не е дал ход на разпоредителното заседание и в следващото насрочено по делото такова - на датата 14.12.2021 г. При установените данни за задържането на подсъдимия А. в /държава/ първоинстанционният съд е приел, че същият следва да бъде призован за следващите две насрочени съдебни заседания чрез механизма на международно-правното сътрудничество – чрез съдебна поръчка до съответния съд в Република Унгария, както и да бъде направено запитване до компетентните унгарски власти дали А. все още се задържа с мярка, ограничаваща правото му на свободно придвижване.

В следващото съдебно заседание, проведено на 14.03.2022 г., СРС е констатирал, че молбата за правна помощ, респ. съдебната поръчка не е изпълнена и че с оглед произтичащата от това нередовна процедура по призоваването на подсъдимия А. ход на делото отново не следва да бъде даван, поради което същото е отложено за разглеждане на предварително определената резервна дата 06.06.2022 г., като същевременно е определена и нова резервна дата за провеждане на съдебно заседание – 20.09.2022 г. Относно призоваването на подсъдимия за така насрочените заседания и връчването на съдебните книжа по чл. 247в ал.1 НПК СРС е указал и постановил същото да бъде сторено чрез изпращането на нова молба за правна помощ до съответния съд в Република Унгария. Явилият се в това заседание упълномощен защитник на подсъдимия А. – адвокат Я. С. – се е отказал от поетата защита и на това основание съдът го е освободил от по-нататъшно участие по делото, като е изискал от САК определянето на служебен защитник.

След проведеното на 14.03.2022 г. съдебно заседание на 06.04.2022 г. на електронната поща на СРС постъпил отговор от унгарска страна по повод първата съдебна поръчка с информация, че изпратените до Д. А. книжа са получени от него собственоръчно на 04.04.2022 г. и че същият е задържан в Националния затвор Кискунхалас до месец юни 2022 г. (л.171, л.169 от първоинст. дело). На 11.04.2022 г. в СРС е постъпила и оригиналната разписка, удостоверяваща изпълнението на първоначално изпратената съдебна поръчка до компетентните унгарски власти (приложена на л. 154 от първоинст. дело). От съдържанието й е видно, че на подсъдимия Д. А. са били връчени книжата по чл. 247в, ал. 1 НПК и той е бил уведомен за насроченото за 14.03.2022 г. съдебно заседание, както и за насроченото такова на резервната дата 06.06.2022 г., както и че е изразил желание да участва лично в наказателното производство като собственоръчно е отбелязал, че не може да се яви на делото, защото е задържан в ареста в У., и че моли делото да бъде отложено докато се прибере в България.

В проведеното на 06.06.2022 г. съдебно заседание подсъдимият Д. А. отново не се явил. Съдът му назначил за служебен защитник определеният от САК адвокат А. Т.. С оглед данните от изпълнената съдебна поръчка СРС приел, че подсъдимият е редовно призован, но предвид заявеното от него искане за отлагане на делото, за да има възможност да участва в производството след като се върне в България, счел, че е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което не е дал такъв, отложил и насрочил делото за следващата определена дата – 20.09.2022 г. и определил нови две резервни дати за провеждане на съдебни заседания – 14.11.2022 г. и 12.12.2022 г. Основавайки се обстоятелството, че в постъпилия от унгарска страна отговор при изпълнението на съдебната поръчка не е посочена конкретна дата, до която ще продължи задържането на подсъдимия А., СРС е отправил нова молба за правна помощ до компетентните органи в Република Унгария със запитване относно информация дали задържаният Д. Я. А. във връзка с водено срещу него в Република Унгария наказателно производство е освободен и на коя дата; или ако не е освободен, кога предстои освобождаването му, както и с искане да му бъде връчена призовка за насрочените по делото съдебни заседания.

По повод така отправеното с молбата за правна помощ запитване от страна на българския съд на 29.07.2022 г. на електронната поща на СРС е постъпило писмо от секретаря на Съда на Кишкунхалаш–Унгария с информация, че подсъдимият Д. Я. А. е задържан до 07.09.2022 г.; че след това може да бъде задържан до произнасянето на присъдата; че арестът му е нареден от Съда на Бая, както и че при необходимост допълнителна информация може да бъде поискана от Съда на Бая. На 31.08.2022 г. в изпълнение на съдебната поръчка за призоваването на подсъдимия А. на служебната електронна поща на СРС е постъпило писмо от унгарска страна ведно с прикачен към него файл на разписка, удостоверяваща, че на 23.08.2022 г. подсъдимият Д. Я. А. е получил призовка относно насрочените по делото пред СРС съдебни заседания за датите 20.09.2022 г., 14.11.2022 г. и 12.12.2022 г.

В проведеното на 20.09.2022 г. съдебно заседание СРС е направил констатации, че на подсъдимия А. са връчени преписи от обвинителния акт и от разпореждането на съдията-докладчик по чл. 247в ал.1 НПК и че са спазени сроковете по чл. 247в ал.3 НПК; че видно от върналата се по делото призовка от съдебните органи на Република Унгария той е уведомен за датата и часа на съдебното заседание; както и че се е подписал едновременно и в двата посочени варианта – веднъж, с уверение, че ще се яви в съдебното заседание на отбелязаните дати и, втори път, с уверение, че не му е възможно да се яви на тези дати и да бъде на разположение на съда по време на разглеждане на наказателното производство и с молба българският съд да разгледа делото в негово отсъствие. При тези данни първоинстанционният съд е счел, че подсъдимият А. не се позовава на безспорно уважителната, според съда, причина за неявяването си, а именно – че е задържан от правоохранителните органи на друга държава, и че с оглед на това са налице предпоставките на чл. 269 ал.3 т.4 б.“в“ НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие, поради което е дал ход на разпоредителното заседание в отсъствието на подсъдимия А. и само с участието на назначения му служебен защитник адвокат А. Т.. След като провел разпоредителното заседание СРС отложил и насрочил делото за разглеждане по реда на глава XX от НПК за предварително определената дата 14.11.2022 г., като приел, че подсъдимият А. е редовно уведомен за насроченото за тази дата съдебно заседание.

В проведеното на 14.11.2022 г. съдебно заседание съдът е констатирал, че подсъдимият Д. А. не се явява, но е приел, че е редовно призован и че по отношение на него делото се разглежда задочно при условията на чл. 269 ал.3 т.4 б.“в“ НПК, поради което е дал ход на делото в негово отсъствие, провел е съдебно следствие и е приключил първоинстанционното производство, постановявайки спрямо Д. А. осъдителната присъда, чиято отмяна се иска.

Влязлата в законна сила на 30.11.2022 г. присъда е била изпратена на основание чл. 416, ал. 2 НПК за изпълнение на СРП. Във връзка с изпълнението й в СРП била образувана преписка № П-1392/2022 г., по която на 01.06.2023 г. прокурор от СРП издал Европейска заповед за арест по отношение на Д. Я. А. с искане за задържането му и предаването му с цел изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален строг режим, наложено му с постановената от СРС по нохд № 12267/2021 г. присъда. По повод и на основание тази ЕЗА Д. А. е задържан в Република Румъния на 04.08.2023 г. и впоследствие е предаден от румънските на българските власти, като фактическото му предаване е било осъществено на 17.08.2023 г.

От приложените по настоящото дело съдебни актове, постановени от съдилищата в Република Унгария в хода на проведеното спрямо Д. Я. А. наказателно производство, както и от издадените от компетентните унгарски власти писма и уведомления във връзка с това наказателно производство, се установява:

- че на 09.03.2023 г. по отношение на Д. Я. А. от Окръжен съд-гр.Калоча-Република Унгария е била постановена присъда по дело № 10.В.120/2022/25, с която е бил осъден на 3 години лишаване от свобода за извършено от него на 04.09.2021 г. углавно престъпление „трафик на хора“ –мигранти, като в тази й част присъдата е била оставена в сила с присъда на Апелативен съд-гр. Кечкемет-Република Унгария от 04.07.2023 г. по дело № 3.Bf.223/2023/12.

- че присъдата на първоинстанционния съд е окончателна и е влязла в сила на 04.07.2023 г. и подлежи на изпълнение.

- че Д. Я. А. е изтърпял наложеното му наказание по горната присъда в периода от 04.09.2021 г. до 03.08.2023 г., когато е бил освободен, като времето от 04.09.2021 г. до 04.07.2023 г. е прекарано в предварителния арест и е зачетено при изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, а във времето от 05.07.2023 г. до 03.08.2023 г. е търпял това наказание.

При така установените факти относно движението на наказателното производство и участието на осъдения Д. Я. А. в него се налагат следните изводи:

Несъмнено осъденият Д. А. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, доколкото е участвал лично в досъдебната фаза на процеса - в стадия на „разследването“. Впоследствие цялото първоинстанционно съдебно производство по НОХД № 12267/2021 г. по описа на СРС е протекло в негово отсъствие, като в случая задочното му осъждане не се дължи на недобросъвестното му процесуално поведение. Фактът, че в периода между предявяването на разследването (на 20.07.2021 г.) и изготвянето на разпореждането на съдията-докладчик по чл. 247в ал.1 НПК (на 15.09.2021 г.) той е напуснал пределите на страната не би могъл сам по себе си да се третира като опит за укриване от негова страна. В случая отсъстват обективни данни, сочещи, че предприетото от Д. А. в този период задгранично пътуване е било ориентирано към прекъсване на връзките му с адреса, на който е пребивавал до момента и който е бил известен по делото, с цел избягване на правосъдие. В тази връзка от наличната по делото справка, предоставена от МВР - ГД „Гранична полиция“, е видно, че след привличането му като обвиняем по делото (на 23.01.2021 г.) през месец юли 2021 г. той е осъществил едно пътуване извън територията на България, след което се е завърнал в страната и се е явявал при призоваване за извършване на процесуални действия по делото с негово участие – ново привличане в качеството му на обвиняем и предявяване на разследването. От друга страна, процесуалното му качество на обвиняем в наказателно производство не е било съпроводено от прилагана спрямо него мярка за неотклонение, която да е изисквала предварително получаване на разрешение от съответния орган или уведомяване на същия при предприемане на пътуване, било то на територията на страната, било извън нея. С оглед на това осъщественото от осъдения А. на 03.09.2021 г. (след предявяването на разследването и преди насрочването на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд) задгранично пътуване не може да се интерпретира като демонстрация на желание и намерение за отклоняване от наказателно преследване или като съзнателен отказ от личното му участие в наказателното производство.

Данните по делото сочат, че в периода от 04.09.2021 г. до 04.07.2023 г. осъденият Д. А. е бил задържан по наказателно производство, водено срещу него в Република Унгария, а от 05.07.2023 г. до 03.08.2023 г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, наложено му от Окръжен съд-гр.Калоча-Република Унгария с присъда по дело № 10.В.120/2022/25, оставена в сила с присъда на Апелативен съд-гр. Кечкемет-Република Унгария от 04.07.2023 г. по дело № 3.Bf.223/2023/12. Същият е бил освободен на 03.08.2023 г., а на 04.08.2023 г. е задържан в Република Румъния в изпълнение на Европейската заповед за арест, издадена от СРП. И докато информацията относно продължителността на предварителното задържане на Д. А. в Република Унгария, последвалото негово осъждане в тази страна и периода на изтърпяване на наложеното му от унгарския съд наказание е представена едва след приключването на производството по НОХД № 12267/2021 г. по описа на СРС, а именно в последвалото производство по чл. 306 ал.1 т.1 НПК вр. чл. 25 НК (за което е образувано НЧД № 12040/23 г. по описа на СРС), както и в настоящото производство по възобновяване, то данните за прилагания спрямо него арест в Република Унгария считано от 04.09.2021 г. са станали известни на състава на Софийския районен съд още преди провеждането на разпоредителното заседание и преди началото на съдебното следствие по НОХД № 12267/2021 г. При наличието на тези данни СРС не е имал основание, изводимо от хипотезите на чл. 269, ал. 3 НПК, за разглеждане на делото в отсъствието на осъдения Д. Я. А..

При тези факти основателно е възражението на Д. А., че поради провеждането на съдебния процес и осъждането му в негово отсъствие, докато е бил задържан в Република Унгария във връзка с изпълнение на мярка за неотклонение, а след това и в изпълнение на наказание, свързано с лишаването му от свобода, е бил лишен от възможността да участва лично в производството пред СРС и да се защитава адекватно. Правото на лично участие в наказателното производство е съществен аспект на правото на справедлив процес, гарантирано от чл. 6 ЕКЗПЧ. Провеждането на процеса без участието на обвиняемия/подсъдимия е в конфликт с концепцията за състезателна процедура и произтичащите от нея право на ефективно участие в процеса и равнопоставеност на страните. Затова в тези случаи е необходимо задействане на установения в чл. 423, ал. 1 НПК компенсаторен механизъм, стига задочното производство да не е било обусловено от целенасочени действия на осъдения по укриване с цел избягване на наказателно преследване, след като преди това по надлежния процесуален ред му е било повдигнато и предявено обвинение.

В случая е налице ограничаване на правото на осъдения А. на лично участие в съдебната фаза на процеса, необусловено от негово недобросъвестно процесуално поведение. При наличието на данни, че спрямо Д. А. е предприето наказателно преследване в чужда държава с прилаган по отношение на него арест, първоинстанционният съд не е могъл да има обосновани очаквания, че той ще може свободно и по лично усмотрение да определи и да реализира линията на поведението си, избирайки да се яви или да не се яви в насрочените съдебни заседания, за които е бил уведомен. Т.е., извън всякакво съмнение е обстоятелството, че неявяването на осъдения пред СРС се дължи на причини, които не зависят от него, тъй като към момента на разглеждането на делото той се е намирал в условията на предварителен арест, поради което неявяването му в съдебните заседания е било по уважителни причини. А след като на първостепенния съд са били известни местонахождението на осъдения на територията на страна-член на ЕС и статутът му на обвиняем по наказателно производство в тази държава, съпътстван с прилаган арест, този съд е могъл и е бил длъжен да се възползва от действащите механизми за международно-правно сътрудничество, за да постигне временно предаване на осъдения Д. А. с цел провеждане на съдебното производство с негово участие. Само така наказателната компетентност на българската държава спрямо А. би била упражнена при пълно зачитане на правата му и в частност на правото му на лично участие в наказателния процес, в каквато насока е било изрично заявеното му желание. Като не е сторил това, СРС по недопустим начин е лишил осъдения А. от възможността в рамките на съдебното производство да представи своята позиция по обвинението, да участва в процеса по събиране и проверка на доказателствата при равни условия с останалите страни и да упражни всички свои права лично. В тази ситуация единственият начин за компенсиране на осъдения е посредством възобновяване на НОХД № 12267/2021 г. по описа на СРС чрез отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, когато е започнало задочното производство, т.е. от стадия „предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“ пред първоинстанционния съд.

В случая не са налице основанията по чл. 423, ал. 4 НПК за произнасяне по мярката за неотклонение. От получената по делото информация (съдържаща се в постановление от 20.02.2024 г. на административния ръководител на СГП) се установява, че считано от 02.03.2024 г. до 02.05.2024 г. за срок от 2 месеца е прекъснато изпълнението на наложеното на осъдения Д. А. наказание лишаване от свобода. При това положение след като в момента осъденият не е задържан фактически за изпълнение на присъдата, то произнасяне по мярката за неотклонение съгласно чл. 423, ал. 4 НПК не се дължи (в този смисъл са решение № 45 от 08.02.2013 г. по н.д. № 2060/2012 г., на ІІІ н.о. на ВКС, решение № 11 от 26.01.2016 г. по н.д. № 1633/2015 г., І н.о. на ВКС).

Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 2 и ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателни дела присъда № 282 от 14.11.2022 г. по НОХД № 12267/2021 г. по описа на Софийски районен съд, с която Д. Я. А. е осъден за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал.2 вр. ал.1 от НК.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд от стадия „предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: