Определяне на обезщетение за незаконно обвинение при предходни осъждания

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 96

гр. София,

19.02.2025 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при секретаря К.Цветкова

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 974 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационни жалби срещу решение от 20.11.2023 г. по в.гр.д. № 1448/2023 г. на АС – София, с което е уважен частично предявения иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Жалбоподателят - Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението, в частта му с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде намалено същото.

Ответникът - И. Л. М., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба на прокуратурата. От същият е подадена и насрещна касационна жалба, в която се поддържа, че решението в частта му, с която е отхвърлен иска му до пълния предявен размер е постановено в нарушение на материалния закон.

Допуснато е касационно обжалване по въпросите: за задължението на съда да обсъди всички конкретни обстоятелства от значение за определяне обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и за това как се прилага обществения критерии за справедливост по смисъла на чл.4 ЗОДОВ, вр.чл.52 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният след частична отмяна на първоинстанционното решение , е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И. Л. М. сумата над 2000 лева до от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на воденето срещу него наказателно производство по НОХД № 7380/15 г., РС София, ведно със законната лихва от 14.06.2019 г. до окончателното изплащане. Като е потвърдил решението в останалата му част е отхвърлил предявения иск за разликата до 50 000лева.

За да постанови решението си въззивния съд е приел за установено, че на 23.07.2014 г. ищецът е бил задържан и на 06.11.2014 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 2 НК, за това че в [населено място] , на публично място е извършил непристойни действия-крещял срещу полицаите, които му извършвали проверка, псувал ги и оказал съпротива срещу органите на властта, след като е бил спрян с оглед констатирано нарушение на ЗДвП. Установено е, че с присъда от 21.03.2017 г. по НОХД № 7380/2015 г. РС - София, потвърдена с решение от 30.05.2018 г., ВНОХД 1521/2018 г., Софийски ГС ищецът е признат за невиновен. С оправдателната присъда е прието, че действията на подсъдимия не са били насочени срещу обществения ред, а поведението му е било предизвикано от грубото отношение на проверяващите полицейски служители.

От представената справка за съдимост на ищеца е установено, че в периода 1998-2012 г. ищецът е многократно осъждан, в това число два пъти на обществено порицание, три пъти на глоба и 10 пъти на лишаване от свобода, като едно от наказанията е отложено, а по други е извършена кумулация, за престъпления свързани с незаконно отнемане на чужди движими вещи, притежание на наркотични вещества, причиняване на средна телесна повреда и причиняване на смърт по непредпазливост на пешеходец. Последното наказание за лишаване от свобода е изтърпяно до 14.06.2010 г.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство. Приел е, че от свидетелските показания се установява, че ищецът е бил притеснен и се тревожел, че ще бъде осъден на наказание „лишаване от свобода“, не можел да спи, затворил се, притеснявал се от мнението на околните, ограничил социалните си контакти, преживявал всичко трудно. Съдът е приел, че от свидетелските показания се установява, че ищецът е изпитал силни тревоги и образуваното производство ще се отрази негативно на намеренията му да заличи последиците на съдебното си минало чрез реабилитация. Съдът е съобразил, че спрямо ищеца са се развили неколкократно и множество други наказателни производство, като при това е изтърпявал и наказание „лишаване от свобода“ (последното до 2010 г.). Прието е, че за обезщетяване на търпените неимуществени вреди е достатъчно обезщетение в размер на 8000 лева и за тази сума е уважен предявения иск.

Допуснато е касационно обжалване по въпросите: за задължението на съда да обсъди всички конкретни обстоятелства от значение за определяне обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и за това как се прилага обществения критерии за справедливост по смисъла на чл.4 ЗОДОВ, вр.чл.52 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно наказателно преследване. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, както и да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства обусловили и причинна връзка на незаконното наказателно преследване с причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване.
Настоящият състав намира, че в случая въззивният съд , като не е съобразил практиката на ВКС, не е отчел в достатъчна степен факта, че ищецът сам се е поставил в положение срещу него да бъде проведено наказателно преследване, наказателното производство е приключило в разумен срок - за четири години на две инстанции, като още на първа инстанция е оправдан, не му е налагана мярка за неотклонение и не е установено това производство да е попречило на професионалното му развитие, като и че повдигнатото обвинение е за престъпление, което не е тежко. Неправилно съдът е приел, че това обвинение му е попречило да получи реабилитация, тъй като предпоставка за такава е да са изминали 3 години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание, което в случая е станало през 2010г. и ищецът е могъл да подаде молба до съда с такова искане още през 2013г., поради което образуваното наказателно производство през 2014г. не е било пречка, да е реабилитиран преди това. Предвид изложеното, отчитайки тежестта на повдигнатото обвинение, личността на увредения и настъпилите за него вредни последици съставът на ВКС счита, че сумата от 3000 лв. е справедливият размер обезщетение, който ще репарира настъпилите вреди. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда. По делото липсват доказателства, които да установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен интензитет от обичайните.
Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване за разликата над 3000 лева до 8000 лева и искът следва да бъде отхвърлен над този размер . Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.
В останалата си част, с която искът е уважен за сумата 3000лева решението следва да се остави в сила.
Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 20.11.2023 г. по в.гр.д. № 1448/2023 г. на АС – София В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО Прокуратурата на Република България e осъдена да заплати на И. Л. М. сумата над 3000 до 8000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2019г. до окончателното изплащане, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Л. М. иск по чл.2 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България сумата над 3 000 до 8000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2019г.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта му, с която предявения от И. Л. М. иск по чл.2 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България е уважен за сумата от 3 000лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: