Справедливост на наказанието за причинена смърт на пътя при червен светофар

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 186

гр. София, 07 април 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА

БОНКА ЯНКОВА

при секретаря Ил. Петкова,

с участието на прокурора от ВКП на РБ Ивайло СИМОВ

като разгледа докладваното от съдия Грозева н.д. № 48 по описа за 2026 г. и

за да се произнесе, взе предвид следното :
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на поде. Б. Б. Г. срещу решение № 387 от 19.11.2025 г. постановено по внохд № 1122/25 г. на САС.

В касационната жалба е релевирано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК - явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане за изменение на въззивното решение и определяне на наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, както и за отмяна приложението на чл. 68, ал. 2 от НК, с което е приведено в изпълнение една втора от наказанието, наложено на подсъдимия с присъда по нохд № 2554/21 г. на СГС. В жалбата се критикува дейността на съда по индивидуализация на наказанието и приетото от него, че смекчаващите отговорността обстоятелства нямат превес пред отегчаващите такива. Възразява се, че определеното наказание на подс. Г. не съответства на ниската степен на неговата обществена опасност и напредналата му възраст. Твърди се, че преценката за необходимост от привеждане в изпълнение на една втора от присъдата по нохд № 2554/21 г. на СГС е неправила и въззивното решение следва да бъде изменено и в тази част от ВКС.

В съдебно заседание пред ВКС подс. Г. се яви лично и моли за намаление на наказанието . Неговият защитник – адв. Н. пледира за изменение на въззивното решение и уважаване на направеното в жалбата искане. Акцентира върху неотчетените според него две смекчаващи обстоятелства при определяне на наказанието – здравословното състояние на подс. Г. и основната причина за настъпването на ПТП, която се крие в променената регулация на светофарните уредби в района, поради започнал на пътя ремонт, които са довели и до настъпването и на други инциденти на пътя. Възрастта на подсъдимия, който е на 77 години, здравословното му състояние и обстоятелството че той продължава да работи като разнася храна в детски градини позволяват съда да отмени приложението на нормата на чл. 68, ал. 2 от НК и да не привежда в изпълнение наложеното на подсъдимия наказание по предходна присъда на СГС.

Представителят на ВКП настоява за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, тъй като наложеното наказание на подс. Г. е справедливо и отговаря на целите на чл. 36 от НК. От друга страна престъплението е извършено в изпитателния срок на друга присъда, което сочи на липсата на ефект от условното наказание, поради което преценката на въззивния съд е правилна и не поражда необходимост от намесата на ВКС.

Частните обвинители И. Т. И. и Н. Г. К. редовно призовани не се явиха пред ВКС. За тях се яви повереникът им адв. В., който намира въззивното решение за правилно, тъй като с него е извършена цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, при която не са намерени основания за изменението му или неговата отмяна. Въззивният съд не е допуснал касационно основание, поради което решението му следва да остане в сила.

ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК и поискания касационен контрол, намери следното :

Жалбата е неоснователна.

С присъда № 65 от 21.05.2025 г. постановена по нохд № 7972/24 г. СГС е признал поде. Б. Б. Г. за виновен в това, че на 10.10.2024 г. в [населено място] при управление на МПС л. а /марка/ с ДК [рег.номер на МПС] по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]в района на кръстовището с [улица]нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 31, ал. 7 от ППЗДвП, като не се съобразил със сигнала на светофарната уредба и навлязъл в кръстовището на червен сигнал, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на З. И. И., като деянието е извършено при преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 8 ,б. Б, пр. 1, вр. ал. 1,6. В, вр. чл. 342, ал. 1 от НК във вр. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 от НК е определил на подс. Г. наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години и осем месеца при първоначален „общ“ режим и го оправдал за това да е извършил нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗДвП.

На основание чл. 343 Г от НК лишил подс. Г. от право да управлява МПС за срок от шест години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 68, ал. 2 от НК постановил подс. Г. да изтърпи една втора от наложеното му наказание по нохд № 2554/21 г. с присъда на СГС, влязла в сила на 16.02.2024 г., а именно една година лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим.

Приспаднал е времето, през което подс. Г. е бил „задържан под стража“ по ЗМвР и по делото от 10.10.24 г. до 31.01.25 г., както и времето, през което е с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 31.01.2025г. до влизане на присъдата в сила.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски, като е осъдил подс. Г. да ги заплати по сметка на СДВР.

Срещу постановената присъда са постъпили протест от прокурор от СГП и въззивна жалба от защитника на подсъдимия, по които е образувано внохд № 1122/ 25 г. С решение № 387 от 19.11.2025 г. САС е потвърдил изцяло присъдата на СГС.

Наведените от защитника на подс. Г. доводи срещу справедливостта на атакувания съдебен акт, с които се поддържа наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не намират основание в материалите по делото и не дават повод за намеса на касационната инстанция в исканата от касатора насока.

Извършената от въззивния съд оценъчна дейност по индивидуализация на наказанието на подс. Г., не страда от недостатъците посочени в жалбата. СГС е провел съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК, тъй като поде. Г. е признал фактите описани в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът е признал Г. за виновен в извършване на вмененото му престъпление и определил наказанието му съобразно правилата предвидени в чл. 58 а, вр. чл. 54 от НК - в размер на три години и осем месеца и 6 години лишаване от право да управлява МПС. Контролираната съдебна инстанция е направила свой прочит на събраните по делото доказателствени източници касаещи личността на подсъдимия, обществената опасност на деянието и всички останали правнозначими фактори имащи значение за отмерване на наказанието в светлината на изискванията на разпоредбите по чл. 54 от НК и чл. 36 от НК.

Претенцията в жалбата, че СГС не е оценил правилно значението и относителната тежест на смекчаващи отговорността обстоятелства пред отегчаващите е неоснователна и не обосновава изменение на атакувания съдебен акт. СГС е констатирал пет смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно : здравословното състояние на подс. Г., напреднала възраст, положителните характеристични данни, правилната социална интеграция и критичното отношение към стореното. Според настоящия съдебен състав три от тях са силно преувеличени и не са съобразени с наличните по делото материали, поради което следва да бъдат изключени от съвкупността, тъй като доказателства за това, че за подсъдимия са събрани положителни характеристични данни, че той се е интегрирал правилно в обществото отсъстват и има критично отношение към случилото се на практика отсъстват, а тези, които са в кориците по делото не позволяват да се приеме, че личността на подсъдимия се разкрива в положителна светлина. От приложеното по делото свидетелство за съдимост /на л. 4-л.8, т. 2 от ДП/ се установява, че той е извършил настоящото престъпление в рамките на определения изпитателен срок по предходно осъждане, което е за държане и разпространение на наркотични вещества. Видно е също, че преди това е осъждан многократно за разнородни по вид престъпления, за които е реабилитиран, но те сами по себе си разкриват личността му в неблагоприятна светлина. Незащитен с логични аргументи е извода на съда, че съжителстването на подсъдимия с лице, което е онкологично болно, е доказателство за „правилна социална интеграция“ на подс. Г.. По какъв начин тези две обстоятелства, се причисляват към групата на обстоятелствата, които смекчават наказателната отговорност остава неясно, имайки предвид, че се конфронтира с доказаната при това с влязла в сила присъда престъпна дейност по разпространение на наркотици, която застрашава широк кръг уязвими лица и уврежда тежко обществените отношения, които нормата на чл. 354а от НК охранява. Извод за критично отношение към случилото се не може да бъде направен от събраните материали и от изявленията на подсъдимия пред съда, че виновен за случило се е друг водач, който е карал с превишена скорост, който е предизвикал завъртане на автомобила, която „убила момичето“, както и че каквото и да е направил, това в което го обвиняват, няма нищо общо със самата истина. Изявлението на подс. Г. пред СГС при приключване на делото се конфронтира с направеното признание на фактите, описани в обвинителния акт и желанието производството да се проведе по диференцираната процедура, с всички произтичащи от това правни последици, в това число и с предвиденото редуциране на наказанието с една трета. При това положение, ВКС прие, че въззивният съд безкритично и механично е възприел позицията на първия съд по обстоятелствата, които смекчават наказателната отговорност на подс. Г., като констатацията за това не следва да се обсъжда във вреда на подсъдимия, тъй като производството пред ВКС е инициирано само по негова жалба. Казаното до тук не позволява споделяне на критиката залегнала в касационната жалба за недостатъчна съобразяване на въззивния съд с относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства пред отегчаващите такива.

На следващо място се твърди в жалбата, че въззивният съд не е оценил приносът на другия водач на МПС /марка/ и предприетите действия на Столична община по изменение на светофарната уредба няколко дни преди пътното произшествие и че те следва да бъдат взети предвид подобаващо от ВКС при преценка справедливостта на наказанието.

На първо място, поведението на другия участник в ПТП – водачът на л.а./марка/не е смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като превишената скорост, с която той управлявал автомобила си и с която е преминал през кръстовището, съгласно становището на експертите в КСМЕАТЕ, не е в причинна връзка с ПТП и не е довела до пътния инцидент, за който първопричина се явява неправомерното поведение на подсъдимия Г. по навлизането му в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба.

На следващо място, не може да се приеме за меродавно оплакването в жалбата, че „изменената регулация на светофара“, направена от Столичната община в участъка на ПТП е неуместна и именно тя е „довела до множество произшествия в района“, факт който следвало да се отчете в полза на подс. Г.. Предприетата промяна на регулация на кръстовището, не е фактор, с правно значение с оглед смекчаване на наказателната отговорност на подс. Г., тъй като тя е съгласувана и извършена от общината с оглед конкретни ремонтни нужди в пътния участък и не освобождава водачите от техните задължения да се съобразяват с пътни и светлинни знаци. Освен това промяната е направена седмица преди пътното произшествие и както се установява от доказателствата по делото подсъдимият преминавал по този участък всеки ден и в този смисъл не е представлявала изненада за него в деня на инцидента. Пътнотранспортното произшествие се дължи на субективните действия на подс. Г. и извършеното от него нарушение на чл. 31, ал. 7 от ППЗДвП, а не на обстоятелства, стоящи извън неговата воля, тъй като подсъдимият преминал на червен сигнал на светофара и по този начин поставил началото на причинно- следствен процес на пътно транспортното произшествие като ударил с предната част на автомобила си движещия се л. а. /марка/, който се завъртял и връхлетял върху стоящата на тротоара пешеходка З. И., която починала на място. По делото не е установено съпричиняване на общественоопасния резултат от друг участник в движението, при което би могло да се обсъжда въпроса за намаляване на наказанието. За да е налице съпричиняване следва да бъде установено неправомерно поведение на друг участник, което е необходим елемент от общия причинно- следствен процес, предизвикал резултата, който е обусловен от самото неправомерно поведение на дееца.

На следващо място, претендираното с жалба некоректно отчитане на отегчаващите отговорността обстоятелства при индивидуализация на наказанието на подс. Г. е неоснователно. Обремененото съдебно минало, настъпилите телесни повреди на водача на л. а. /марка/ - св. С., имуществените вреди по управляваното от него МПС, което практически е унищожено, предходните нарушения на подсъдимия по ЗДвП /справка л. 34 - л. 36, т. 2 /, наложените наказания по административен ред, са вярно интерпретирани от съдебния състав като отегчаващи отговорността обстоятелства, които индикират на по- висока степен на обществена опасност на личността на подс. Г., в сравнение с личността на други водачи на МПС, причинили същия резултат. Последното предопределя необходимост от оказване на по- строго въздействие над подсъдимия чрез налагане на справедливо наказание, което в случая е определено от съда след редукцията му с една трета на три години и осем месеца лишаване от свобода. Според ВКС то е в състояние да изпълни преследваните от чл. 36 от НК цели - да поправи дееца и да подейства предупредително над останалите членове на обществото, поради което искането за неговото намаляване е неоснователно.

В този смисъл, наложеното наказание не е явно несправедливо и не изпълва със съдържание касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, поради което решението не дава основание за намеса на касационната инстанция.

Съществен акцент в жалбата е поставен върху приложението на чл. 68, ал. 2 от НК и привеждането в изпълнение на една втора от присъда постановена по нохд № 2554/21 г. на СГС, влязла в сила на 16.02.2024 г., с която на подс. Г. е наложено наказание две години лишаване от свобода за престъпление по чл. 354, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 4 от НК, отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от четири години. Основанията за приложението на цитираната правна норма, се съдържат в направената от съда оценка за високата степен на обществена опасност на деянието, съпоставена с данните за личността на подс. Г., спрямо който предходното осъждане и наложеното наказание не са оказали необходимия поправителен и превъзпитателен ефект върху личността му. Те не са успели да го мотивират към въздържание от извършване на обществено опасни прояви и не са успели да коригират поведението му, въпреки напредналата възраст, която предполага по- добра самооценка и самоконтрол на пътя. За това правилна е преценката на въззивния съд, че подс. Г. следва да изтърпи част от наказанието по предходната присъда – а именно в размер на една година, равняваща се на една втора от определеното наказание лишаване от свобода от две години. Неоснователно се настоява в жалбата че решението на съда по приложението на чл. 68, ал. 2 от НК не е съобразено с възрастта и здравословното състояние на подсъдимия. Напротив именно последните са дали основание наказанието да не бъде изтърпяно изцяло от подсъдимия. В жалбата не са изложени нови обстоятелства, които да не са били взети предвид от въззивния съд и които да налагат преоценка на предпоставките за приложението на чл. 68, ал. 2 от НПК, поради което ВКС не намира основания за отмяната му.
С оглед изложеното до тук касационната инстанция намери жалбата на адв. Н. за неоснователна, а атакуваното с нея въззивно решение за справедливо.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 387 от 19.11.2025 г. постановено по внохд № 1122/25 г. по описа на Апелативен съд- София.

Решението е окончателно.

Председател :
Членове :