Практика · Върховен касационен съд · 08 Декември 2021
Неоснователност на молба за отмяна на решение за сметки за парно
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Потребител иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което е осъден да плати сметки за сградна инсталация на топлофикационно дружество. Той се позовава на съдебна отмяна на ценово решение на КЕВР. Върховният касационен съд отхвърля искането, тъй като съдебното решение не е било пряко обусловено от отменения акт, а и самата административна отмяна е настъпила преди влизането в сила на съдебното решение.
Какво приема съдът
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК се допуска само когато то е обусловено от задължителната сила на отменения акт и когато неговата отмяна е настъпила хронологично след влизане в сила на атакуваното решение.
Приложени разпоредби
- чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 307, ал. 2 ГПК
- чл. 422, ал. 1 ГПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 37 ЗПП
- чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/16.04.2007 г.
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениетоплинна енергиясградна инсталацияКЕВРЕВН Топлофикация
Текстът на акта
Ключови фрази 3 Р Е Ш Е Н И Е № 60281 гр. София,16.12.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Албена Рибарска като разгледа докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 3943/2021 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 285828/18.08.2021 г. по регистъра на Районен съд – Пловдив, подадена от П. В. Н. чрез адв. Т. за отмяна на влязлото в сила решение № 260521/19.02.2021 г. по гр. д. № 18716/2019г. на Районен съд –Пловдив, потвърдено с решение № 81/07.06.2021г. по гр. д. № 1039/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив. С така постановените решения съдилищата са уважили предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземания на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД – [населено място] от молителя Н., произтичащи от доставка на топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес [населено място], [улица], вх. А, ап. 16, както следва: за сумата 299. 51 лв. – цената на енергията за времето от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. и за сумата 18. 96 лв. - обезщетение за забава на горното парично задължение за периода 04.12.2018 г. - 23.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2019 г. до изплащането й, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 17302/2019 г. на Районен съд – Пловдив. Молителят твърди, че с решение № 15147/08.12.2020 г. по адм. д. № 172/2019 г. на Върховен административен съд (ВАС) е отменено решение № Ц-6/07.04.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което считано от 07.04.2017 г. е утвърдено изменение на пределните цени на топлинната енергия и на преференциалните цени на електрическата енергия. вкл. и на енергията, произведена от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД - [населено място]. Молителят счита, че отмененото решение на регулатора касае формирането на цената на топлинната енергия за време, съвпадащо с исковия период на претенцията по чл. 422, ал. 1 ГПК, която е уважена с влязлото в сила решение, чиято отмяна се търси. Сочи се, че така е признато за съществуващо вземане, което е основано на постановление на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено и е налице основанието по чл. 303, ал.1, т.3 ГПК за отмяна на атакуваното решение. Ответникът по молбата - „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД – [населено място] чрез юрк. П. в отговора по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК ангажира становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните предвид наведеното основание за отмяна, приема следното: За да уважи предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и признае за съществуващи вземанията на топлофикационното дружество от молителя като потребител на топлинна енергия (за разпределена такава енергия за сградна инсталация и на обезщетение за забава в плащане на цената й) съдът е приел, че лицето е собственик на имот в топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост. Затова то дължи суми за сградна инсталация – която преминава през всички имоти и отдадената топлинна енергия се разпределя между етажните собственици. Изтъкнато е, че основанието на задължението е нормата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/16.04.2007 г., а размерът му се определя чрез нормативно установена методика (Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост – по правилото на т. 6.1.1 от нея), като в тази насока са съобразени данните от заключението на назначената счетоводната експертиза за съответствието на вземането с количеството топлинна енергия. При упражнения инстанционен контрол върху решението на първостепенния съд са обсъдени и доводите за неговата неправилност, почиващи на постановеното решение на ВАС по адм. д. № 172/2019 г. за отмяна на Решение № Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР и поддържаната поради това от потребителя начална липса на основание за дължимост на сумите. Развити са съображения за неотмосимост на отменения административен акт към разглеждания казус, свързан с правото да се начисляват и събират суми за топлинна енергия от собственици на топлофицирани имоти в това число и за сградна инсталация. С оглед на горното, разгледана по същество молбата за отмяна по чл.303, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователна. Съгласно цитираната разпоредба отмяна се допуска, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Тази хипотеза има предвид обусловеност на решението от задължителната за съда сила на пресъдено нещо по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт, с чиято отмяна се създава с обратна сила ново правно положение. Необходима предпоставка от състава на посоченото основание е и постановлението (на съда или на друго държавно учреждение) да е било отменено след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. В случая горните изисквания на закона не са осъществени, поради което не е налице релевираното основание за отмяна на влялото в сила решение. На първо място, решаващите изводи на съдилищата за съществуване на претендираното вземане не са основани на отменения административен акт (цитираното по – горе решение на КЕВР). В мотивите по т. 13 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт. Ето защо, отмяната на посоченото решение на регулаторния орган не може да бъде основание за отмяна на влязлото в сила решение. На второ място, вън от горното съществува и друг аргумент в подкрепа на извода за неоснователност на молбата за отмяна. Фактическият състав на основанието по чл. 303, ал.1, т. 3 ГПК изисква освен правната воля на съда в атакуваното с молбата за отмяна решение да е основана на отменения административен акт (какъвто се релевира с твърденията в молбата), тази негова отмяна да следва във времето влизането в сила на решението, чиято отмяна се търси. Последователността в календарно отношение е следната – първо законът изисква решението, предмет на молбата за отмяна да влезе в сила и едва след това (второ) да се постигне отмяната на обуславящото съдебно решение или постановление на друго държавно учреждение. В случая фактите по делото сочат на обратната хипотеза. Макар молителят да не излага твърдения за обстоятелството, че в редовното инстанционно производство – пред въззивния съд се е позовал на постановената от ВАС отмяна на процесното решение на КЕВР с довод за незаконосъобразност на решението, чиято отмяна се иска сега, то се установява от приложената въззивна жалба - там е поддържано напълно идентично оплакване и то е обсъдено от въззивния съд като е прието, че отмененият административен акт е ирелевантен за висящия спор. В обобщение, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК като неоснователна ще следва да се остави без уважение. При този изход на делото на представляваната от юрисконсулт страна следва да се присъдят разноските за настоящото производство, които са своевременно поискани. Те се дължат на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, 1 НЗПП и се определят на 100 лв. Задължен за тях е молителят. По изложените съображения, Върховният касационен съд, III г. о., Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 285828/18.08.2021г. по регистъра на Районен съд – Пловдив, подадена от П. В. Н. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на влязлото в сила решение № 260521 от 19.02.2021 г. по гр. д. № 18716/2019г. на Районен съд–Пловдив, потвърдено с решение № 81 от 07.06.2021г. по гр.д. № 1039/2021г. на Окръжен съд–Пловдив. ОСЪЖДА П. В. Н. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица]“ да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] сумата от 100 (сто) лева – разноски за производството по отмяна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.