Окончателна присъда от 6 години затвор за грабеж при опасен рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * индивидуализация на наказание * оценка на гласни доказателствени източници * оценка на доказателства * оценка на доказателствена съвкупност * оценка на доказателствени източници * оценка за истинност на доказателствата * прочитане на свидетелски показания * прочитане на доказателствени материали * презумпция за невиновност * смекчаващи и отегчаващи обстоятелства * смекчаване на наказателна отговорност

Р Е Ш Е Н И Е

№. 193

Гр. София, 28 април 2025год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

КРАСИМИРА МЕДАРОВА

при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА

и след становище на прокурора от ВКП СИЙКА МИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 131/25 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Р. Я. Я. чрез служебно назначения му защитник адв. Б. Ц. срещу въззивно решение № 21/24.01.2024 г. на Апелативен съд-София, наказателно отделение, 5-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1220/2023 г., по описа на същия съд.

В жалбата на защитата на подсъдимия Я. се навеждат касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК и се правят алтернативни искания – за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за изменяване на решението и намаляване на наложеното наказание. В подкрепа на наведените касационни основания се сочат отказа на съдилищата за уважаване на доказателствените искания на подсъдимия за събиране на гласни доказателства и неоснователно кредитиране на едни доказателствени средства за сметка на други, което е довело до опорочаване на вътрешното убеждение на въззивния съд и до нарушаване правото на защита на подсъдимия.

Подсъдимият Я., редовно призован не се явява пред ВКС. Представлява се от служебно назначен защитник.

Пред ВКС служебният защитник на подсъдимия Я. адв. Ц. поддържа касационната жалба по наведените касационни основания и с направеното искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, поради ограничаване правото на защита на дееца.

Прокурорът от ВКП в съдебно заседание пред ВКС намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила. Застъпва становището, че въззивният съд правилно е отказал събирането на допълнителни доказателства чрез повторен разпит на свидетеля И., който е бил изслушан пред първия съд, поради липса на необходимост от събиране на нови доказателства. Счита, че индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия е осъществена в рамките близо до минимума при отчитане на всички релевантни обстоятелства - обремененото съдебно минало на подсъдимия, липсата на критичност и не възстановяване на имуществени вреди, поради което наложеното наказание е справедливо отмерено.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените основания в касационната жалба на подсъдимия Я. и като взе предвид съображенията на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 260015/ 24.04.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 2577/2020 г. по описа на Софийски градски съд, 22-ри състав подсъдимият Р. Я. Я. е признат за виновен в това, че на 21.08.2019 г, около 15.00 часа в [населено място], в близост до „Национален фокусен център за наркотици и наркомани“, находящ се на [улица] отнел чужди движими вещи на обща стойност 610,00 лв. от владението на Х. К. Т. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и грабежът представлява „опасен рецидив“ по чл.29, ал.1, б. “а“ и „б“ от НК, поради което и на осн. чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а“ и „б“ от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от шест години, при първоначален строг режим на изтърпяване, като на осн. чл. 59, ал. 1 от НК при изтърпяване на наложеното наказание е приспаднат срока на предварителното му задържане и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“.

С въззивно решение № 21/24.01.2024 г. на Апелативен съд-София, наказателно отделение, 5-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1220/2023 г. присъдата на градския съд е потвърдена изцяло .

Касационната жалба на подсъдимия Я. чрез служебния му защитник е подадена в законовия срок за обжалване по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се прецени за неоснователна.

Наведените в касационната жалби доводи в подкрепа на оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се състоят в неправилна доказателствена оценка на релевантните за обвинението обстоятелства, поради което позволяват общото им разглеждане и съвместен отговор.

ВКС намира, че въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила в дейността си по проверка и оценка на гласните доказателствени средства, събрани при разпита на свидетелите И. и Т. и този на подсъдимия Я.. В мотивите към решението на апелативната инстанция се съдържа собствен подробен анализ на цялостната доказателствена съвкупност, който е законосъобразен и процесуално издържан.

Отказът на въззивния съд да допусне повторен разпит на свидетеля И. също не може да бъде оценен като съществен процесуален пропуск, от една страна поради това, че И. е бил разпитан лично пред първата съдебна инстанция и констатираните при разпита противоречия с показанията му от досъдебната фаза на процеса пред съдия от съответния съд и частичната липса на спомен, са били преодолени чрез техния прочит при условията на чл. 281, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Отделно показанията на същия свидетел пред разследващ орган също са били надлежно приобщени на осн. чл. 281, ал.4 от НПК, поради изразеното несъгласие от подсъдимия и липсата на защитник.

От друга страна подсъдимият и неговата защита не са изложили мотиви в подкрепа на искането за извършване на повторен разпит на свидетеля И., като във въззивната жалба декларативно е посочено, че показанията му са били кредитирани частично от първия съд, без да бъдат подложени на съответен анализ. Изложените аргументи не сочат на необходимост от повторен разпит на свидетеля, тъй като се оспорва аналитичната дейност на окръжния съд по оценката на гласните доказателствени средства, а не начинът на тяхното събиране и проверка.

Въззивният съд е отговорил на възражението на защитата от касационната жалба по този въпрос като е изложил съображения за вътрешната устойчивост на кредитираните показания на свидетеля И. и отделно ги е съпоставил с показанията на пострадалата свидетелка Т. от досъдебното производство депозирани по реда на чл. 223 от НПК, надлежно приобщени по делото на осн. чл. 281, ал.1, т.4 от НПК /свидетелката е починала в хода на съдебното производство/ относно тяхното съответствие едни с други.

САС е отчел кореспонденцията между изходящите от пострадалата и свидетеля И. гласни доказателствени средства от досъдебното производство, поради което ги е кредитирал изцяло като е мотивирал становището си и с обстоятелството че и двамата свидетели са познавали подсъдимия преди деянието и са го индивидуализирали в достатъчна степен в първоначалните си показания, а свидетелката Т. го е разпознала като извършител на грабежа. Съдът е отговорил на възраженията на подсъдимия за процесуалната годност на извършеното следствено действие, като се е позовал на протокола от извършването му, който не съдържа отбелязани възражения за неговото провеждане от присъстващите поемни лица и на подробното описание на подсъдимия от пострадалата относно характеристиките, по които го е разпознала.

Контролираните съдилища не са дали кредит на доверие на показанията на свидетеля И. от съдебно заседание пред окръжния съд, в частта, в която той декларира липса на спомен за определени обстоятелства, като въззивният съд е аргументирал преценката си с изминалия период от време от извършване на деянието, който е допринесъл за невъзможността за обективното им възпроизвеждане от негова страна и с кореспонденцията им с останалите доказателства и доказателствени средства, което правилно е оценил като обстоятелство в подкрепа на тяхната обективност.

В заключение доказателствената дейност на въззивната инстанция е законосъобразно проведена и не са налице процесуални пороци, които да се отразяват върху процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите на обвинението, които да налагат отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Не се намери за основателно и оплакването по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на наложеното наказание.В касационната жалба на защитата същото се мотивира с нарушение на принципа за индивидуализация на наказанието, поради необсъждане на относимите за правилната му реализация обстоятелства от контролираните съдилища.

Наказанието на подсъдимия Я. е индивидуализирано при условията на чл. 54 от НК в рамките на шест години лишаване от свобода, което е с една година над законовия специален минимум. Окръжният съд е посочил в мотивите към присъдата, че определеният размер на наказанието е по причина на невисоката степен на обществена опасност на извършеното деяние, поради ниския интензитет на упражнената сила спрямо пострадалата, независимо от липсата на смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.

В категорията на отегчаващите факти са причислени предходните осъждания на подсъдимия, липсата на критичност и невъзстановяването на причинените с деянието имуществени вреди. Последните две обстоятелства неправилно са били отчетени във вреда на дееца, доколкото позицията на подсъдимия по обвинението и отричането на авторството са елемент от правото му на защита и не представляват обстоятелства с отегчаващ характер, а невъзстановяването на вредите е съставомерен елемент, което също изключва отчитането му в тежест на дееца.

Въззивният съд е възприел направената от първата инстанция оценка на релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства, но е посочил, че упражнената принуда не е достатъчно интензивна и е несъответна на тежестта на деянието, но поради липса на протест е потвърдил присъдата в санкционната й част.

Независимо от посочената непрецизност при оценката на част от посочените обстоятелства от значение за реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия ВКС не намери основание за допълнително редуциране на наложеното наказание, каквото искане се съдържа в жалбата на защитата. Правилно въззивният съд е посочил, че намаляването му би било несъответно на тежестта на деянието. Извършеното посегателство е осъществено от подсъдимия чрез двукратно отнемане на вещи от пострадалата съобразно фактите по обвинението /първоначално чрез вземане на мобилния й телефон от дамската й чанта и впоследствие след като тя си го върнала обратно след употреба на сила е отнел портмонето й със съдържащата се в него сума/ и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните престъпления от този вид. Едновременно с това правилно е съобразена личната обществена опасност на подсъдимия, която е завишена с оглед предходните му осъждания извън обуславящите квалификацията опасен рецидив.

По тези съображения наложеното на подсъдимия Я. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК и жалбата на неговата защита се явява неоснователна и по това касационно основание, поради което въззивното решение следва да се остави в сила

Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 21/24.01.2024 г. на Апелативен съд-София, наказателно отделение, 5-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 1220/2023 г., по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: