Дължимост на ток, натрупан в скрит регистър на електромера при софтуерна намеса

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50019

гр. София, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при участието на секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 2270 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 295, ал.1 ГПК.

Образувано е по подадена от „Енерго- Про Продажби“ АД касационна жалба срещу решение № 106/15.03.2022г. на ОС – Велико Търново, постановено по в.гр.д. № 561/21г., с което е потвърдено решение № 917/26.06.2019г. на РС- Велико Търново по гр.д. № 699/19г., с което е признал за установено, че П. И. П. не дължи на „Енерго- Про Продажби“ АД сумата от 12394,16лв., начислена по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за ел. енергия на обект: недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица].

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за отмяната му като неправилно на основанието по чл. 281, т.3 ГПК- нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С писмения си отговор ответниците по касацията К. П., П. С. и И. П.- наследници на починалия в хода на процеса първоначален ищец П. И. П., изразяват становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 50786/02.11.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по процесуалноправния въпрос: „Когато съдът е приел, че за разрешаване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен ли е сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача?; Формално ли е или следва да се основе на установените в закона критерии правото на съда да прецени дали искането за възлагане на повторна или допълнителна експертиза е основателно? Може ли съдът да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл.202 ГПК? Ползва ли се с приоритет заключението на вещото лице пред останалите събрани по делото доказателства?, както и по материалноправния въпрос: „Липсата на данни за това кога е извършено софтуерно вмешателство в средството за търговско измерване /т.е. за началото на погрешното отчитане/ води ли до извода, че ищецът не дължи изобщо заплащане на разликата между потребена и заплатена ел. енергия за исковия период?; Длъжен ли е в тези случаи съдът за приложи чл.162 ГПК?“.

По допуснатия до касационно обжалване процесуалноправен въпрос е формирана трайна практика съгласно която, с оглед правомощията си по чл.269 ГПК въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти след съвкупна преценка на събраните по предвидения в ГПК ред доказателства в двете съдебни инстанции. Съдът е длъжен да изложи мотиви въз основа на кои доказателства и защо, намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Заключението на вещото лице, както всяко друго доказателствено средство, също трябва да бъде обсъдено в съвкупност с всички останали доказателства по делото, а не изолирано. Когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от неговия предмет са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещо лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл.202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано - без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, вкл. без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, изискваща специални знания и наложила ползването на експертно заключение.В този смисъл са решение №113/ 28.02.2011 г. по гр.д. №1062/2010 г., IV г.о., решение №108/16.05.2011 г. по гр.д. №1814/ 2009 г., IV г.о., решение № 142/20.06.2017 г. по гр.дело № 3673/2016 г., IV г.о., решение № 12/25.02.2019 г. по гр. д. № 1456/2018 г., III г. о., решение № 130/13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г., III г. о. на ВКС, решение № 25 от 02.07.202г. п гр.д. № 2976/19г., , ІІ г.о., решение № 163/03.02.2021г. по гр.д. № 123/20г., ІІІ г.жо., решение № 117/22.01.2021г. по т.д. № 1409/2019г., І т.о. и др.

По поставеният материалноправен въпрос е формирана трайна практика съгласно която, липсата на данни кога е извършено софтуерното вмешателство не води до извода, че потребителят не дължи заплащане на разликата между потребена и заплатена енергия за исковия период, като отправна точка в случая е датата на монтирания с нулеви показатели електромер. Когато е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения и при установено наличие на такава разлика, съдът е длъжен да приложи съответно разпоредбата на чл.162 от ГПК.

По съществото на касационната жалба Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, намира следното:

Обжалваното решение на ОС- Велико Търново е постановено след отмяна на предходно въззивно решение от 05.12.2019г. на ОС- Велико Тръново по в.гр.д. № 700/2019г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС- Велико Търново. С отменителното решение № 124/13.07.2021г. на ВКС, ІІІ гр.отд. по гр.д. № 589/20г. на въззивната инстанция са дадени указания за допускане на съдебна експертиза по формулираните в отменителното решение допълнителни въпроси.

За да постанови решението си, ОС- Велико Търново, след като е препратил към установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка, е приел за безспорно установено, че в качеството си на „битов клиент” по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ, потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ и краен клиент по смисъла на пар.1, т.27 г от ДР на ЗЕ, ищецът е носител на право да закупува електрическа енергия, която му бъде доставяна срещу заплащане на стойността й, както и на ползвател на преносната мрежа по смисъла на пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ. Изложил е че към момента на извършване на разглежданата проверка на средството за търговско измерване, правното основание за крайния снабдител- ответник да търси плащане на цената за количество електрическа енергия, записано като показания в "скрит" тарифен регистър на СТИ, би бил доказаният факт на реалното му потребление за определен период от време чрез включени в обекта консумативни уреди, въз основа на договор за покупко- продажба на това енергийно благо- чл. 183, ал.1, чл.200, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.110, ал.2 ЗС, чл.17, т.2, чл.26, ал.1 от ОУ ДПЕЕ. Според въззивният съд, обаче, ответното дружество не е установило по безспорен начин, че записът на цифрови данни /показания/ в невизуализирания за отчет регистър на СТИ показва действително измерено количество ел. енергия. Доказателство за това не бил и съставеният протокол за метериологична проверка, тъй като записът на тези цифрови данни трябвало действително да отразява измерено потребление на електрическа енергия в определено с тях количество, натрупано след датата на монтажа на средството за търговско измерване, а не да е последица от някаква техническа неизправност, т.е. то, освен ново, не трябвало да е употребявано по предназначение другаде преди монтажа и да е с напълно сигурно доказана техническа изправност. Вярно било, че по житейско предположение един такъв запис по начало е много вероятно да отразява „измерено количество електрическа енергия“, но били възможни и други вероятности, какъвто бил и настоящия случай според мнението на вещите лица. Ето защо логически очевидно било, че причината за записа на тези цифрови данни трябвало да е резултат на извършена софтуерна манипулация/ неправомерна програмна промяна на тарифната схема/, постигнала цел на „отклонение“/„скриване“ на потребената електрическа енергия от визуализираните за отчет регистри. С голяма вероятност можело да се допусни, че записът на цифрови показания в невизуализирания и ненастроен за отчет регистър се е появил след датата на монтажа на средството за търговско измерване в обекта /17.07.2015 г./, тъй като представеният нарочен протокол от същата дата № 15116362 давал сведение, че при монтажа му няма записани отчетени показания по нощна, дневна и върхова тарифи, т.е. изглеждало като да няма факт, недвусмислено показващ предходна употреба по предназначение другаде и следователно сериозно да повдигал въпроса за вероятността тази поява да е преди сочения момент. Доколкото този тип средство за търговско измерване /трифазен мултифункционален електромер тип МТ - ISKRA-EMECO/ бил изначално фабрично програмно настроено за измерване и отчет по „дневна“ и „нощна“ и „върхова“ тарифи, липсата на отбелязване в протокола за монтаж на „нулеви“ показания по ненастроения и невизуализиран за отчет регистър Т 4 , не можело да бъде сериозен аргумент против горната вероятност, понеже употребата му дори хипотетично да би се приело, че било със софтуерна манипулация, не можело да протече без запис на показания по настроените за отчет тарифи. Такива цифрови данни с вид на показания за потребление по принцип било възможно да имат различен технически произход - повреда на елементи в СТИ, токов удар, внезапно възникнало пренапрежение, атмосферни влияния/ прегряване, софтуерен „бъг“, влияние на вибрации и др. „Външната намеса в тарифната схема“ на СТИ, както било записано в констативния протокол на БИМ/, била възможна чрез достъп до софтуера му през оптичния порт с „оптична глава“ и съответна програма, но всяко препараметризиране се записвало в неговата памет, като в случая нямало данни за неправомерна софтуерна намеса, защото в лок файла на СТИ / показващ всяко едно четене и писане в него/ в случая не съдържало информация за промяна от такъв характер, а самата информация в него не можела да бъде заличена. При технически изправно СТИ трябвало да се визуализира тарифната му схема, представляваща график, показващ в колко часа електрическата енергия се записва в определен тарифен регистър и когато това е факт, тогава можело да се каже, че тази енергия реално е преминала през него. От решаващо значение за изхода на спора било обстоятелството, че в БИМ не е извършено изследване на невизуализирания за отчет тарифен регистър чрез натоварване на средството за търговско измерване в работен режим, с цел да се провери дали се натрупват показания в него. Ако такива са се натрупвали, тогава би могло да се приеме с голяма степен на вероятност, че наличният запис на цифрова информация е последица от реално преминала през измервателното устройство електрическа енергия. Не била установена конкретната причина за появата на спорния запис на показания, но нямало данни дори тя да е неправомерно софтуерно въздействие, както обосновано заключавали вещите лица, изготвили комплексната експертиза, поради което не съществувало разумно основание въззивният съд да не възприеме тяхното заключение. Ето защо е уважил предявеният отрицателен установителен иск.

По съществото на касационната жалба Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Предвид отговора на въпросите във връзка, с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановеното въззивно решение за неправилно.

Налице е касационното основание по чл.281, т.3 ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което и спорът следва да бъде решен от настоящата инстанция.

По делото е безспорно установено, че ищецът П. И. /починал в хода на делото/ е битов клиент на електрическа енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, доставяна в обект, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ап.4, присъединен към обслужваната от ответното дружество електроразпределителна мрежа, с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за измерване на количествата електроенергия в този обект, на 17.05.2015г. е монтиран електромер, с показания за нощна тарифа- 0, и дневна тарифа- 0. На 11.09.2018г., длъжностни лица на ответното дружество са извършили проверка на средството за техническо измерване /СТИ/ в процесния имот, като при извършените замервания са установили, че в невизуализирн регистър Т 4 има показания, след което СТИ е демонтирано и пломбирано, и е предоставено за експертиза в Български институт по метрология /БИМ/. Протоколът е подписан от представители на оператора на мрежата и от свидетел. На 01.02.2019 г. БИМ е съставил констативен протокол, с който установено, че процесното СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики. Констатирано е и отсъствието на механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера, както и наличие на необходимите означения на табелата на електромера и на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. При софтуерно четене обаче е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на Т 1.8.4- 0,65799,9 кWh, която не е визуализирана на дисплея. Тези изводи са възпроизведени и в заключението на вещото лице- електроинженер. Вещото лице е посочило и че при извършване на софтуерен прочит от паметта на СТИ сее установило, че СТИ комуникира със софтуера на СТИ и позволява изтегляне на данни без парола, като записаните по тарифите цифрови показания са: Тарифа 1.8.1. /нощна/-5390,6, визуализирана на екрана; Тарифа 1.8.2. /дневна/- 2632,5, визуализирана на екрана; Тарифа 1.8.3 /върхова/-1331,2, визуализирана на екрана и Тарифа 1.8.4. /допълнително незастроена за отчет тарифа/- 65799,9, невизуализирана на екрана, но при активиране на програмата за прочит на самоотчетите по тарифи на процесното СТИ не може да се извлече информация за цифровите показания при самоотчетите по тарифи на процесното СТИ; че при софтуерният прочит не може да се установи началния момента на натрупване на показанията по тарифа 1.8.4.

При новото разглеждане на спора, с оглед дадените указания, е назначена комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която дава заключение, че : в съставения от служителите на БИМ констативен протокол не е извършено изследване на електромера за определяне на причината и същността за регистрираните показания в регистър Т4; при софтуерният прочит не се извлича информация за настройването и текущото състояние на тарифната схема на СТИ; в паметта на електромера няма регистрирани събития за въздействие върху софтуера или хардуера и насочване към разпределение на действително потребената енергия върху невизуализираната тарифа; софтуерният прочит, които се използва за параметризиране, препараметризиране и изтичане на СТИ е издаден от фирмата производител; за да се осъществи връзката със СТИ е необходима оптична глава или кабелна връзка чрез модем; при процесното СТИ не е възможно да се разчете тарифната схема, като причините за това могат да бъдат дефектирала електроника или задаване на парола и забрана за достъп до паметта, като за второто би трябвало да има отразено влизане и препаризиране в лог файла ва СТИ, за което липсват данни; за периода на съставяне на корекцията от редовния периодичен отчет, както и от извършени софтуерен прочит на процесното СТИ не може да се определят реално и изчислят цифровите показания по тарифа Т4 поради обстоятелството, че не може да се изчете тарифната схема и дали е осъществено реално пренасочване на потребената ел. енергия по тарифата, поради което и математическите изчисления могат да се извършат на базата на пропорционалното съотношение на цифровите показания по тарифи Т1,Т2 и Т3 в два варианта. Разпитани в открито съд. заседание вещите лица по комплексната експертиза заявяват, че за да се осъществи препараметризиране на процесното СТИ е необходимо да се знаят паролите, но те не са ползвали пароли за достъп, тъй като лок файлът е достъпен без парола; в електромера няма информация, която да сочи за аномалии в работата му следствие на някакво случайно събитие; в локфайла не се съдържа информация и не е настроен да съдържа информация за настъпили изменения в параметрите на електронните елементи, които съставляват самата електронна схема и софтуерните му, съотв. хардуерни елементи, като една неизправност в електрониката би довела до такава неизправност на цялото СТИ; в електромерът няма информация, която да сочи на аномалии в работата му следствие на случайно събитие.

В конкретния случай, както правилно е приел и въззивният съд, правоотношението, по което се извършва доставката на електрическа енергия, е продажбено и за него се прилагат правилата за договора за продажба. Претенцията на електроразпределителното дружество почива на задължението на потребителя да заплати доставената му електроенергия, а не на виновно неизпълнение на негови договорни задължения. Затова е достатъчно разпределителното дружество да докаже реалното количество на доставената енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото. Липсата на данни кога е извършено софтуерното вмешателство също не води до извода, че ищецът не дължи заплащането на разликата между потребената и заплатена енергия за исковия период, когато такава разлика съществува.

Неправилно обаче въззивният съд е приел, че анализът на доказателствата по делото не дава основание да се изведе извод, че начисленото количество ел. енергия, макар и преминало през конкретния електромер, е действително доставено от ответника и потребено в обекта на ищеца. Въззивният съд не е взел предвид, че към момента на монтирането си, процесното СТИ е било ново, неизползвано, поради което и житейски оправдано е да се счита, че е с нулеви показатели, при положение, че по делото не е установено уредът да е използван от друг потребител, да е подменян, свалян или върху него по друг начин да е въздействано преди установеното демонтиране. Съдът не е преценил и издаденият на 01.02.2019г. от БИМ констативен протокол, по своята правна същност официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от ГПК за извършените от съответните длъжностни лица при проверките действия, а също така и за направените от тези лица констатации относно отчетеното в тарифите на електромера количество електроенергия и липсата на установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера, както и че осъщественото върху него въздействие е установено при софтуерно четене, т.е. че намесата не е механична, а се дължи на софтуерна манипулация в тарифната схема на СТИ. Неправилно съдът не е взел предвид и приетото от първоинстанционния съд, неоспорено от страните, заключение на съдебно- техническата експертиза, съгласно което при извършения софтуерен прочит на процесното СТИ са констатирани записани цифрови показания по Т 1.8.4.- 65799,9.

Основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства. В случая, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, се установява, че пренасочената в резултат на софтуерното въздействие ел. енергия в Т 1.8.4. е преминала през електромера, т.е. тя е доставена и потребена в имота на абоната. След като е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения, каквито изводи е формирал въззивният съд.

Ето защо и настоящият съд приема, че ищецът е потребил констатираното от ответното дружество на 11.09.2018г. количество електроенергия, неотчетено поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ, чиято стойност правилно е изчислена като съобразена с приложимите цени на КЕВР, поради което дължи заплащането й на ответното дружество.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, К. П., П. С. и И. П. следва да бъдат осъдени да заплатят на „Енерго- Про Продажби“ АД направените по делото разноски в размер на общо 12874,74лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 106/15.03.2022 г. на ОС- Велико Търново, постановено по в.гр.д. № 561/21г., и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Д. П., П. П. С. и И. П. П. /наследници на П. И. П./ срещу „Енерго- Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 12 394,16лв., начислена по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за ел. енергия на обект: недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], за периода 12.09.2017г./11.09.2018г.

ОСЪЖДА от К. Д. П., ЕГН: [ЕГН]; П. П. С., ЕГН: [ЕГН] и И. П. П., ЕГН: [ЕГН], и тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица]- адв. Н. Н.- Т., да заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК на „Енерго- Про Продажби“ АД, ЕИК:[ЕИК], направените по делото разноски в размер на общо 12 874,74лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/.

2/.