Отмяна на влязло в сила решение поради представляване от пълномощник без представителна власт

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 232

гр. София, 15.04.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 4681/2023 година.
Производството е по чл. 307, ал. 2, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Образувано е по подадена от Е. К. Ш. и А. К. Ш., чрез пълномощника им адв. А. С. Н., АК – Пловдив, молба за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на решение № 32 от 15. 02. 2023 г. по гр. д. № 27/2023 г. на ОС – Сливен и потвърденото с него решение № 862 от 7. 11. 2022 г. по гр. д. № 2138/2022 г. на РС – Сливен, с което е уважен предявеният срещу молителите иск по чл. 108 ЗС, като е признато за установено, че ищцата и ответница по молбата за отмяна Т. И. Г. е собственик, на основание саморъчно завещание от 20. 02. 2020 г., оставено от А. Г. Ш.-В., починала на 14. 10. 2021 г., обявено на 10. 12. 2021 г., на недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 63, 28 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № *** и с 2, 1875 % идеални части от общите части на сградата, който апартамент е нанесен като самостоятелен жилищен обект с идентификатор ***по одобрената кадастрална карта.

Твърди се, че е нарушено правото на участие на молителите в производството по делото, тъй като не са упълномощавали адвокат Р. В. Н., АК – Х., участвал в делото като техен процесуален представител, да ги представлява в исковото производство. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие № 647096 от 27. 06. 2022 г. и пълномощно от същата дата не са подписани от Е. К. Ш. и А. К. Ш.. Извършените от адв. Р. В. Н. действия от името на Е. Ш. и А. Ш. са извършени без знанието и съгласието на молителите. Същите са узнали за влезлите в сила решения на 18. 07. 2023 г., след получаване на покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20238370400595 по описа на ЧСИ П. Г., образувано за принудително изпълнение на решението по чл. 108 ЗС.

Ответницата по молбата за отмяна Т. И. Г. е подала писмен отговор чрез пълномощника си адв. Е. Х., с който изразява становище за неоснователност на същата. Поддържа, че след като ответниците са получили препис от исковата молба, а единият от тях е бил уведомен и за насроченото за 04. 07. 2022 г. заседание, то същите са знаели за делото и представляването им от лице без представителна власт не е основание за отмяна на влязлото в сила решение.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 3648 от 21. 11. 2023 г. по гр. д. № 4681/2023 г. на ВКС.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предпоставя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила или ненадлежно представляване на страната, лишило я от възможност да участва в разглеждането на делото и да защити правата си.

В случая, исковото производство е било образувано по предявен от Т. И. Г. срещу молителите Е. К. Ш. и А. К. Ш. иск по чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на описания по-горе недвижим имот – апартамент и осъждането им да предадат на ищцата владението върху същия.

Пред двете инстанции молителите, ответници по иска по чл. 108 ЗС, са били представлявани от пълномощника им адв. Р. В. Н., АК – Х., участвал в делото като техен процесуален представител на основание пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 647096 от 27. 06. 2022 г.

От заключението на съдебно-графическата експертиза на вещото лице С. Х. вх. № 3015/19. 02. 2024 г. по описа на ВКС и устните разяснения на вещото лице в проведеното на 19. 03. 2024 г. съдебно заседание се установява, че представеният по делото договор за правна защита и съдействие № 647096 от 27. 06. 2022 г. и пълномощно от 27. 06. 2022 г. (л.37 от делото на РС-Сливен) не носят подписите на А. К. Ш. и Е. К. Ш..

От горното следва, че молителите, в резултат на нарушаване на процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и надлежно представителство на страните, са били лишени от възможността да участват, лично или чрез упълномощен от тях процесуален представител, в образуваното и приключило с влязло в сила решение съдебно производство и да защитят интересите си. Същите са получили преписи от исковата молба и са били уведомени за възможността за подаване на писмен отговор в едномесечен срок, но не са били призовани за нито едно от проведените открити съдебни заседания пред първата и въззивна инстанции, не са им били връчвани копия от постановените по делото съдебни актове (първоинстанционно и въззивно решение), съобщения за възможността и сроковете за обжалването им, преписи от въззивна жалба и други съдебни книжа. Не са имали възможност да изразят становище по предприетите по делото, от тяхно име, без представителна власт, действия. Това е опорочило постановените по делото съдебни решения. Процесуалните норми, гарантиращи участието на страните в производството, са съществени за правилността на решението и нарушаването им създава вероятност за неправилност на същото. Затова чл. 281, т. 3 ГПК сочи това нарушение като едно от касационните основания за неправилност на въззивното решение, а чл. 303, т. 5 ГПК го въвежда сред основанията за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Обстоятелството, че първоинстанционният и въззивният съд не са знаели за неавтентичността на пълномощното не санира така допуснатите нарушения, нито е от значение при преценка основателността на молбата.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за уважаване на молбата. Въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав, от етап проверка редовността на извършено от името на ответниците Е. К. Ш. и А. К. Ш., от лице без представителна власт - адв. Р. В. Н., действие по подаване отговор на исковата молба вх. № 10400/29. 06. 2022 г., като на ответниците по иска се предостави възможност да заявят дали потвърждават извършеното от тяхно име, без представителна власт, действие, с прилагане на чл. 101, ал. 2 или ал. 3 ГПК.

При този изход на делото въпросът за отговорността за разноските в производството по отмяна следва да се реши с решението по съществото на спора, съотв. с друг приключващ исковото производство съдебен акт, по правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС, т. 4.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, решение № 32 от 15. 02. 2023 г. по гр. д. № 27/2023 г. на ОС – Сливен и потвърденото с него решение № 862 от 7. 11. 2022 г. по гр. д. № 2138/2022 г. на РС – Сливен и ВРЪЩА делото на Сливенския районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: