Допустимост на сделки с енергийни обекти и съоръжения

Текстът на акта

Ключови фрази

решение по гр.д.№ 2942 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 23

гр.София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2942 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „М-ГАЗ“ ЕООД /ответник по предявения иск/ и на „Успех Филтър ССБ“ ЕООД /трето лице- помагач на страната на ответника „М-ГАЗ“ ЕООД/ срещу решение № 911 от 16.02.2024 г. по в.гр.д.№ 5920 от 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-А въззивен състав, с което е отменено решение № 20048592 от 20.02.2021 г. по гр.д.№ 70353 от 2017 г. на Софийския районен съд, I ГО, 41 състав и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от „Овергаз Мрежи“ ЕАД срещу „М-ГАЗ“ ЕООД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено между страните, че „М-ГАЗ“ ЕООД не е собственик на 6,38 % ид.ч. от газопроводно съоръжение- тръбопровод за природен газ ниско налягане от АГРС „Запад“ в [населено място] до Централна промишлена зона в [населено място] /бивш завод „Петър Караминчев“/, цялото с дължина 8 892 метра, в това число от АГРС „Запад“ до югоизточния ъгъл на градското гробище „Чародейка“ с Ф 300=5 666 м., от югоизточния ъгъл на градското гробище „Чародейка“ до бивш завод „Петър Караминчев“ АД с Ф 200=1996 м., до бивша ТПК „Бена При“ с Ф 200=694 м. и с Ф 80=473 м. и отклонение до „Сет“ АД с Ф 150=63 м. и са присъдени разноски по делото /за първоинстанционното производство в размер на 4 251,39 лв. и за въззивното производство- 3 526 лв./.

С определение № 2462 от 15.05.2025 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: Изключени ли са от свободния граждански оборот енергийните обекти и съоръжения след влизане в сила на Закона за енергетиката от 2003 г. и съответно могат ли такива обекти и съоръжения да бъдат предмет на вещнопрехвърлителни сделки в полза на физически и юридически лица, различни от лицензираните енергийни предприятия, и извън реда и сроковете, предвидени в пар.4 ПЗР на Закона за енергетиката?

В проведеното открито съдебно заседание пълномощниците на касатора „М-ГАЗ“ ЕООД поддържат жалбата и излагат доводи по съществото на спора.

Пълномощникът на ответника по жалбата „Овергаз Мрежи“ ЕАД моли решението на СГС да бъде оставено в сила. Представя писмена защита с подробни аргументи.

Пълномощникът на третото лице- помагач на страната на ответника по иска и касатор в настоящото производство „Успех Филтър ССБ“ ЕООД поддържа касационната жалба.

Върховният касационен съд по поставения правен въпрос /Изключени ли са от свободния граждански оборот енергийните обекти и съоръжения след влизане в сила на Закона за енергетиката от 2003 г. и съответно могат ли такива обекти и съоръжения да бъдат предмет на вещнопрехвърлителни сделки в полза на физически и юридически лица, различни от лицензираните енергийни предприятия, и извън реда и сроковете, предвидени в пар.4 ПЗР на Закона за енергетиката ?/ приема следното: Отговорът на въпроса се предопределя от характера на нормите на пар.4 ПЗР на Закона за енергетиката от 2003 г. Съгласно пар.4, ал.1 ПЗР на този закон, енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на закона /13.12.2013 г./ трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон. Съгласно пар.4, ал.4 енергийните предприятия и собствениците по ал.1 не могат необосновано да отказват да изкупят или съответно да продадат енергийните обекти. Съгласно пар.4, ал. 4а, в случай, че сделката по изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ по ал.4, енергийното предприятие в срок три месеца след покана от страна на собствениците по ал.1 е длъжно да им заплаща наем. В ал.5 е уредена хипотеза на отпадане на задължението на енергийното предприятие да изкупи енергийния обект или съоръжение. Алинея 6 предвижда отчуждаване на енергийния обект или съоръжение и прилежащия му терен като санкция за необоснования отказ на собственика да продаде енергийния обект на лицензираното енергийно предприятие. С пар.4, ал.11 е въведена забрана за включване на енергийни обекти в предмета на приватизационна продажба, ако чрез тези енергийни обекти се снабдява с енергия или природен газ повече от един потребител /в този случай тези енергийни обекти се прехвърлят на съответното енергийно предприятие по реда на предходните алинеи/.

Целта на цитираните разпоредби е да се създаде законов ред, чрез който в обозрим срок /посочения в закона 12-годишен срок/ всички енергийни обекти и съоръжения, които към момента на влизане на закона в сила са собственост на трети лица /с изключение на посочените такива в пар.4, ал.2, ал.5 и ал.12 ПЗР на ЗЕ/, да станат собственост на лицензираните енергийни предприятия. С тези разпоредби от една страна е регламентирано правото и задължението на лицензираните енергийни предприятия да изкупят съответните енергийни обекти и съоръжения при посочените в закона цени, срокове и условия /като това право на изкупуване може да се осъществи спрямо всяко лице, което е собственик на енергийния обект към момента на упражняване на правото, независимо дали същото лице е било собственик към момента на влизане на закона в сила/. От друга страна, разпоредбите предвиждат задължение за собствениците на енергийните обекти и съоръжения да не отказват необосновано да продадат тези обекти и съоръжения на лицензираното енергийно предприятие, когато то упражни правото си на изкупуване. Забрана за собствениците на енергийни обекти да ги продават на трети, различни от лицензираните енергийни предприятия лица в периода от влизане в сила на закона до упражняване правото на изкупуването им от енергийното предприятие е въведена само по отношение на приватизационните продажби- пар.4, ал.11 ПЗР на ЗЕ. Граматическото и логическо тълкуване на цитираните разпоредби води до извод, че за всички останали случаи такава забрана не съществува- в закона няма забраняваща разпореждането с такива обекти правна норма. След като законодателят е въвел забрана за разпореждане с енергийните обекти в полза на трети, различни от лицензираните енергийни предприятия лица, само в един конкретен случай /пар.4, ал.11 при приватизационната продажба/, то следва, че обща забрана за продажба на тези обекти не е въведена. Следователно на поставения правен въпрос следва да се отговори, че със Закона за енергетиката от 2003 г. енергийните обекти и съоръжения не са изключени от свободния граждански оборот и те продължават да могат да бъдат предмет на вещнопрехвърлителни сделки между собствениците им и трети, различни от лицензираните енергийни предприятия лица /с изключение на приватизационните сделки/.

По основателността на касационната жалба настоящият състав на ВКС приема следното:

I. Неоснователни са твърденията на жалбоподателите за недопустимост на обжалваното въззивно решение. Делото е висящо пред ВКС по предявения от „Овергаз Мрежи“ ЕАД срещу „М-ГАЗ“ ЕООД отрицателен установителен иск за собственост за признаване на установено, че ответникът не е собственик на 6,38% от газопроводно съоръжение- тръбопровод за природен газ ниско налягане АГРС „Запад“ в [населено място] до Централна промишлена зона в [населено място] /бивш завод „Петър Караминчев“/, цялото с дължина 8892 метра, в това число от АГПС „Запад“ до югоизточния ъгъл на градското гробище „Чародейка“ до бивш завод „Петър Караминчев“ АД с Ф 200=1996 м., до бивша ТПК „Бена При“ с Ф 200=694 м. и с Ф 80=473 м. и отклонение до „Сет“ АД с Ф 150=63 м. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС ищецът има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, когато заявява самостоятелно право, което се оспорва от ответника, когато се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая в исковата си молба ищецът „Овергаз Мрежи“ ЕАД обосновава правния си интерес за предявяване на иска с няколко обстоятелства, едно от които е, че е придобил спорните ид.ч. от тръбопровода на основание добросъвестно давностно владение в продължение на пет години. Тоест, позовава се на притежаването на самостоятелно право върху процесните ид.ч. от тръбопровода, поради което има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за собственост върху тези ид.ч.

II. Основателни са твърденията на жалбоподателите за неправилност на обжалваното решение. Предвид отговора на правния въпрос, в него неправилно /в нарушение на материалния закон/ е прието, че ответникът „М-ГАЗ“ ЕООД не е собственик на процесните 6,38% ид.ч. от посочения енергиен обект, тъй като договорите за покупко-продажба от 09.11.2012 г. и от 10.12.2012 г., на които ответникът основава правата си, са нищожни на основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД като договори с невъзможен предмет- вещ, която е изключена от свободния граждански оборот. Поради това на основание чл.293, ал.2 ГПК решението следва да бъде отменено.

След отмяна на решението, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе по доводи, твърдения и възражения, по които до този момент не се е произнасяла нито първата, нито въззивната инстанция, поради което не е допустимо и ВКС да се произнася за първи път по тях, а именно:

1. Твърдението на ищеца, че към момента на влизане в сила на Закона за енергетиката през 2003 г. ответникът, респ. неговите праводатели по договорите от 19.11.2012 г. и 10.12.2012 г. /ТПК Солидарност- Русе и „Успех ССБ Холдинг“ ЕООД- клон Русе/ не са били собственици на ид.ч. от процесното енергийно съоръжение. При произнасянето по това твърдение на ищеца съдът следва да обсъди и вземе предвид всички събрани по делото и относими към това твърдение доказателства: учредителен договор от 05.09.1988 г., договор за гражданско дружество от 30.10.2003 г. /като се вземе предвид и направеното оспорване на съдържанието му/, протоколи- образец 16 от 14-15.02.1991 г. и от 06.11.1991 г., разрешения за строеж № 1139 от 21.12.1989 г. и № 15 от 05.02.1990 г., протокол за определяне на строителна линия № 29 от 27.12.1989 г., фирменото досие на ТПК Солидарност- Русе към 25.06.2008 г., както и показанията на св.Й. и св.С..

2. Твърдението /по същество възражение на ищеца по отрицателния установителен иск/ за придобиване на процесните ид.ч. от тръбопровода на основание давностно владение в продължение на повече от пет години, считано от 14.12.2005 г.

3. Възражението, направено от ответника в отговора на исковата молба, че е недопустимо придобиването по давност на енергийни обекти от критичната инфраструктура.

4. Възражението, направено от ответника в подадената на 20.03.2019 г. молба, че позоваването на придобивна давност не може да се извърши чрез предявяване на отрицателен установителен иск за собственост.

Във връзка с твърденията и възраженията по т.2-4 въззивният съд следва да обсъди свидетелските показания на В., П., Й. и С. и заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи.

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК при повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 911 от 16.02.2024 г. по в.гр.д.№ 5920 от 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-А въззивен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.