Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на противоречие и процесуално нарушение

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
София, 27.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 1990 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т.4 и т.5 ГПК.

Образувано е по молба на „А. 2002“ О., [населено място], представлявано от управителя З. Б. К., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 и т.5 ГПК на влязло в сила решение № 1444/24.09.2021г., постановено по гр.д. № 1529/2021г. по описа на Окръжен съд - Варна, поради противоречието му с влязло в сила решение № 72 от 21.05.2015г. по гр.д. № 758/2014г. на Районен съд Девня, както и поради това, че е било ограничено правото на страната да участва процеса – решението е постановено преди да изтече даденият от съда срок за представяне на писмени бележки.

Ответникът по молбата за отмяна Д. К. И., чрез адв. А. А., с подадения отговор изразява становище за неоснователност на молбата.

Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ГПК № 83 от 02.06.2022г.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира следното:

В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК поради противоречие между две влезли в сила решения: решение № 1444/24.09.2021г., постановено по гр.д. № 1529/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна и решение № 72 от 21.05.2015г. по гр.д. № 758/2014г. на Районен съд - Девня.

Производството по гр.д. № 758/2014г. на Районен съд – Девня е образувано по предявени от Д. К. И. против „А. 2002" О. искове с правно основание чл. 262, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ; чл. 215 от КТ; чл. 128 от КТ и чл. 86 ЗЗД и иск по чл. 224 от КТ. С постановеното по делото решение № 72 от 21.05.2015г. съдът се е произнесъл по тези искове, като искът по чл. 215 от КТ е уважен за сумата от 125. 84 лв. и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3320 лв. поради плащане.

Решение № 1444/24.09.2021г. по гр.д. № 1529/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна е постановено по предявен от Д. К. И. против „А. 2002" О. иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД . С него „А. 2002" О. е осъдено да заплати на Д. И. сумата от 2874,96 лв., представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди под формата на пропусната полза, равностойна на размера на дължимите му и неплатени командировъчни средства за положен труд в друго населено място, в причинна връзка с противоправното поведение на служители на ответното дружество, изразяващо се в преправяне и дописване на счетоводни документи, както следва: разходни касови ордери от 26.10.2012 г. за сумата от 1316. 21 лв.; от 17.01.2013 г. за сумата от 834. 96 лв.; от 19.03.2013 г. за сумата от 300 лв.; от 13.09.2011 г. за 150 лв.; от 21.07.2011 г. за сумата от 90 лв.; без дата за м. 04. 2013 г. за сумата от 100 лв. и без дата за м. 06. 2013 г. за сумата от 100 лв. и тяхното представяне като писмени доказателства за плащане по гр. д. № 758/2014г. по описа на Д., вследствие на което предявените от ищеца искове по реда на чл. 215 от КТ са били отхвърлени, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 11.03.2016 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 327. 11 лева, представляваща обезщетение за забава за времето от датата на представяне на преправените и дописани счетоводни документи по гр. д. № 758/2014 г. на Д. – 28.01.2015 г. до предявяване на настоящата искова молба – 11.03.2016 г., като е отхвърлен искът за времето от датата на предявяване на вземането по гр. д. № 758/2014 г. на Д. – 10.05.2014 г. до датата на извършване на деянието – 27.01.2015 г., както и за разликата над присъдената сума от 327. 11 лева до пълния предявен размер от 538 лева.

Противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато между едни и същи страни са водени различни дела при пълен обективен и субективен идентитет на предмета и страните и тези дела са приключили с влезли в сила решения, които със сила на пресъдено нещо разрешават в противоположен смисъл включения в предмета на делата спорен въпрос. В случая страни по двете дела са едни и същи лица, но липсва идентичност между предмета на двете дела. Спорът по първото дело /гр. д. № 758/2014 г./ е трудов и по него съдът се е произнесъл по въпроса дали между страните е налице трудово правоотношение, бил ли е командирован ищецът през процесния период, какъв е размерът на дължимото му се възнаграждение по чл. 215 КТ и платено ли е то от работодателя. По второто дело, образувано по иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, съдът се е произнесъл дали са налице предпоставките за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на „А. 2002" О. – дали работници или служители, на които е възложена работа, са причинили вреди на ищеца при или по повод изпълнението на възложената работа. Следователно не е налице хипотезата на чл. 303, ал.1, т.4 ГПК /между същите страни, за същото искане и на същото основание няма постановени две влезли в сила решения, които да си противоречат/, поради което и молбата за отмяна на това основание е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Молителят поддържа, че е налице и основанието на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, защото в открито съдебно заседание от 20.09.2021 г. му е даден 5-дневен срок за представяне на писмени бележки, но съдебното решение е постановено преди неговото изтичане и по този начин е ограничено правото му да участва в процеса.

Фактическите твърдения на молителя се потвърждават от данните по делото – действително решението е постановено преди изтичане на дадения от съда срок за представяне на писмени бележки.

Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК урежда три хипотези, при които се допуска отмяна на влязло в сила решение : поради нарушаване на процесуалните правила страната да е била лишена от възможност да участва в делото; страната да не е била надлежно представлявана или страната да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая молителят се позовава на първото от тези три основания за отмяна, поддържайки, че с постановяване на решението по делото преди изтичане на дадения от съда срок за представяне на писмена защита е ограничено правото му да участва в процеса като депозира писмена защита, в която да изложи подробни доводи по съществото на спора.

Съобразно приетото в т. 11 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебните прения дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право, като разпоредбата на чл. 149, ал. 3 ГПК урежда възможност за представяне на писмена защита, в която страните да изложат писмено доводите и аргументите в подкрепа на становището на страните по съществото на спора. Самата писмена защита неправилно се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда. Даването на възможност за по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона, не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени.

Предвид така приетото в посоченото ТР следва извод, че нарушението на чл. 149, ал. 3 ГПК няма за последица лишаване на страната от възможността да участва в делото и съответно не е основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Страната не е била препятствана от участие в производството по делото включително и от участие в проведените устни състезания, още повече, че в конкретния случай процесуалният представител на молителя е обосновал тезата си по време на проведените устни състезания, като е и препратил изрично към представените по делото писмени бележки пред първата инстанция и към отговора на въззивната жалба, където подробно е развил доводите си. Извод, че нарушението на правилото на чл. 149, ал. 3 ГПК не се обхваща от разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. първо ГПК следва и от това, че във фазата по провеждане на устните състезания пред въззивната инстанция страната не може да въвежда нови доводи и фактически твърдения.

Предвид изхода на спора молителят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените пред настоящата инстанция разноски по делото в размер на 1 000 лева.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „А. 2002“ О., [населено място], представлявано от управителя З. Б. К., за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 и т.5 ГПК на влязло в сила решение № 1444/24.09.2021г., постановено по гр.д. № 1529/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА „А. 2002“ О., [населено място] да заплати на Д. К. И. на основание чл. 78 ГПК сумата 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.