Отмяна на оправдателна присъда за евроизмама чрез представяне на неверни сведения

Текстът на акта

Ключови фрази

Получаване на кредит чрез представяне на неверни сведения * отмяна поради допуснато нарушение на закона * съставомерност на деяние

Р Е Ш Е Н И Е

№ 352

гр. София, 18 юни 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и присъствието на прокурора МАКСИМ КОЛЕВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 350 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Апелативна прокуратура - София, против въззивно решение № 439/21.12.2023 г., постановено по внохд № 911/2023 г. по описа на Апелативен съд - София.

В протеста са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Посочено е, че въззивният съд е изградил мотивите си около тезата, че макар в хода на съдебното следствие да е безспорно установено, че в представените от подсъдимата на 13.10.2015 г. пред отдел „РРА“ на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ протоколи за продадена през 2012 г. продукция са отразени неверни факти и обстоятелства, В. С. не е извършила престъплението, за което е обвинена, тъй като заявлението за подпомагане е нормативно закрепено в приложение № 5 към Наредба № 30/2008 г. на Министъра на земеделието и храните за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразие към неземеделски дейности“ по Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., но в него липсва задължение за бенефициента да предостави подобни протоколи, която теза е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че липсата на подобно задължение за кандидата е вярно само по отношение на етап кандидатстване за подпомагане по предоставянето на безвъзмездната финансова помощ и не касае този етап от процедурата, който е стартиран от подсъдимата на 13.05.2013 г., а обвинението се отнася за един доста по-късен етап, който следва етапа за кандидатстване, а именно - последващ контрол след сключване на договора, извършен на 13.10.2015 г., където правомощията на Управляващия орган са изрично формулирани в разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредба № 30/2008 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразие към неземеделски дейности“ по програма за развитие на селските районни 2007 - 2013 г. В този смисъл абсолютно неправилен и незаконосъобразен се явявал изводът на въззивния съд, че Управляващият орган нямал право да изисква подобни сведения, въпреки че те са нормативно уредени. Според представителя на държавното обвинение неверен е и изводът на съда относно релевантността на заявените от подсъдимата неверни сведения към процедурата за подпомагане, тъй като съгласно чл.13, ал.1, т.5 от раздел III - „Изисквания към кандидатите“ от Наредба № 30/2008 г., по тази мярка могат да кандидатстват само лица, които са имали за предходната година приход минимум от 50 % от земеделска дейност. При това положение апелативният съд не е изпълнил задължението си да извърши всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и да направи обективна и безпристрастна преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, в резултат на което е достигнал до неправилния и незаконосъобразен извод относно невинността на подсъдимата С.. Претендира да се отмени атакуваното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В съдебно заседание прокурорът от Върховна прокуратура поддържа изложените в протеста доводи и счита, че те са основателни, тъй като съответстват на събраните по делото доказателства.

Подсъдимата В. С. не се явява в съдебно заседание, редовно призована. Защитниците адв. Б. Б. и адв. Е. Т. молят да се остави без уважение протеста и да се потвърди първоинстанционната присъда и решението на въззивната инстанция като правилни, тъй като не са допуснати процесуални нарушения. Според защитата заявеното в протеста се излага за първи път пред настоящата инстанция, като никъде в обвинителния акт не е посочено неверните сведения по каква процедура са подадени, къде е разписана тя, кой закон или подзаконов нормативен акт е нарушен. Съобразно изложеното в обвинителния акт, можело евентуално да се достигне до извода, че става въпрос за процедурата по чл.26 от Наредба № 30/2008 г. и следващите по представянето на документи, а всъщност процесните протоколи са представени в рамките на процедурата по чл.27, ал.4 от Наредбата, която била обвързана с приложение 5, в което те не са посочени, т.е. можело да се направи извода, че документите не са представени във връзка с някакво задължение, разписано в нормативен акт. Прокуратурата се опитвала да ползва процедурата по чл.31от Наредбата, която няма връзка с предмета на процеса, тъй като отсъствали ясно разписани документи, което било една последваща процедура и тя минала с позитивен за подсъдимата резултат, т.е. не може да се направи извод, че са налице изкуствено създадени условия. Извършеното деяние не било съставомерно, тъй като не само нямало представени неверни сведения, но и не бил налице умисъл, тъй като протоколите били съставени година и половина по-рано - през 2012 г., и отразявали единствено сключените сделки, а не са съставени във връзка с процесната процедура по кандидатстване за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационният протест е подаден в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустим, а разгледан по същество е и ОСНОВАТЕЛЕН.

С присъда № 8/26.05.2023 г. по нохд № 167/2022 г. на Окръжен съд - Видин подсъдимата В. Щ. С. е призната за невинна в това на 13.10.2015 г. в гр. Монтана, пред отдел „РРА“ при ОД на Държавен фонд „Земеделие“ - Монтана, като представител на ЕТ „М. - В. С.“, като бенефициент по проект, да е представила неверни сведения в протоколи за продадена продукция с получател - Т. А., А. У., Г. П., С. С. и Г. Н., за да получи средства от фондове, прилежащи на Европейския съюз и предоставени от Европейския съюз на българската държава и държавния бюджет, като в резултат на това е получила средства от фондове, прилежащи на Европейския съюз и предоставени от Европейския съюз на българската държава в размер на 384 076,99 лв., във връзка с изпълнение и финансиране на проект по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 05/311/01353 от 10.10.2014 г. за изграждане на обект „Семеен хотел Р.“ по мярка 311 „Разнообразие на неземеделски райони“ от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. с бенефициент ЕТ „М. - В. С.“, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана на повдигнатото обвинение по чл.248а, ал.5 вр. с ал.2 от НК.

По протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Видин е образувано внохд № 911/2023 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната оправдателна присъда.

В протеста, макар формално да е ангажирано касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, в сезиращия документ не се съдържат конкретни оплаквания за пороци в процесуалната дейност на съда по установяване на фактите и обстоятелствата, свързани с предмета на доказване, съобразно характера на повдигнатото обвинение. Следва да се посочи, че въззивният съд е възприел напълно идентична с установената от първоинстанционния състав фактическа обстановка. От възприетата конкретика е ясно, че в заявление, подадено на 31.05.2013 г., от подсъдимата С., като представител на ЕТ „М. - В. С.“, в областна дирекция на ДФ „Земеделие“ за подпомагане по мярка 311 „Разнообразие на неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за изграждане на обект „Семеен хотел в [населено място]“, общ. Белоградчик, тя е декларирала, че за предходната стопанска година е реализирала доход от продажба на домати и пипер в размер на 7 560 лв. В рамките на извършената проверка, с писмо от 16.10.2013 г. подсъдимата като бенефициент е уведомена, че към заявлението не са представени документи, доказващи приходите от производството на земеделска продукция, като изрично е посочено, че ако в 10 - дневен срок С. не представи такива, проектът за който кандидатства може да бъде отхвърлен или да бъде намалена финансовата помощ. За да изпълни това изискване тя е представила във фонда 15 бр. протоколи, с отразена в тях дата от 2012 г., подписани от нея като продавач, а като купувачи на домати и пипер са посочени 15 лица, които са свидетели по делото. На 10.10.2014 г. между ДФ „Земеделие“ и В. С. е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 384 076,99 лв.. След постъпила на 13.10.2015 г. заявка от подсъдимата за окончателно изплащане на средствата, на 21.12.2015 г. горната сума е платена по посочената от С. сметка, в съотношение 80/20 съответно от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и от национално съфинансиране. В хода на наказателното производство, въз основа на свидетелските показания и на назначената съдебно почеркова - графологическа експертиза е установено, че петте посочени по-горе лица не са подписали представените от подсъдимата протоколи и не са закупували от нея земеделска продукция през 2012 г., т.е. декларирането им от подсъдимата е безспорно невярно.

При така възприетите фактически положения правният извод на въззивния съд за отсъствието на съставомерно деяние, тъй като наказателната отговорност по чл.248а, ал.2 от НК можело да се ангажира за представянето не на какви да е неверни сведения, а само за такива, за които деецът има задължение да представи по силата на нормативен акт, не е съобразен с изискванията на цитираната разпоредба, поради което материалният закон е приложен неправилно. Поначало основният състав на вмененото във вина на подсъдимата престъпление по чл.248а, ал.2 от НК е на формално извършване и е довършено с „представянето на неверни сведения“, като от момента на получаването на средствата, дейността се квалифицира по по-тежко наказуемия състав по ал.5, който е типично резултатно престъпление. Обект на защита от визирания престъпен състав са средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или такива, предоставени от Европейския съюз на българската държава, а предмет - сведенията, които като съвкупност от данни лицето, което кандидатства за кредитиране е задължено да представи пред органа, който е компетентен да разреши отпускането им и да се разпореди с тях в полза на субекта на престъплението. Според касационния състав законът не изисква като елемент от фактическия състав на престъплението конкретна форма за представяне на неверните сведения, поради което те могат да бъдат заявени устно или писмено, в официален или частен документ, под формата на фактури, договори и т.н., важното е те да са неистински или с невярно съдържание. Неоснователно се явява и разбирането, че за подсъдимата липсвало задължение, което да е нормативно закрепено изискване за представянето на верни сведения. В случая протоколите за извършени продажби са представени от подсъдимата, за да се изпълни основното обективно изискване за получаването на средствата, а именно - наличието на приход минимум от 50% от земеделска дейност за предходната 2012 г.. Посочените от С. данни в заявлението за подпомагане от 31.05.2013 г., съобразени с отразените в годишната й данъчна декларация, подадена на 30.04.2013 г., за реализиран доход в размер на 7 560 лв. - от продажба на домати и пипер от обработването на 1,2 дка земя, който представлява само приблизително 50,7 % от общия й доход, при условие, че е декларирала от трудовото й правоотношение с „Р.“ ООД като икономически директор доход от 7 341,86 лв., а е и регистрирана като земеделски производител едва на 21.12.2012 г., т.е. след края на стопанската година, са накарали служителите на ДФ „Земеделие“ да изискат допълнителна информация. В този смисъл не може да се сподели извода на въззивния състав за изначална обективна несъставомерност на извършеното деяние, т.е. правният извод на въззивната инстанция не е съобразен със задълженията на С., изведени от нормативните изисквания на цитираната наредба. При установената доказателствена съвкупност въззивният съд е следвало прецени доколко представените неверни сведения са се отразили на основното обективно изискване към подсъдимата / тъй като ЕТ „М. - В. С.“ и регистрирана на 11.04.2013 г., т.е. нямала е каквато и да било търговска дейност за 2012 г. / като физическо лице - да има приход миниум от 50 % от земеделска дейност за предходната 2012 г., за да има право да получи безвъзмездна финансова помощ. Съотношението между вярно и невярно декларираните обстоятелства не е преценено от страна на въззивния съд. За съставомерността е без значение, че обектът е изграден и е ползван впоследствие по предназначение, важното е, че е нарушена сигурността на процеса на получаване на информация от органите, които се разпореждат със средствата от фондовете на Европейския съюз за правилното формиране на тяхното решение за разходването на тези средства. Неверните сведения са подадени с цел да се разреши и отпусне безвъзмездна финансова помощ в полза на подсъдимата, в качеството и на едноличен търговец. В този смисъл правните изводи на въззивната инстанция относно приложението на материалния закон, довели до оправдаването на подсъдимата са неправилни и незаконосъобразни. Допуснатото нарушение по чл.348, ал.2 вр. с ал.1, т.1 от НПК не може да бъде отстранено от настоящата касационна инстанция, поради което, след като се отмени атакуваното решение, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, където нарушението на материалния закон може да се отстрани.

В заключение следва да се добави, че законодателната промяна, настъпила през 2017 г. не касае извършеното от подсъдимата, като съставомерните факти са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и спрямо тях тя се е защитавала, а отсъствието в диспозитива на изискването „в нарушение на задължение да представи“, при изричното цифрово посочване правната квалификация на деянието, правото на защита на подсъдимата не е накърнено, както е прието и от друг състав на апелативния съд, в производство по реда на глава 22 от НПК, образувано на основание чл.249, ал.3 от НПК.

По изложените съображения и на основание 354, ал.3, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 439/21.12.2023 г., постановено по внохд № 911/2023 г. по описа на Апелативен съд - София.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд за правилно приложение на материалния закон от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: