Дължимост на неотчетена електроенергия при манипулиран електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60272

гр.София, 09.12.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 445 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД срещу решение № 515 от 26.11.2020 г. по в. гр. дело № 338 по описа за 2020 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение №246 от 21.2.2020 г. по гр. дело № 3099 по описа за 2019 г. на Великотърновския районен съд, с което е прието за установено по отношение на касатора, че Г. Й. И. не дължи на дружеството сумата от 9 713,04 лв., представляваща стойност на електроенергия за периода от 13.02.2018 г. до 12.02.2019 г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответницата по касационната жалба Г. Й. И. я оспорва и моли

обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Великотърновския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 9 713,04 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 891 от 15.12.2020 г. по два въпроса:

1. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 от ЗЗД? От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?

2. При наличие на доказателства за съществуването на правопораждащите факти на спорното материално право съдът може ли да отхвърли иска като неоснователен по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер? Длъжен ли е в този случай съдът съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК да определи размера по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице?

Формираната практика на ВКС по първия въпрос се съдържа в решения № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО и № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. 2991/2018 г. на ІІІ ГО и № 21/01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на I ГО. Според тази практика електроразпределителното дружество може да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, и в хипотезата, при която са отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Този извод произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Ако няма специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018г / се прилага общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока. Софтуерното въздействие върху СТИ, в резултат на което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013 г.

В обобщение следва да се заключи, че при грешно отчетено по-малко количество от действително потребената електроенергия в резултат на софтуерно въздействие, облагодетелстващо потребителя, той дължи заплащане на разликата като цена на доставена, но незаплатена стока на основание договора за покупко-продажба. Достатъчно е доставчикът на електроенергия да докаже реалното количество на доставената енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото.

Разрешението на втория въпрос се съдържа в цитираните от касатора решения № 91 от 1.6.2015 г по гр. д. № 5023/2014 г. , № 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г. и № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на III ГО на ВКС и много други. Съгласно чл.162 от ГПК липсата на достатъчно данни за размера на иска, когато той е установен в своето основание, не е пречка да бъде уважен. Съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещото лице. Същото процесуално правило се прилага и при предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане. Ако се установи, че вземането съществува, но няма достатъчно данни за неговия размер, искът не може да се уважи изцяло, а съдът трябва да определи размера, до който вземането съществува по своя преценка или да вземе предвид заключението на вещото лице.

При тези отговори на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

Г. Й. И. е изложил в исковата си молба, че след извършена на 12.02.2019 г. проверка на електромера, отчитащ потребяваната от него електроенергия, служители на ответното дружество са съставили констативен протокол, демонтирали са стария и са монтирали нов електромер. След метрологична експертиза дружеството е начислило сума от 9 713, 04 лв. за изразходваната, но неотчетена електроенергия. Позовавайки се на допуснати нарушения при съставянето на констативния протокол и на обстоятелството, че само служители на дружеството имат достъп до електромера и го отчитат, ищецът е поискал от съда да установи недължимостта на сумата.

„Енерго-Про Продажби“ АД е оспорило предявения иск. Заявило е, че проверката е била правомерно извършена. Установено е било, че енергията, за чиято стойност претендира дружеството, е била отчитана в скрит регистър, който не се визуализира на дисплея. Този извод е потвърден от метрологична експертиза, извършена от Българския институт по метрология. Общото количество на неотчетената електроенергия е на стойност 9 713,04 лв., поради което дружеството е издало фактура за тази сума, приемайки, че се дължи за периода от една година преди проверката-13.02.2018 г. до 12.02.2019 г.

Приетата по делото съдебно-техническа експертиза е констатирала, че в скрития регистър действително е отчетено като изразходвано количеството електроенергия, за чието заплащане претендира дружеството, но не е възможно да се определи кога и по какъв начин са възникнали показанията в скрития регистър. Великотърновският районен съд е приел, че поради отмяната на разпоредбите на ПИКЕЕ с решение на Върховния административен съд не е имало норми, позволяващи на ответното дружество да установи и коригира количеството на потребена електроенергия, поради което е уважил предявения иск.

Въззивният съд е счел, че ако се касае за неотчитане на част от реално потребената електрическа енергия поради скриване от инкасатора на данните за измереното и количество, то подобен случай не попада в хипотезите на нормите на ПИКЕЕ. Тези правила освен това към датата на проверката вече са били извън обективния нормативен правопорядък поради окончателната им отмяна с решение на ВАС, считано от 23.11.2018 г. Следващите разсъждения на съда са, че правно основание да се търси плащане в подобни случаи би бил доказаният факт на реално потребление за определен период от време. Проблем обаче възниква за точното остойностяване, още повече, че към разглеждания момент вече не е съществувал нито един от онези самостоятелни способи, установени с нормите на чл.48 от ПИКЕЕ/отм./ за определяне обема на задължението на купувача- потребител. Мотивите на съда продължават с извода, че за конкретния времеви период не може да се установи реално потребление на количеството енергия, за чието заплащане дружеството претендира. Изброени са шест логически предпоставки, от които съдът е достигнал до този извод. На първо място не е ясно дали показанията в скрития регистър са съществували отпреди, без да е посочено в кой момент според съда са въведени тези показатели-фабрично или при монтажа на електромера. Второ, не може да се установи откога е въведен този запис и през кои часови зони е натрупването. Трето, не е доказано кога е извършена неправомерната манипулация. Четвърто, Българският институт по метрология не е извършил изследване дали отразената в скрития регистър електроенергия реално е преминала през измервателното устройство. Пето, извън спорния запис не може да се опреди реално консумираното количество електрическа енергия през различните отчетни периоди. Шесто, не е установена конкретната причина за натрупването на данни в електромера и не може да се каже дали те отразяват реално потребление.

От тези мотиви е видно, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, довели до необоснованост на решението. В съответствие с отговора на първия въпрос отмяната на нормите на ПИКЕЕ налага да се приложат общите правила на договора за продажба. По делото са събрани достатъчно доказателства, че част от потребената електроенергия не е заплатена, тъй като е регистрирана в скрит регистър и не е отчетена. Според съдебно-техническата експертиза средството за търговско измерване е монтирано на 14.12.2015 г., следователно има отправна точка, от която може да се приеме, че е извършено въздействието върху електромера и е започнало изразходването на електроенергията, която не е била отчетена и заплатена. В този случай вземането на дружеството-касатор е доказано в своето основание и съгласно отговора на втория въпрос съдът не може да уважи изцяло отрицателния установителен иск за недължимост на вземането, а трябва да извърши своя собствена преценка за размера, до който е налице вземане, или да използва заключението на вещото лице. Такова допълнително заключение е необходимо и заради доводите и възраженията на страните, изложени във въззивната жалба и в нейния отговор. Вместо да излага свои логически предположения, за които не притежава специални знания, съдът е следвало да назначи вещо лице съгласно указанията на т. 3 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение трябва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да разреши спора с помощта на допълнително заключение на вещото лице.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 515 от 26.11.2020 г. по в. гр. дело № 338 по описа за 2020 г. на Великотърновския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: