Придобиване по давност на съсобствен имот от сънаследник

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 171

гр. София, 13.03.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 3452/2023 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба на А. Н. А., М. А. П., В. А. Н., Н. А. Н., А. К. К., Я. К., И. К., подадена чрез пълномощника им адв. В. Ф., срещу въззивно решение № 221 от 20.04.2023 г., по в. гр. д. № 97/2023 г. на ОС- Благоевград. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове, евентуално връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане.

Ответната страна по касационната жалба–ответник и в производството Г. В. И., чрез пълномощник адв. В. Г., оспорва касационната жалба като неоснователна.

В откритото съдебно заседание по чл.290 ГПК, ответната страна чрез пълномощник адв. Д. Д., поддържа оспорването на касационната жалба.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото, доводите на страните, и извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК , приема следното:

С обжалваното въззивно решение, в резултат на потвърждаване на първоинстанционното решение № 711 от 09.12.2022 г. по гр.д. № 1677/2021 г.на РС - Благоевград, са отхвърлени предявените от касаторите (конституирани в хода на делото като правоприемници - законни наследници на починалата начална ищца Р. В. А.) искове, а именно: по чл. 54, ал. 2 ЗКИР - за признаване за установено по отношение на ответницата Г. Б. И., че в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград одобрена със заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АГК, е допусната непълнота и грешка, чрез неправилното отразяване на съсобствените между ищците и ответницата Г. В. И. самостоятелни обекти в сграда, представляващи жилище (апартамент) № 28, находящо се в жилищна сграда блок № 28-11, група „А“ на VII етаж, комплекс „С.“ в [населено място], състоящо се от две стаи и кухня, със застроена площ 54.68 кв. м., избено помещение № 15 и 2,3002% идеални части от общите части на сградата, при граници (съседи) на жилището от изток двор, запад [улица], север стълбище и апартамент на Д. В. И., юг апартамент на В. П., горе няма, долу апартамент на Н. Г. Г., за избеното помещение от изток мазе на А. Я. А., запад мазе на Н. М. С., север коридор, юг коридор, горе апартамент на Б. С. Б. и жилище (апартамент) № 27, находящо се в жилищна сграда блок № 28-П, група „А“ на VII етаж, комплекс „С.“ в [населено място], състоящо се от една стая, със застроена площ 18.83 кв. м. и 0,7493% идеални части от общите части на сградата, при граници (съседи) от изток двор, запад стълбище, север апартамент на ОНС, 6 юг апартамент на В. Н. И., горе няма, долу апартамент на В. Г. М., като един самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** с площ по документ 95 кв. м., както в кадастралния регистър към нея не е отразена правилно и собствеността върху описаните недвижими имоти;

по чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответницата Г. Б. И., че ищците са собственици по наследство на 1/8 идеални части от самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище (апартамент) № 28, описано по-горе, и на 1/2 идеални части от самостоятелен обект в сграда представляващ жилище (апартамент) № 27, описано по-горе, и да се отмени частично констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност вх. peг. № 1840/09.05.2017 г., акт № 132, том V, дело № 1002/2017 г. на Служба по вписванията гр. Благоевград, в частта му, в която е признато правото на собственост на ответницата върху 1/8 идеални части от първият недвижим имот и на 1/2 идеални ни части от втория от процесните имоти; и

по чл. 34, ал. 1 ЗС – за делба на описаните по-горе имоти ап.28 и ап.27.

Спорът по делото е породен от твърдението на първоначалната ищца Р. В. А., че е съсобственик с ответницата (нейна племенница) на два недвижими имота в [населено място], в жилищна сграда блок № 28-II, група „А“ на VII етаж, комплекс „С.“, единият от които – ап.28 със застроена площ 54.68 кв. м., с избено помещение № 15 и с 2,3002% идеални части от общите части на сградата e придобит от родителите на първоначалната ищца : Г. Б. И. и В. Н. И. (двамата покойници вече), през време на брака им с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ на 30.11.1978 г., а другият- ап.27 със застроена площ 18.83 кв. м. и с 0,7493% идеални части от общите части на сградата, е придобит от покойния брат на ищцата Д. В. И. с договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, регистриран в книгите за договори при Стопанска дирекция „Изграждане на населените места“ гр. Благоевград под peг. № 151/06.09.1979 г. Правата си по наследяване ищцата извлича за ап.28 от дела на майка си Г. Б. И., поч.1996 г., възлизащ на 1/8 ид.ч. за ищцата (при наследници преживял съпруг В. И. и три деца), а останалите 7/8 ид.ч. са станали притежание на брат й В. И. – 1/8 по наследяване от майка си и 6/8 по покупко-продажба от баща си В. и брат си Д.. За ап.27 правата си ищцата извлича от наследяване на брат си Д. И., възлизащ дела и на 1/2, доколкото Д. И. е починал през 2004 г. неженен, без деца, и оставил наследници брат си В. и сестра си Р.. Поради тези обстоятелства ищцата Р. А. счита, че ответницата не може да се легитимира като едноличен собственик на горепосочените два недвижими имота със съставения в нейна полза КНА за собственост по давностно владение № 157/09.05.2017 г., в който двата имота са посочени като един обш имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], вх. А, ет. 7, ап. 14, самостоятелния обект се намира в сграда № 23 (двадесет и три), разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта 1 (едно), с площ по документ 95 кв. м., мазе № 15 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Твърди още ищцата, че с така направеното отразяване на двата имота в КККР като един ап.14 с посочена площ, схема, и вписан едноличен собственик ответницата, е допусната непълнота и грешка, несъответно на строителните книжа и на актовете за собственост, също и посочената площ не съответства на площта по документите за собственост.

Ответницата Г. В. И. е оспорила исковете и претендираните от ищцата идеални части върху тях, като е възразила, че е придобила по давност- поради установено самостоятелно владение, посочените имоти, които фактически винаги са били един общ имот.

Въззивният съд, е приел, че предявените искове са неоснователни и правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд. Изложил е пространно даденото от правната теорията и практиката на ВКС тълкуване на разпоредбите на чл.68, ал.1 ЗС, вр. и чл.77 – чл.86 ЗС, относими към владението като способ за придобиване правото на собственост върху чужда вещ, съответно и за елементите на фактическия състав на придобивната давност, за правното значение на позоваването на придобивна давност, също така и за възможността установяването на владението да се доказва и със свидетелски показания и начина, по който свидетелските показания следва да се преценяват. Направен е обобщен извод, че събраните пред първата инстанция гласни доказателства установяват, че ответницата е придобила по давностно владение правото на собственост върху самостоятелен обект на собственост в сграда, с идентификатор ***** по КККР на [населено място]. Приел е, че показанията на свидетелите М. и В. не са оборени или опровергани от другите събрани доказателства, вътрешно хармонични, последователни и изчерпателни са, че свидетелите са очевидци на това, което описват и имат преки впечатления. И двамата свидетели са категорични, че Г. е родена и израснала във въпросния апартамент, и друго лице, освен нея и родителите й, никога не е живало там, и нямало спорове за апартамента, че родителите са желаели собственик да е само Г. и не са се противопоставяли на нейното своене. Не е установено и прекъсване на придобивната давност, която – период от 10 години, е изтекла от навършване на пълнолетието на ответницата на 22.08.2007 г. и преди предявяване на настоящата искова молба /през лятото на 2022 г./, макар констативният нотариален акт да е издаден преди изтичането на 10 години от пълнолетието /на 09.05.2017 г./. Приел е още, че макар по-малкият апартамент 27 да е отговарял на изисквания при построяването на т.нар. „бекярски“ жилища, сега не съответства на чл.40 ЗУТ /липсват кухня и складово помещение/, същият на място, фактически, е приобщен към по-големия апартамент - бивш ап.28, и така е бил владян от ответницата, за което няма пречка или забрана. В заключение е формиран извод, че придобиването на имота по давност е изключило претендираните с исковата молба права, и положителният установителен иск за собственост е неоснователен и подлежи на отхвърляне, а неговото отхвърляне е посочено като предпоставка за отхвърляне и на останалите две претенции.

С определението по чл.288 ГПК по настоящето дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния уточнен от касационната инстанция въпрос (според правомощието по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г., на ОСГТК на ВКС), а именно : Длъжен ли е съдът, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, да даде отговор на въпроса дали този съсобственик владее за себе си целия имот, от кога и с какви действия е демонстрирал това свое намерение за своене ?, за преценка противоречие с ТР № 1/6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.

По правния въпрос настоящият състав намира следното : С ТР № 1/2012 г. по т.д.№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, макар и постановено по въпроси за придобиване по давност на съсобствен имот, също и с ППВС 6/1974 г., е изяснено, че когато основанието за установяване на фактическата власт сочи държане, то в тежест на позоваващия се на придобивна давност е да докаже, че е променил с едностранни действия намерението, които да са от такова естество, което явно и по недвусмислен начин да показват на действителния собственик, че държателят започва да свои имота- т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/. Винаги при правен спор, в който е въведено твърдение за придобиване по давност на вещ, трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено, а ако фактическа власт е установена като държане, то презумпцията на чл. 69 ЗС се счита оборена. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Тези задължителни за съдилищата актове на ВКС и ВС се водят от разбирането, че придобиването по давност на чуждите идеални части - тези на другия съсобственик, както и случаите, при които е приложима презумпцията на чл.69 ЗС в отношенията между съсобственици, е функция на законово установените предпоставки за придобиване по давност на чужда вещ.

С оглед дадения отговор на правния въпрос, фактите по делото, и изложените от въззивния съд мотиви, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон (чл. 69 ЗС, вр. чл. 79, ал.1 ЗС) и съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК) относно решаващия извод, че ответницата е придобила по давност наследствените права на ищцата от делбеното имущество, обусловило извод за неоснователност на всички предявени искове. Изясняването на въпросите дали едно лице, което упражнява фактическа власт върху вещ, я владее за себе си, и за основанието, на което е започнало упражняването на фактическата власт, е съществено при спор за собственост, в който страна по делото се позовава на придобиване по давност на вещ - изцяло чужда или съсобствена. Съдът е този, който е задължен при преценката си по чл.235 и чл.236, ал.2 ГПК, да даде отговор на тези въпроси. В случая въззивният съд е формирал решаващия си извод в противоречие с нормата на чл. 69 ЗС, вр. чл. 79, ал.1 ЗС, съобразно горепосоченото тълкуване на същите за значението на основанието, на което е започнало упражняването на фактическата власт върху вещта. Изводът на въззивния съд, че ответницата е придобила по давност наследствените права на ищцата, не е логическа последица от приетите за установени факти, че ответницата живее в жилището (двата обединени апартамента 27 и 28) от раждането си, че само тя и нейните родители са живеели в него и последните не са се противопоставяли на нейното своене, което прави този извод и очевидно неправилен, защото няма аргументация за начина, по който ответницата е манифестирала към първоначалната ищца /нейна леля/ завладяването на притежаваната от леля й наследствена идеална част от двете жилища - ап. 27 и ап. 28, каквото е изискването на закона и разясненията по приложението му, вкл. и извлечени от цитираното ТР № 1/2012 г. по т.д.№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Не са съобразени и изложените твърденията на ответницата в отговора на исковата молба, че тя живее в имота (обединените в един ап. 28 и ап.27 и нанесени в КК като един обект с идентификатор, завършващ на *) от раждането си, че този имот е закупен за нейния баща и семейството му и е ползван само от същите, като никой от останалите роднини- нейния дядо, чичо и леля, не са живеели в него и не са имали претенции, нито спорове за този начин на ползване, че от последните 14 години ответницата е установила самостоятелно владение за себе си върху това жилище, за което жилището е било обещано на ответницата от нейните баща, дядо и чичо, че ще е нейно, поради което тя е владяла в период повече от 10 години не само спорната част / тази на леля си-ищцата/, но и цялото жилище, и в нейна полза е изтекла придобивната давност и тя е единствен собственик на имота, както и че ответницата не се е позовала на давностно владение от страна на баща си нито на присъединяване на негово владение към своето. Тези твърдения на ответницата въззивният съд не е съобразил в цялост, в противоречие с процесуалните правила, което е довело и до неправилен извод за естеството на упражняваната от ответницата фактическа власт върху наследствените идеални части на леля й Р. /началната ищца/ с оглед момента, в който се твърди, че такава фактическа власт е била установена от ответницата – раждането на същата (22.08.1989г.). В подобна хипотеза последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че упражняваната фактическа власт от страна на близък роднина на собственика, представлява по същността си търпими действия, които не могат да бъдат определени като владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Тези действия се различават от държането, защото държането се упражнява по силата на съгласие със собственика (носителя на вещното право) или владелеца, т.е. по силата на договор, затова държането на вещта е право на държателя срещу лицето, което предоставя държането и се задължава за това. Приема се, че за превръщането на търпимите действия във владение, аналогично както при държането, лицето, което ги осъществява, трябва да демонстрира открито спрямо собственика промяна в намерението за своене на имота - че започва да осъществява фактическа власт вече с намерение за своене на имота (решение № 196/18.03.2019 г. по гр.д. № 137/2018 г. на ВКС, І г.о.). Тези разсъждения се споделят от настоящия касационен състав, приложими са в случая и сочат, че оплакаванията на касаторите в тази насока са основателни. Упражняваната фактическа власт върху имота от ответницата, при това заедно с нейните родители, е с характер на търпими действия, и продължава със същия характер и след смъртта на баба й и чичо й съответно 1996 г. и 2004 г., когато нейната леля Р. придобива наследствен дял от ап.28 и ап.27. Ако след това ответницата, при това от навършване на пълнолетие на 22.08.1997 г. - от когато поведението й би имало правно значение, има съзнанието, че владее и наследствените идеални част на леля си за себе си, то е следвало да демонстрира тази промяна в отношението си към вещта спрямо леля си, за съществуването на която същата знае. Обстоятелството, че лелята Р. А. никога не е живяла в ап.28 и ап.27, не води до загубване на нейните наследствени права от същите само защото друг съсобственик, или трето лице, допуснато да продължи да живее в имота, осъществява фактическата власт-както е с ответницата Г., ако не е доказано, че тази фактическа власт е преобърната във владение спрямо Р. А., а в случая такива доказателства не са събрани. При съобразяване на представените по делото нотариални актове и удостоверения за наследници, е установено, че двустайният ап.28 е придобит от съпрузите В. и Г. И. (родители на началната ищца Р. А., съответно баба и дядо на ответницата), а ап.27- бекярското жилище, е придобито от Д. И. (брат на Р. А. и чичо на ответницата), при което, с оглед и кръга на законните наследници, ищцата получава по наследство от майка си Г., починала 1996 г. и оставила преживял съпруг и три деца, 1/8 ид.ч. от ап. 28 , а по наследство от брат си Д., починал 2004 г., неженен и без деца, 1/2 ид.ч. от ап.27 . По силата на прехвърлителните сделки, оформени с нотар. акт № 110/1997 г., дядото В. И. и синът му Д. И., са продали на сина на първия и брат на втория В. И. (баща на ответницата), притежаваните от тях общо 6/8 ид.ч. (5/ 8 ид.ч. първия, и 1/8 ид.ч. втория) от апартамент, който според описанието в нотариалния акт по местонахождение, помещения, площ и съседи, съответства само на двустайния ап.28, придобит с договор по чл.117 от ЗТСУ /отм./ от В. и Г. (Б.) И., последната наследодател на ищцата, баща й и двамата й братя В. и Д.. За ап.27-бекярското жилище, няма данни собственикът Д. И. да е прехвърлил приживе на друго лице цялото или идеална част от него. Доколкото ищцата оспорва издаденият в полза на ответницата КНА за собственост № 157/2017 г. до размера на своите наследствени права, то същият легитимира ответницата като собственик на останалите идеални части от двете жилища - съответно за 7/8 ид.ч. от ап.27 и за 1/ 2 ид.ч. от ап.28, с принадлежностите към тях, поради което придобиването на същите части по давностно владение от ответницата не са в предмета на спора, а и ищцата не би имала правен интерес за тяхното оспорване, тъй като не може да предявява чужди права. Установено е от свидетелските показания, че ответницата Г. В. И. живее в двете жилища, които на място са обединени в едно, от раждането си, но това обстоятелство не е достатъчно, за да се счита, че тя е осъществявала владение и е придобила по давност наследствените идеални части на леля си Р. А. от тези две жилища ап. 28 и ап.27. Ползването им като едно жилище, фактически обединени на място в едно чрез общо предверие (неописано последното в договорите за тяхното закупуване по реда на чл.117 ЗТСУ /отм./) от ответницата, наред с родителите й като съсобственици по наследяване и по сделка, създава привидност дали е ползвала имота за себе си или за другиго, продължавайки да живее в него като допуснато в имота дете на съсобственик, поради което твърдяното от ответницата владение върху идеалните части на нейната леля не може да бъде определено като явно, защото съсобственикът Р. А. не е могла да възприеме така осъществяваната фактическа власт на ответницата като владение. Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да се брани.

По силата на наследственото правоприемство от майка си и брат си, първоначалната ищца Р. А. придобива вещното право на собственост върху наследствените си идеални части от тяхното имущество, независимо от факта, че не осъществява реално фактическа власт върху това имущество, и може да загуби това право само ако друг го придобие чрез някой от способите по чл. 77 ЗС - чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. По делото не е установено от събраните доказателства, вкл. и свидетелските показания, ответницата да е демонстрирала спрямо ищцата намерението си да упражнява фактическа власт върху имота за себе си, нито е установено твърдяното с отговора по чл.131 ГПК постигнато съгласие между съсобствениците- т.е. и с участие на леля й Р., за разпределяне собствеността така, че тя остане само за ответницата. Впечатленията на свидетелите М. и В., че ответницата е смятала и се е отнасяла към обединеното жилище като свое, е базирано на водени разговори между свидетелите и ответницата, и на липсата на противопоставяне от страна на родителите на ответницата, същите не сочат свои преки впечатления от разговори на отвеницата с лелята Р., поради което не са годни да установяват, че собственическото отношение на ответницата е демонстрирано към лелята Р., а само последното е от значение при довод за придобиване по давност на наследствени идеалните части на последната. Ето защо не е доказано по делото, че ответницата е установила върху наследствените идеални части на леля си владение, годно да постави началото на течението на срока по чл.79 ЗС за придобиване чрез давностно владение. За такова действие би могло да се приеме снабдяването на ответницата с КНА на 22.05.2017 г., но от тогава до предявяване на исковата молба на 29.06.2021 г., е изтекъл период, по-малък от 5 години, който е недостатъчен да породи придобиване по давност съгласно чл.79 ЗС. Направеният обратен извод от въззивния съд се явява неправилен, което обуславя отменяне на въззивното решение по всички искове, защото изводът, че ответницата е собственик на цялото процесно жилище, е довел до отхвърляне както на установителния иск за собственост, така и на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР и този за делба. Тъй като не се налага извършване на други процесуални действия, спорът следва да се реши от касационната инстанция по същество.

По изложените по-горе съображения, ищцата е доказала в процеса правото си на собственост по наследяване върху 1/8 от ап.28 с принадлежащите му мазе и ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, описани в договора от 30.11.1978 г. за неговата покупка от В. И. по реда на чл.117 ЗТСУ /отм./, както и върху 1/ 2 ид.част от съседния му ап.27 с принадлежащите му ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, описани в договора от м.12.1978 г./ден не се чете/ за неговата покупка от Д. И. по реда на чл.117 ЗТСУ /отм./, двата договора регистрирани в книгите при Стоп. Дирекция “Изграждане на населедине места“ гр.Благоевград под номера 150 и 151 от 06.09.1979 г., т.І, поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса, установителният иск за собственост на ищците следва да се уважи до предявения размер от общо 1/8 ид. ч. от ап.28, и от общо 1/ 2 ид.ч. от ап.27.

Съгласно т. 4 на ТР № 8/23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. ОСГК на ВКС, одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Събраните по делото писмени доказателства и заключение на СТЕ, опорвергават правилността на данните, вписани в кадастралната карта и кадастралния регистър по чл.29 и чл.30 ЗКИР относно имотите, в които първоначалната ищца Р. А., респ. правоприемниците на същата, имат идеални части, респ и техните собственици. С постановените от ВКС по реда на чл. 290 ГПК Решение № 5/11.04.2015 г. по гр.д. № 3832/2015 г., І г.о., Решение № 345/05.12.2011 г. по гр.д. № 1551/2010 г., ІІ г.о. и Решение № 40/25.03.2016 г. по гр.д. № 4994/2015 г., ІІ г.о. е разяснено, че обект на правото на собственост могат да бъдат вещи, които имат самостоятелно съществуване, като видът на самостоятелните обекти в сградите е нормативно установен и се означава в одобрените от техническите органи архитектурни проекти. Последното се отнася както за архитектурните проекти, одобрени при действието на ЗУТ (като част от инвестиционните проекти), така и за тези по отменените нормативни актове за териториално и селищно устройство. Веднъж възникнали, те са годен обект на собственост, а изменението на предназначението на законно изграден обект, приобщаването му към други помещения или превръщането му от самостоятелен обект в обща част на сградата, следва да стане със съгласие на собственика на това помещение и след изменение на одобрените проекти по предвидения за това ред. Настоящият състав на съда изцяло споделя така даденото тълкуване и приема, че осъщественото на място приобщаване на ап.27 към ап.28 в едно общо жилище чрез обединяващо общо предверие, няма за последица загубване самостоятелния характер на двата апартамента, индивидуализирани в двата договора по реда на чл.117 от ЗПСУ /отм./, и не води до възникването на нов самостоятелен обект на собственост /СОС/, поради което нанасянето в КК само на един СОС, в чиито очертания се включват двата апартамента, е осъществено при допусната грешка. От заключението на СТЕ, дадено при съобразяване на одобрения на 17.12.1976 г. архитектурен проект- фаза работна от който е приета по делото /на л.113 от първоинстанционното гр.д.№ 1677/2021г./, е установено, че жилищната сграда със строителна номерация блок № 20-ІІ група, вх.А и вх.Б, кв.С., [населено място], сега с идентификатор ***, е строената в периода 1976-78 г., като вследствие на преработването на проекта, във всеки вход по етажи /имат по 7 етажа/ има по 4 апартамента на етаж вместо първоначалното предвиждане за по 2 големи апартамента, т.е. има по 28 апартамента на вход с последователна номерация, на 7 етаж съответно № № 25, 26, 27 и 28. Вещото лице сочи, че според архитектурния проект, фаза работна, ап.28 и ап.27, описани и в представените по делото два договора по реда на чл.117 НДИ, са самостоятелни жилища на етаж 7, със строителна номерация ап.28 и ап.27, и няма одобрен архитектурен проект за тяхното обединяване в едно общо жилище. Установено е още от вещото лице, че на място двата апартамента 28 и 27 са обединени в едно голямо общо жилище, чрез приобщаването на малко коридорче с площ 2,6 кв.м. след общата входна врата, което коридорче е обща част на блока, и което приобщаване е станало в резултат на изпълнението на блока по началния архитектурен проект, и така е за всички етажи в блока. В кадастралната карта самостоятелните обекти в блока са били нанесени въз основа на скициране на място от правоспособно лице по кадастъра съгласно чл.44, ал.1 ЗКИР, тъй като не са били представени строителни книжа от община Благоевград или от собствениците на обекти в сградата, при което схемите за вх.А не съответстват на одобрения архитектурен проект, защото вместо общо 28 апартамента-по 4 на етаж, са изработени схеми за 14 апартамента, по 2 на етаж, като е грешна и номерацията им по одобрената КККР – от 1 до 14 във вх.А. По всички етажи при изработването на КТ, липсват нанесени средните два апратамента на етаж, конкретно на етаж 7 липсва нанесен ап.27. Впоследствие, поради представени документи за собственост и искане за нови схеми, в периода 2006-2010 г. са били правени корекции в КККР, като СОС с кратък идентификатор * /също на етаж 7/ е разделен на два СОС с кратки идентификатори * и *, съответни на ап. № № 25 и 26, също нанесени и нови СОС, съответни на предвидените ап. № № 17 и 18, и на № № 21 и 22 на други етажи. За процесния СОС с кратък идентификатор 14, съставената схема от 2006 г. го сочи като едно жилище с площ 95 кв.м. (несъответна на сбора на двата ап.28 и ап.27), без данни за собственик, и по тази схема е съставен и н.а. за собственост по давностно владение № 157/2017 г. в полза на Г. В. И., като въз основа на същия този констативен нотариален акт Г. В. И. е вписана като собственик на СОС с кратък идентификатор 14. При изслушването му в открито съдебно заседание, вещото лице изяснява, че образуваните по два апартамента от първоначално предвидения един, са били продавани на едно и също лице или на роднини, като за процесните вещото лице е изяснило, че продаденият по–малък ап.27 към тогавашния момент е отговарял на изискването за жилище, но към настоящия момент не отговаря поради липсата на мазе /складово помещение/ към него. Предвид гореустановеното, ап.28 - двустайно жилище, и ап.27- бекярско жилище, са запазили самостоятелния си характер, защото не са преработени, съществуват в същите си външни очертания, разположение и помещения, липсата само на вътрешните входни врати от общото сегашно предверие (част от общия коридор на блока) не представлява преустройство, което да ги лишава от самостоятелност. Независимо, че по действащото към настоящия момент законодателство не е предвиден обект бекярско жилище, и ап. 27 сега да не отговаря на законовите изисквания за жилище, към момента на одобряване на проекта и започване изграждането на сградата – 1976-77 г. то е представлявало такъв самостоятелен обект. Тогава са в сила Строителните правила и норми за изграждане на населени места, обн. ДВ. бр.75/1959г., отм. ДВ. бр.69 от 2.09.1977 г., с чл.38, ал. 3 от които е предвидено, че в новостроящи се и в заварени държавни, обществени и кооперативни жилищни сгради и етажни собствености се допуска да се изграждат и бекярски жилища, състоящи се от стая за живеене, с площ най-малко 14 кв. м, преддверие, мивка и клозет. Процесният ап.27 отговаря на тези изисквания- има площ 18,83 кв.м. и съответните помещения, видно от приетото копие от проекта, на л.113 от първоинстанционното дело, поради което същият запазва това си жилищно предназначение, макар сега да няма обект с такова наименование, като същото понастоящем отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост- ателие (чл. 38, ал. 1 ЗУТ, чл. 92, ал. 2, т. 2, чл. 102, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони допускат ателието да се изгражда в надземните етажи на многофамилните жилищни сгради). Жилището–ап.28, отговаря на изисквания за жилище както към одобряване на арх. проект на сградата, така и понастоящем Обособяването на ап.28 и ап.27 като две отделни жилища по архитектурния план на сградата от 1976 г. следователно, запазва своето действие, предвид разпоредбата на чл. 203 ЗТСУ (отм.), тъй като изграждането на сградата е започнало преди отменянето на СНП от 1959 г. Изложеното сочи, че е налице грешка в КК поради неправилното нанасяне на самостоятелните обекти на собственост ап.28 и ап.27, обособени с арх.проект / фаза работна на л.113 от делото/ от 1976 г. и описани в документите за собственост - договорите от 1978 г. по чл.117 ЗТСУ /отм./ в рамките на един общ СОС с идентификатор **** с посочени в КККР граници, площ, и др. белези, вместо като самостоятелни такива. Частта извън тези две самостоятелни жилища, а именно общото им предверие от 2,5 кв.м., е част от коридора на блока- обща част на сградата, което също е отразено на арх. проект, фаза работка на л.113 от първоинстанционното дело, респ. и на Приложение № 2 към заключението на приетата СТЕ /на л.139 от първоинстнационното дело/. Предвид изхода на спора по установителния иск за собственост, следва, че с отразяването в кадастралния регистър само на ответницата като собственик на обединените като СОС с кратък идентификатор *, две жилища ап.28 и ап.27, е допусната непълнота, тъй като не е отразен като съсобственик и ищцата, респ. нейните наследници. Така и искът по чл.54, ал.2 ЗКИР, се явява доказан и основателен, и подлежи на уважаване.

Като последица от уважаване на установителния иск за собственост и за непълнота и грешка в КККР, основателно се явява и искането на ищците на основание чл.537, ал.2 ГПК, за отмяна на КНА № 157/09.05.2017 г. в частите, в които ответницата Г. В. И. е призната за собственик по давностно владение, на 1/ 8 ид.ч. от ап.28, и на 1/ 2 ид.ч. от ап.27 по описанието им по легитимиращите договори по реда на чл.117 от НДИ/отм./, и които имоти заемат почти изцяло описания в същия нотариален акт СОС с идентификатор ***, съгласно Приложение № 2 към СТЕ.

Ищците следователно се легитимират като съсобственици с ответницата, на двата СОС – ап.28 и ап.27, независимо че тези две жилища не са нанесени като СОС в КККР на [населено място]. Това обаче, не пречка да се допусне делбата им, защото КККР нямат вещно действие. По гореизложените съображения, ищците получават по наследяване дела на първоначалната ищца Р. А., или общо 1/ 8 ид.ч. от ап.28, и 1/ 2 ид.ч. от ап.27, а ответницата съответно притежава 7/8 ид.ч. ч. от ап.28, и 1/2 ид.ч. от ап.27. Между ищците правата върху притежаваните от наследодателката им ид.части се разпределят, съгласно чл.9, ал.1 ЗН и чл.10, ал.1 ЗН, така : от ап.28 - по 3/120 ид.ч. за А. Н. А., М. А. П., В. А. Н. и Н. А. Н., и по 1/120 ид.ч. за А. К. К., Я. К. и И. К., и от ап.27 – по 3/30 ид.ч. за А. Н. А., М. А. П., В. А. Н. и Н. А. Н., и по 1/30 ид.ч. за А. К. К., Я. К. и И. К.. Дяловете на ответницата, при привеждането им под същия знаменател, са съответно за ап.28- 105/120 ид.ч. и за ап.27 – 15/30 ид.ч. Делбата на двете жилища ап.28 и ап.27 по описанието им в доказателствените договори по ЗТСУ /отм./, следва да се допусне между ищците-наследниците на Р. А., и ответницата, при посочените квоти.

При този изход на делото, и на основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответницата дължи на ищците разноските за всички инстанции- 1605 лв. за първата, 400 лв. за въззивната, и 1331,50 лв. за касационната, общо 3336,50 лв. Сумата се превалутира съгласно ЗВЕРБ на 1705,93 евро.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 221 от 20.04.2023 г., по в. гр. д. № 97/2023 г. на ОС- Благоевград, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответницата Г. В. И. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ет.7, ап.28, по предявените срещу нея искове с основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.54, ал.2 ЗКИР , че ищците А. Н. А. ЕГН [ЕГН], [населено място], бул.Р., 11, вх.Б, ет.3, ап.42 , М. А. П. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], С. о., В. А. Н. ЕГН [ЕГН] [населено място], бул.Р., 11, вх.Б, ет.3, ап.42, Н. А. Н. ЕГН [ЕГН] , [населено място], общ.Д., [улица], А. К. К. ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.П., [улица], Я. К. ЕГН [ЕГН] и И. К. ЕГН [ЕГН], последните двама с постоянен адрес [населено място], [улица], (всички законни наследници на първоначалния ищец Р. В. А.), са собственици общо на 1/8 ид.ч. от жилище (апартамент) № 28, находящо се в жилищна сграда блок № 28-11, група /вход/„А“, на VII етаж, комплекс „С.“ в [населено място], състоящо се от две стаи и кухня, със застроена площ 54.68 кв. м., с прилежащите към него избено помещение № 15 и 2,3002% ид.части от общите части на сградата, при граници (съседи) на жилището: от изток - двор, запад - [улица], север-стълбище и апартамент на Д. В. И., юг - апартамент на В. П., горе - няма, долу -апартамент на Н. Г. Г., за избеното помещение : от изток-мазе на А. Я. А., запад-мазе на Н. М. С., север-коридор, юг-коридор, горе-апартамент на Б. С. Б., и са собственици общо на 1/ 2 ид.ч. от жилище (апартамент) № 27, находящо се в същата гореописана жилищна сграда, състоящо се от една стая със застроена площ 18.83 кв. м., с прилежащите към него 0,7493% ид. части от общите части на сградата, при граници (съседи) : от изток-двор, запад- стълбище, север-апартамент на ОНС, юг-апартамент на В. Н. И., горе-няма, долу-апартамент на В. Г. М., представляващи два самостоятелни обекти на собственост, и че в КККР на гр. Благоевград , одобрена със заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, са допуснати непълнота и грешка , изразяващи се в нанасянето на тези две гореописани жилища ап.28 и ап.27 в очертанията на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с посочена площ от 95 кв. м. и с вписан за последното собственик само Г. В. И., вместо същите тези две жилища да се нанесат като самостоятелни обекти на собственост съобразно договор от 30.11.1978 г. за покупка от В. И. по реда на чл.117 ЗТСУ /отм./ - за ап.28, и в договор от м.12.1978 г./ден не се чете/ за покупка от Д. И. по реда на чл.117 ЗТСУ /отм./ - за ап.27, двата договора регистрирани в книгите при Стоп. Дирекция “Изграждане на населените места“ гр.Благоевград под номера съответно 150 и 151 от 06.09.1979 г., т.І, и според предвиждането им в одобрения на 17.12.1976 г. архитектурен проект, фаза работна /находяща се на л.113 от първоинстанционното гр.д. № 1677/2021 г. на РС-Благоевград/, в частта за вход „А“, вдясно от стълбището, като разположението им върху схемата за сегашния СОС с идентификатор ***** е нанесена и на Приложение № 2 към заключението на СТЕ (находящо се на л.139 от първоинстнационното гр.д. № 1677/2021 г. на РС-Благоевград/, които проект и Приложение №2, приподписани от съдебния състав, представляват неразделна част от решението, и да се отразят за тези две жилища ап.28 и ап.27 в кадастралния регистър като съсобственици лицата А. Н. А., М. А. П., В. А. Н., Н. А. Н., А. К. К., Я. К., И. К. и Г. В. И..

ОТМЕНЯ , на основание чл.573, ал.2 ГПК, констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, вх. peг. № 1840/09.05.2017 г., акт № 157, том V, дело № 1002/2017 г. по описа на Служба по вписванията гр. Благоевград в частта , в която е признато правото на собственост на Г. В. И. върху включените в описания в този нотариален акт СОС с идентификатор *****, два самостоятелни обекти /жилища/ ап.28 и ап.27, които погрешно не са нанесени в КККР на гр.Благоевград, одобрена със заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АГК, така : върху 1/8 идеални части от апартамент № 28, със застроена площ 54.68 кв. м. и принадлежности, подробно описан в абзац 2-ри от диспозитива на настоящето решение, и на 1/2 идеални части от апартамент № 27 със застроена площ 18.83 кв. м. и принадлежности, подробно описан в абзац 2-ри от диспозитива на настоящето решение, които два самостоятелни обекта /жилища/ап.28 и ап.27 заемат преобладаващата част от описания в нотариалния акт СОС с идентификатор *****.

ДОПУСКА делба на апартамент № 28, със застроена площ 54.68 кв. м. и принадлежности, и на апартамент № 27 със застроена площ 18.83 кв. м. и принадлежности, находящи се в жилищна сграда блок № 28-11, група /вход/„А“, на 7-ми етаж, комплекс „С.“ в [населено място], подробно описани в абзац 2-ри от диспозитива на настоящето решение, между съсобственици и при квоти, така: за ап. 28 - по 3/120 ид.ч. за А. Н. А., М. А. П., В. А. Н. и Н. А. Н., по 1/120 ид.ч. за А. К. К., Я. К. и И. К., и 105/120 ид.ч. за Г. В. И., за ап.27 - по 3/30 ид.ч. за А. Н. А., М. А. П., В. А. Н. и Н. А. Н., по 1/30 ид.ч. за А. К. К., Я. К. и И. К., и 15/30 ид.ч. за Г. В. И..

ОСЪЖДА Г. В. И. да заплати на А. Н. А., М. А. П., В. А. Н., Н. А. Н., А. К. К., Я. К. и И. К., общо сумата 1705,93 евро разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: