Действие на заповедта за незабавна защита от домашно насилие

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 387

гр. София, 29.09.2025г.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шишкова

ЧЛЕНОВЕ: Петя Колева

Пламен Дацов

в присъствието на секретаря Галина Иванова и прокурора от ВКП Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 714 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.346,т.2 от НПК.

Образувано е по повод на постъпил касационен протест и допълнение към него от прокурор при Софийска градска прокуратура срещу присъда № 39 от 17.03.2025г., постановена по ВНОХД № 8096/24г. по описа на Софийски градски съд, с която е отменена изцяло присъда № 282 от 07.05.2024г. по НОХД № 8569/22г. на Софийски районен съд и подсъдимия А. П. Я. е изцяло оправдан по обвинението за престъпление по чл.296, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. С атакуваната въззивна присъда подсъдимият е признат за невиновен в това, че за времето от 18.02.2021г. до 27.04.2021г. в гр. С, при условията на продължавано престъпление, не изпълнил заповед за незабавна защита от домашното насилие от 15.12.2020г., постановена по гр.д. № 62549/20г. на Софийски районен съд, по силата на която бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на В. А. П. му било забранено да я приближава на разстояние по-малко от сто метра, както и жилището й, местоработата й и местата й за социален отдих, както следва :

- на 18.02.2021г. в гр. С, на ул. "Р." № **, пред частна детска градина „С.“ я приближил на около един метър и започнал да я уговаря да се съберат отново заедно;

- на 19.02.2021г. в гр. С, кв. "О. к.", ул. Л.“ № ***, пред магазин „Ф.“ я приближил, хванал я за челюстта и се опитал да я целуне;

- на 01.03.2021г. в гр. С., на ул. „11-ти а.“ я приближил на около метър и започнал да я уговаря да оттегли подадена жалба;

- на 05.03.2021г. в гр. С, на „О. п.“, № ***, в магазин „И.“ я приближил на около един метър и й предложил да я заведе на концерт;

- на 30.03.2021г. в гр. С., на ул. "Р." № ** хванал за ръката и се заканил, че ще я убие;

- на 27.04.2021г. в гр. С., на ул. "П." се нахвърлил в гръб на П., бръкнал в пазвата й и започнал да я целува, заплашвайки, че ще я убие.

Касаторът се оплаква от допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа протеста с посочените основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Като най-важен аргумент изтъква, че към момента на действие на заповедта за незабавната защита подсъдимият многократно е извършил действия, с които я е нарушил.

Защитникът моли протестът да бъде оставен без уважение. Намира, че цитираното в него съдебно решение е неотносимо, тъй като по делото няма установен акт на насилие по отношение на П., че тя злоупотребява с процесуални права, че представя превратно фактите. Позовава се и на постановлението за прекратяване на наказателното производство за едно от инкриминираните деяния.

Самият подсъдим моли присъдата да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Разглеждането на съдържащите се в протеста оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения е безпредметно. Независимо, че в мотивите към присъдата е обсъждана годността и достоверността на част от гласните доказателствени средства, липсват фактически изводи, към които те да са относими. Не е възможно да се преценява дали присъдата е постановена при непълнота на доказателствата, въз основа на недопустими доказателствени средства или при неправилната им интерпретация, след като въззивният съд е счел, че те касаят ирелевантни обстоятелства, които не е необходимо да изяснява. Обвинението е приело, че на шестте инкриминирани дати подсъдимият е извършил действия, с които е нарушил заповедта за незабавна защита, а съдът е преценил, че конкретното поведение на Я. е без значение, защото не е имал задължение да я спазва, което е достатъчно основание за несъставомерност. Възприетата фактическа обстановка, изложена в мотивите на въззивния съдебен акт преди доказателствения анализ, се свежда единствено до развитието на граждансктото дело, по което е постановена заповедта и до съдържанието на окончателния акт. Отделните деяния, включени в продължаваното престъпление са обсъждани единствено във връзка с доказателствената обезпеченост на твърденията на св.П.. Съдът не е обективирал собствени фактически изводи за случилото се на посочените в обвинителния акт дати.

Всъщност става въпрос за обстоятелства, по които не се спори: Гражданско дело № 62549/2020г. е образувано в Софийски районен съд по молба на В. П. за налагане на мерки за закрила от домашно насилие против подсъдимия. На 15.12.2020г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание и на същата дата съдът е издал заповед за незабавна защита, с която задължава А. П. Я. да се въздържа от домашно насилие по отношение на В. П., забранявало му да я приближава на разстояние по-малко от 100 метра, нито тях, нито жилището й, нито местата й за социален отдих. Заповедта е подлежала на незабавно изпълнение. Била връчена лично на Я. на 23.12.2020г. Първоинстанционното производство приключило с решение от 23.09.2021г., с което молбата на П. е оставена без уважение и съдът е отказал да издаде заповед за съдебна защита с мерките по чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Основното съображение, поради което е отхвърлена молбата е че между П. и Я. не е съществувала връзка от естеството на изброените в чл.3 от ЗЗДН. Обявено е, че заповедта за незабавна защита от 15.12.2020г. е изгубила действието си и е отменена. Решението е влязло в законна сила на 19.10.2021г.

От мотивите към въззивната присъда е видно, че причината за оправдаване на подсъдимия е „изначална несъставомерност на обвинението“. Доколкото съставомерността се отнася само към деянието, а цитираният израз реферира с обвинението и началото на съдебното производство, може да се направи извод, че Софийски градски съд всъщност е приел, че описаното в обвинителния акт деяние не съставлява престъпление. В същия смисъл е направено и обобщение на правните съображения, като изрично е записано, че причините, поради които въззивната инстанция постановява оправдателна присъда са съществували още към момента на внасяне на обвинителния акт в съда. По принцип посочената хипотеза е основание за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.250, ал.1, т.1 от НПК, но когато това не е сторено в разпоредително заседание, няма пречка подсъдимият да бъде оправдан с присъдата.

Касационният съд не споделя застъпената от Софийски градски съд позиция, че деянието е несъставомерно, тъй като Я. не е имал задължение да изпълнява заповедта. Изложените аргументи са в противоречие, както с материалния, така и с процесуалния закон.

Окончателното решение по гражданското дело, с което е обявено, че заповедта за незабавна защита е изгубила действието си и е отменена, не произвежда обратното действие, което му е приписал СГС. Както е добре известно, съдебното решение може да има обратно действие само по изключение, когато е постановено въз основа на нормативен акт, който предвижда такава възможност. В конкретния случай, ЗЗДН не само, че не предвижда обратно действие на отмяната на заповедта, но и изрично посочва периода, през който тя е валидна и действаща. Съобразно чл.19 заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда. В този смисъл, независимо от последващата й отмяна, към инкриминираните дати подсъдимият е бил длъжен да я изпълнява.

Следващите съображения, изложени във въззивното решение, както и цитираната в него съдебната практика, са свързани с констатирани пороци на самата заповед, препятстващи спазването й. Според въззивния съд те се отнасят до мярката по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН – „забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда“, и се изразяват в това, че забранените за доближаване места не са конкретизирани, както и че не е посочен времевият интервал, през който действа забраната. Към тази част от мотивите следва да бъдат отправени критики в няколко насоки.

На първо място, изискването за индивидуализация на местоработата, местоживеенето и местата за социални контакти чрез посочване на адресите им, се отнася до неподвижните обекти, но не и до лицата, които подсъдимият не трябва да доближава. Липсата на конкретизация на местата, визирани в заповедта, е напълно ирелевантна в случая, тъй като обвинението срещу Я. е за непозволено доближаване до св.П., а не до определени места. В обвинителния акт ясно е описан начинът, по който във всеки един от шестте случая е нарушена съдебната заповед. Според обвинението в три от случаите подсъдимият я доближил на около метър и започнал разговор с нея, в друг случай я хванал за челюстта и се опитал да я целуне, друг път я хванал за ръка и се заканил, че ще я убие, а в последния й се нахвърлил в гръб, бръкнал в пазвата й и започнал да я целува, заплашвайки, че ще я убие. Видно е, че инкриминираното нарушаване на забраната е за доближаване на пострадалото лице на по-малко от конкретно определеното разстояние от 100м., а в тази й част заповедта не страда от изтъкнатите в решението пороци.

Непосочването на времевия интервал, през който действа забраната, също не съставлява порок на заповедта. При липса на изрично вписани указания, мерките действат за времето на действие на самата заповед, което е определено ex lege – докато делото е висящо или докато не бъде отменена или изменена от съда, който го разглежда.

Така формулираните мотиви за оправдаване на Я. са несъстоятелни и от процесуална гледна точка. Съдът се е позовал на неясноти и непълноти в съдържанието на заповедта за незабавна защита. Невъзможността да бъде изведена волята на съда поради абсолютна неразбираемост е възприета в практиката като основание за нищожност на съдебния акт по смисъла на чл.281 от ГПК. Следва да се има предвид, обаче, че нищожността на решението се обявява от съда, след като е предявена по исков ред безсрочно или чрез възражение. Абсолютно недопустимо е наказателният съд да упражнява инцидентен съдебен контрол върху актове на гражданския съд.

Водим от горното, и на основание чл.354, ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Отменя присъда № 39 от 17.03.2025г. по ВНОХД № 8096/24г. на Софийски градски съд. Връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.