Мерки при родителско отчуждение и режим на лични отношения с бащата

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 30

гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове: Даниела Стоянова

Таня Орешарова

при участието на секретаря Иванка П. Палашева

като разгледа докладваното от Д. Стоянова Касационно гражданско дело № 20238002105157 по описа за 2023 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. С. Т., подадена чрез адв. Д. Е., срещу въззивно решение № 767 от 06.06.2023 г. по възз. гр. д. № 3053/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 260306 от 10.05.2022 г. по гр. д. № 9680/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив е определен нов режим на лични отношения на бащата В. С. Т. с непълнолетните деца.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато относно режима на лични отношения на бащата с децата, както и за предписание на конкретни мерки за преодоляване родителското отчуждение на децата спрямо бащата, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса за комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетните и непълнолетните деца при определяне режим на лични контакти с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, и при настъпило родителско отчуждение спрямо родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, длъжен ли е съдът да определи мерки за преодоляването му, както и да съобрази режима на лични отношения с тази цел.
По поставения въпрос съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид практиката на Върховния касационен съд – задължителната - т. II от ППВС №1/12.11.1974 г., и трайно установената каузална практика, обективирана в множество решения - напр. решение №142 от 06.10.2020г. по гр.д.№193 /2020г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 60169 от 17.06.2021г. по гр.д.№ 3484/2020г., решение №22 от 06.07.2022г. по гр.д. №1241/2021г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 29 от 04.04.2019 г. по гр.дело № 3138/2018 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 102 от 27.07.2019 г. по гр. д. № 4210/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 60287 от 09.12.2021 г. по гр.дело № 85/2021 г. на IV г.о. на ВКС, дава следните разяснения:
В ППВС № 1 от 12.11.1974г., което не е загубило сила, са изброени примерно обстоятелства, чиято промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права и режима на личните отношения на децата с родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права. Те са разделени в две групи, като в първата група се включват промени, засягащи положението на детето или мерките и тяхната ефективност, а втората група включва обстоятелства, свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите, по повод задължителното спазване на вече определените мерки. Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, и висшия критерий за решението на съда е детският интерес, а не санкционирането на виновния.
Същевременно режимът на личните отношения трябва да осигури възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Свиждането и вземането на детето от родителя, на когото не са предоставени родителските права, са неразделни части от поддържането на лични отношения. От изключително значение с оглед защита интереса на децата е при какви условия ще се осъществява контактът. С оглед на това съдилищата следва да посочват достатъчно детайлно и прецизно условията, за да не се препятства изпълнението на определения режим, както и за да се избягват конфликти или спорове между родителите. Във всички случаи следва да се държи сметка от съда и за това, че новият режим на лични контакти действа от влизане в сила на съдебното решение. До този момент са в сила и подлежат на изпълнение в зависимост от конкретния случай или определените от съд привременни мерки, или постановените такива с предходно, вече влязло в сила, съдебно решение.
В своята практика Върховен касационен съд последователно е изтъквал, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. Както вече е разяснил решаващият състав на ВКС, ІV г.о., постановил решение №22 от 06.07.2022г. по гр.д. №1241/2021г., „Висш интерес на детето, негово право и задължение е да живее съвместно с родителите си, а когато те са разделени – поне с единия от тях, като поддържането на лични отношения с детето е право и отговорност на родителя; правото на лични отношения с родителите е и самостоятелно основно човешко право на детето – чл. 124, ал. 2 СК, чл. 8, ал. 1 ЕКПЧ и чл. 9, ал. 3 КПД. Чрез режима на личните отношения, определен от съда при раздяла на родителите, трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. По тази причина, мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти, следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му. При родителското отчуждение се засяга правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано от двамата си родители и да има лична връзка с всеки от тях, поради което интересът му изисква предприемане на мерки за преодоляване на отчуждението и възстановяване на отношенията родител-дете. Възможно е отчуждаването към родителя да повлияе дългосрочно негативно на детето, а понякога ефектите от истинското отчуждение могат да продължат цял живот, вкл. чрез дълготрайни негативни последици в по-късен етап. В подобна хипотеза, съдът е длъжен да определи съдържанието на мерките относно упражняването на родителските права, както и да определи при какви условия да се осъществяват личните отношения на детето с другия родител, и в каква степен да бъдат разширени или ограничени, като отчете и неосъзнаването от родителите на вредата за детето от родителското отчуждение, тяхното съдействие или активното противопоставяне срещу мерките за преодоляване на проблема, готовността за продължаване на работата за преодоляването му. Така, при родителско отчуждаване съставите на ВКС по реда на чл. 290 ГПК предвиждат преходен период и/или професионална помощ от експерт за осъществяването на определения режим, вкл. и предписание на подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК (не лимитивно и изчерпателно), когато това е необходимо. Съдът може да предпише в своето решение и други мерки, предвидени по ЗЗДт, както и определени от него, според конкретните нужди и най-добър интерес на детето, още повече, че дори и без изрично съдебно разпореждане, такива могат да бъдат предприети и без съдебно предписание – било по искане на родителите, било служебно от ДСП (арг. чл. 59, ал. 10 СК).
Дирекция „Социално подпомагане“ е сред органите, които осъществяват държавната политика по закрила на децата, а сред мерките на закрила са съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда; информиране за правата и задълженията на децата и родителите, предоставяне на социални услуги. Сред мерките за закрила в семейна среда са осигуряване на педагогическа и психологическа помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата, социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; насочване към подходящи социални услуги в общността (терминът е легален и се ползва в ЗЗДт, изяснен в пар. 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за социално подпомагане (ЗСП), към който препраща ЗЗДт). В тази връзка ДСП извършва „социална работа“ - професионална дейност за подобряване взаимната адаптация на лицата, семействата, групите и средата, в която те живеят чрез комплекс от подпомагащи дейности, насочени към постигане на по-добро качество на живот, достойнство и отговорност у хората на основата на индивидуалните им способности, междуличностните отношения и ресурсите на общността. Предоставянето на социалната услуга, постигането на целите, преследвани с определените от съда мерки, налага изготвяне на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа (установяване на индивидуализираната нужда и даване на насока на ДСП, съобразно отчетените проблемни области) и изработване на индивидуален план за подкрепа въз основа на индивидуална оценка на потребностите (относно изясняване на понятията „индивидуална оценка“ и „индивидуален план“ - пар. 1 ДР ЗСП). Тази индивидуална работа на специалист, според конкретните нужди, проблеми и промени в ситуацията, налага възлагане на участие на ДСП с решението по чл. 59, ал. 2, съответно по чл. 59, ал. 8 СК, в по-обща рамка. ДСП не е страна по спора по чл. 59, ал. 2 СК, въпреки, че при условията по чл. 59, ал. 9 СК може да поиска от съда промяна на определените мерки. Това, че не е обвързана от съдебното решение, присъщо за насрещните страни по спора, не значи, че не е задължена да изпълни съдебното разпореждане. Съдът, след влизане в сила на съдебния акт, в който има предписания, отнасящи се до ДСП, изпраща препис от него до компетентната ДСП; страните също, с оглед изпълнение на съдебното решение, следва да уведомят компетентната ДСП. Родителите са длъжни да се съобразят с постановеното от съда, което изисква да окажат максимално съдействие на ДСП. Изрично и в ЗЗДт е предвидено, че те са длъжни да изпълняват предприетите по закона мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето, сред които попадат и тези по чл. 59, ал. 8 СК. При отказ за сътрудничество от страна на родител, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ може да издаде и задължително предписание, с последващо прилагане на санкционен механизъм по реда на чл. 45, ал. 9 от ЗЗДт, който следва да бъде използван при всяко негово неизпълнение или отклонение, а при необходимост и да сезира съда по реда на чл. 59, ал. 9 СК с предложение за изменение на постановените по-рано от съда мерки. Съдът от своя страна, също има правомощието служебно да се произнесе по реда на чл. 59, ал. 9 СК.
Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и специализираните институции за деца също са задължени своевременно да оказват съдействие и да предоставят информация на дирекции „Социално подпомагане“ при изпълнение на служебните им задължения.“
Тези несъмнени положения по тълкуване на СК, ЗЗДт и ЗСП във връзка с решенията по чл. 59, ал. 2 СК и чл.59, ал.9 СК и тяхното изпълнение, когато има предписани мерки по ал. 8, са трайно приложими в съдебната практика. Още при действието на СК от 1986 г. (отм.), съдилищата, позовавайки се на специалния ЗЗДт и на правото си да определят и други „подходящи“ мерки във връзка с режима на лични отношения на дете с родител след развод или при определяне на местоживеене, постановяват, когато са намирали за необходимо за защита интереса на детето, осъществяването на личните отношения да се извършва в присъствие на социален работник или друго подходящо лице, определено със съдействието на ДСП. Тази практика намери своето логично продължение и при действието на СК от 2009 г.

По касационната жалба:
Съставът на Върховния касационен съд, предвид данните по делото и интереса на двете деца, както и обстоятелство, че с оглед установения и при двете деца синдром на родителско отчуждение същите се намират в риск, е дал в определението си по чл. 288 ГПК и задължителни разпореждания на родителите до произнасянето на настоящия състав.
И двамата родители не са се явили в открито съдебно заседание, нито са предоставили информация на касационната инстанция за изпълнение на дадените предписания. Касаторът чрез процесуалния си представител в писмена молба единствено е уведомил съда за проведена среща между родителите и децата със социални работници през септември 2024г., на която двамата родители са подписали документ, че не желаят да ползват социални услуги, тъй като същите са в рамките на работното им време и не са им удобни. Заявил е също, че децата продължават да не искат да се срещат с него, както и, че майката на децата му предложила да оттегли касационната си жалба, но той я поддържа.
В отговор на предписанията, дадени с определението по чл.288 ГПК, ДСП гр.Пловдив писмено е уведомила съда за предприетите мерки. Според информацията, изходяща от ДСП Пловдив, на насрочената първа среща на 07.08.2024г. са се явили единствено майката и децата, на която Д. Т. е декларирала желание за съдействие и е подала заявление за ползване на социални услуги за изпълнение на предписанията на съда; бащата В.Т. в проведен телефонен разговор е отказал съдействие за провеждане на среща и предприемане на каквито и да е действия, тъй като „нищо не може да се направи и да се промени“; На 13.08.2024г. бащата е поканен писмено да се яви в отдел „Закрила на детето“, за да подаде заявление за ползване на социални услуги, но не е откликнал; на 15.08.2024г. са издадени направления, с които децата и родителите са насочени към ЦОП към Комплекс за социални услуги за деца и семейства гр.Пловдив;на 23.08.2024г. от КСУДС Пловдив е проведена среща с майката, а в телефонен разговор с бащата последният е отказал среща поради липса на възможност и смисъл; на 03.09.2024г. Д. Т. е входирала заявление, подписано от нея и от В.Т., че нямат необходимост от социални услуги; въпреки заявлението ЦОП Пловдив е насрочил още две срещи – на 17.09.2024г. и на 03.10.2024г., за които родителите са уведомени писмено, но не са се явили.
Касаторът излага в жалбата си доводи за неправилност и необоснованост на решението на въззивния съд в частта на определения режим на лични контакти с децата. Счита, че не е съобразен в пълна степен интересът на децата, ролята на майката за възникналия синдром на родителско отчуждение, както и че така определеният режим няма да доведе до преодоляване на този синдром. Според касатора е необходим по-свободен и пълноценен режим на лични контакти, но не изразява изрично предпочитания начин за разрешаване на спора.
Насрещната страна - Д. Т., чрез адв. Т. Ч., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата,тъй като определеният от въззивния съд режим е съобразен с интересите на децата. Д. Т. също няма изрично становище относно въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, нито за предпочитания начин на решение по висящия спор.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното:
Режимът на лични отношения на бащата с децата е първоначално определен с решение по гр. д. № 3793/16.10.2013 г. на ПРС по гр. д. № 6707/2013 г., както следва – с детето С.: до 31.12.2014 г. бащата ще взема С. всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10,00 ч. до 18,00 ч. в събота и от 10,00 ч. до 18,00 ч. в неделя; след 31.12.2014 г. бащата ще взема детето С. всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, както и в продължение на половината дни за коледните и новогодишните празници, както и в продължение на 10 дни през зимата и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с определеното от майката време за почивка на детето. Относно детето Д.: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 16,00 ч. до 18,00 ч. в събота и от 16,00 ч. до 18,00 ч. в неделя, като срещите се провеждат в дома на бащата и в присъствие на майката.
С първоинстанционния съдебен акт на ПлРС е прието за установено, че е настъпило трайно изменение на обстоятелствата, при които е определен първоначалният режим на лични контакти,поради което и в интерес на децата е да се определи нов режим. Постановено е, че бащата В. С. Т., ще има право да вижда и взема децата С. В. Т. и Д. В. Т. , както следва:всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10,00 ч. до 18.00ч. в събота за период от два месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение ; всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10,00 ч. до 18.00ч. в събота и в неделя, без преспиване при бащата, за период от два месеца, считано от изтичане на предходния период ; всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10,00 ч. в събота до 18,00ч. в неделя, с преспиване при бащата, за период от два месеца, считано от изтичане на предходния период ; след изтичане на описаните по-горе периоди, както следва : всяка първа и трета седмица от месеца през учебната година от 18.00ч. в петък до 18,00ч. в неделя, с преспиване на децата при бащата;всяка втора и четвърта седмица от месеца в дните сряда или четвъртък от 17,00ч. до 20,00ч., като до ден вторник в тази седмица бащата трябва писмено да уведоми майката в кой от дните ще вземе децата ; 2 пъти по 15 дни през лятото, който период не съвпада с времето, когато майката ще ползва годишния си отпуск. Майката е длъжна до 30 април на всяка календарна година да уведоми писмено бащата кога през лятото ще ползва един месец отпуск /дори и да не работи, трябва да определи кога през лятото за 1 месец ще бъде с децата/, а той е длъжен до 10 май на същата година да я уведоми за времето, когато той ще бъде с децата през лятото. В случай, че до 30 април майката не уведоми бащата кога ще ползва отпуска си, то той има право сам да определи времето през лятото, когато ще бъде с децата и да уведоми майката ; за Коледните празници през четните календарни години - от 09,00ч. на 24 декември до 18,00 ч. на 28 декември, а през нечетните календарни години през същия период децата ще бъдат при майката ;за Новогодишните празници през нечетните календарни години – от 09.00ч. на 29 декември до 18,00ч. на 02 януари, а през четните календарни години за същия период децата ще бъдат при майката;през първата половина на междусрочната и пролетната ученически ваканции от 09,00 ч. на първия ден на ваканцията до 18,00ч. на деня, с който завършва първата половина от съответната ваканция ; през Великденските празници : през нечетните календарни години за времето от 09,00ч. на Разпети петък до 18,00ч. на Понеделник след Неделя на Възкресението, а през четните календарни години за същия период децата ще бъдат при майката;рождените дни на децата - съответно 06.08. на С. и 20.09. на Д., децата ще празнуват с родителя, с когото са, съобразно режима за лични отношения, но другият родител ще бъде с детето с личен празник в първата събота след рождения ден на детето от 10,00 ч. до 19,00ч. ; бащата има право да взема децата на своя рожден ден за времето от 18,00ч. на този ден до 08,00ч. на следващия ден, с ангажимент да заведе децата на училище, ако следващият ден е присъствен ;бащата има право да присъства на тържествата на първия и последния учебен ден на децата, както и на всички други празници и мероприятия, в които децата имат участие ; за времето от 1 месец или два пъти по 15 дни през лятото, когато децата ще бъдат при майката, бащата няма да се ползва от режима на лични контакти през първата и третата седмица на месеца.
Така определеният режим е обжалван пред въззивния съд от майката Д. Т.. С решението си въззивният съд е анализирал събраните пред първата инстанция доказателства. От показанията на разпитаните свидетели е приел за установено, че след развода на страните, контактите на децата с бащата се осъществявали редовно. Проблеми възникнали след операцията на детето С., с която бащата не бил съгласен. Ищецът и неговите родители предложили на ответницата детето С. да се лекува в чужбина на техни разноски, но тя отказала. След операцията на детето настъпило отчуждение между бащата и децата, защото майката не допускала децата да контактуват самостоятелно с баща си. Ищецът правел опити да контактува нормално с децата, но те реагирали отрицателно, като речникът им спрямо него не отговарял на възрастта им. Бащата се опитвал да говори с майката, като я молел да не манипулира децата, да не ги настройва срещу него, но тя му прекратявала разговорите. Бащата искал да вижда и взема децата, но не бил допускан до тях от майката или последната настоявала да присъства.
Пред въззивната инстанция са разпитани лично децата С. и Д.. Детето Д. посочва, че баща й в скоро време не се е обаждал, от 1-2 години не са го виждали с братчето й; майка й не им пречила да се чуе с тях; не знае дали ще й бъде приятно, ако татко й се обади да отидат някъде с него да играят или да се разходят, защото тя обикновено си била с майка си и е свикнала с нея. Детето С. казва, че баща му не му се обаждал и не се чували; той имал телефон, но баща му не знаел номера му. Той не искал да се вижда с баща си, нито да се чува с него, защото той не му помогнал за операцията на краката; той го помолил да му помогне, но той не му помогнал.
По делото е приет и социален доклад от 23.01.2023 г., от който се установява, че на 16.01.2022 г. в присъствието на социален работник и психолог се е състояла среща между бащата и децата. Бащата ги посрещнал с шоколади и подаръци. Децата изглеждали резервирани, избягвали зрителен контакт. Бащата инициирал разговор, задал им въпроси, обръщал се към тях с умалителни имена – Д. отговаряла кратко, по-често с отрицание или незнание, уклончиво, а С. преди да отговори поглеждал към сестра си. Д. отклонявала всички предложения на баща си, а С. казал, че не знае защо не иска да се вижда с баща си, споменава и че баща му не му е помогнал за операцията.
Във въззивното производство е приета и съдебно-психологична експертиза, заключението от която въззивният съд е намерил за безпристрастно, пълно и всеобхватно изготвено. От него съдът е приел за установено, че бащата към момента не може да се справи да се вижда самостоятелно с децата не поради липса на родителки капацитет, а поради обективни обстоятелства – изтъкнал е, че децата не искали да тръгнат с бащата за срещите с него и е следвало вземането им да бъде насилствено. Според вещото лице децата не искат да отидат при баща си, защото имат отрицателно отношение към него не по негова вина, а поради това, че отрицателното отношение е формирано от майката и децата са настроени; децата са отчуждени от бащата, за което свидетелстват и заучените реплики от страна на майката. Съгласно заключението различието в мненията на родителите относно лечението на С. и невъзможността децата да се запознаят с позицията на двамата си родители е повратния, обратен момент и начало на породилия се конфликт между родителите и въвличането на децата в този конфликт, за разрешаването на който не се търсят ефективни подходи и методи, модели на преодоляване, а се „надгражда“ чрез заучени фрази, думи, отработени неефективни срещи и комуникация между бащата и децата. И тъй като децата живеят при майката, тя е основно отглеждащият, социално значимият родителски коректив, поради прекъсване на емоционалната връзка и общуване на децата с бащата, те не могат да формират самостоятелно отношение към него и така те са формирали и подражателния си модел на поведение и речеви ресурс и изказ спрямо баща си. Според вещото лице за осигуряването на психологическия комфорт на децата, за преодоляването на травмиращите и неефективни модели, капсулирали мисленето и поведението на децата, е необходимо и желателно те да започнат специализирана работа с детски психолог-терапевт, за да се възстанови плавно и поетапно прекъснатата емоционална връзка на бащата с децата и на практика да се изпълнява постановеният режим от съдебната институция, а на родителите препоръчва съвместни консултации със семеен терапевт.
При тези факти въззивният съд е обосновал извод, че са налице обстоятелствата, водещи до основателност на иска по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на постановения режим на лични отношения.
Въззивният състав е намерил, че този процес на психологична работа с децата и родителите трябва да се осъществи при така определения режим в обжалваното решение на районния съд, с изключение на постановеното от съда, че: „след изтичане на описаните по-горе периоди, бащата ще има право да взема децата: всяка първа и трета седмица от месеца през учебната година от 18,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя, с преспиване на децата при бащата; всяка втора и четвърта седмица от месеца в дните сряда или четвъртък от 17,00 ч. до 20,00 ч., като до ден вторник в тази седмица бащата трябва писмено да уведоми майката в кой от дните ще вземе децата“. Приел е, че в тази част решението следва се отмени, за да се даде възможност на децата да се подготвят по-добре за учебните си занятия. Посочил е, че следва да се измени постановеното от съда, че бащата ще може да взема децата „2 пъти по 15 дни през лятото, който период не съвпада с времето, когато майката ще ползва годишния си отпуск“ и вместо него да се постанови, че бащата ще може да взема децата 15 дни през лятото, който период не съвпада с времето, когато майката ще ползва годишния си отпуск. Приел е, че в останалата част решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Съобразно горното въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е постановено бащата да вижда децата всяка първа и трета седмица от месеца през учебната година от 18,00ч. в петък до 18,00ч. в неделя, с преспиване на децата при бащата; всяка втора и четвърта седмица от месеца в дните сряда или четвъртък от 17,00ч. до 20,00ч., като до ден вторник в тази седмица бащата трябва писмено да уведоми майката в кой от дните ще вземе децата; изменил е решението на първата инстанция в частта, с която ПлРС е определил режим на лични отношения на бащата с децата „2 пъти по 15 дни през лятото, който период не съвпада с времето, когато майката ще ползва годишния си отпуск“ и вместо него постановил, че бащата ще може да взема децата 15 дни през лятото, който период не съвпада с времето, когато майката ще ползва годишния си отпуск; потвърдил е решението на първата инстанция в останалата част; задължил е родителите Д. Й. Т. и В. С. Т. да започнат специализирана работа на децата С. В. Т. и Д. В. Т. с детски психолог-терапевт, за да се възстанови плавно и поетапно прекъснатата емоционална връзка на бащата с децата и на практика да се изпълнява постановения режим от съда, както и да проведат съвместни консултации със семеен терапевт по програмата „Семейно консултиране и преодоляване на различията, проблемите и конфликтите след брака и взаимното съжителство.“
Съобразявайки гореизложеното, в това число и досежно отговора на правния въпрос, се обосновава извод, че въззивният съд в противоречие с чл. 59, ал.2 и ал. 8 СК не е определил режим на лични отношения, съответстващ в пълна степен на интереса на децата. Не е съобразил в максимална степен при определяне на режима на лични отношения с бащата нежеланието на двете деца да контактуват с него, тежката степен на настъпилото родителско отчуждаване, не е оценил, че майката е отчуждаващият родител, а така също и поведението и на двамата родители във връзка с така сложилите се отношения. При отмяна на част от постановените мерки за лични отношения с бащата, не е отчел, че остава неясен режимът, при който ще се осъществяват контактите на бащата с децата за времето след изтичането на първите шест месеца. Не е постановил никакви конкретни мерки, насочени към преодоляване на синдрома на родителско отчуждаване, освен задължението на родителите да консултират децата с детски психолог и да проведат съвместни консултации със семеен терапевт по програмата „Семейно консултиране и преодоляване на различията, проблемите и конфликтите след брака и взаимното съжителство“, при това едва след влизане на решението в сила.
Съдът не се е произнесъл според най-добрия интерес на двете деца, съгласно пар 1, т. 5 от ДР ЗЗДт, с оглед опасността или вредата, която е причинена досега или има вероятност да им бъде причинена, като не е предвидил мерки при установеното от съдебния експерт, че поради прекъсване на емоционалната връзка и общуване на децата с бащата, те не могат да формират самостоятелно отношение към него и така те са формирали и подражателния си модел на поведение и речеви ресурс и изказ спрямо баща си; че травмиращите и неефективни модели са капсулирали мисленето и поведението на децата, което без съмнение ще остави трайна следа и в по-късен етап от живота им; че е необходимо и желателно те да започнат специализирана работа с детски психолог-терапевт, за да се възстанови плавно и поетапно прекъснатата емоционална връзка на бащата с децата и на практика да се изпълнява постановеният режим от съдебната институция.
Съдът е оставил без последици и конкретни мерки експертното мнение, че отчуждаването е един много дълъг и труден процес и възвръщането към нормата изисква специализирана помощ и многостранно въздействие върху децата, като всяка намеса с положителна черта ще има добро влияние върху тях за промяна на отношението им към бащата.
Като последица от това съдът практически не е направил собствена преценка за най-подходящият режим на лични отношения на децата с бащата, а съвсем безкритично и бланкетно е „одобрил“ решението на първостепенния съд в преобладаващата му част. По същия начин без задълбочена и прецизна обосновка, пренебрегвайки експертното мнение за необходимост от възстановяване и укрепване на връзката баща-дете е ограничил контактите на бащата с децата през летния ваканционен сезон, както и през учебния период. Създал е и неяснота относно това при какъв режим следва да се осъществяват контактите на бащата с децата за в бъдеще, след изтичане на шестмесечния период от влизане на решението в сила.
При така изложеното, въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част, следва да бъде касирано. Съставът на Върховния касационен съд намира, че няма да е в интерес на децата възобновяването на съдебното дирене за събиране на нови доказателства и назначаване на нови експертизи, защото за децата е нужна стабилност, трайно разрешаване на въпроса за контактите с бащата и реално предприемане на мерки в подкрепа на детето и родителите. Спорът следва да се разреши от касационната инстанция.
В процесния случай е очевидно, че родителите не намират ефективен модел на контакт помежду си, с поведението си лишават децата от нужния им психологически комфорт и създават условия за задълбочаване на разстройството във връзката родители - деца. Това не е в техен интерес. Двамата родители не контактуват ефективно помежду си и не успяват да изградят обща стратегия за отглеждането на децата и пълноценното им общуване с бащата, което би било в техен интерес. И двамата са в голяма степен пасивни и така прехвърлят върху децата си тежестта да се справят сами със ситуацията, която, както установяват специалистите, е рискова, с трайни и евентуално тежки последици.
В тази връзка следва да се посочи, че декларативно изразеното желание от страна на майката да съдейства за възстановяване на отношенията на децата с баща им без реално предприети от нея конкретни действия в тази насока, като краен резултат не се различава от поведението на бащата, който не предприема никакви конкретни действия поради убеждението си, че „нищо няма да се промени и няма смисъл“. Както ВКС вече е имал възможност да разясни / решение №22 от 06.07.2022г. по гр.д. №1241/2021г. , ІV г.о./, капацитетният родител не е пасивният родител, а този, който осъзнава опасността за детето си, както от външно принудително налагане на поведение, така и опасността от прекъсване на връзката с другия родител. Капацитетният родител е този, който предприема действия за подпомагане на детето и за коригиране на собственото си поведение, включително чрез консултиране със специалист и спазване на предписания на социалните служби, за възстановяване на нормалната комуникация и емоционална връзка между детето и отчуждения родител. Капацитетният родител не оставя децата сами да правят своя избор за срещи с бащата, особено когато същите са във възраст, когато поради недостатъчна степен на зрялост и опит могат да преекспонират чувство на неудовлетвореност или обида, да реагират необмислено и прибързано, „на инат“ или като своеобразно наказание за поведение, което не одобряват. Такива отговорности са неподходящи за възрастта и емоционалното им състояние.
За пълноценното развитие на едно дете е необходим общият родителски капацитет. Родителите и след раздялата си, независимо на кого от двамата е предоставено упражняването на родителските права, следва да имат за своя основна грижа и цел физическото, психическо и емоционално здраве на своите деца. Родителските взаимоотношения продължават, въпреки че партньорските са прекратени. Всяко дете има нужда както от майчина ласка и помощ, така има нужда и от силата, защитата и вниманието на бащата. И двамата родители имат своето значение и място в живота му. Връзката майка – дете е изключително необходима и благоприятства физическото и психическо развитие на детето Д., която е момиче.Тя успешно ще се адаптира социално и емоционално обаче, когато е гарантирана близостта й и с двамата родители. Аналогично е положението и за детето С. – за правилното му психофизиологично развитие същото има нужда от близост и с двамата си родители.
За да се произнесе, съдът взе предвид и това, че след развода отношенията на децата с баща им са се развивали хармонично; че връзката е започнала да се разпада след въвличането им в родителския конфликт по повод операцията на детето С.; че същите с оглед възрастта си са особено чувствителни към различни влияния; подрастващи личности, с много добри умения за общуване, добра познавателна активност, но и с лабилност на емоциите, присъщи на възрастовата им група, както и на противоречивост в емоционалността, мисленето и действията; преустановеният контакт с бащата създава у тях чувството, че са изоставени от него, дори и в случай, когато помощта му е била особено необходима като момента на операцията на момчето: „той не ни търси“, „той не знае номера ми“, „той не помогна за операцията“ .
Възрастова особеност при подрастващите, в който период попадат и двете деца в случая, е тяхната обидчивост, чувствителност и доверчивост, а особено слабо звено се явява реакцията на обкръжаващите ги. Събраният социален опит не дава възможност за детайлна преценка на поведението на околните и предвиждането на техни поведенчески актове. Подчиняват се и се доверяват на познати, близки или по-възрастни, следват и формират модел на подражание по основно отглеждащият, социално значимият родителски коректив. Лесно могат да бъдат наранени, огорчени и дълго това състояние да не може да бъде забравено и да наруши емоционалното им равновесие и да доведе до психически разстройства. Конкретното поведение на децата към бащата и нежеланието им за контакт с него може да се обясни с усещането им, че са „изоставени“, а също и като начин на протест. Това поведение се подхранва до голяма степен от майката, която ,както посочват експертите, е основният отчуждаващ фактор, но и от пасивността на бащата за промяна. Съдът приема като такава проява и бездействието му по настоящото дело .
И двамата родители заявяват, че нямат против децата да се виждат с другия родител не само в определеното за това време, но в действителност това не се получава и всеки има своя версия и поведение за това. И двамата родители заявяват разбиране, а и желание, за възстановяване на нормалността в отношенията на децата с бащата, но и двамата не предприемат ефективни и адекватни действия в тази насока.
Бащата не е търсил децата в продължителен период от време, не се е обаждал за Коледните празници, обърквал е рождени дни, кани ги на срещи, но при отказа им се отдръпва и очаква те да предприемат стъпки за помирение, оправдава поведението си с „вината“ на майката, с „липсата на време“ и с „липсата на смисъл“.
Майката има пряко отчуждително поведение, декларира готовност за предприемане на действия за разрешаване на спора, но на практика не оказва родителско сътрудничество, смята, че проблемът е на бащата за осъществяване на срещите с децата.
И двамата родители в производството пред ВКС са с поведение, което съдът определя като незаинтересовано и от там, рисково за благополучието на децата. И двамата реално не са изпълнили разпореденото им от състава на ВКС да започнат работата по социално-психологическо консултиране със социалните работници от ЦОП – Пловдив, като в насроченото открито заседание да докладват пред съда какви марки са предписани и как са изпълнявани; да проведат консултация с психолог и да продължат при нужда сеансите, като докладват пред съда какво всеки от тях е предприел за коригиране на поведението си с оглед възстановяване на връзката на децата с бащата. Вместо това след изричен отказ и от двамата, работата по услугата е била преустановена. Подобна липса на съдействие са отказали и по време на висящността на производството пред по-долустоящите инстанции.
Същевременно според данните по делото отношенията между двете деца са топли, но предвид възрастта им, при определяне на режима на лични отношения на бащата с двете деца следва да се има предвид връзката на всяко едно от тях с него и същевременно да се избегне опасността от възникване на ревност помежду им или нежелателни оценки за „любимо“ и „нелюбимо“ дете.
Съдът намира, че е нужен преходен период, в който да се възстановят връзките на бащата и децата, доверието в общуването, без намеса на майката, със съдействие на специалисти, които да подпомогнат децата и родителите и да ограничат стреса относно „принудата“ да осъществяват лични контакти с бащата. Постепенно контактите по време и място на двете деца с бащата следва да се уеднаквят и да се осъществяват едновременно.
Режимът на лични отношения и с двете деца следва да бъде максимално детайлизиран, при установеното на практика нежелание и неумение на родителите да комуникират и да вземат общи и разумни решения относно контактите и общуването с децата, склонността им да прехвърлят върху тях отговорността за вземане на решения по тези въпроси и неадекватна подкрепа и пасивност за справяне със ситуацията.
На децата и родителите трябва да бъде осигурена психологическа помощ и, доколкото и двамата родители, предвид данните по делото, не осъзнават вредата за децата от отказа да общуват с бащата, отказват родителско сътрудничество и реална промяна на собственото си поведение, мерките по чл. 59, ал. 8 СК следва да бъдат гарантирани чрез възлагане на отговорности на Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив за изготвяне на оценка на потребностите на родителите и детето и изготвяне на план за работа със специалист, според конкретните нужди, проблеми и промени в ситуацията. Ситуацията изисква наблюдение и помощ от специалист, навременно реагиране с оглед състоянието на децата и развитието на отношенията им с бащата.
Постановеното от съда трябва да бъде и реално изпълнено, поради което социалните служби следва да ползват всички законови инструменти, за да обезпечат осъществяване на планираната от тях работа, вкл. издаване на заповед за насочване на родителите и децата към социална услуга в общността по реда на чл. 20, ал. 4 от Правилника за приложение на ЗЗДт, съответно – издаване на задължително предписание на несъдействащия родител с последващо прилагане на санкцията по чл. 45, ал. 9 от ЗЗДт. Работата с родителите и децата следва да продължи до закриване на случая от ДСП, евентуално съвместно с доставчик на социални услуги за деца, поради това, че децата вече не са в риск (не заради отказа на родителите). При създаване на пречки от родителите и други форми на отказ да сътрудничат, както и при настъпили изменения, засягащи интереса на децата, ДСП следва да уведоми съда по делото - Районен съд Пловдив, който, ако интересът на децата го изисква, служебно трябва да предприеме действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК. ДСП също може да направи искане за изменение или допълване на мерките, постановени с настоящото решение в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК.
При така изложеното, съставът на ВКС определя следния режим на лични отношения на децата с бащата, както и защитни мерки спрямо децата Д. и С.:

За периода месец януари – месец юли 2025 г.:
Бащата да осъществи двучасови срещи с детето Д. и с детето С., без участие на майката, в последния петък на месец януари 2025 г. , в първия и в третия петък на месец февруари 2025г., от 10.00 до 12.00 часа, в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като децата бъдат доведени и взети от майката или лице, определено от нея. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
Бащата да осъществи две срещи с всяко от децата Д. и С. през месец март 2025 г. – в първия и третия петък от съответния месец, без участието на майката, от 10.00 ч. до 12.00 ч. с първото дете, от 12.00ч до 14.00 часа с второто, в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като децата бъдат доведени и взети от майката или лице, определено от нея. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
Бащата да осъществи две срещи с всяко от децата през месец април 2025 г., в първия и втория петък, без участието на майката, от 10.00 ч. до 12.00 ч. в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като децата бъдат доведени от майката или лице, определено от нея, а след 12.00 ч., без присъствие на трето лице, като децата бъдат върнати от бащата в дома на майката до 14.00 ч. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
Бащата да осъществи две срещи с детето Д. през месец май 2025 г. – във втората и четвърта събота, без участието на майката, от 10.00 ч. до 11.00 ч. в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от майката или лице, определено от нея, а след 11.00 ч., без присъствие на трето лице, като детето бъде върнато от бащата в дома на майката до 14.00 ч. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
Бащата да осъществи две срещи с детето С. през месец май 2025 г. – във втората и четвърта събота, без участието на майката, от 15.00 ч. до 17.00 ч. в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от майката или лице, определено от нея, а след 17.00 ч., без присъствие на трето лице, като детето бъде върнато от бащата в дома на майката до 19.00 ч. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
Бащата да осъществи по две срещи с двете деца Д. и С. през месец юни и през месец юли 2025 г. - в първата и третата събота от съответния месец, от 09:30 ч., като бащата вземе двете деца от дома на майката, с преспиване в съботния ден и да бъдат върнати от него в неделя до 17.00 ч. в дома на майката.
Бащата да взема децата С. и Д. при себе си с преспиване за лятната ваканция - общо 20 дни (възможно е и с прекъсване, при съгласие с майката), които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 15 юли 2025 г. да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 15 юли 2025 г. майката не уведоми писмено бащата за времето на платения й годишен отпуск, бащата да има право да определи дните, през които ще вземе децата, като уведоми майката писмено до 20 юли 2025 г.

От 01.09.2025 г.:
Бащата да взема децата Д. и С. при себе си, с преспиване, всяка първа и трета седмица от месеца, от 09:30 в съботния ден на съответната седмица до 17:00 часа на неделния ден от седмицата; да взема при себе си децата с преспиване за лятната ваканция - общо 30 дни (възможно е и с прекъсване, при съгласие с майката) през периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като тридесетдневния период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30.04. да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 30.04. майката не уведоми писмено бащата за времето на платения й годишен отпуск, бащата да има право да определи дните, през които ще вземе децата, като уведоми майката писмено до 30.05.
През нечетните години, бащата да взема двете деца по време на Коледа (Бъдни вечер и Рождество Христово), като да взема децата в 19.00 часа в деня, в който ги разпускат от училище, ако няма друга изрична взаимна уговорка с майката, и да ги връща до 17.00 часа в деня преди децата да тръгнат на училище; да взема децата в 19.00 часа на последния учебен ден и да ги връща до 17.00 часа на последния ден преди да тръгнат на училище, за пролетната ваканция. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през нечетните години, бащата да взема децата, включително и за Великден.
През четните години, бащата да взема децата по време на Великден – петък, събота, неделя и понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му) и Нова година, като да взема децата в 19.00 часа, в деня, в който ги разпускат от училище и да ги връща до 17.00 часа в деня, преди да тръгнат на училище. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през четните години, децата да останат при майката, включително и за Великден.
Бащата да взема и двете деца за рождения ден на всяко дете, през всяка нечетна година, за времето от края на учебните занятия до 21.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа. Когато рождената дата и денят, следващ рождения ден, се падат почивни дни, вземането да е с преспиване от 10.00 ч. на рождената дата, до 17.00 ч. на следващия ден.
Бащата да взема и двете деца за своя рожден ден всяка година, за времето от края на учебните занятия до 21.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема децата от дома на майката и съответно да ги връща в този дом.
Родителите следва да съдействат на органите по закрила на детето, като съдът намира за нужно да им укаже да потърсят тяхната или друга професионална помощ и извън изрично посоченото в това решение от съда, с оглед нормализиране на отношенията между тях и подкрепа на децата Д. и С. за справяне със ситуацията.
При така постановения резултат по спора, сторените от страните по делото във всички инстанции разноски остават така, като са направени.
МОТИВИРАН от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 767 от 06.06.2023 г. по възз. гр. д. № 3053/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в частта относно режима на лични отношения на бащата В. С. Т. с ЕГН ********** с децата Д. с ЕГН ********** и С. с ЕГН *** **** и
ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между бащата В. С. Т. с децата Д. В. Т. и С. В. Т.:
За периода месец януари – месец юли 2025 г.:
Бащата да осъществи двучасови срещи с детето Д. и с детето С., без участие на майката, в последния петък на месец януари 2025 г. , в първия и в третия петък на месец февруари 2025г., от 10.00 до 12.00 часа, в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като децата бъдат доведени и взети от майката или лице, определено от нея. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
Бащата да осъществи две срещи с всяко от децата Д. и С. през месец март 2025 г. – в първия и третия петък от съответния месец, без участието на майката, от 10.00 ч. до 12.00 ч. с първото дете, от 12.00ч до 14.00 часа с второто, в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като децата бъдат доведени и взети от майката или лице, определено от нея. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
Бащата да осъществи две срещи с всяко от децата през месец април 2025 г., в първия и втория петък, без участието на майката, от 10.00 ч. до 12.00 ч. в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като децата бъдат доведени от майката или лице, определено от нея, а след 12.00 ч., без присъствие на трето лице, като децата бъдат върнати от бащата в дома на майката до 14.00 ч. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
Бащата да осъществи две срещи с детето Д. през месец май 2025 г. – във втората и четвърта събота, без участието на майката, от 10.00 ч. до 11.00 ч. в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от майката или лице, определено от нея, а след 11.00 ч., без присъствие на трето лице, като детето бъде върнато от бащата в дома на майката до 14.00 ч. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
Бащата да осъществи две срещи с детето С. през месец май 2025 г. – във втората и четвърта събота, без участието на майката, от 15.00 ч. до 17.00 ч. в присъствието на социален работник, психолог или друг специалист, посочен от ДСП, на място, определено от ДСП, като детето бъде доведено от майката или лице, определено от нея, а след 17.00 ч., без присъствие на трето лице, като детето бъде върнато от бащата в дома на майката до 19.00 ч. Определените от съда дни и посочени часови интервали могат да бъдат променени с взаимно съгласие на страните и ДСП.
Бащата да осъществи по две срещи с двете деца Д. и С. през месец юни и през месец юли 2025 г. - в първата и третата събота от съответния месец, от 09:30 ч., като бащата вземе двете деца от дома на майката, с преспиване в съботния ден и да бъдат върнати от него в неделя до 17.00 ч. в дома на майката.
Бащата да взема децата С. и Д. при себе си с преспиване за лятната ваканция - общо 20 дни (възможно е и с прекъсване, при съгласие с майката), които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 15 юли 2025 г. да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 15 юли 2025 г. майката не уведоми писмено бащата за времето на платения й годишен отпуск, бащата да има право да определи дните, през които ще вземе децата, като уведоми майката писмено до 20 юли 2025 г.
От 01.09.2025 г.:
Бащата да взема децата Д. и С. при себе си, с преспиване, всяка първа и трета седмица от месеца, от 09:30 в съботния ден на съответната седмица до 17:00 часа на неделния ден от седмицата; да взема при себе си децата с преспиване за лятната ваканция - общо 30 дни (възможно е и с прекъсване, при съгласие с майката) през периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като тридесетдневния период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30.04. да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия. Ако до 30.04. майката не уведоми писмено бащата за времето на платения й годишен отпуск, бащата да има право да определи дните, през които ще вземе децата, като уведоми майката писмено до 30.05.
През нечетните години, бащата да взема двете деца по време на Коледа (Бъдни вечер и Рождество Христово), като да взема децата в 19.00 часа в деня, в който ги разпускат от училище, ако няма друга изрична взаимна уговорка с майката, и да ги връща до 17.00 часа в деня преди децата да тръгнат на училище; да взема децата в 19.00 часа на последния учебен ден и да ги връща до 17.00 часа на последния ден преди да тръгнат на училище, за пролетната ваканция. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през нечетните години, бащата да взема децата, включително и за Великден.
През четните години, бащата да взема децата по време на Великден – петък, събота, неделя и понеделник (които в съответната година са определени за празнуването му) и Нова година, като да взема децата в 19.00 часа, в деня, в който ги разпускат от училище и да ги връща до 17.00 часа в деня, преди да тръгнат на училище. Ако пролетната ваканция и Великден съвпадат през четните години, децата да останат при майката, включително и за Великден.
Бащата да взема и двете деца за рождения ден на всяко дете, през всяка нечетна година, за времето от края на учебните занятия до 21.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа. Когато рождената дата и денят, следващ рождения ден, се падат почивни дни, вземането да е с преспиване от 10.00 ч. на рождената дата, до 17.00 ч. на следващия ден.
Бащата да взема и двете деца за своя рожден ден всяка година, за времето от края на учебните занятия до 21.00 часа. Когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 18.00 часа.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взема децата от дома на майката и съответно да ги връща в този дом , освен в случаите, когато с това решение е указано друго.
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция „Социално подпомагане“ – ПЛОВДИВ да изготви индивидуална оценка на майката Д. Й. Т. ЕГН **********, бащата В. С. Т. с ЕГН ********** , детето Д. с ЕГН ********** и детето С. с ЕГН *** **** и план за работа, със съответните услуги и предписания, с цел преодоляване родителското отчуждаване на двете деца спрямо бащата и пълноценно осъществяване режима на лични отношения на бащата с децата. Работата с децата и родителите да продължи, докато децата са в риск.
ЗАДЪЛЖАВА Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, при създаване на пречки от родителите и други форми на отказ да сътрудничат, както и при настъпили изменения, налагащи промяна на защитните мерки, да уведоми съда по делото - Районен съд Пловдив, който, ако интересът на децата го изисква, следва да предприеме действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК. ДСП също може да направи искане за изменение или допълване на мерките, постановени с настоящото решение в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК.
РАЗПОРЕЖДА на родителите и на техните близки да оказват съдействие на служителите при Дирекция “Социално подпомагане”.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив и на двамата родители.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател:
_______________________

Членове:

1.
_______________________

2.
_______________________