Корекция на сметка за ток при манипулиран електромер и скрит регистър

Текстът на акта

Ключови фрази

5 Р Е Ш Е Н И Е

№ 60218

гр. София, 05.11.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 656/2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е касационна жалба от „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място] против решение № 1522 от 23.11.2020 г. по гр. дело № 2526/2020 г. на ВОС /Варненски окръжен съд/.

Ответникът – В. Д. У. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за правилност на въззивното решение.

С определение № 60569/02.07.2021 г. на настоящият състав на ВКС е допуснато касационно обжалване по следните правни въпроси: „Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.“; „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“ В определението по чл. 288 ГПК, цитираните въпроси са приети за релевантни, като по отношение на първия въпрос, съставът на въззивната инстанция е приел неприложимост на чл. 50 ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/, а по отношение на втория въпрос е изложил разбирането си за липсата на правна уредба, която да регламентира реда и условията за провеждането на корекционни процедури.

По така поставените въпроси, съставът на ВКС споделя приетите вече правни разрешения в практиката на състави на ВКС. По – конкретно отговорът на първия въпрос произтича от характера на правоотношението между страните, което е възникнало от договор за продажба /доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД – чл. 183. Приложимостта им спрямо конкретния случай обуславя положителен отговор, а именно,че при доставено определено количество електрическа енергия и допусната грешка, довело до отчитане на доставката в по – малък размер, респективно до заплащане на по – малка цена от реално дължимата, купувачът трябва да заплати дължимата сума /в този смисъл са разрешенията в решение № 124/18.06.2019 г. на ВКС, състав на ІІІ г.о./. Отговорът на втория въпрос е даден в решение № 150/26.06.2019 г. на ВКС, състав на ІІІ г.о., чиито тълкувателни изводи се споделят от настоящия състав на ВКС и съгласно които при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ /средство за техническо измерване/, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Прието е, че в тази хипотеза, когато е отчетена доставка в по- малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да заплати дължимата сума на основание чл. 183 ЗЗД.

Предвид изложените правни разрешения по съществото на касационната жалба, ВКС в настоящия си състав приема следното:

С цитираното по – горе решение, състав на ВОС е потвърдил решение № 2681 от 29.06.2020 г. по гр. дело № 13332/2020 г. на ВРС /Варненски районен съд/, гражданско отделение, 9-ти състав, с което е уважен предявеният от В. Д. У. против настоящия касатор отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 5545.63 лв., стойност на служебно начислена /след прочит на скрит регистър/ ел. енергия за периода 08.09.2017 г. – 07.09.2018 г. за обект, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН] на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, отменено е определение № 9060/17.07.2020 г. по същото дело и е постановено изменение на въззивното решение в частта за разноските, след отмяна на определението в частта, с която е отхвърлена молба на ищеца по чл. 248 ГПК за разликата между 471.82 лв. и 607 лв., като е осъдено „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място] да заплати на В. Д. У. още 135.18 лв., разлика над присъдените с решението разноски за заплатен адвокатски хонорар 471.82 лв. до 607 лв., потвърдено е определението в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищеца по чл. 248 ГПК за разликата между 607 лв. до 650 лв. и е осъдено „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място] да заплати на В. Д. У. сумата 622 лв., разноски направени във въззивното производство. По доказателствата е прието за установено, че страните се намират в правоотношение, произтичащо от договор за продажба на ел. енергия, като дружеството е осъществило проверка на измервателния уред на 08.08.2019 г. и с оглед извършената проверка е констатирано, че СТИ не съответства на техническите характеристики за правилно отчитане поради софтуерна манипулация в тарифната му схема за отчитане. Посочено е още, че е подменен електромера, монтиран е нов електромер, като със становище от 13.08.2019 г. на началник отдел при „ЕРП Север“ АД е одобрено начисляването на допълнително общо 29461 кВт/ч. потребление. Изложено е заключението на съдебно-техническа експертиза, съгласно което е констатирана намеса в софтуера на СТИ, като тази намеса се е отразила на отчетената стойност на употребена ел. енергия, поради което е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия за процесния период. Съдът е отразил и други констатации на експертизата, а именно, че допълнителното количество ел. енергия би следвало да е преминало в електромера и така да е потребено, но е невъзможно да се установи кога точно е стартирало отчитането по невизуализирания регистър, дали натрупването на показанията е станало в процесния или/и в друг времеви период и в кой часови диапазон е потребена записаната в скрития регистър ел. енергия. От правна страна, съставът е приел, че липсва материално-правна уредба, с оглед отмяната на Общите условия на съответната уредба в ЗЕ и ПИКЕЕ /частична отмяна от чл. 1 - 47/ с изключение на чл. 48, чл.49, чл. 50 и чл. 51. Обоснован е извод, за това, че в настоящия случай нормите на ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ им възлага, като не уреждат нито реда, нито условията за извършване на корекционни процедури, а при липсата на такива правила не би могло да бъде осъществено доказване наличието на предпоставки за извършване на корекция. Според състава е недопустимо приложение на общите правила за доказване на определени факти, както и е посочено, че няма как общите закони да намерят приложение в отношения, които се регулират по специален ред. Други съображения са изложените за липсата на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, както и за липсата на основание за упражняване на подобно правомощие, с оглед разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ. По частната жалба са мотивирани съображения за изменение на решението в частта за разноските.

Изводът на въззивния съд, че липсва предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период е неправилен, с оглед дадените по - горе отговори на правните въпроси, по който е допуснато касационно обжалване. Отговорите на цитираните правни въпроси за конкретния случай определят друг решаващ извод, а именно, че при отсъствието на специална уредба, приложение намира правилото на чл. 183, ал. 1 ЗЗД. Нормата предвижда, че при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, за купувача по договора за продажба възниква договорна отговорност. Следователно изводите на въззивния съд са направени в нарушение на материалния закон – чл. 183, ал. 1 ЗЗД.

Във връзка със заключението на съдебно-техническата експертиза за констатирана намеса в софтуера на СТИ, която се е отразила на отчетената стойност на употребена ел. енергия, поради което е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия за процесния период, неизяснено по делото е останало обстоятелството за наличието на вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. Съставът е следвало да извърши преценка на доказателствата за това, доказан ли е фактът на реално потребление на посоченото в скрития регистър количество ел. енергия. В тази връзка е следвало да се изяснят въпросите относно начина и момента на осъществяване на софтуерна намеса в програмата за параметризация на СТИ, да се отговори на въпросите относно това, възможно ли е съответното количество електроенергия да премине през СТИ в рамките на процесния период. Посочените въпроси не са били изяснени поради неправилните изводи на състава за отсъствието на предвидени правила в закона и вследствие на извода за недопустимост на прилаганите от доставчика процедури. С оглед на изложеното, както и при съобразяване на оплакванията във въззивната жалба е следвало въззивният съд да констатира непълнота в съдебно-техническата екпертиза, да допусне допълнителна експертиза в хипотезата на чл. 201 ГПК, за да бъдат изяснени спорните факти. В този смисъл са и разрешенията в т. 3 от ТР № 1/19.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Допустимо е било и служебното назначаване на експертиза, предвид оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на изводите относно реалното потребление на ел. енергия, натрупана в скрития регистър вследствие на установена от БИМ външна намеса в тарифната схема на СТИ /т. 5 от конститвен протокол на БИМ № 1509/08.08.2019 г./.

Предвид изложеното и в заключение на така обоснованата преценка за неправилност на въззивното решение, настоящата инстанция намира, че оплакванията на касатора за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК са основателни. Съставът на ВКС приема още, че горните пороци съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, налагащи отмяна на въззивното решение. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да съобрази дадените по – горе указания, да обсъди събраните доказателства и надлежно релевираните доводи и възражения на страните, като въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал, да формира своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Извършването на горните процесуални действия се налага, с оглед осигуряването на възможност правилността на въззивното решение да бъде проверена от ВКС. Допуснатите нарушения включват и трите категории основания, регламентирани в нормата на чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението, включително в частта относно присъдените разноски по делото /разноските, присъдени в резултат на разглеждане на частната жалба/ и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК.

Спорът за присъждането на разноски пред ВКС ще следва да се разреши по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК от съда, на който е изпратено делото.

По тези мотиви, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1522 от 23.11.2020 г. по гр. дело № 2526/2020 г. на Варненски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: