Валидност на съдебно решение, издадено електронно и подписано с електронен подпис

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 404

София, 25.06.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 4311 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от М. Н. С., чрез майка си и законен представител К. Ж. Ж. – С., чрез адвокат Б. Е., срещу въззивното решение на Апелативен съд - София №794/12.06.2023г. по в.г.д.№327/2023г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №2055/24.04.2024г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по правния въпрос: Нищожно ли е съдебно решение издадено само в електронна форма и подписано с електронен подпис.

Съгласно установената практика на ВКС (ТР № 1/10.02.2012 г. по тълк.д.№ 1/ 2011 г., ОСГТК, ВКС), съдебно решение, което не е изготвено писмено или не е подписано с ръкописен подпис от съдията, е нищожно. Поставеният в настоящото производство правен въпрос е свързан с въведените с изменението на ГПК (ДВ бр.110/2020г.) правила за извършване на процесуални действия и издаване на актове от органите на съдебната власт в електронна форма. По него е формирана практика на ВКС (решение № 161/06.11.2023г. по гр.д. № 4782/2022г. на ІV г.о., решение №209/14.12.2023г. по гр.д. № 746/2023г. на ІV г.о.; решение № 265/26.04.2024 г. по г.д.№ 2296/2023 г. на ІV г.о.), според която: След влизане в сила на измененията в ГПК (ДВ бр.110/2020г.) и приетата разпоредба на чл.102а ал.1 ГПК, с подписването с електронен подпис на издаденото в електронна форма съдебно решение е удовлетворено изискването за издаването му като валиден съдебен акт, който поражда същите правни последици, като изготвеното в писмена форма и подписано със саморъчен/ни подпис/и съдебно решение, поради което не е нищожно.

Настоящият състав възприема изцяло така даденото разрешение, намиращо опора в съществуващата правна уредба: Съгласно разпоредбите на Глава ХVІІІа от ЗСВ, органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма, които се подписват с електронен подпис. Правилата за това, съгласно чл.360к от ЗСВ, са уредени в Правилника за вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт (ДВ, бр. 32/2017 г.). В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 102а ГПК, според която „съдът издава актовете и извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при условията на ЗСВ, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин“ (ал. 1). В ал.4 на чл.102а от ГПК е предвидено, че издаден в електронна форма акт на съда може да се възпроизвежда в документ на хартиен носител, който има значението на официален препис, след заверка от служител, овластен от ръководителя на съответния съд. Съгласно чл. 46 от Наредба № 5/1.07.2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация (ДВ, бр. 47/2017 г., изм. бр. 55/2022 г.), след окончателното му изготвяне, електронният документ се регистрира в информационната система с уникален регистров номер (чл. 22, ал. 1, т. 6 и т.7), който се въвежда в съдържанието на електронния документ преди подписването му, след което същият се подписва с електронен подпис съгласно изискванията на посочения по-горе правилник. Подписаният от всички участващи съдии и служители електронен документ не може да се заменя.

С оглед на посочената правна регламентация на електронните изявления на органите на съдебната власт, не е налице противоречие между разпоредбите на чл. 102а, ал. 1 ГПК и чл. 235, ал. 4, респ. чл. 236, ал. 3 ГПК, тъй като съгласно правилото на чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление (чл.2). Същото е в съответствие и с чл. 25, ал. 2 от Регламент /ЕС/ № 910/2014, според който правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.

В жалбата си касаторът М. Н. С., чрез майка си и законен представител К. Ж. Ж. – С., излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че същото е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.102а, ал.1 от ГПК. Отправя искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявения иск да бъде уважен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът ЗК „Л. И.“ АД с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез юрисконсулт М. В., оспорва жалбата. Твърди, че въззивното решение е съобразено с разпоредбата на чл.236 от ГПК, която определя императивно реквизитите на съдебния акт, като въвежда повелително изискването за саморъчното му подписване. Обжалваното решение е изцяло основано на действащата нормативна уредба и правна теория, поради което е правилно и законосъобразно. По същество претендира за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за процесуално представителство.

Въззивният съд прогласил нищожността на решението на първостепенния съд и върнал делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно дадените указания.

За да постанови този резултат, съдът приел, че обжалваното пред него решение не е подписано от съдията, който го е постановил, по следните съображения: Съгласно правилото на чл.236 от ГПК, съдебното решение трябва да съдържа изчерпателно изброените реквизити и да е подписано от всички съдии, взели участие в постановяването му. Приел, че разпоредбата на закона изисква подписване на решението със саморъчен подпис от съдията, а в конкретния случай такъв не е бил поставен. Изложил, че подписването на решението само с електронен подпис не съставлява „подписване“ по реда и смисъла на чл. 236, ал.3 от ГПК, тъй като същата не е дерогирана от правилото на чл. 102а от ГПК, нито са отменени изрично или мълчаливо нормативните актове и разпоредби, уреждащи досегашния ред на извършване на процесуалните действия и постановяване на съдебните актове. Отбелязал, че такава отмяна не се съдържа и в правилата регламентиращи Единния портал за електронно правосъдие (Глава ХVIIIа от ЗСВ).

С оглед на изложеното, въззивният съд направил извод, че липсата на саморъчен подпис на съдията постановил обжалваното решение води до неговата нищожност от една страна, а от друга – до липса на оригинален съдебен акт по делото, който не може да бъде заместен от издадения в електронна форма акт. Посочил, че нищожността на съдебния акт е съществен порок, за който съдът следи служебно и който не може да бъде саниран.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

В противоречие с дадения отговор, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбите на чл. 102а, ал. 1 ГПК, чл. 235, ал. 4 и чл. 236, ал. 3 ГПК, довело до липса на произнасяне по същество на повдигнатия пред него правен спор.

В конкретния случай, от автоматично генерираните в ЕИСС данни е видно, че оригиналът на постановеното от първостепенния Софийски градски съд решение, предмет на въззивна проверка, е бил подписан от съдия М. А. на 12.08.2022г. в 14:48:31 часа, с отбелязване, че актът е постановен на посочената дата. По делото е приложен възпроизведен на хартиен носител препис от постановеното в електронна форма решение, заверен от съдията-докладчик (чл.102а, ал.4 ГПК). Този документ законът признава за официален препис от издаденото в електронна форма решение, като създаденият в електронна форма съдебен акт е валиден (постановен при спазване на изискванията за форма) и е породил правни последици. Въззивният съд е следвало да разгледа подадената срещу него въззивна жалба по същество.

С оглед на изложеното и доколкото посочените процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени в производството по чл.293 от ГПК, въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане по същество от друг състав на въззивния съд.

По претенциите на страните за разноски, включително сторените в настоящето касационно производство, следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно крайния резултат по спора /чл.294 ал.2 ГПК/.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №794/12.06.2023г., постановено от Апелативен съд – София, по в.г.д.№327/2022г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: