Условия за отнемане на незаконно придобито имущество при липса на връзка с престъпление

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 133

гр.София 20.07.2021 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3123/2018 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на В. А. Д. в лично качество и като едноличен търговец, чрез адв. Г. Н. - Б., срещу въззивно решение № 5/09.02.2018 г., постановено от Апелативен съд-Бургас по гр.д. № 357/2017 г.

Въззивно решение № 5/09.02.2018 г. е поправено по реда на чл. 247 ГПК от Бургаския апелативен съд с решение № 8/09.01.2019 г., като е изяснен предметът на произнасяне и диспозитива на съдебния акт.

От него става ясно, че въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Бургаски окръжен съд, е отнел в полза на Държавата имущество, придобито от престъпна дейност на В. А., от него в лично качество и като от едноличен търговец с фирмено наименование „В. А. – В.А.В“, седалище [населено място], както следва: : 2/3 ид.части от апартамент , находящ се в [населено място], [улица], представляващ четиристайно жилище, на 3 етаж, със застроена площ от 145,15 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 156,22 кв.м; сумата от 100 лв ., представляваща номиналната стойност на притежаваните от В. А. Д. 50 дружествени дяла по 2 лв. всеки в капитала на "ДЖ Интернешънъл" ЕООД; сумата от 10,09 лв. , представляваща левовата равностойност на 5,16 евро по сметка в евро I. [банкова сметка] при "У. Б." АД, ф-л Я., с титуляр В. А. Д.; сумата от 37,75 лв . по спестовна сметка в лева с I. [банкова сметка] при "А. б.- к. Б.", с титуляр В. А. Д.; сумата от 337, 16 лв. по банковата сметка в лева IBAN [банкова сметка] при „У. Б.“ АД, филиал Б., с титуляр ЕТ „В. А. – В.А.В“.

От М. С. К. и В. Д. отнел сумата от 12 575 лв. , съставляваща пазарната стойност на апартамент № 14 в комплекс „М. р.“ [жилищен адрес] сумата в размер на 17 678 лв. , съставляваща пазарната стойност на дворно място от 840 кв.м. с жилищна сграда в [населено място] и сумата в размер на 7 125 лв. , съставляваща пазарната стойност на ниви в землището на [населено място].

От „Сейнт Валантайн“ ООД, [населено място] е отнел поземлен имот , находящ се в местност „М.“, землището на [населено място], с площ от 819 кв.м., ведно със следните обекти от построената в този имот сграда: магазин от 24,76 кв.м., апартамент с площ от 97,84 кв.м., офис с площ от 25,75 кв.м., ателие за творческа дейност А1 с площ от 49,13 кв.м. и ателие за творческа дейност Б1 с площ от 44,11 кв.м.

Осъдил е В. А. Д., М. С. К. и „Сейнт Валантайн“ ООД, [населено място] да заплатят на КПКОНПИ съдебноделоводни разноски за въззивна инстанция в размер на 13 400 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Това означава, че първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която от В. А. Д. са отнети лек автомобил „Ф. П.“ и лек автомобил „О. К.“ , от "Сейнт Валантайн" ООД са отнети: сумата в размер на 52,77 лв . по разплащателна сметка в лева I. B. при "А. б.- к. Б.", с титуляр "Сейнт Валантайн" ООД, сумата в размер на 76712 лв ., представляваща пазарната стойност, към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ... , съставляваща жилище-апартамент с площ от 51,36 кв.м.; сумата в размер на 39 215 лв ., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на ателие за творческа дейност А III , с площ от 26,14 кв.м.; сумата от 30 497 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на: ателие за творческа дейност В II , с площ от 20,33 кв.м.; сумата от 76 903лв ., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на имот с идентификатор ... с предназначение на самостоятелния обект жилище апартамент с площ от 51,37 кв.м.; сумата в размер на 30 497 лв ., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на: самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ... с предназначение на самостоятелния обект ателие за творческа дейност А II , с площ от 20,33 кв.м.; сумата в размер на 39 215 лв ., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ... , с предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа дейност В III , с площ от 26,14 кв.м.; сумата от 30 497лв ., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ..., с предназначение на самостоятелния обект: жилище-апартамент В I, с площ от 20,33 кв.м.; сумата от 30 497 лв ., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ..., с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент А II , с площ от 20,33 кв.м.; сумата от 76 712 лв ., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на: самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ... , с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент А I , с площ от 51,36 кв.м.; сумата от 39 215 лв ., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ... , с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент А III, с площ от 26,14 кв.м.; сумата в размер на 76 903 лв ., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ... , с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент В II , с площ от 51,37 кв.м.; сумата от 39 215 лв ., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ... , с предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент В , с площ от 26,14 кв.м.; сумата от 50 195 лв ., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ... , с предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа дейност В2 , с площ от 49,33 кв.м.; сумата от 38 441 лв ., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на самостоятелен обект в сграда - имот с идентификатор ... , с предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа дейност А2 , с площ от 44,21 кв.м. От "Соф дом корпорейшън" ЕООД са отнети 1/2 ид.част от УПИ Х.-*** по плана на [населено място], общ.Г., с площ 1 200 кв.м., заедно с Ѕ ид.ч. от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 54 кв.м. /петдесет и четири кв.м./. От "ДЖ Интернешънъл" ЕООД са отнети сумата от 25,34 лв. по разплащателна сметка в лева при "А. б.- к. Б.", с титуляр "ДЖ Интернешънъл" ЕООД.

От това следва, че „Дж Интернепанъл“ ЕООД, и „Соф Дом Корпорейшън“ ЕООД не са били страни във въззивното производство. По отношение на тях първоинстанционното решение е влязло в сила, а по висящото пред въззивния съд производство те не са и необходими другари на В. Д. (за отнетото от него имущество – лично и като едноличен търговец), нито на бившата му съпруга М. К. за отнетото от нея имущество или на "Сейнт Валантайн" ООД за отнетото от дружеството имущество. Неправилно фигурират в списъците за призоваване на страните по делото, разгледано от Бургаския апелативен съд и са призовавани в открито съдебно заседание, при това са записани като въззиваеми, което няма как и да се случи, защото са ответници по исковете, ведно с другите жалбоподатели (въззивници), а не техни насрещни страни.

Първостепенният съд се е произнесъл относно дължимите за първоинстанционното производство държавни такси, като е осъдил всички ответници да заплатят сумата от 51 852 лв. по сметка на Бургаския окръжен съд. Всички те са осъдени да заплатят и сумата от 26 700, 81 лв. „разноски, съгласно списък“ . Трите въззивни жалби са поставили във висящност първоинстанционното решение и в тези му части. От въззивното решение, постановено на 09.02.2018 г. и това от 09.01.2019 г., с което по реда на чл. 247 ГПК е изяснен предметът, по който се е произнесъл въззивният съд и е уточнен диспозитива на съдебния акт, следва, че относно дължимата държавна такса и съдебноделоводните разноски за първа инстанция няма произнасяне на Бургаския апелативен съд – в тези части първоинстанционното решение не е потвърдено, изменено или поне уточнено (общо или солидарно се дължат сумите от осъдените лица); няма произнасяне и в диспозитива на въззивното решение.

Срещу решението на въззивния съд, постановено по реда на чл. 247 ГПК, е подадена касационна жалба от В. А. Д., чрез адв. Г. Н..

С определение № 350/13.05.2020 г. съставът на ВКС е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 5/09.02.2018 г., постановено от Апелативен съд-Бургас по гр.д. № 357/2017 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 8/09.01.2019 г., в частта, с която в полза на Държавата е отнето имущество, придобито от престъпна дейност на В. А., от него в лично качество и като от едноличен търговец с фирмено наименование „В. А. – В.А.В“, седалище [населено място], както следва: : 2/3 ид.части от апартамент , находящ се в [населено място], [улица], представляващ четиристайно жилище, на 3 етаж, със застроена площ от 145,15 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 156,22 кв.м; сумата от 100 лв ., представляваща номиналната стойност на притежаваните от В. А. Д. 50 дружествени дяла по 2 лв. всеки в капитала на "ДЖ Интернешънъл" ЕООД; сумата от 10,09 лв. , представляваща левовата равностойност на 5,16 евро по сметка в евро I. [банкова сметка] при "У. Б." АД, ф-л Я., с титуляр В. А. Д.; сумата от 37,75 лв . по спестовна сметка в лева с I. [банкова сметка] при "А. б.- к. Б.", с титуляр В. А. Д.; сумата от 337, 16 лв. по банковата сметка в лева IBAN [банкова сметка] при „У. Б.“ АД, филиал Б., с титуляр ЕТ „В. А. – В.А.В“; от М. С. К. и В. Д. е отнета сумата от 12 575 лв. , съставляваща пазарната стойност на апартамент № 14 в комплекс „М. р.“ [жилищен адрес] сумата в размер на 17 678 лв. , съставляваща пазарната стойност на дворно място от 840 кв.м. с жилищна сграда в [населено място] и сумата в размер на 7 125 лв. , съставляваща пазарната стойност на ниви в землището на [населено място].

С определение № 21/10.02.2021 г. касационно обжалване на въззивното решение е допуснато и в частта, с която с която от „Сейнт Валантайн“ООД, [населено място] е отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) следното имущество: поземлен имот , находящ се в местност „Мапи“, землището на [населено място], с площ от 819 кв.м., ведно със следните обекти от построената в този имот сграда: магазин от 24,76 кв.м., апартамент с площ от 97,84 кв.м., офис с площ от 25,75 кв.м., ателие за творческа дейност А1 с площ от 49,13 кв.м. и ателие за творческа дейност Б1 с площ от 44,11 кв.м.

Въпросите, по който е допуснато касационно обжалване са - трябва ли да има връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, предмет на искането по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) и как се определя релевантния период на проверката и преценката за наличие на основание за отнемане на имуществото.

Разрешение по тях е дадено по задължителен за всички съдилища и правни субекти в РБ начин с Тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС.

В случаите, когато връзката между придобиването на имуществото и установената престъпна дейност не може да бъде безспорно установена, следва поне основателно да може да се предположи. Предположението, което е вероятност, възможност, при която от дадена причина се следва определен резултат, последица. Следователно то е основателно, когато от осъществяването на твърдяните релевантни по спора факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзка между причината (престъпното деяние) и следствието (придобиването на имущество). При преценката дали може да се предположи връзка между установеното престъпление и имуществото, както и до колко основателно е това предположение, от значение са вида и характера на престъплението, придобивния способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации, както и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки. Съгласно законовата презумпция по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД(отм.), основателното предположение става обосновано, когато не се установи придобиване чрез законен източник. По въпроса за момента, към който се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, в тълкувателното решение е изяснено, че отговорът зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелствуването на извършителя (придобиването на имуществото), както и от начина на придобиване (сделка, придобивна давност, осъществено строителство, награда, печалба от лотария или друг вид игра и пр. ). Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства. Допустимо и основателно е да се предположи придобиване на имущество във връзка с престъпна дейност и назад във времето - преди извършване на престъпното деяние, в срока по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.) . В обхвата на чл. 3 ЗОПДИППД (отм.) , например, попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност, като не е възможно всички варианти да бъдат предварително предвидени дори като хипотези, а още по-малко, изчерпателно изброени - от законодателя или от съда.

Срокът по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.) е възможният, в който може да се извърши проверката от Комисията, но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото са тези, които определят релевантния период. С изтичането на 25-годишният срок от датата на придобиване на имуществото, се погасява правото на държавата да иска отнемане по ЗОПДИППД (отм.).

По касационните оплаквания:

Касаторът излага доводи за недопустимост на решението по чл. 247 ГПК, както и за неправилност и на двете въззивни решения поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

М. С. К. е необходим задължителен другар на касатора В. Д. относно следното, отнето с въззивното решение имущество: сумата от 12 575 лв. , съставляваща пазарната стойност на апартамент № 14 в комплекс „М. р.“ [жилищен адрес] сумата в размер на 17 678 лв. , съставляваща пазарната стойност на дворно място от 840 кв.м. с жилищна сграда в [населено място] и сумата в размер на 7 125 лв. , съставляваща пазарната стойност на ниви в землището на [населено място]. Не се е присъединила към жалбите, нито е изразила становище по тях.

„Сейнт Валънтайн“ ООД е задължителен необходим другар на касатора В. Д. относно следното отнето с въззивното решение имущество: поземлен имот , находящ се в местност „М.“, землището на [населено място], с площ от 819 кв.м., ведно със следните обекти от построената в този имот сграда: магазин от 24,76 кв.м., апартамент с площ от 97,84 кв.м., офис с площ от 25,75 кв.м., ателие за творческа дейност А1 с площ от 49,13 кв.м. и ателие за творческа дейност Б1 с площ от 44,11 кв.м.

„Дж Интернепанъл“ ЕООД, и „Соф Дом Корпорейшън“ ЕООД не са страни в касационното производство. Неправилно администриращият апелативен съд е връчвал копия от касационните жалби на ответника по иска В. Д. за становище.

Насрещната страна Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез процесуалния представител Р. И., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че жалбите са неоснователни. В съдебно заседание старши инспектор Е. А. Д. заявява, че оспорва касационните жалби и поддържа отговорите, като иска срок за представяне на писмени бележки. Такива са депозирани на 02.06.2021 г. от Р. И.. В тях излага съображения, че ответниците трябва да проведат доказване, с което да оборят презумпцията, че имуществото е придобито чрез престъпна дейност, като установят законен произход на средства, с които е придобито това имущество, като се позовава на решене № 897/29.01.2010 г. на ВКС по гр.д. № 369/2009 г. Цитира определения по чл. 288 ГПК на състави на ВКС, с които не е допуснато касационно обжалване на въззивни решения, с които е отнето в полза на държавата имущество, придобито много преди осъществената престъпна дейност.

Прокурор С. от Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбите. Изводът на апелативният съд за наличие на косвена връзка между престъпната дейност и конкретно придобитото имущество не е обоснован, а именно – защо и въз основа на какви обстоятелства съдът приема наличието на тази връзка. Неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото не може да замести предположението за наличие на такава връзка. Въззивното решение противоречи на задължителните указания, дадени с ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по мотивирано искане на КПКОНПИ срещу В. А. Д., ЕТ “В. А. Д. – В.А.В“, М. С. К., „Сейнт Валантайн“ООД, „ДЖ Интернешънъл“ ЕООД, „Соф Дом Корпорейшън“ ЕООД за отнемане в полза на държавата на имущество на общо стойност 1 296 281,11 лв.

За да се произнесе, въззивният съд установил, че по силата на одобрено от Районен съд – Бургас споразумение на 29.10.2013 г. по н.о.х.д. № 4506/2013 г. В. А. Д. е признат за виновен за извършени престъпления в периода от лятото на 2010 г. до 10.10.2012 г. по чл. 159а, чл. 354а, ал. 5, чл. 339, ал. 1 НК. Тези престъпления са включени в предметния обхват на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ Въззивният съд е приел, че придобитото имущество, описано в искането, е на значителна стойност по смисъла на §1, т. 2 ЗОПДИППД (отм.). По отношение на 2/3 ид.ч. от апартамента в [населено място], съдът установил, че е придобит на 17.03.2003 г. по време на брака между В. Д. и М. К., а след прекратяването на брака ползването му било предоставено на бившата съпруга. Съдът приел за установено, също така, че в периода от 1988 г. до 1998 г. физическите лица нямат декларирани приходи от трудова дейност. Приел, въз основа на заключение на вещото лице, че към момента на закупуване на процесния апартамент разходите на бившите съпрузи са по-големи от доходите им. В същия период са закупили и други недвижими имоти - на 01.08.2001 г. апартамент в [населено място] /продаден на 30.01.2002 г./, на 07.01.2003 г. дворно място с жилищна сграда в [населено място] /продадена на 13.03.2004 г./, на 05.02.2003 г. 3 ниви в землището на [населено място]. Поради което, съдът намерил за недоказано наличието на законен източник на парични средства, вложени в придобитите имоти.

Съдът е приел, че не следва да обсъжда констатациите на вещото лице по повод дейността на В. А. Д. в периода 1981 г.-1983 г., за който се твърди, че е работил като моряк в „Океански риболов“, тъй като този период е доста преди началото на проверявания период. Счел е, че не следва да се отчитат и доходите, получени от Д. като готвач и от работата му във „Фина механика“ – Б., тъй като вещото лице е направило заключение за такива единствено въз основа на неубедителни и неточни свидетелски показания и съобразно нормативно определената средна работна заплата за страната, без наличието на конкретни писмени документи за реално получени доходи. Във връзка с отрицателното салдо за дохода на проверяваните лица, по отношение на апартамента, придобит на 01.08.2001 г. и впоследствие продаден, бившите съпрузи са твърдели, че покупката им била финансирана чрез банков кредит за сумата от 17 500 лв. Апелативен съд – Бургас е посочил, че банковият кредит може да бъде възприет като законен източник на доход, само когато в процеса се докаже погасяването му със законни средства. Констатирано е, че липсват доказателства, които да установят по безсъмнен начин произхода на средствата.

Съдът е приел, че твърденията за доходи от наеми също са останали недоказани, доколкото липсват каквито и да било доказателства, че действително е получавана наемна цена - разписки, приходни квитанции, първични счетоводни документи.

Съдът намерил, че е налице връзка между престъпната дейност на Д. и придобитото имущество на основание неустановен законен източник на придобиване. Посочил, че няма основание да се ограничи проверката за времето на установената престъпна дейност от 2010 до 2012 г., защото законът допуска държавата да упражнява правата си в периода 1988 г. - 2013 г. Съдът, също така, взел предвид характера на престъпната дейност на Д. и е посочил, че продължителността ѝ е от категория генерираща финансов ресурс и създаваща условия за натрупване на парични средства.

Съставът на Върховния касационен съд, при служебна проверка, установи, че въззивното решение, както и съдебното производство, по искането за отнемане на имуществото, предмет на касационната жалба, от „Сейнт Валантайн“ ООД е недопустимо. Търговското дружество е заличено от Търговския регистър чрез ликвидация в хода на висящото производство, след постановяване на основното въззивно решение. Това значи, че страна по все още висящото дело е загубила своята правоспособност, поради което исковият процес против нея е недопустима. Постановеното по отношение на нея, невлязло в сила решение, следва да бъде обезсилено. Както е разяснено с т. 2 по на ТР № 1/17 от 03.12.2018 г. на ОСТК, правосубектността съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и през цялата висящност на спора до приключването му с окончателен съдебен акт. В случай, че се установи липса на правосубектност на която и да е от страните по делото, която не може да се отстрани посредством института на правоприемството ( чл. 227 ГПК ), съдът, пред който делото е висящо е длъжен да го прекрати и обезсили всички извършени до момента съдопроизводствени действия, доколкото нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице. Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от същото тълкувателно решение, останалото непродадено имущество – движими и недвижими вещи, след ликвидацията, прекратяването на търговското дружество и заличаването му от ТР, се наследява от Държавата или общините по силата на чл. 11 ЗН. Тази последица обаче няма отношение към висящото исково производство и държава/общината не се конституира като процесуален правоприемник по реда на чл. 227 ГПК.

Въззивното решение е и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано.

В противоречие с дадения отговор и задължителните разяснения по тълкуване на закона, дадени още през 2014 г. с ТР 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е направил извод за наличие на обосновано предположение за връзка между престъпната дейност на Д. от 2011-2012 г., установена по надлежен ред, и придобиването на имущество от него лично и в СИО с М. К. преди това, като е изходил единствено от извода си, че не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Това обаче по никакъв начин няма как да свърже конкретната престъпната дейност, за която Д. е осъден от наказателния съд. Нито има изложени съображения от съда, нито са събрани доказателства, че има някаква пряка или косвена връзка между установената престъпна дейност и придобиването на имуществото, а и такава не е възможно да се изведе логически от установените факти и предполагаемата взаимовръзка между тях (сам ищецът дори и не твърди подобна взаимовръзка – не само в исковата си молба, но и по време на целия исков процес). Неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото, не замества предположението за връзка с престъпната дейност, а само го прави основателно за целите на закона, което значи, че имуществото ще се отнеме и без други доказателства, ако твърдяната пряка или косвена връзка може логически да се предположи с оглед конкретните обстоятелства, след като не е опровергана от ответника.

Доводите на КПКОНПИ пред настоящата инстанция, че ответниците не оборили законовата презумпция, че имуществото е придобито чрез престъпна дейност, като установят законен произход на средства, са несъответни на закона. Въпросът в случая е, че изобщо не може от наличните данни по какъвто и начин да се предположи подобна връзка, за да се преценява обосновано ли е това предположение, съответно липсва ли установи законен източник в придобиването на имуществото, което прави това логическо предположние обосновано и възлага тежестта да го обори върху ответниците. Практика на ВКС по чл. 288 ГПК не е такава по чл. 280, ал. 1 ГПК, а и при наличие на Тълкувателно решение на ОСГК, то е актът със задължително за съда и страните тълкуване на правните норми. Доводът, че се отнема и имущество, придобито преди установената престъпна дейност, сам по себе си не значи, че е възможно отнемане на всяко имущество, без значение наличието на пряка или косвена, поне предположена обосновано, връзка на придобиването с престъплението, щом е в рамките на общия законов срок. С разпоредбата на чл. 11 ЗОПДИППД се определя срокът, в който държавата може да упражни правата си по закон, а не, че всичкото имущество, придобито в този период от извършителя на престъпното деяние, е от установената му престъпна дейност, след като не е установен законен източник.

При това, установяването на доходите, разходите и стойността на отнетото имущество, е извършено от въззивния съд също в нарушение на материалния закон.

Не са преценявани предпоставките по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД за всяко конкретно придобиване – на каква стойност е, какви средства са вложени в него от ответниците, те от законен източник ли са, какви са били доходите (по пера и общо) и разходите (по пера и общо) по същото време на извършителя, съответно на семейството му, възможната връзка с установеното престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Съпоставката е извършена механично между общия сбор от законните доходи с установените за същия период от време разходи, без конкретно обсъждане на релевантните доказателства именно за всяко отделно имущество и без конкретни и ясни заключения по релевантните обстоятелства за всяко конкретно имущество. Мотивите са формалистични.

В нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК съдът е приел за недоказано твърдение за наличие на наемни правоотношения, от които Д. е получавал доходи, само поради това, че липсват писмени доказателства в подкрепа на същото. Законодателят не е поставил като условие за действителност писмена форма за наемните договори между частни лица. Без каквито и да са съображения относно евентуалната недостоверност на свидетелските показания (те не са и изобщо обсъдени от въззивния съд), съответно съпоставка с другите доказателства по делото, подобен извод е необосновано изведен в противоречие с процесуалните правила.

Неправилно, също така, съдът е отнел номинална стойност на дружествени дялове в търговско дружество. Дружественият дял е част от цялото имущество на търговското дружество, пропорционален на дела на съдружника в капитала, размерът му зависи от чистото имущество на дружеството и правото на собственост върху дружествения дял принадлежи на съдружника, съответно на едноличния собственик на капитала в качеството му на единствен притежател на всички дружествени дялове. С факта на заплащане на дяловата вноска, съдружникът става собственик на дружествен дял, и направената първоначална вноска не подлежи на връщане на самостоятелно основание при прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност. В производство по отнемане на незаконно придобито имущество принципът е същият. Придобивната стойност на имуществото (каквато всъщност е дяловата вноска) има значение при изследване на начина на придобиване на имуществото и сумата на дяловата вноска следва да се взема предвид при общата рекапитулация на приходите и разходите за придобиване на съответното имущество, обект на проверка. Следователно, на отнемане подлежи самият дружествен дял. Ако дружеството има големи парични задължения, държавата придобивайки дружествените дялове, има възможност да охрани правата си спрямо дружества със задължения към НАП по реда на данъчното производство, респективно по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Неправилно и в нарушение със задължителните указания, дадени с ТР № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, въззивният съд е отнел левова равностойност, едностранно определена в искането на КПКОНПИ, на налични суми в евро, по банкова сметка на ответника Д.. Както е изяснено в цитирания тълкувателен акт, валутните курсове са изражение на пазарното съотношение между различните парични единици, зависят както от основополагащи пазарни фактори, така и от поведението на участниците на пазара. Обменният курс е променлива величина, която може да се измени радикално в различни периоди. В България валутният курс не е нито административно определен, нито може да бъде определян едностранно от едната от страните по правоотношението, дори това да е държавата в лицето на КПКОНПИ, или от съда. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Валутния закон, Българската народна банка котира ежедневно курсовете на отделни чуждестранни валути към лева, които се ползват за счетоводни и статистически цели. Обявеният в чл. 29 ЗБНБ фиксиран курс на еврото към лева се отнася и намира приложение само в отношенията между БНБ, в качеството и на централна банка, от една страна, и физическите и юридическите лица, от друга страна. Единствено за централната банка възниква задължението да поддържа пълна конвертируемост на лева към еврото като резервна валута по фиксиран в ЗБНБ курс. Всички останали правни субекти не са адресати на тази разпоредба. Левовата равностойност на вземане във валута и то, към датата на подаване на исковата молба, е от значение в исковото производство за цената на иска с оглед определяне на държавните такси, родовата и функционална подсъдност. Въззивният съд е трябвало да се произнесе във валутата по спорното право, която, макар и различна от посочената в исковата молба, не съставлява изменение на иска, нито произнасяне по нещо различно от поисканото. Съдът е задължен и служебно, независимо от становищата на страните, да се произнесе във валутата, която действително се дължи. Така не се нарушава диспозитивното начало, защото не променя предмета на спора – не се присъжда нещо друго, а същата стойност; не се отразява и на съдържанието на спорното право, тъй като се претендира паричен еквивалент за стойност.

В заключение, въззивното решене в частта му по исковете против В. Д. лично и срещу него и М. К., следва да бъде отменено и постановено друго от състава на Върховния касационен съд.

Отнетият от В. Д. имот, предмет на касационната жалба, съставляващ 2/3 ид.ч. от апартамент в [населено място], е придобит през 2003 г. Отнетите от него и бившата съпруга М. С. К. суми, предмет на касационната жалба са пазарна стойност на отчуждени от тях имоти, които са придобили, както следва – апартамент 14 в к-с „М. р.“ [жилищен адрес] - през 2001 г.; дворно място от 840 кв.м. с жилищна сграда в [населено място] - през 2003 г. и ниви в землището на [населено място] – през 2003 г. Придобиването е в рамките на срока по чл. 11 от закона, но няма никакви обстоятелства, които биха могли да наведат на логическо предположение за наличие на връзка между придобиването им и установената престъпна дейност, осъществявана през 2011 – 2012 г. Самата Комисия също не е посочила такива – как тя самата е достигнала до логическо предположение, че придобиването на имотите са във връзка с престъпната дейност на Д.. Неустановяването на законен източник, вложен в придобиването само освобождава Комисията от доказване, че логическото предположение е действително осъществено, като го прави обосновано, но не замества самото предположение.

Както стана ясно, не подлежи на отнемане номиналната стойност на дружествени дялове. Освен това, те са придобити също преди 2011 г., а и по отношение на самите дялове няма никакви твърдения или обективни данни по делото, които да наведат на извод за последващо изменение в имуществото на търговското дружество след 2011 г., от което да се направи предположение, че е във връзка с престъпната дейност на Д., както и за обосноваността на подобно предположение.

Относно сумите по банковите сметки на Д. – 5,15 евро по открита през 2008 г. разплащателна сметка в „У. Б.“; 37,75 лв. по открита през 2010 г. спестовна сметка в „А. б.“; 337,16 лв. по открита през 2006 г. разплащателна сметка в „У. Б.“:

По делото има единствено данни кога са открити сметките и тяхната наличност към датата на подаване на искането до съда, съответно при извършването на проверката от КПКОНПИ. Анализ на движението по сметките не извършено нито от Комисията, твърдения няма в искането до съда, той също не е извършил подобен анализ. При тези данни няма как да се направи извод, че остатъкът от паричните суми по наличните сметки е в резултат на постъпления в периода след 2011 г.

Следователно и по отношение на посоченото имущество не може да се направи извод за връзка с престъпната дейност, за която е осъден Д..

В заключение, искането на КПКОНПИ в обсъжданата част се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Предвид резултата, КПКОНПИ следва да възстанови на В. Д. изцяло сторените съдебноделоводни разноски във въззивното и касационно производство, общо размер на 20 809 лв. Въззивен съдебен акт в частта относно разноските, сторени в първа инстанция няма, както изрично е указано и в определението по чл. 288 ГПК, така че касационният състав няма как да се произнесе по тях.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 5/09.02.2018 г., постановено от Апелативен съд-Бургас по гр.д. № 357/2017 г., решение № 8/09.01.2019 г., постановено по същото дело, с което първото е поправено по реда на чл. 247 ГПК и решение № 48/02.03.2017 г., постановено по гр.д. № 2263/2013 г. от Бургаския окръжен съд в частта, с която от „Сейнт Валантайн“ООД, [населено място] е отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) следното имущество: поземлен имот , находящ се в местност „М.“, землището на [населено място], с площ от 819 кв.м., ведно със следните обекти от построената в този имот сграда: магазин от 24,76 кв.м., апартамент с площ от 97,84 кв.м., офис с площ от 25,75 кв.м., ателие за творческа дейност А1 с площ от 49,13 кв.м. и ателие за творческа дейност Б1 с площ от 44,11 кв.м. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 5/09.02.2018 г., постановено от Апелативен съд-Бургас по гр.д. № 357/2017 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 8/09.01.2019 г., в частта, с която в полза на Държавата е отнето имущество, придобито от престъпна дейност на В. А., от него в лично качество и като от едноличен търговец с фирмено наименование „В. А. – В.А.В“, седалище [населено място], както следва: : 2/3 ид.части от апартамент , находящ се в [населено място], [улица], представляващ четиристайно жилище, на 3 етаж, със застроена площ от 145,15 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 156,22 кв.м; сумата от 100 лв ., представляваща номиналната стойност на притежаваните от В. А. Д. 50 дружествени дяла по 2 лв. всеки в капитала на "ДЖ Интернешънъл" ЕООД; сумата от 5,16 евро по сметка в евро I. [банкова сметка] при "У. Б." АД, ф-л Я., с титуляр В. А. Д.; сумата от 37,75 лв . по спестовна сметка в лева с I. [банкова сметка] при "А. б.- к. Б.", с титуляр В. А. Д.; сумата от 337, 16 лв. по банковата сметка в лева IBAN [банкова сметка] при „У. Б.“ АД, филиал Б., с титуляр ЕТ „В. А. – В.А.В“; от М. С. К. и В. Д. е отнета сумата от 12 575 лв. , съставляваща пазарната стойност на апартамент № 14 в комплекс „М. р.“ [жилищен адрес] сумата в размер на 17 678 лв. , съставляваща пазарната стойност на дворно място от 840 кв.м. с жилищна сграда в [населено място] и сумата в размер на 7 125 лв. , съставляваща пазарната стойност на ниви в землището на [населено място], както и съдебноделоводните разноски

И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ мотивираното искане на КПКОНПИ против В. А., от него в лично качество и като от едноличен търговец с фирмено наименование „В. А. – В.А.В“, седалище [населено място] за отнемане в полза на Държавата, следното имущество:: 2/3 ид.части от апартамент , находящ се в [населено място], [улица], представляващ четиристайно жилище, на 3 етаж, със застроена площ от 145,15 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 156,22 кв.м; сумата от 100 лв ., представляваща номиналната стойност на притежаваните от В. А. Д. 50 дружествени дяла по 2 лв. всеки в капитала на "ДЖ Интернешънъл" ЕООД; сумата 5,16 евро по сметка в евро I. [банкова сметка] при "У. Б." АД, ф-л Я., с титуляр В. А. Д.; сумата от 37,75 лв . по спестовна сметка в лева с I. [банкова сметка] при "А. б.- к. Б.", с титуляр В. А. Д.; сумата от 337, 16 лв. по банковата сметка в лева IBAN [банкова сметка] при „У. Б.“ АД, филиал Б., с титуляр ЕТ „В. А. – В.А.В“.

ОТХВЪРЛЯ мотивираното искане на КПКОНПИ против В. А. и М. С. К. за отнемане в полза на Държавата сумата от 12 575 лв. , съставляваща пазарната стойност на апартамент № 14 в комплекс „М. р.“ [жилищен адрес] сумата в размер на 17 678 лв. , съставляваща пазарната стойност на дворно място от 840 кв.м. с жилищна сграда в [населено място] и сумата в размер на 7 125 лв. , съставляваща пазарната стойност на ниви в землището на [населено място].

ОСЪЖДА КПКОНПИ да заплати на В. А. Д. сумата в размер на 20 809 лв., съдебноделоводни разноски, сторени във въззивна и касационна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: