Отрицателен установителен иск за собственост при упражнявано владение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 632
гр. София, 28.10.2024 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3436 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 296 от 25.05.2023г. по гр.д. №89/2023г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 245 от 07.11.2022г. по гр.д. № 684/2021г. на Гоцеделчевски районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от Ш. М. Ш. против А. С. М. иск за признаване за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], в местн. „П.“, с площ 268 кв.м., съставляващ земеделска земя - нива, номер по предходен план *.

Касационната жалба е подадена от ищеца Ш. Ш. чрез адв. Б.. Твърди се неправилност на решението поради погрешно възприемане на твърденията на ищеца за правния му интерес от водене на иска - ищецът не е заявявал, че е собственик на имота поради изтекла в негова полза придобивна давност, а че упражнява владение върху имота и ответникът, който се е снабдил с документ за собственост, смущава правата му.

Ответникът по А. С. М. чрез пълномощника си адв. А. оспорва жалбата.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 2577 от 28.05.2024г. на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост когато ищецът се позовава на фактическо състояние - владение, продължило по-малко от десет години, срещу лице, което се е снабдило с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение на същия имот.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Предявен е от Ш. Ш. против А. М. отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот със земеделско предназначение. Ищецът твърди, че през 2014г. сключил договор за покупко-продажба на имота в писмена форма с нотариална заверка от кмета на с.Слащен. Продавач по договора бил Х. Х. Ш., един от наследниците на А. И. Ш.. Оттогава ищецът владее имота като собствен, открито и необезпокоявано, оградил го, засява го редовно. Разбрал, че ответникът разполага от месец май 2021г. с нотариален акт за собственост на имота по давностно владение. Поради това предявява иска за отричане на правата на ответника.

Ответникът твърди, че имотът е негова собственост по наследство от баща му М. А. И.. В полза на наследодателя е възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗ от 2008г., а през месец май 2021г. ответникът се снабдил с констативен нотариален акт по давност, тъй като тази процедура е по-бърза и имало потенциален купувач на мястото.

От фактическа страна е установено, че с предварителен договор в писмена форма от 28.02.2014г. ищецът купува от Х. Ш. спорния имот - имот № * в местн. „П.“, като е предадено владението и е уговорен срок за сключване на договор с нотариален акт.

С констативен нотариален акт от 12.05.2021г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, ответникът А. С. М. е признат за собственик на процесния имот ПИ с идентификатор *** на основание давностно владение.

Приетата техническа експертиза установява идентичност между ПИ *** по КККР с имот № * по КВС на землището, в местн. „П.“. Предвид липсата на картен материал (скица на имота) експертизата не е в състояние да установи идентичност на спорния имот с имот № * по решение на ОСЗ от 04.02.2008г., а именно: нива от 1 дка в местн. „П.“, при съседи: И. Ш. и З. Х..

Свидетелите Ш. и Х. сочат, че имотът е бил на А. Ш. по наследство и той го продал на ищеца. Ищецът направил много подобрения, заградил го и го обработва. Свидетелят А. сочи, че е обработвал имота със съгласие на ответника. Той знае, че за имота е налице спор между Ш. (праводателите на ищеца) и ответника, но признава, че имотът се работи от ищеца, който е направил дувар откъм пътя.

При тези обстоятелства въззивният съд е намерил предявеният отрицателен установителен иск за допустим. Приел е, че ищецът обосновава правния си интерес с притежание на право на собственост по договор за покупко-продажба. В тази хипотеза когато ищецът твърди, че е собственик, то доказването на собствеността е въпрос на материалноправна, а не на процесуалноправна легитимация. Преценявайки събраните доказателства съдът е счел, че не е установено придобиването на имота от ищеца по силата на договора за покупко-продажба, тъй като договорът не е сключен в изискуемата от закона нотариална форма и като такъв е нищожен съгласно чл. 26, ал.2 ЗЗД. В допълнение съдът е посочил, че ако интересът се основава на придобивна давност, то времетраенето на владението е по-малко от десетте години, предвидени в чл. 79 ЗС и ищецът не се легитимира като собственик и на това основание. Поради недоказване материалноправната легитимация на ищеца искът е отхвърлен, без да се изследват правата на ответника.

По основанието за допускане на касационно обжалване .

Както е разяснено в Тълкувателно решение № 8/2012г. на ОСГТК една от хипотезите, при които е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, е когато ищецът не твърди, че е собственик на имота, а се позовава на фактическо състояние (каквото е владението) и посредством отричане претендираните от ответника права ще има възможност да придобие имота на оригинерно основание. Именно такъв е случаят, при който ищецът твърди, че владее имота в период по-кратък от сроковете по чл. 79 ЗС за придобиване по давност, а ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на същия имот по давност. В този случай следва да се признае наличие на правен интерес от водене на отрицателния установителен иск, който се явява и единственият път за защита, доколкото защита с положителен установителен иск не е възможна.

По касационната жалба.

Основателни са оплакванията на касатора, че съдът неправилно е възприел, че с предявения иск той защитава правото си на собственост. Ясно е от твърденията в исковата молба, че ищецът осъществява владение върху имота, което владение е установил въз основа на договор, сключен не в нотариална форма, а снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост по давност на същия имот застрашава осъществяваното от ищеца владение. Именно с тези обстоятелства е обоснован правния интерес, а не с право на собственост по силата на писмения договор от 28.02.2014г., нито с право на собственост, придобито чрез давностно владение, както е счел съда.

Следва да се приеме при преценка на събраните доказателства, че ищецът е доказал горепосочените обстоятелства, от които черпи правния си интерес. Свидетелските показания, включително на посочения от ответника свидетел А., безпротиворечиво сочат, че фактическа власт върху имота упражнява ищецът Ш.. Той обработва земята, сее тютюн, оградил е имота.

Що се отнася до претендираното от ответника право на собственост, основано на давностно владение, то е напълно недоказано. При събраните доказателства за осъществявана от ищеца фактическа власт от 2014г. насам няма как ответникът да е придобил правото на собственост чрез давностно владение, както е удостоверено с нотариалния акт от 12.05.2021г.

Не се установява ответникът да е собственик на имота и по наследство и реституция по ЗСПЗЗ, за което обстоятелство той носи доказателствената тежест. Налице са данни, че на наследници на М. А. И. е възстановено през 2008г. правото на собственост върху нива от 1 дка в местн. „П.“, посочена под № * в решението на ОСЗ-с.С. от 04.02.2008г. Според приложените удостоверения за наследници и за идентичност на имена наследници на М. А. И., починал 1930г. са двамата му сина: А. М. И., починал 1954г. и М. М. И., починал 1955г. Ответникът А. М. е един от наследниците на втория син М. М. И. /или М. А. И./. Към решението за възстановяване на собствеността липсва скица и приетата по делото техническа експертиза не е в състояние да установи идентичност между имота по решението и процесния имот.

При тези изводи след като ищецът не е доказал своето право на собственост върху спорния поземлен имот, то предявеният отрицателен установителен иск за собственост е основателен. Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и постановено ново решение за уважаване на иска.

Като последица от уважаване на иска следва да се отмени издаденият на ответника констативен нотариален акт за собственост по давност - чл. 537, ал.2 ГПК.

В полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски за водене на делото в трите инстанции, които според представените списъци на разноските са : 888 лв. за първата инстанция, 1000лв. за въззивната и 1580 лв. за касационната инстанция или общо 3468лв.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 296 от 25.05.2023г. по гр.д. №89/2023г. на Благоевградски окръжен съд и вместо него постановява :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ш. М. Ш., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], че А. С. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община] не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], в местн. „П.“, с площ 268 кв.м., съставляващ земеделска земя - нива, номер по предходен план *, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 70, т.І, рег. 1085, д.№ 63/12.05.2021г. на нотариус М. Ц., с № * в регистъра на НК, вписан в Службата по вписванията към РС-Гоце Делчев с вх. рег.№ 1881 от 12.05.2021г., дв.вх.№ 1880, акт № 199, т.VІІІ, д.№ 985, партиден № 72121.

ОСЪЖДА А. С. М. да заплати на Ш. М. Ш. разноски за воденето на делото в трите инстанции в размер на 3468/три хиляди четиристотин шестдесет и осем/ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: