Собственост върху имот, придобит след оземляване и предварителен договор

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 723

Гр. София, 04.12.2024 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в открито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА АТАНАС КЕМАНОВ

и при участието на секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№831/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Д. С. Й., чрез процесуалния си представител адвокат З. П., срещу решение № 465 от 07.12.2023г. по в.гр.д.№698/2023г. на Русенския окръжен съд.

Състав на Русенския окръжен съд е отменил решение №1023/30.06.2023г. постановено по гр.д. №5622/2022г. по описа на РРС, в частта, с която е признато за установено по отношение на Община Иваново, че Д. С. Й. е собственик на УПИ *** в кв.***по регулационния план на [населено място], Община Иваново, [улица] вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен иска на Д. С. Й., ЕГН [ЕГН] от [населено място], с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде признато за установено по отношение на Община Иваново, че е собственик на УПИ *** в кв.***по регулационния план на [населено място], Община Иваново, [улица], като неоснователен.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде изцяло уважен.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касация Община Иваново оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд е установил по делото, че през 1947г. М. М. К. е получил държавно дворно място от 630 кв.м., парцел ***в кв.***, [населено място] за сумата от 5040 лева, което му е било предоставено от ТПС комисия в [населено място].
През 1956г. същият е сключил с Й. Г. предварителен договор за покупко-продажба за предоставеното му дворно място.
С решение №377/06.11.1975г., постановено по гражданско дело №2621/1975г. по описа на РРС, е обявен за окончателен предварителен писмен договор от 23.05.1956г., по силата на който М. М. К. е прехвърлил на Й. Х. Г. собствения си недвижим имот : дворно място от 630 кв.м., което по плана на [населено място] образува парцел*** в кв.***, при посочени съседи.Към момента на влизане в сила на съдебно решението купувачът Й. Г. е имал сключен граждански брак с лицето Н. Г..
С договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт №84, том І, рег.№814, дело №71/03.04.2000г. по описа на нотариус с рег.№219, С. Й. Х. закупил от Н. Г. и Х. Х. 5/6 идеални части от дворно място в [населено място]- цялото с площ 630 кв.м., което по регулационния план на селото образува парцел*** в квартал №***, заедно с построената върху това място жилищна сграда.Не е спорно, че страните по сделката са наследници по закон на Й. Х. Г., поч. на 26.01.1998г.
С договор за покупко-продажба по нотариален акт №71, т.I, рег.№511, дело №72 от 2019г. на нотариус К.К., С. Й. Х. и С. Х. Х. са продали на Д. С. Й. собствения си недвижим имот, а именно УПИ ***, в кв.***, с площ от 630кв.м., заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда, като продавачите си запазили пожизнено вещното право на ползване.
По делото е представен АОС№569/22.05.2002г., с който УПИ *** в кв.***по ПУП на [населено място] е актуван като общинска собственост.С Акт №1981/23.07.2020г. е извършена поправка на АОС №569 /22.05.2002г. Изменени са: правното основание ; площта на имота; границите.В графа „Забележки“ е отразено, че в имота има изградена едноетажна жилищна страда със застроена площ 28 кв.м., собственост на Д. С. Й..
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че с протоколи №7/20.10.1947г. и №9/22.10.1947г. на Общинска комисия за трудова поземлена собственост с процесния имот е одворен М. М. К..Одворяването е станало по реда на чл.49 ЗТПС /отм.ДВ бр.90/53г./, според който раздаването и изплащането на стопанските дворове става по реда на оземляването.Според чл.42 ЗТПС /отм./, оземлените в продължение на 20 години от датата на протокола на общинската комисия за ТПС за оземляването им имат право на владение и ползуване на земите, а макар и да са ги изплатили предсрочно, те не могат да отчуждават земите, с които са оземлени, както и собствените такива или да ги обременяват с тежести, освен пред БЗК банка.Според чл.119 ЗТПС /отм./, когато оземлените не изпълняват задълженията си по този закон, дадената им земя се отнема и връща във фонда.Придобиването на правото на собственост по ЗТПС/отм./ е резултат на сложен фактически състав, който включва владение и ползване през период от 20 години и заплащане цената на земята.Предвид тази законова уредба, одвореният М. К. не е имал право да отчуждава дворното място до 22.10.1967г.С договор рег. №1345/23.05.1956г., преди изтичане на 20 годишния срок, М. К. продал на Й. Г. процесното дворно място, ведно с построената в него сграда, а с решение №377/6.11.1975г. по гр.д.№2621/1975г. по описа на РРС, този предварителен договор бил обявен за окончателен по иск на купувача срещу наследниците на продавача.Постановеното съдебно решение по гр.д.№2621/1975г. е нямало вещно прехвърлително действие, тъй като продавачът М. М. К. не е бил собственик на имота, не е имал и право да го отчуждава 20 години от одворяването. Тъй като имотът не е бил собственост на праводателя им, а е бил държавен, не е постигнат целения правен ефект-прехвърляне правото на собственост.Последващите сделки с имота също не прехвърлят на приобретателите правото на собственост.
С постановеното определение №3954/26.08.2024г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК.
Разпоредбата на чл.34 от ЗТПС-отм. предвижда, че подлежат на оземляване всички лица, които изкарват прехраната си със земеделие или отраслите му и не притежават земи или притежават земи по-малко от средния тип земеделско стопанство за населеното място.Раздаването и изплащането на дворните места става по реда на оземляването, определен в този закон/чл.50/.Оземляването и отземляването се извършва от общинската комисия за трудова поземлена собственост/чл.37, ал.1/. Оземлените заплащат дадените им земи по оценките, по които са причислени към фонда, като при влизане във владение на земята плащат 5% от стойността, а остатъка заплащат в 20-годишен срок с равни, годишни, безлихвени вноски, като в продължение на 20 години от датата на протокола на общинската комисия за ТПС за оземляването им имат право на владение и ползуване на земите, но не могат да отчуждават или да ги обременяват с тежести/освен пред БЗК банка/, независимо от това, че са ги изплатили предсрочно/чл.42 и чл.43, ал.1 от ЗТПС-отм./.Когато оземлените не изпълняват задълженията си по този закон, дадената им земя се отнема и връща във фонда/чл.119 от ЗТПС-отм./
Не е спорно по делото, че с протоколи №7/20.10.1947г. и №9/22.10.1947г. на Общинска комисия за трудова поземлена собственост лицето М. М. К. е бил оземлен с дворно място от 630 кв.м., представляващо парцел ***в кв.***, [населено място].Не се спори и относно това, че през 1956г. оземленото лице е сключил с лицето Й. Г. предварителен договор за покупко-продажба за предоставеното му дворно място, който е бил обявен за окончателен с решение на съда от 06.11.1975г.
Сключеният през 1956г. предварителен договор за покупко-продажба няма вещно, а само облигационно действие.Същият е създал едно взаимно задължение за договаряне в тежест на всяка една от страните като правото, което е предмет на този договор ще бъде прехвърлено след сключване на окончателен договор за покупко-продажба или влизане в сила на решението, с което съдът е обявил предварителния договор за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД.Във втората хипотеза съдебното решение е източник на продажбеното отношение.
В случая купувачите Й. Г. и съпругата му Н. Г. са придобили собствеността върху спорния имот след влизане в сила на решение №377/06.11.1975г., постановено по гражданско дело №2621/1975г. по описа на РРС.Прехвърлянето на собствеността е осъществено 28г. след оземляването на продавача, поради което не може да се приеме, че е налице неизпълнение на задълженията му, регламентирани в ЗТПС, което да е основание предоставената му земя да се отнеме и върне във фонда на основание чл.119 от ЗТПС.
Разпоредбата на чл.363 от ГПК предвижда, че когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота. Проверката която извършва съдът в производство по чл.19, ал.3 от ЗЗД е същата, която прави нотариуса при сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, което изисква извършването на преценка дали към момента на обявяване на предварителния договор за окончателен продавачът е собственик на имота.Тази проверка в случая е извършена от съответния районен съд, което означава, че прехвърлителят М.К. е изпълнил задължението си по чл.43, ал.1 от ЗТПС и е заплатил предоставеното му дворно място по определената от ТПС комисия оценка.

От изложеното следва, че купувачите Й. Г. и Н. Г. са придобили въз основа на съдебното решение правото на собственост върху имота, с който М.К. е бил оземлен.Впоследствие правото на собственост върху имота е било придобито по наследяване и продажба от лицето С. Й. Х., който заедно със съпругата си го е продал през 2019г. на ищцата като прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху имота.Лицето, което притежава „голата“ собственост на имота, има правен интерес от иск по чл. 108 ЗС , когато този имот се владее от лице, което не е носител на вещното право на ползване /решение № 13 от 24.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2021 г., I г.о./ Поради същите аргументи това лице може да предяви установителен иск за собственост срещу всяко лице, което с извънпроцесуалното си поведение оспорва неговото право.Такъв е и процесния случай, в който ответникът е актувал спорния имот като частна общинска собственост.

Предявеният по реда на чл.124, ал.1 от ГПК иск е основателен и следва да бъде уважен.

В полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски, които за трите инстанции са в общ размер на 480лв.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 465 от 07.12.2023г. по в.гр.д.№698/2023г. на Русенския окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЕМА за установено по отношение на Община Иваново, че Д. С. Й. е собственик по продажба на УПИ *** в кв.***по регулационния план на [населено място], Община Иваново, [улица].

ОСЪЖД А Община Иваново да заплати на Д. С. Й. сумата от 480/четиристотин и осемдесет/лв., представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: