Увеличаване на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди след ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 750

гр.София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

при секретаря Иванка Палашева, като изслуша докладваното от съдия Бисера Максимова гр. дело № 639 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Г. с ЕГН [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], адрес за връчване: [населено място],[жк], [жилищен адрес] партер, действащ чрез адвокат Е. Б. - САК, адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] партер, против решение № 147/27.10.2023 г., постановено по в. гр. д. №141/2023 г. по описа на АС-Велико Търново, в частта му, в която състав на Апелативен съд – Велико Търново е потвърдил решение № 23/07.03.2023 г., постановено по т. д. № 56/2022 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Г. Г. против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата от 100 000 лв. (съобразно предмета на въззивно обжалване), освен извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на посоченото решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява се становище, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е съобразил задължителните указания по приложението на чл. 52 от ЗЗД, дадени в т. 11 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като решаващият състав не е отчел в достатъчна степен релевантните за случая обстоятелства, имащи значение за определяне обема на претърпените неимуществени вреди. Молят съда, след като допусне касационно обжалване на посоченото съдебно решение и след разглеждане на спора по същество, да осъди “ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”, регистрирано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК[ЕИК], район “Триадица”, ул.” бул. ’’В.” №89Б, да заплати на В. Г. Г. сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/ освен извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, съставляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото застрахователно събитие неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

По така подадената касационна жалба е постъпил отговор от “ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, с ЕИК 21718407, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В., чрез пълномощника им М. Я. – юрисконсулт. Твърдят, че не може да се счете, че въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решен в отклонение от задължителна съдебна практика. Изразяват становище, че при определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение въззивният съд, в рамките на изключителната си правораздавателна компетентност, е взел предвид всички онези обстоятелства, които е счел за значими в случая. По тези и други подробно изложени в отговора съображения ответната по жалбата страна моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адвокат Б..

Ответната по жалбата страна не изпраща представител.

С Определение № 4422/03.10.2022 година по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 147/27.10.2023 г., постановено по в. гр. д. №141/2023 г. по описа на АС-Велико Търново в съответната му обжалвана част. Съставът на ВКС, по реда на чл. 288 ГПК, е намерил наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос относно определянето по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото в ПТП лице и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

По така поставения въпрос настоящият състав приема следното:

В т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието „справедливост“. То не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно. В практиката на ВКС, включително и тази по чл. 290 ГПК, е прието, че при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт следва да се вземат предвид обстоятелствата, при които е извършено увреждането, като се извърши преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства като характер, начин и степен на увреждането, състояние, продължителност на възстановителния процес, оперативни интервенции, възраст, прогноза, продължителност и интензитет на претърпените болки и страдания, произтичащите от него физически и психологически последици за пострадалия и т. н., които съдилищата следва да изтъкнат, обосновавайки значението им за присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания, затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези правно-релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне размера на обезщетението. Като критерий за това следва да служи още икономическия растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите, нивото на инфлация, т. е. икономическата конюнктура в страната, проявна форма на която се явяват и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя. В този смисъл са решение № 86 от 06.06.2017 г. по гр. дело № 3856/2016 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 49 от 24.06.2013 г. по гр. дело № 5055/2013 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 38 от 13.03.2013 г. по гр. дело № 323/2012 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 246 от 22.12.2023 година по гр.д.№ 869 по описа за 2023 год. на IV г.о. на ВКС; решение № 93 от 10.06.2021 г. по гр.д. №3057/2020 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 151 от 07.03.2024 г. по гр.д. № 824 по описа за 2023 г. на IV г.о. на ВКС; решение № 435 от 02.07.2024 г. по гр.дело № 4549/2022 г. на IV г.о. на ВКС и др., в които е даден същият отговор на въпроса относно съдържанието на понятието „справедливост“ като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди.

С оглед отговора на така поставения въпрос съдът намира, че въззивното решение е валидно, допустимо, но като краен резултат се явява частично неправилно.

В обжалвания съдебен акт въззивният съд по предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 15.06.2019 г., около 12.29 ч., на път ПП1-3, при 157,025 км. при удар между лек автомобил "Рено Меган", с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на и управляван от К. К. Л. и лек автомобил „Опел Астра“, с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на ОДМВР - [населено място], управляван от ищеца В. Г. Г., е приел, че на последния са причинени следните увреждания: тежка гръдна травма /счупване на четири ребра в дясната гръдна половина по предна мишнична линия/, съчетана с излив на кръв в двете гръдни половини и контузия на белите дробове; травма на десния долен крайник /счупване на капачето на дясната колянна става, наложило оперативно лечение, с частично нарушаване целостта на малкопищялен нерв вдясно/. Приел е, че гръдната травма е протекла с много тежко общо състояние, наложило поставяне на ищеца в медикаментозна кома, довела до тежка дихателна недостатъчност, наложила интубация и поставяне на трахеостомна канюла, като застрашаващото живота на ищеца състояние е било налично от причиняване на травмата до навременно оказване на квалифицирана медицинска помощ. Съдът е приел, че през месец октомври 2019 г. по повод разраняване от киршнеровите игли на оперираното коляно под локална анестезия иглата е скъсена, а през месец юни 2022 г. остеосинтезният материал от коляното е изваден, като манипулацията е протекла под спиналпа анестезия /гръбначно-мозъчна/. Въззивният съд е отчел, че В. Г. е бил настаняван трикратно в отделение по физикална терапия с прилагане на адекватно физиолечение, като през целия остър период на преживяване на травмата ищецът е бил подложен на широкоспектърна антибиотична терапия, мощни обезболяващи и антихипертензивни препарати. Според апелативния съд при конкретните травматични увреждания В. Г. е търпял силни болки от причиняването им до привеждането му в медикаментозна кома, както и след изваждането му от комата. Прието е, че при В. Г. не е настъпило пълно възстановяване, като от заключението на СМЕ се установява, че към момента на прегледа, извършен от вещите лица, ищецът изпитва болки при ходене и лесна уморяемост. Съдът е направил извод, че болките и страданията, свързани с получените травматични увреждания и лечението им, представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени и че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на сумата 100 000 лева, за която сума искът е основателен. Съдът е съобразил, че ищецът е получил извънсъдебно застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лева, поради което е приел, че така предявеният иск за неимуществени вреди за заплащане на сумата 100 000 лева, освен извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, е неоснователен.

По същество на касационната жалба:

С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е постановено в отклонение от постоянната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД и е частично неправилно.

При определяне на обезщетението въззивният съд е отчел множеството травматични увреждания, които ищецът е претърпял; извършването на две оперативни интервенции; проведената рехабилитация; основният възстановителен период, продължил около 1 година; възрастта на ищеца и наличието на болки при ходене и лесна уморяемост, както и на смущения във функционирането на белите му дробове. Въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е отчел в достатъчна степен обстоятелството, че лечението на ищеца е осъществено при продължителен престой в лечебни заведения (от 15.06.2019 г. - 13.08.2019 г. - във ВМА и МИ на МВР; от 19.08.2019 г. - лечение в Болница за продължително лечение и рехалибитация - филиал [населено място] към МИ на МВР за 21 дни; 11.10.2019 година до 28.10.2019 година и в периода 21.11 2019 г. до 28.11 2019 г. – в отделението по физиотерапия и рехабилитация към МИ-МВР; за периода от 22.01.2020 г. до 24.01.2020 г. – в УНГ Клиника към МИ на МВР; 13.06.2022 г. – 16.06.2022 г. - във ВМА). Основателно е оплакването на касатора за неправилна оценка на относителната тежест на наличните остатъчни явления при ищеца. Въззивният съд се е отклонил от разрешенията на съдебната практика по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, като при комплексната преценка за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди не е придал необходимата тежест на обстоятелството, че ищецът не е напълно възстановен, като според експертите, изслушани пред съда, трудно може да се предположи, че той напълно ще се възстанови, т.е. според експертите състоянието му позволява да се приеме, че е налице и постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Въззивният съд не е отчел още, че в резултат на настъпилите увреждания и проведеното лечение ищецът има белези, а именно - наличие на белег централно на шията от трахеостомата, напречно разположен, с неравна повърхност, трудна забележим, с леко неравна повърхност с дължина 6.5-7см.; със същия вид е и белегът от оперативното лечение на счупеното капаче на дясната колянна става, разположен успоредно спрямо средна линия с дължина 8 см., както и белег без наличие на коса в лявата тилна окосмена част на главата с диаметър 3.5-4см. Според тройната съдебно-медицинска експертиза описаните белези не се отразяват в значителна степен на външния вид на пострадалия и нямат особено влияние върху възприемането му от околните. В тази връзка настоящата инстанция държи да подчертае, че в случая е важно не как външни лица биха възприели белезите на ищеца, а как той ги възприема. Всеки човек има свое виждане за външния си вид и индивидуална преценка как изглежда и трябва да изглежда в обществото. След като в резултат на обсъжданото ПТП е налице нарушения във външния вид на ищеца, и то трайно, чрез посочените белези, несъмнено справедливото обезщетение следва да включва и тези настъпили промени, които са в пряка причинна връзка с вредоносното събитие. Въззивният съд неправилно е оценил всички събрани по делото доказателства относно изживените и изживявани все още от ищеца комплекс от отрицателни емоции, страдание и болка, в недостатъчна степен е оценил и останалото за цял живот увреждане, както и усложненията до които са довели причинените травми. Освен изброените обстоятелства въззивният съд не е отчел още конкретните за страната и региона икономически условия, както и лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ. Минималната работна заплата през 2019 година е 560 лева, а средната работна заплата по данни на НСИ е около 1 300 лева. Минималните лимити на отговорност на застрахователя в случая са 10 420 000 лв. за всяко събитие за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт при две или повече пострадали лица. Съдът неправилно и в непълен обем е оценил всичко това, поради което е достигнал до правния извод, че сумата от 100 000 лв., изплатени по извънсъдебен ред, е достатъчна, за да обезщети ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди, дължими на ищеца, определен от въззивния съд, не съответства изцяло на принципа за справедливост.

Допуснатите от въззивния съд нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящата инстанция.

При съобразяване на относимата към касационните оплаквания фактическа обстановка по делото и основателността на част от доводите на касатора, както и при съчетано прилагане на критериите за продължителност на болките и страданията и последиците от получените увреждания, претърпени от касатора, предвид и обществено-икономическите условия на живот в страната през юни 2019 година, справедливото и достатъчно според настоящата касационна инстанция е обезщетение в размер на 140 000 лева. След приспадане на доброволно заплатената от застрахователя сума от 100 000 лева, на ищеца следва да се присъди обезщетение в настоящото производство в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва от 14.10.2019 година – датата, на която е депозирано искането за обезщетение пред застрахователя. Над този размер от 140 000 лева, респ. – 40 000 лева, искът е прекомерно завишен и правилно е отхвърлен от съдилищата.

По разноските: С оглед крайния резултат от спора на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски за всички инстанции съобразно уважената част на иска му. В първа инстанция при общ защитаван интерес от 169 654.78 лева ищецът е направил разноски в размер на 15 086.19 лева. При отчитане на приетото от касационната инстанция дължимо застрахователно обезщетение в размер на 40 000 лева, исковите претенции на ищеца са удовлетворени в размер на 33.18% от търсените суми, поради което същият има право на разноски в размер на 5 005.53 лева за първа инстанция, респ. ответникът има право на разноски в размер на 441.01 лева. Във втора инстанция защитаваният материален интерес от страна на ищеца е общо 110 000 лева като в тази инстанция същият е направил разноски в размер на 11 050 лева, от които 9 000 лева адвокатско възнаграждение. Налице е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ответника, но възражението е само до размера на минималното адвокатско възнаграждение, предвидено в Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Минимумът по посочената наредба с оглед защитавания интерес е 9 050 лева, поради което адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца за втора инстанция, не следва да се намалява. Удовлетвореният материален интерес във втората инстанция в полза на ищеца е за сумата от 55 834.60 лева с включване на дължимото застрахователно обезщетение от 40 000 лева, поради което исковите претенции за втората инстанция се явяват основателни в рамките на 50.75% - т.е. за втора инстанция ищецът има право на разноски в размер на 5 607.88 лева, а ответникът – за юрисконсултско възнаграждение на базата на 360 лева - в размер на 177.30 лева. В касационната инстанция направените от касатора разноски са в размер на 6 030 лева и с оглед изхода от спора дължими са разноски в размер на 2 412 лева, респ. – ответникът има право на разноски в размер на 216 лева. В обобщение, ищецът има право на разноски съобразно уважената част на исковите му претенции в общ размер от 13 025.41 лева, а ответникът – съобразно отхвърлената част на исковите претенции - в размер на 834.31 лева. Съдът служебно прилага компенсация на разноските, поради което ответникът дължи на ищеца разноски в общ размер от 12 191.10 лева за цялото производство от три инстанции. Решението на АС – Велико Търново следва да се отмени в частта му за разноските, както в потвърдителната му част за разноските, така и в осъдителната му част, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 12 191.10 лева.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на III гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 147/27.10.2023 г., постановено по в. гр. д. №141/2023 г. по описа на АС - Велико Търново, в частта му, в която състав на Апелативен съд – Велико Търново е потвърдил решение № 23/07.03.2023 г., постановено по т. д. № 56/2022 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, в частта му, в която е отхвърлен предявеният от В. Г. Г. против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата от 100 000 лв., освен извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лв., само за сумата от 40 000 лева, като в така отменената част постановява:

ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място] [улица], да заплати на В. Г. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, освен извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди – физически увреждания, болки и страдания, причинени му при пътнотранспортно произшествие, станало на 15.06.2019 година от водача на лек автомобил „Рено“, модел „Меган“, с peг. [рег.номер на МПС] , чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2019 година до окончателно изплащане на сумата.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 147/27.10.2023 г., постановено по в. гр. д. №141/2023 г. по описа на АС - Велико Търново, в частта му, в която състав на Апелативен съд – Велико Търново е потвърдил решение № 23/07.03.2023 г., постановено по т. д. № 56/2022 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, в частта му, в която е отхвърлен предявеният от В. Г. Г. против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на сумата от 100 000 лв., освен извънсъдебно изплатената сума от 100 000 лв., за разликата над 40 000 лева до 100 000 лева.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 147/27.10.2023 г., постановено по в. гр. д. №141/2023 г. по описа на АС - Велико Търново, в частта му за разноските като вместо това постановява:

ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място] [улица], да заплати на В. Г. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], направените по делото разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 12 191.10 /дванадесет хиляди сто деветдесет и един лева и 10 ст./ лева след приложена служебно компенсация на разноските, на основание чл. 78 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.